Р Е Ш Е Н И Е

№ 350

София 09.06.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесети и шести май през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря К. Г.

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4580 по описа за 2025г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Касационното обжалване е допуснато, с определение № 1173 от 10.03.2026г., по подадената касационна жалба от Б. В. П. от [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите Д. и Р., против въззивно решение № 171 от 23.07.2025г. по в. гр. д. № 229/2025г. на Окръжен съд Ловеч, с което е отменено решение № 75 от 19.04.2024г. по гр. д.№ 517/2023г. на Районен съд Троян /ведно с решението за допусна очевидна фактическа грешка № 28 от 12.02.2025г./ в частта, с която иска за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 58 329.34лв. до 60 000лв. поради прихващане с насрещно вземане за сумата от 1 670.66лв. и вместо това е постановено друго, с което тази сума е присъдена, като е потвърдено решението в останалата му част, с която е осъдено„В. Б. АД да заплати на Б. В. П. сумата 58 329.34лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 22.08.2020г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 22.08.2020г., потвърдено е решението в останалата част и са присъдени разноски. Решението е постановени про участието като трето лице помагач на „Дженерали застраховане“АД. Искането на касаторката е за уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира направените разноски.

Касационното обжалване е допуснато по въпроси, касаещи начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на злополука, по които е възможно да е налице противоречие с постановките, развити в ППВС № 4/1968г. и решения по гр. д.№ 4949/2024г. на ІV г. о., гр. д.№ 1686/2024г. на ІІІ г. о./, както и относно приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, във връзка с което е възможно въззивният акт да противоречи на приетото в решение по гр. д.№ 251/2017г. на ІІІ г. о.

В съдебно заседание касаторката се явя лично и с процесуалния си представител, като поддържа искането си за пълно уважаване на иска. Процесуалният представител желае съдът да определи възнаграждение, ведно с 20% ДДС, за първата инстанция и за производството пред настоящата, доколкото представителството се осъществява по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

Становището, изразено от ответната страна в представените писмени бележки е за неоснователност на подадената жалба. Развитата теза е за допуснато от пострадалия съпричиняване, поради проявена липса на елементарно старание и внимание от пострадалата, доколкото злополуката е причинена единствено и само по нейна вина, на място, където тя е била по собствена инициатива /не на нейното работно място, което е на 5-6 метра от последната движеща се машина/, в нарушение на дадените й инструкции за работа през деня. Акцентира на обстоятелството, че не са били установени допуснати от дружеството нарушения, допринесли за настъпване на злополуката. Счита, че постановеният въззивен акт е правилен, включително и досежно определеният размер на обезщетение, който намира че е съобразен с всички установени по делото релевантни обстоятелства. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 9 500лв., съгласно приложен списък и представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че сумата е заплатена в брой.

Върховен касационен съд, състав на ІІІ г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира следното:

Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ – отговорността на работодателя може да се намали когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополуката като е допуснал груба небрежност. Съдържанието на понятието груба небрежност, поради липса на легална дефиниция, многократно е разяснявано в практиката. Съгласно решение № 79 от 27.02.2012г. по в. г.д.№ 673/2011г. на ІV г. о. на ВКС – то е налице, когато пострадалият е съзнавал, предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че те няма да настъпят или че ще ги предотврати. Единна е практиката и относно изходната позиция, че „не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само това нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка”/решения № 977 от 14.01.2010г. по в. г.д.№ 298/2009г. на ІV г. о./ Пострадалият следва да е допринесъл за трудовата злополука, но вината му не може да се предполага. Доказателствената тежест за предпоставките на чл. 201 ал. 2 КТ е на работодателя /решение № 62 от 24.02.2015г. по в. г.д.№ 2798/2014г. на ІV г. о./ Небрежността в гражданското право е неполагане на грижа според един абстрактен модел – поведението на определена група лица /добрия стопанин/, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й /решение № 348 от 11.10.2011г. по в. г.д.№ 387/2010г. на ІV г. о./ Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. Преценката за положената грижа, обаче е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата.

Съгласно ППВС № 4/1968г. и всички решения, възприемащи основните му постановки /напр. решения по гр. д.№ 4949/2024г. на ІV г. о., гр. д.№ 1686/2024г. на ІІІ г. о./- при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът дължи преценката на всички конкретно установени по делото обективно съществуващи обстоятелства. При причинени телесни увреждания от значение са - характерът на увреждането, начинът на извършването му, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, наличието на осакатяване, загрозяване, включително - дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени операции и проведено лечение. При определяне размера на обезщетението се вземат предвид и всички други страдания и неудобства; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, степента негативно отражение на увреждането върху психичното здраве на пострадалия, възрастта на увредения, отражението на травмата върху контактите и социалния му живот, икономическото положение в страната, съдебната практика в подобни случаи и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на пострадалото лице от вредоносното действие, съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания

В случая конкретните факти по делото са следните:

Ищцата е била назначена на работа в ответното дружество на 3.08.2020г. на длъжността „машинен оператор дървообработване/ сортировач окачествител“ в участък „Производство на амбалаж“, цех „Производство на дървестно-влакнести плочи“. Основните й функции и задължения, съгласно длъжностната характеристика са били:“да окачествява и опакова плочи, поставени на палети, като г връзва с чембер или канал, за износ и за вътрешния пазар, като спазва указанията на ръководителя“, „да изработва и ремонтира палети, ръчно или автоматично, да поставя/лепи етикети и надписи на готовата продукция, спазвайки изискванията на клиента. Да разкроява плочи на безстружкова машина, да работи на машини за шлайфане и перфориране на плочи“, „да почиства и поддържа работното място и машините, с които работи във вид, осигуряващ безопасна работа. При престой и при необходимост да участва в почистването /метене, измиване/на района на цеха. Да спазва Правилника за вътрешния трудов ред, инструкциите за безопасна работа с машините и правилата за противопожарна безопасност.“ Видно от Служебна бележка № 776, на 3.08.2020г., на Б. П. е проведен начален инструктаж за безопасност и здраве при работа.

На 22.08.2020г., малко преди приключване на смяната й, около 19.40ч., тя е била в друг участък /„Лакиране на дървестно влакнести плочи“/, но в същия цех „Производство на дървестно-влакнести плочи“. Самостоятелно /без това да е предмет на нейните трудови функции и без разпореждане от друго лице/ е решила да помогне на свои колеги при почистването на работеща машина. Видно от Протокол № Ц5103-10-4 от 24.11.2020г. за резултатите от извършено разследване на злополуката на НОИ, Б. П. се е качила върху линията за лакиране в зоната на третата двойка валове на инсталацията. В този момент валовете са били в движение, защото в ход е била подготовка за измиването им с вода преди предстоящото приключване на работната смяна. Ищцата е пъхнала дясната си ръка, валовете са я захванали, причинявайки „открита конкнасация/ размачкване на дясна длан с пръстите“, „размачкване най-вече на дланна кожа и тъкани, изтръгване и ампутация на 5-ти пръст, липса на големи полета от кожата дистално на китката, нарушено кръвоснабдяване на пръстите в съчетание с термична травма от триенето“ /вж. заключението на приетата по делото единична съдебно-медицинска експертиза/. Машината била спряна, валовете отворени и пострадалата откарана с линейка и впоследствие преместена в УМБАЛСМ“Пирогов“. Там е оперирана, като в епикризата е посочено, че са извършени „дебридмент, некректомия и поставяне на кожата обратно на мястото й и фиксация с единични конци“. Операция е извършена и на 31.08.2020г., а именно: „ некректомия и стерилна превръзка“. Изписана е на 15.09.2020г. На 16.09.2020г. е приета в УМБАЛ „Софиямед“, където след изследвания е била оперирана на 17.09.2020г. – „дебридмент, некректомия и артолиза“. Извършена е „ексцизия на некротични тъкани в областта на дясната ръка, ампутация на втори, трети, четвърти пръсти на ниво средна трета на проксималната фаланга.“ Изписана е на 21.09.2020г. След извършен на 2.10.2020г. преглед е диагностицирана с „открита рана на други части на китката и дланта“, „отток на предмишницата с изтичане на гноевидно съдържимо флуктуираща формация проксимално от раната“. На същата дата отново е приета в УМБАЛ „Софиямед“, където й е извършена оперативна интервенция – „проникване в дълбочина по тъп и остър начин, обилен лаваж, фасциотомия на преден компартмент на дясна предмишница, дебридман на инфектираните тъкани и стерилна превръзка.“ Изписана е на 7.10.2020г. На 8.10.2020г., в УМБАЛ „Софиямед“, са извършени нов преглед и ангиография на десен горен крайник.

Злополуката е приета за трудова с разпореждане № 51041024 от 26.11.2020г.

Съгласно горецитираното заключение на съдебно-медицинската експертиза - „медикобиологичната характеристика на този тип травматични увреждания е свързана с трайно нарушена функция на горен десен крайник до края на живота“. Касае се за тежка травма, която е довела до инвалидизация – 70% ТНР пожизнено. Лечението е дълго и към момента на изготвяне на експертизата не е завършило. То следва да се осъществява на етапи, като на всеки етап се поставят нови цели в зависимост от общото и локално състояние на пострадалата. В заключението е посочено, че „предстои да се планира извеждане на палеца от дланта, покриването му с покритие, създаване на условия за опозицията спрямо дланта и оценка на функционалните възможности на запазените мускули.“ Целта е да се постигне някаква форма на захват. Следва да се направи и „електромиогравско и електроневрографско изследване на ръката и да се тестват сензори за евентуално поставяне на миолектричн протеза“ /която следва да се подменя през четиригодишен период/. Експертът е категоричен, че „безспорно болките са били много силни и неприятни, защото ръка е много добре интервирана във връзка с многото функции, които изпълнява /сетивна, познавателна, двигателна с финна моторика и др./ Голямото оголване на кожно покритие е източник на болки, които са продължили дълго време /до покриването на раните с кожа/. Допълнителен източник на болки е било и последвалото възпаление.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза - Б. П. е преживяла травматичен стрес. Тежката загуба и негативните емоционални преживявания, свързани с нея, както и дългия лечебен процес са породили страх, тревожност, несигурност, срам, отчаяние, безпомощност, кошмарни сънища и др. Фруститриращите обстоятелства са засегнали базисни характеристики на личността – боди имидж, професионална активност, социален статус. Прекомерният стрес, съпътстващ загубата на част от дясната ръка е предизвикал нарушаване на социалното функциониране и адаптация, но до голяма степен тя е успяла да отреагира и да приеме травмиращото събитие.

По делото са ангажирани гласни доказателства – показанията на свидетелите Б. /приятел на пострадалата/, М. /нейна близка/, А. /ръководител „Екология, здравословни и безопасни условия на труд“ в ответното дружество/, А. /заемаща длъжността „ръководител участък“/ и Г. /колежка на Б. и свидетел на злополуката/. Разпитаните свидетели са с непосредствени впечатления, свидетелстват за факти, които лично са възприели и няма причина техните показания да не бъдат възприети. Въз основа на показанията на свидетелката М. следва да се приеме за установено следното: Б. П. /която към датата на злополуката е била на 25 години/ е имала трудно детство. Израснала е без баща, като е отгледана от своите баба и майка. Майка й е била болна на легло и е починала, когато Б. е била на 14години. След това е починала й баба й. Винаги й се е налагало да работи. С всички трудности се е справяла сама и с помощта на сестра си, съседи и приятели. Преди злополуката е била „жизнено момиче, весело, усмихнато“ /св.Б./, „веселячка“ /св.М./, а след настъпването й – всичко в живота й се е променило. Тя не е можела сама да се грижи за себе си. Налагало се е непрекъснато някой да идва и да й помага – освен за ежедневното обслужване, още и за да запали печка, да напазарува, да се сготви. Трябвало е да търпи физически страдания, които са имали и психологически последствия. Понастоящем продължава да е тъжна и нервна, защото ежедневието и бъдещето й са трудни и непредсказуеми. Според свидетелката М. – „хората като я виждат с това чорапче на ръката, се обръщат на другата страна“.

Според свидетелката Г., която е присъствала по време на злополуката – преди инцидента, ищцата Б. П. е изпълнявала трудовите си функции, защото заедно с нейна колежка /С./ са поемали плочките. С. е окачествявала и е казвала на Б., ако има проблем и плочката е второ качество – да я отнесе на друго място. Работата та свидетелката е била на машината. След приключване на работата е следвало тя да бъде измита. Операторът на машината /майстора/ се е качил отгоре, пуснал е маркуча, отворил е валовете и е предприел обичайните действия по почистване, а жените са стояли долу. Заради проблем на една от машините се би извикан майстор и когато той е пристигал, тогава свидетелката е видяла, че Б. се е качила горе на машината и ръката й е захваната.

Свидетелките А. и А. са категорични, както че на Б. П. е бил проведен инструктаж за безопасни условия на труд, така и че нейната длъжност не изисква предприемане на действия, свързани с работа с машини. Злополуката е в резултат на действия, предприети по нейна инициатива. Почистването на валове се извършва по определен начин и от лица, които са оторизирани за това.

При тези факти, въззивният съд е преценил като справедлив размер за обезщетение на причинените страдания на младата жена от 120 000лв., като е приел допуснато съпричиняване от нея в от 50%. Счел е, че ищцата е спомогнала за собственото си страдание, като при липса на елементарно старание и внимание, е предприела поведение /като е посегнала към въртящи се валове на мишината/, в разрез с основни технологични правила и изисквания за безопасност, при това в зона, която не съвпада с определеното й място за работа, изпълнявайки дейност, която не е в кръга на нейните задължения. От друга страна, въззивният съд е отчел и че работодателят не е обезпечил в достатъчна степен сигурността на персонала и не е направил необходимото за да минимизира рисковете, след като е допусната поява на новоназначен работник, с недостатъчни умения, в зоната на работа на машината.

Настоящият съдебен състав частично не споделя изводите на въззивния съд, като счита че справедливият размер на обезщетение в конкретния случай е претендираният от 150 000лв., при съпричиняване от 45%. Съобразявайки изложеното в даденият отговор на поставените въпроси, намира че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен: 1.естеството, продължителността и големият интензитет на претърпените както телесни болки, така и душевни страдания, 2.изключително негативното отражение на травмата върху начина на живот на пострадалата и 3.трайният характер на причиненото увреждане. Ищцата е получила травматично размачкване на дясна длан, съчетана с ампутация на пети пръст и част от четвърти. Въпреки проведеното лечение с многократни оперативни интервенции, е настъпила некроза, която е довела до отстраняване на всички пръсти /без палеца/. Извършена е ексцизия на срастванията по предната повърхност на ставната капсула на дясната гривнена става и артролиза-хирургическа процедура за възстановяване обема на движение на ставата. Последвало е възпаление на меките тъкани в оформения чукан, което отново е довело до нова оперативна интервенция. Общо оперативните намеси са осем, като всички са извършвани под обща упойка за период от 10 месеца, като седем от тях са били в период с продължителност от 40 дни. При това се касае за интервенции, причинили болки, които са оценени от всички експерти /изготвили и единичната и тройната експертизи/ като много силни и неприятни, с висока интензивност. Били са претърпени и големи страдания, свързани както с психологическото възприемане на факта за загубата на ръката, така и с невъзможността за самостоятелно обслужване и предприемане на каквито и да са домакински работи. Състояние на отчаяние, тревожност, срам и неудобство от обезобразената китка, страх, тревожност, несигурност, объркване, безпомощност са съпътствали ищцата в продължение на дълъг период от време. В случая, от особена важност са следните обстоятелства: причинено е увреждане, което е с траен характер и е налице обезобразяване на дланта и пръстите. При това - увреждането е довело до инвалидизация – 70% трайно намалена работоспособност /за загуба на пръстите 60% и за доминантна ръка – 10%/, която е пожизнена. Въззивният съд не е отчел в съответната степен и факта, че макар и ищцата към настоящия момент да е успяла психологически да приеме травмиращото събитие, нейното физическо лечение все още не е завършено. Предстоят й още етапи, които следва да се конкретизират с оглед общото й и локално състояние.

Така определеният размер на обезщетение следва да бъде намален с оглед основателният характер на направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Настоящият съдебен състав приема за установено, че с действията си - изразяващи се в поставяне на ръката в опасна близост до работеща машина, начинът на работа на която тя не познава, при това без необходимост от предприемане на подобно действие, защото то не е в изпълнение на нейни трудови функции и не й е било възложено по съответния ред, касаторката е създала реалната възможност за настъпване на вредата, пренебрегвайки елементарни правила и норми за безопасност. Независимо от това, съобразявайки изложеното в даденият отговор на поставените въпроси, това поведение следва да бъде преценено в зависимост от конкретно установените обстоятелства, при които е настъпила злополуката. Установената груба небрежност се степенува в съответствие с обективното съотношение с допринасянето. Настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд, че ищцата е била в зона, която не съвпада с определеното й място за работа. Този извод е в противоречие с показанията на свидетелката Г., съгласно които причината – по време на злополуката - пострадалата да е в различен от нейния участък /тя е била в участък„Лакиране на дървестно влакнести плочи“/ , е изпълнение на възложени й трудови функции, защото непосредствено преди злополуката – Б. е пренасяла плочките, които са второ качество на посочено й от окачествител място/. Изводът на въззивния съд е в противоречие и с отразеното в т.ІV, 3/ от Протокол № Ц5103-10-4 от 24.11.2020г. за резултатите от извършено разследване на злополуката на НОИ, че „непосредствено преди злополуката пострадалата Б. П. е извършвала измиване на кофи с боя в участък „Лакиране на ДВП“, цех за производство на ДВП на завода“

Съпоставяйки описаните действия на пострадалата, с които е нарушила установените изисквания за полагане на грижи за собственото здраве и безопасност, с приетото за установено обстоятелство, че причината - пострадалата да е била в различен от нейния участък - е изпълнение на възложени й трудови функции и при възприемане на останалите изводи на въззивния съд, че работодателят не е обезпечил в достатъчна степен сигурността на персонала и не е направил необходимото за да минимизира рисковете, след като е допусната поява на новоназначен работник, с недостатъчни умения да работи в зоната на работа на машината, настоящият съдебен състав намира, че приносът на пострадалата за настъпване на злополуката е 45%. При отчитането му – сумата която следва да й се присъди е 82 500лв. или 42 181.58евро. Това налага въззивният акт да бъде отменен в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 30 677.51 евро /60 000лв./ до 42 181.58евро и вместо това постановен друг, с който иска да бъде уважен в тази част, а в останалата част въззивния акт следва да бъде потвърден.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса, съобразно допълнително уважената част от иска в размер на 460.16 евро /900лв./

По направените искания за присъждане на разноски:

В полза на процесуалния представител на касаторката следва да се определи адвокатско възнаграждение при съобразяване изхода на делото. При интерес 90 000лв. /150 000лв.- 60 000лв./, искът е уважен за 22 500лв /20.25% уважен иск/. Съгласно чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, дължимото възнаграждение е 1570лв. /20.25% от 7 850лв./, ведно с 20 % ДДС – 314лв., или 1884лв., равняващи се на 963.27 евро.

В полза на ответната страна разноски не следва да се присъждат поради липса на представени доказателства за реално заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение от 9 500лв. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че сумата е заплатена в брой не удостоверява реално заплащане на посочената сума, доколкото клиентът е юридическо лице, а адвокатът е регистриран по ЗДДС и дължи издаване на фактура, а в случая не се представят нито фактура, нито касов бон или разписка.

С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 171 от 23.07.2025г. по в. гр. д. № 229/2025г. на Окръжен съд Ловеч в ЧАСТТА, с която предявения от Б. В. П. от [населено място] иск с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяна от нея на 22.08.2020г. трудова злополука, е отхвърлен за сумата над 30 677.51 евро до 42 181.58евро, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА „В. Б. АД, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], п. к, кв.“В., представлявано от изпълнителния директор С. да заплати на Б. В. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] допълнително сумата от 11 504.07евро /единадесет хиляди петстотин и четири евро, нула седем/, разлика между вече присъдените 30 677.51 евро и дължимите 42 181.58евро, представлваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяна от нея на 22.08.2020г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2020г.

ОСЪЖДА „В. Б. АД, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], п. к., кв.“В., представлявано от изпълнителния директор С. да заплати на адвокат Г. Г. Р., на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА сумата от 963.27 евро /деветстотин шейсет и три евро, двадесет и седем/, разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

ОСЪЖДА „В. Б. АД, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], п. к., кв.“В., представлявано от изпълнителния директор С. да заплати по сметка на ВКС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 460.16 евро /четиристотин и шейсет евро, шестнадесет/, държавна такса.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 171 от 23.07.2025г. по в. гр. д. № 229/2025г. на Окръжен съд Ловеч и отмененото с него решение № 75 от 19.04.2024г. по гр. д.№ 517/2023г. на Районен съд Троян, в останалата обжалвана част.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „Д. З. АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул.К. А. Д.“№ ....

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.