ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2816 гр. София, 28.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

Ф. В.

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 1316/2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Х. М. и С. А. М. срещу решение № 4889/24.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 13091/2024 г. на Софийския градски съд в частта, с която след като частично е отменено и частично е потвърдено решение № 20222108/13.12.2021 г. по гр. д. № 9807/2018 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от касаторите срещу Учебно-опитно горско стопанство Г. С. А. [населено място], общ. В. искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на първата ищца Х. Х. М. на сума в размер на горницата над 35 104 лв. до 130 000 лв., част от претенция в общ размер от 200 000 лв. и на втората ищца С. А. М. на сума в размер на горницата над 25 104 лв. до 130 000 лв., част от претенция в общ размер от 200 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща А. И. М., в резултат на претърпяна от него на 21.04.2015 г. трудова злополука, ведно със законната лихва считано от 21.04.2015 г. до окончателното изплащане.

В изложението, инкорпорирано в жалбата, се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г. о., съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че ищците са наследници по закон, съответно съпруга и дъщеря на А. И. М., починал на 21.04.2015 г., както и че същият е бил в трудово правоотношение с ответника Учебно-опитно горско стопанство Г. С. А. [населено място], общ. В., като е заемал длъжността машинен оператор дърводобив. Приел е, че НОИ ТП-П., е съставил протокол № 12 от 15.05.2015 г. за резултатите от извършено разследване на злополука, станала на 21.04.2015 г. с А. И. М. в горски фонд № 120, подотдел ж на територията на Учебно-опитно горско стопанство Г. С. А. [населено място] с последица от злополуката - смърт. Според мотивите му в горско дере със стръмни склонове /наклон около 40 градуса/, при опит да завърже част от повалено дърво, находящо се в нестабилно и неукрепено положение на склона на дерето, като дебелата част на секцията е била на по-високо ниво от тънката част, с цел изтегляне от трактор, секцията излязла от равновесие, повалила пострадалия, преминала през крайниците му и притиснала гръдния му кош, което причинило остра кръвозагуба, счупване на ребра двустранно, разкъсване на черния дроб и анемия, довели до смъртта му на 21.04.2015 г. Станалата с наследодателя на ищците на 21.04.2015 г. злополука е призната за трудова с влязло в сила разпореждане № 25 от 18.05.2015 г. на НОИ ТП-П..

Приел е, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че починалият и неговата дъщеря С. А. М. са били много близки, виждали ли се 2-3 пъти седмично, независимо от това, че пострадалият живеел в друго населено място на около 15 км., двамата си споделяли и починалият бил важна подкрепа за дъщеря си, след като узнала за неговата смърт ищцата плакала много, чувствала се зле, била смазана, наложило се да потърси лекарска помощ и понастоящем продължавала да тъгува за починалия си баща. Установява се също, че починалият и неговата съпруга Х. Х. М. били много близки, отношенията им били за пример и били неразделни.

Въззивният съд е кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-психологична експертиза, от което се установява, че и за двете ищци починалият е имал изключителна роля в живота, била изградена силна емоционална привързаност между тях и починалия, а загубата му допринесла за коренна промяна в техните животи. Вещото лице е изяснило, че починалият и неговата съпруга Х. М. имали 50-годишен щастлив и спокоен семеен живот, били много сплотено семейство, с изградена близка емоционална връзка, живеели с взаимна грижа и подкрепа, в любов и разбирателство. Силна емоционална връзка съществувала и между починалия и неговата дъщеря С. М., двамата общували интензивно, въпреки че не живеели в едно домакинство и в едно населено място. След като починал нейният съпруг, 11 месеца преди процесната злополука, ищцата С. М. разчитала основно на емоционалната подкрепа на баща си, той бил източник на грижа и любов и бил нейна опора в трудните моменти.

Като спорни по делото въззивният съд е счел въпросите за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия работник.

За да определи размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от съпругата и дъщерята на починалия, въззивният съд е приел, че така събраните по делото доказателства сочат, че ищците са изживели тежко новината за настъпилата внезапна и неочаквана смърт на техния съпруг и баща, като загубата му е намерила съществено отражение върху психо-емоционалното им състояние и е засегнала начина им на живот. Посочил е, че по делото е установено, че между починалия и ищците, като членове на семейството, са съществували близки отношения, основани на обич, грижа, разбирателство, подкрепа, уважение, имали изградена силна емоционална връзка помежду си. Починалият е бил опора и глава на семейството и безспорно внезапната му смърт ги е лишила от неговата обич, морална и материална подкрепа и им е причинила дълбоки и непреодолими страдания и мъка. Починалият е бил добър и обичан съпруг и всеотдаен родител, ищците разчитали на неговата помощ и подкрепа, която опора ще липсва занапред в техния живот. Преди инцидента ищците и починалият работник са били традиционно, задружно и сплотено българско семейство. Пострадалият и съпругата му Х. М. са имали продължителен и щастлив брак и са живели в хармония и разбирателство. Загубата на партньор е причинила интензивни болки и страдания и я е лишила от неговата привързаност, морална и материална подкрепа в една напреднала възраст, в която е имала най-голяма потребност от такива. От своя стана, дъщерята на загиналия при злополуката С. М. е била с него в традиционните за българското семейство отношения на емоционална близост и е понесла тежко смъртта му, в т. ч. и при съобразяване на обстоятелството, че 11 месеца по-рано тя е загубила и съпруга си. Отчетено е и обстоятелството, че към датата на инцидента ищцата С. М. от дълги години жиивеела в отделно домакинство, в различно населено място, имала свой дом и семейство. На следващо място, съдът е приел, че в разглеждания случай не са твърдяни и не са и доказани претърпени вреди над обичайните и с трайни и неотстраними последствия - нито като негативно отражение в психиката на ищците, нито в социалния им дискомфорт, поради което е счел, че преживените болки и страдания от тяхна страна не надвишават съществено обичайните такива в хипотезата на загуба на близък роднина – съпруг и баща, доколкото се установява да са били традиционно, задружно и сплотено семейство, отношенията в което са се основавали на обич, уважение, доверие и взаимна грижа. Приел е, че възрастта на починалия и на неговата дъщеря /починалият е бил на 71 години, а дъщеря му – на 46 години/ обосновава по-нисък размер на нейното обезщетение с оглед определяне продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания. Посочил е, че децата в средна възраст, които водят самостоятелен живот, в отделно домакинство и в различно населено място, поначало са по-малко засегнати от преживелия съпруг, както и от децата в ниска възраст, които все още се нуждаят съществено от непосредствени родителски грижи. От друга страна, съпругата Х. М. е загубила своята основна морална и материална подкрепа в една напреднала възраст, същата е била на 68 години, в която поначало е по-слабо вероятно тя да се възстанови напълно от преживения стрес, както и да намери нов партньор и спътник в живота. Предвид така изложеното и съобразявайки обстоятелството, че двамата съпрузи са имали продължителен семеен живот, въззивният съд е приел, че ищцата Х. М. търпи в по-голяма степен от дъщеря си болки и страдания от смъртта на своя съпруг. След преценка на тези обстоятелства, както и на възрастта на пострадалия, трагичните последици от преждевременната му смърт, понесена тежко от неговата съпруга и дъщеря му, социално-икономическата обстановка в страната към датата на злополуката и установените в практиката критерии за справедливост при сходни случаи, които могат да бъда ориентир за размера на обезщетението, съдът е приел, че справедливите обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди възлизат на 100 000 лв. за съпругата и на 80 000 лв. за дъщерята.

Въззивният съд е приел, че починалият работник е действал самоволно в интерес на работодателя, без инструктаж за безопасност и без осигуряването на предпазни средства, но в конкретния случай от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. С оглед на изложеното съдът е приел, че злополуката не е настъпила поради неосигурени от работодателя безопасни условия на труд и непроведен инструктаж, а за това, че работникът е предприел действия по подготовка на поваленото дърво за закачането му за трактор, като от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че неговите действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. При работа на тежък горски терен в дере със стръмни склонове /наклон около 40 градуса/ пострадалият е застанал от долната тънка страна на голямата и нестабилна секция /частта от дървото с дължима 13 м и диаметър около 60 см/, намираща се откъм ниската част на склона на дерето, и е започнал да манипулира върху нея – завързва. Разместването на масивния обект несъмнено е криело опасност от свличането му по наклона в посока надолу, където се е намирал работникът. Решаващият съд е приел, че в случая пострадалият работник не е положил и най-елементарната грижа, която и най-небрежният човек би положил за своето здраве, като дори и за непрофесионалист би било очевидно ясно, че заставането непосредствено под тежкото дърво, което е било разположено под голям наклон и не е било укрепено по никакъв начин и започването на действия по завързването му, които разместват нестабилната секция, създава повишен риск от падане на дървото и увреждане на здравето. Приел е, че процентът на съпричиняване е 50% с оглед извършеното нарушение на условията за безопасност на труда от страна на наследодателя на ищците, както и допуснатите от работодателя нарушения на ЗЗБУТ, който не е изпълнил задълженията си по чл. 275, ал. 1 КТ като не е осигурил ефективен контрол по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ за извършване на възложената работа без риск за здравето и по безопасен начин. Посочил е, че по делото не се установява при разпределението на задачите за деня за конкретния обект работодателят да е определил отговорник/координатор на работната група, който да следи за извършването на задачата по начин, който не подлага на риск и не създава опасности за неговите служители. Направен е извод, че размерът на дължимото от работодателя обезщетение за причинените от трудовата злополука неимуществени вреди на наследниците на пострадалия следва да бъде намалено с 50%, с какъвто процент съдът е приел, че работникът е допринесъл за вредоносния резултат и дължимите обезщетения след отчитане на съпричиняването са: за Х. М. 50 000 лв. и за С. М. 40 000 лв. Приел е, че на основание чл. 200, ал. 4 КТ от така определените размери следва се приспадне полученото от всяка от ищците от по 14 896 лв., застрахователно обезщетение по сключената от работодателя застраховка трудова злополука, като работодателят остава да дължи за обезщетяване на причинените на ищците неимуществени вреди сумата 35 104 лв. на Х. М. и сумата 25 104 лв. на С. М..

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, с твърдения, че е нарушен материалният закон, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и решението е необосновано. Искането е за неговата отмяна и за уважаване на исковите претенции до посочените в касационната жалба размери.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като формулират следните въпроси:

1.Как следва да се формира вътрешното убеждение на съда и този процес подчинен ли е на съдопроизводствени правила, чието нарушение е винаги съществено?;

2.Когато при формиране на вътрешното си убеждение съдът не е спазил логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава ли постановеното решение поради необоснованост?;

3.Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на установените по делото доказателства и факти предполага ли грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, т. е. нарушаване на логическите правила при вземане на решението, поради което изводите не почиват на обективно установените факти и законът не е приложен според точния му смисъл?;

4.Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото?;

5.Длъжен ли е ответникът да докаже възражението си за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване?;

6.Задължение ли е на работодателя да инструктира работниците и да създаде безопасни условия на труд за изпълнение на възложената работа и може ли да се вмени в допринасяне – груба небрежност от страна на работниците, при поставяне в условия за изпълнение на работата без осигуряване на елементарни безопасни условия и инструкции?;

7.Когато злополуката се дължи на неосигурени от страна на работодателя безопасни условия на труд, може ли да се приеме, че злополуката се дължи на груба небрежност на работника?;

8.При липса на подчертано субективно отношение на пострадалия за нарушаване правилата за безопасност, като елемент на виновно действие, може ли да се мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, или за това е достатъчно всяко нарушение на правилата за безопасност на труда?;

9.Налице ли е груба небрежност при липса на доказателства за наличие на знание от страна на пострадалия, че в конкретната ситуация за него могат да настъпят вредни последици и как да ги предотврати?;

10.За да се приеме допринасяне от пострадал на основание чл. 201, ал. 2 КТ, длъжен ли е ответникът да докаже съзнавана небрежност от страна на пострадалия, с установяване на факта, че пострадалият е предвиждал настъпване на неблагоприятния резултат и е имал конкретни представи как да го предотврати или е достатъчно установяване на нарушение правилата за безопасност на труда от пострадалия?;

11.Налице ли са предпоставките на чл. 201 КТ за отчитане на допусната от пострадал работник груба небрежност поради нарушаване на правилата за безопасност, при доказана липса на създаване на такива правила от работодателя, липса на инструктаж и липса на безопасни условия, а единствено изискване на определен резултат?.

Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба Учебно-опитно горско стопанство Г. С. А. [населено място], общ. В. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подал писмен отговор, в който излага съображения за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, защото посоченото в касационната жалба и поставените въпроси нямат връзка с решаващите изводи на въззивния съд.

Въззивният съд е приел съпричиняване не заради наличието на груба небрежност при нарушение на технологичните правила за работа, а заради груба небрежност за неполагане на елементарна грижа за съхранение на живота в ситуация, която явно и несъмнено създава риск за живота на работника.

В касационната жалба се излагат съображения, че работодателят не е създал технологични правила за връзването и извозването на отсечени дървета, доколкото връзването се извършвало и от „мотористите“ и от „секачите“, както и нямало правила от коя страна да се върже дървото (от горната или долната страна спрямо склона, от тънката или дебелата страна на ствола). Друго съображение в жалбата е, че работникът е извършвал обичайна работа, която е извън длъжностната му характеристика и не бил инструктиран за тази работа, освен това работодателят не би осигурил контрол и никакви условия за безопасен труд. В тази връзка са и поставените въпроси в изложението.

Напротив, въззивният съд е приел за водеща причина за злополуката нещо различно, а именно, че работникът е действал неразумно, тъй като не е имал елементарно старание и внимание за съхранение на живота си, тъй като от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че има опасност дървото, което връзва, да се претърколи и да падне върху него. Всеки дееспособен български гражданин по презумпция разбира свойството и значението на извършеното, познава физичните закони, и е длъжен да се грижи за работите си, включително за живота и здравето си. В този случай не е необходимо извършването на инструктаж за разумно поведение и за това - да не се излага сам работникът на риск за живота и здравето си. В този смисъл е решение №60/14г., постановено по гр. д. 5074/13г. на ІV ГО, където изрично е посочено, че не е необходимо инструктаж за избягване на обстоятелства, от които е несъмнено ясно опасността или риска от увреждане. Въззивният съд се е съобразил със съдебната практика. По делото е установено, че злополуката е настъпила при работа на стръмен склон около 40 градуса, при опит работникът да завърже единия край на отрязано стебло, като е застанал в долната част на стъблото, което е било нестабилно и неукрепено, а долната част на стеблото била по - тънка от горната част, поради което дървото се претърколило и затиснало работника, вследствие на което настъпила смъртта му. Този механизъм на злополуката е установен и с Протокола на НОИ за резултатите от извършената проверка, който Протокол има обвързваща за съда доказателствена сила за механизма на злополуката, доколкото по делото не са ангажирани други доказателства за осъществяване на друг механизъм на злополуката.

В касационната жалба на ищците не е посочено, че този извод на съда за неразумното поведение на работника е неправилен, там е посочено единствено, че решението е неправилно, защото е липсвал инструктаж и защото работодателят не бил съставил правила за безопасност. Касационното обжалване не и по прилагането на чл. 52 ЗЗД с оглед на определения размер на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, установена в решение №60/14г., постановено по гр. д. 5074/13г. на ІV ГО. А поставените от касатора въпроси в изложението са необуславящи, доколкото се отнасят до други обстоятелства, които нямат връзка с решаващите изводи на съда.

Въпросите от 1 до 4 касаят оплакването, че съдът не бил обсъдил доказателствата за липса на технологични правила, за обстоятелствата, че работникът извършвал обичайна работа без инструктаж и без осигурени безопасни условия на труд.

Въпросите под № 5,6,7 и 11 са за задълженията на работодателя да докаже съпричиняването, наличието на правила за безопасност, създаването на условия за безопасност и извършването на инструктаж.

А въпросите под № 8,9 и 10 се отнасят до съдържанието на понятието груба небрежност и дали съответства на понятието съзнавана непредпазливост.

Видно е, че поставените въпроси не са относими, доколкото решаващите мотиви на въззивния съд са за това, че в случая е без значение дали е извършен инструктаж, дали са създадени правила за безопасност и дали са били създадени условия за безопасен труд. Водещото за въззивния съд е било нещо съвсем различно, а именно, че починалият работник не е действал разумно в ситуацията, че се е изложил на безразсъден риск в нарушение на формално - логичните житейски правила, които всеки дееспособен гражданин ги разбира а не, поради причина, че е действал в нарушение на технологични правила.

Доколкото е релевирано и оплакване за очевидна неправилност, касационният съд намира, че атакуваният въззивен акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.

При този изход на делото ответникът по жалбата има право на разноски. От представените към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, пълномощно и извлечение от банковата сметка, се установява, че ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лв. С касационната жалба е направено предварително възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, защитавания материален интерес, както и обстоятелството, че процесуалните действия на пълномощника на ответника по касация се изразяват само в подаване на писмен отговор на касационната жалба, то настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да се намали до сумата от 1 278, 23 евро.

Воден от горното, ВКС, състав на Т. Г. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4889/24.07.2025 г. по в. гр. д. № 13091/2024 г. на Софийския градски съд

ОСЪЖДА Х. Х. М. с ЕГН [ЕГН] и С. А. М. с ЕГН [ЕГН], да заплатят на Учебно-опитно горско стопанство Г. С. А. [населено място], общ. В., сумата от 1 278,23 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: