ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2954

гр. София, 04.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на 4-ти юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 4286/2025 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 248 ГПК.

Образувано по молба с вх. № 4563/08.02.2026 г. по регистъра на ВКС, подадена от адв. В. К. – пълномощник на В. Г. Г., действащ като ЧСИ с рег. № 725 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – В. Т. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1235/12.03.2026 г. в частта за разноските, с присъждане в полза на адвоката на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата (ЗАдв.) за касационната инстанция.

Насрещната страна - „Спринк – в несъстоятелност“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], [община], чрез синдика В. С., представлявано от адв. К. в отговора на молбата поддържа становище за нейната неоснователност, респ. прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:

С определение № 1235/12.03.2026 г. по гр. д. № 4286/2025 г. на ВКС, III г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Спринк – в несъстоятелност“ ЕООД, не е допуснат касационен контрол на решение № 147/18.06.2025 г. по гр. д. № 133/2025 г. на Апелативен съд – В. Т. С последното, след отмяна на решение № 307/29.05.2024 г. по гр. д. № 93/2023 г. на Окръжен съд – В. Т. са отхвърлени предявените от „Спринк - в несъстоятелност“ ЕООД против ЧСИ В. Г. Г. с рег. № 725 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - В. Т. искове, квалифицирани като такива с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ - за заплащане общо на сумата от 310 814. 14 лв., представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди (претърпени загуби), в това число: 305 207. 53 лв. - недължимо събрана законна лихва за забава за периода от 15.04.2015 г. до 15.04.2016 г. върху главница в размер на 1 528 442. 26 евро по изпълнителен лист № 1486/15.08.2016 г., с левова равностойност 2 989 373. 22 лв., както и начислена и събрана пропорционална такса в размер на 5 606. 61 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.02.2023 г. до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата 157 479. 16 лв., съставляваща обезщетение за забава при изпълнение на паричното задължение за главницата, за периода от 06.02.2018 г. до 03.02.2023 г. В определението липсва произнасяне по искането на адв. К. – пълномощник на ответника ЧСИ В. Г., обективирано в отговора на касационната жалба за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказаната безплатна правна помощ и съдействие на страната в касационното производство.

Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна.

Налице са предпоставките за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, претендирани при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от адвокат-пълномощника на ответника и своевременно поискани за присъждане. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационна жалба - с вх. № 6636/23.10.2025 г. по регистъра на Апелативен съд – В. Т. подаден от ответника ЧСИ Г., чрез адв. К.. В него подробно и аргументирано са изложени съображения за отсъствие на основания за допускане на касационното обжалване и е направено нарочно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., обосновано с факта на оказаната безплатна правна помощ на страната в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно ЗАдв. К. отговора на касационната жалба е приложен договор от 16.10.2025 г. за правна помощ и съдействие (на л. 65 от делото на касационния съд, ведно с бланково попълнено пълномощно за представителство пред ВКС), в който е уговорено адвокатската услуга, предоставена на ЧСИ Г. от адв. К. в касационното производство, да се осъществява безплатно - при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗАдв. (т. е. на друг юрист).

Неоснователни са доводите в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК на ищеца, че не е приложен договор за правна защита, в който е постигната уговорка между адвоката (адв. К.) и клиента й (ЧСИ В. Г.) за оказване на безплатна правна помощ в касационното производство. Напротив – такъв е представен по делото с отговора на касационната жалба като правната помощ и съдействие пред ВКС е уговорено да се извърши безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗАдв.

Не могат да намерят опора в закона и данните по делото аргументите на ищцовото дружество, че не било доказано качеството на юрист на ответника ЧСИ В. Г., доколкото липсвала законова презумпция, която да предполага такова качество на посоченото физическо лице, а това обстоятелство не е общоизвестно или пък безспорно между страните, респ. не е било обявено от съда за служебно известно и ненуждаещо се от доказване. Тези доводи са напълно несъстоятелни. Предмет на спора между страните е била деликтната претенция срещу В. Г., основана на твърдения, че той упражнява правомощия на частен съдебен изпълнител и именно с оглед на това му качество се иска ангажиране на неговата имуществена отговорност за произтекли вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Законът за частните съдебни изпълнителни в разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 постановява, че правоспособност на частен съдебен изпълнител може да придобие дееспособно физическо лице, което е български гражданин и има висше юридическо образование. Ето защо, разполагайки с такава правоспособност (вписан надлежно в КЧСИ с рег. № 725), ответникът ЧСИ Г. несъмнено притежава изискуемото се от закона (и предпоставящо я) висше образование по специалността „Право“, т. е. той е юрист. Налице е соченото в договора за правна помощ от 16.10.2025 г. основание за оказване на безплатната адвокатска услуга – чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗАдв. (на друг юрист). След като по делото е установено, че ответникът В. Г. (действащ като ЧСИ) е юрист по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., няма необходимост производството по делото да бъде спряно до приключване на тълк. дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. Последното е образувано по въпроса „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон, или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“ (така определение № 2070 от 21.04.2026 г. по гр. д. № 3681/2025 г. на ВКС, III г. о.).

Неоснователно е и възражението за прекомерност на претендираното възнаграждение. В случая последното не е посочено по размер в договора за правна услуга, нито пък е представен списък по чл. 80 ГПК, в който да фигурира. Оспорването на размера на адвокатския хонорар на насрещната страна изисква същият да е определен и посочен в договора с клиента, респ. включен в списъка за разноски по чл. 80 ГПК. В хипотезата на присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на безплатно оказана правна услуга, насрещната страна не разполага с възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Такова е невъзможно да бъде разгледано (така определение № 1857/8.04.2026 г. по ч. гр. д. № 77/2026 г., определение № 4221 от 21.12.2023 г. по гр. д. № 72/2023 г., и двете по описа на IV г. о. на ВКС и др.). При очертания вид представителство на страната единствено съдът е компетентен да определи размерът на адвокатското възнаграждение.

Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се определи по размер въз основа на всички обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за неговата действителна правна и фактическа сложност, вкл. при отчитане обема на извършените от адвоката действия в производството. Предметът на предоставената на страната (ответникът ЧСИ Г.) безплатна правна помощ в настоящата инстанция се изразява в изготвяне на отговор по касационна жалба с подробно и мотивирано изложение на съображения срещу наличието на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, при позоваване на относима съдебна практика и прилагане на такава. Защитаваният материален интерес по делото в касационното производство е 310 814. 14 лв., предвид предявените срещу съдебния изпълнител обективно съединени искове – главен деликтен иск по чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и акцесорен – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за обезщетяване на вреди, произтекли от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение и дължимо обезщетение за забава в плащането на главницата. Фактическата и правна сложност на делото е висока, с оглед изнесената обемна фактология на провежданото в случая принудително изпълнение, както и с оглед на поставените пред касационния съд въпроси относно твърдяните като порочни изпълнителни действия при извършено разпределение по чл. 463 ГПК и ангажираната в подкрепа на искането за селектиране на жалбата съдебна практика по преимуществената част от питанията. С отговора на касационната жалба пълномощникът на ответника е развил подробни и аргументирани съображения за отсъствието на сочените селективни основания по повдигнатите правни въпроси в контекста на приложената съдебна практика и претендираното тяхно значение (за последните два) за точното приложение на закона и за развитието на правото. В същото време следва да се съобрази задължителното за всички съдилища решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, че посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи съда, който следва да извърши преценка с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Оказаната на ответника в настоящото производство безплатна адвокатска услуга се е изразила в изготвянето на мотивиран отговор на жалбата (с посоченото по – горе съдържание) без да се излагат доводи по съществото на касационната жалба, като не се е състояло уговореното представителство в открито заседание пред ВКС предвид недопускането на касационен контрол. Ето защо, при конкретните обстоятелства по делото този състав на касационния съд намира, че възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде определено в размер на 5 000 евро (под предвидения в наредбата минимален размер от 17 082 лв., превалутиран в 8 734. 17 евро съгласно чл. 12 и закръглен по чл. 13 ЗВЕРБ), съответстващ на обема на извършената от адвоката работа в касационното производство. В този смисъл ще следва да се допълни определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 1235/12.03.2026 г. по гр. д. № 4286/2025 г. на ВКС, III г. о., в частта за разноските като:

ОСЪЖДА „Спринк – в несъстоятелност“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], [община] да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат В. И. К. от АК – В. Т. с адрес на упражняване на дейността: [населено място], [улица], ет. .., офис ..., сумата от 5 000 (пет хиляди) евро – възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ и съдействие на ответника в касационното производство.

Определението e окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: