ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3135

гр. София, 11.06.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1279/2026 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез юрк. Г. против решение № 186 от 12.01.2026 г. по гр. д. № 10767/2025 г. на Софийски градски съд, ГО, IV – Е въззивен състав.

Ответникът В. Т. С., чрез упълномощеното адвокатско дружество „П. и Т.“, представлявано от адв. П. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалба е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 20143119 от 05.08.2025 г. по гр. д. № 54249/2012 г. на Софийски районен съд, ГО, 59 състав, за уважаване на предявените от В. Т. С. против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Р. Б. АД) искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ като е признато за незаконно и е отменено прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, извършено със Заповед № INO 5130 (7) от 18.09.2012 г. на работодателя (тогава „ЧЕЗ Р. Б. АД) и ищецът е възстановен на предишната работа в предприятието на ответното дружество като „Отчетник, измервателни уреди“, ОРЗ Изток“ и в тежест на последното са възложени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че страните (ответникът тогава с наименование „ЧЕЗ Р. Б. АД) са били в трудово правоотношение с източник трудов договор № 1682 от 28.06.2000 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „инкасатор“, а към момента на връчване на заповедта за уволнение (съгласно допълнително споразумение № ДС – 11-1491/28.05.2012 г.) същият е работел като „отчетник, измервателни уреди“. Посочил е, че по длъжностна характеристика за последната длъжност (връчена на ищеца) неговите задължения се изразявали в дейността по отчитане на средствата за търговско измерване (СТИ), отчитане на абонатите, извършването на визуален контрол на СТИ и тарифните превключватели, а при установени нередности – отбелязването на това чрез код в преносим терминал. С оглед на това е прието, че ищецът не е имал право да сменя или откача електромери, а е следвало единствено да отчита показанията им. Негово задължение е било да се грижи за повереното му имущество. Със заповед № INO 5130 (7) от 18.09.2012 г. на работодателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца и поради това е прекратен трудовия му договор. Фактическото основание за налагане на наказанието се състои в това, че е „манипулирал и извършил нерегламентирани действия върху електромери, с цел укриване на реално консумирана от потребителите ел. енергия, с което е злоупотребил с доверието на работодателя, нанесъл е щети на дружеството и е уронил доброто име на работодателя пред потребителите и обществото“. Сочената дата на извършеното дисциплинарно нарушение е 15.09.2012 г., а мястото – [населено място]. Сред обстоятелствата, послужили като основание за налагане на дисциплинарната санкция, е било и задържането на служителя за 72 часа по ЗМВР и повдигането на обвинение спрямо него за създаване на организирана престъпна група (ОПГ) по чл. 321 вр. чл. 234в НК (ОПГ за неправомерно въздействие на уреди за търговско измерване на ел. енергия, с което се създават условия за непълно отчитане на потребената ел. енергия). В заповедта като утежняващо обстоятелство при определяне и налагане на дисциплинарното наказание е съобразено, че заеманата от ищеца длъжност е отчетническа. Наказанието е наложено за извършени нарушения по смисъла на чл. 187 КТ, а именно: злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име (т. 8) - изразено словесно и съответно цифрово; изразено единствено с посочване на разпоредба на КТ – чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ (неизпълнение на законните разпореждания на работодателя) и чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ (увреждане на имуществото на работодателя). Установено е, че заповедта за уволнение е връчена на ищеца в следствения арест в [населено място] (където той се е намирал, поради задържането му за 72 часа по ЗМВР) на 18.09.2012 г. от свидетеля Г., който му е връчил и искане за писмени обяснения по чл. 193 КТ. Такива липсват депозирани пред работодателя. Втората инстанция е отчела и факта, по че повдигнатото му обвинение за участие в ОПГ за престъпление по чл. 234в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, ищецът е оправдан с решение № 21/12.08.2019 г. по н. д. № 1136/2018 г. на ВКС, III г. о – за това, че 15.09.2012 г. в [населено място] в съучастие с друго лице (подс. П.) като съизвършители да са осъществили неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия – електромер (разпломбирали големия защитен капак на електромера, след което го отстранил и подменили с друг електромер) и с това да са създали условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия в ресторант „МEZZE“, стопанисван от „Б.“ ООД. По обвинението срещу ищеца и др. лица за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2, т. 2, вр. с ал. 2 НК, пък е постановена (нова, обратна по резултат) присъда № 23 от 9.12.2022 г. по ВНОХД № 844/2022 г. на Апелативен съд – София, с която подсъдимите са признати за невиновни и оправдани. Обсъдени са и писмените доказателства за изготвения график на работа на служители при ответното дружество, на датата 15.09.2012 г., в който график фигурира и името на ищеца, комуто е възложено със заповед от 13.09.2012 г. да снема показанията на СТИ (електромери) на абонати в [населено място]. Ищецът е задържан на 15.09.2012 г. в [населено място], [улица], при ресторант „Мезе“,[жк]именно във връзка с горецитираните инкриминирани деяния, за които е оправдан. При така установените факти, решаващият състав е приел, че извършеното дисциплинарно уволнение на ищеца е незаконосъобразно, при това на няколко самостоятелни основания. На първо място, то е счетено да е опорочено като проведено в нарушение на чл. 193 КТ, доколкото на служителя не са искани надлежно писмени обяснения, нито пък е бил изслушан преди налагане на дисциплинарната санкция. Изложени са съображения, че на ищеца не е предоставен определен срок за обяснения (доколкото липсва срок в писмената покана, а такъв не се установява да е даван и от останалите доказателства), респ. че при конкретните обстоятелства срокът не е бил достатъчен за даването на обяснения. В тази връзка е съобразено, че по времето, когато му е връчено искането по чл. 193 КТ, ищецът се е намирал в ареста и упражняването на правата му по дисциплинарното производство е било обективно възпрепятствано от изпълнението на редица административни процедури. Цитираната разпоредба е императивна, поради което нарушаването й има за последица отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, без да се разглежда спорът по същество - чл. 193, ал. 2 КТ. На второ място, дисциплинарното наказване в случая е намерено да е незаконосъобразно, тъй като е наложено със заповед, която не е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Изискване на законодателя е тази писмена заповед да съдържа информация за нарушителя, да посочва нарушението и кога е извършено, а също наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В случая е прието, че изложената в заповедта фактология (фактическото основание за издаването й) е твърде обща. Тя не описва нарушението по време, място на извършване (къде в [населено място], на кой обект), не е обосновано по какъв точно начин са манипулирани електромери и какви точно действия са извършени върху тях. Твърдяните щети пък не са описани в дори примерен порядък, нито пък е посочено в какво се изразяват. Липсва и уточнение въпросните електромери на кой обект са били монтирани, както и по какъв начин е укрита реално потребената енергия. Според решаващия състав така описаното в уволнителната заповед нарушение на трудовата дисциплина не изпълнява изискването на чл. 195, ал. 1 КТ за индивидуализацията му чрез определящите го признаци. Изразено е и виждане, че задържането на лицето от органите на реда не представлява само по себе си нарушение на трудовата дисциплина, поради което така изложения мотив в заповедта не удовлетворява изискването за надлежно нейно мотивиране, съгласно чл. 195, ал. 1 КТ. Счетено е също да отсъстват мотиви за установени липси на имущество, евентуално мотивирали налагането на наказание. В тази връзка лаконичното посочване, че ищецът заемал отчетническа длъжност, е прието за необосновано. Изтъкнати са доводи, че заповедта е опорочена и доколкото отсъства текстово аргументиране наличието на част от сочените вменени на ищеца дисциплинарни нарушения – в частност тези по чл. 187, ал. 1, т. 7 и 9 КТ - неизпълнение на законните разпореждания на работодателя и увреждане на имуществото на работодателя. На трето място, съдът е приел, че не е установено по делото служителят да е извършил вменените му със заповедта нарушения на трудовата дисциплина. За това си съждение инстанцията по същество се е позовала както на приключилото с оправдателни присъди наказателно производство срещу ищеца и др. лица по обвинение за деяния, включително това от състава на вмененото му дисциплинарно нарушение (с оглед правилото на чл. 300 ГПК – досежно соченото манипулиране на електромери на дата 15.09.2012 г.), така и на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, е обусловил уважаването и на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ с възстановяване на ищеца на предишна работа.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси със следното съдържание:

1. „Длъжен ли е работодателят във връзка с изискването по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да опише всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение по текста на чл. 187 КТ е извършено?“;

2. „Какъв обем от информация следва да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, за да се счита за надлежно мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ?“;

3. „С каква цел е въведено задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение и кога изложените в нея мотиви удовлетворяват изискването за мотивираност по чл. 195, ал. 1 КТ?;

4. „Кои са задължителните реквизи в съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, съгласно чл. 195, ал. 1 КТ?;

5. „Кога се приема, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание с там описано нарушение на трудовата дисциплина удовлетворява изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивираност?“;

6. „Приложим ли е чл. 195, ал. 1 КТ в частта на изискването за мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание когато в отношенията между работодателя и работника/служителя е ясно за какво е наложено това наказание?“;

7. „Длъжен ли е работодателят в искането по чл. 193 КТ да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, за което се образува дисциплинарното производство, подчинено ли е то на някакви формални правила или е достатъчно работникът/служителят да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е запознал с обстоятелствата?;

8. „Какво следва да бъде съдържанието на искането по чл. 193, ал. 1 КТ, отправено до привлечения към дисциплинарна отговорност работник/служител?“;

9. „Какъв е разумният срок, който следва да се предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност работник/служител за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ когато въпросите на работодателя са ясни и касаят определени, непосредствено извършени от лицето действия?“;

10. „Какъв факт следва да е доказан по делото, за да се приеме, че е налице изпълнение на задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ?“

По първите шест въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС (основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), изразена в: решение № 641/29.10.2025 г. по гр. д. № 3946/2024 г., решение № 126/26.06.2013 г. по гр. д. № 1060/2012 г., решение № 50036/21.03.2023 г. по гр. д. № 650/2022 г., решение № 310/27.05.2024 г. по гр. д. № 2163/2023 г., всичките по описа на III г. о., решение № 50003/03.02.2023 г. по гр. д. № 1645/2022 г. на IV г. о. Във връзка с последните четири питания се сочи несъответствие с решение № 60159/11.06.2021 г. по гр. д. № 3927/2020 г., решение № 221/30.07.2014 г. по гр. д. № 7639/2013 г., и двете по описа на IV г. о., решение № 126/26.06.20213 г. по гр. д. № 1060/2012 г. на III г. о., с което се обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Страната се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което поддържа да е налице по повдигнатите правни въпроси. Сочи се, че те имат претендираното значение за точното прилагане на закона, защото е принципно необходимо да не се допуска неправилно и незаконосъобразно прилагане на правните норми от съдилищата.

Иска се достъп до касация и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Настоящият състав на ВКС намира, че липсват предпоставки в приложно поле на сочените селективни основания.

Повдигнатите въпроси не притежават характеристиката на правен въпрос по смисъла на тълкуването, дадено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., ОСГТК на ВКС, защото не са изводими от решаващите мотиви на въззивния съд по обжалваното решене. Те са поставени с оглед тезата на касатора, че процесното дисциплинарно уволнение е проведено законосъобразно като е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, заповедта за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание е мотивирана съобразно чл. 195, ал. 1 КТ и съдържа в достатъчна степен индивидуализиращите признаци на вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина, което пък е установено от събраните по делото доказателства. Тези питания изразяват несъгласието на страната с фактическите констатации и правните изводи на въззивната инстанция, поради което се явяват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на обжалваното решение. Необосноваността и незаконосъобразността на решението като негови пороци обаче не могат да се проверяват в производството по селектиране на касационната жалба (по чл. 288 ГПК), а са относими и подлежат на проверка в производството по разглеждане на жалбата (по чл. 290 ГПК). В настоящото производство се преценява дали дадените от въззивната инстанция правни разрешения обуславят изхода на делото, но не и дали те са законосъобразни. Непоставянето на правен въпрос, което е релевантен за изхода по конкретното дело само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от горепосочения тълкувателен акт.

За пълнота на изложението ще следва да се изтъкне също, че по поставените въпроси (дори и условно да се счете, че удовлетворяват общия селективен критерий) отсъства сочения допълнителен критерий – както в хипотезата на т. 1, така и на т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК. При постановяване на решението от въззивния съд е съобразена установената съдебна практика, вкл. и решенията, на които страната се позовава и прилага. Съответствието с тази практика е налице както по отношение на възприетото в обжалвания съдебен акт правно разрешение по приложението на чл. 195, ал. 1 ГПК (изискването за мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и за индивидуализация на нарушението/ нарушенията на трудовата дисциплина в достатъчна степен), така и по прилагането на чл. 193, ал. 1 КТ (за предварително поискване на обяснения от работника или служителя). Специалният критерий пък по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изисква обосноваване на необходимостта от произнасяне на ВКС по съответния правен въпрос, поради липсата на установена по него практика или при установена такава, която обаче се нуждае от осъвременяване или промяна, както и при аргументация за неясна, непълна или противоречива правна уредба, за да се създаде практика по прилагането й или да се осъвремени или промени съществуваща такава. Тези предпоставки не са налице, тъй като по приложението на посочените разпоредби има установена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна и с която въззивното решение е съобразено. Постановяването му в съгласие с тази практика изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.

Няма основание за допускане на касационното обжалване и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното решение. Съгласно безпротиворечиво наложената практика на ВКС по приложението на това основание очевидно неправилен е съдебният акт, страдащ от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция само въз основа на съдържанието му. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, а явна необоснованост - когато въззивният съд е формирал изводите си във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. В случая не се установява решението на втората инстанция да страда от такъв порок.

С оглед на изложеното, касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което искането за достъп до касация не може да се удовлетвори.

При този изход на делото ответникът по жалба имат право на разноски, които са своевременно поискани за присъждане. Те възлизат в размер на 1 000 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Сумата е посочена в приложения договор за правна защита и съдействие като вписването в него за направеното плащане – в брой, е достатъчно и има характера на разписка - т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г., ОСГТК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 12.01.2026 г. по гр. д. № 10767/2025 г. на Софийски градски съд, ГО, IV – Е въззивен състав.

ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Изгрев“, [улица], бл. И. П. да заплати на В. Т. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], ет. ..., ап. ..., сумата от 1 000 (хиляда) евро – разноски в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.