ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3161

гр. София,

12.06.2026 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 2207 по описа за 2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 50/17.02.2026 г. по в. гр. д. № 838/2025 г. на ОС - Русе, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.

Жалбоподателят Б. А. Ц., чрез процесуалния си представител сочи наличие на основания за допускане на касационно обжалване и излага съображения за очевидна неправилност на въззивното решение, при приложение на материалните норми в смисъл противоположен на съдържанието им и в явна необоснованост на мотивите към него.

Ответникът в касационното производство - „Т. Р. АД не е представил писмено становище.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното:

С решение от 29.10.2025 г. по гр. д. № 3946/2024 г., ВКС, състав на ІII - г. о. е отменил решение от 27.06.2024 г. по в. гр. д № 364/2024 г. на ОС - Русе и е върнал делото на друг състав на ОС - Русе за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,

Съставът на ВКС е приел, че нормата на чл. 195, ал. 1 КТ е приложена от съда в смисъл, противоположен на нормативното й съдържание и цел, както и че изводите на въззивната инстанция, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ са явно необосновани и несъобразени с правилата на формалната логика и обстоятелствата по делото.

Посочено е, че в процесната заповед работодателят се е позовал три нарушения, извършени от ищеца, като първото е неизпълнение на възложена на ищеца работа по почистването на дюзи на рециркулационни помпи (РЦП), което в заповедта е описано като – непочистване (респ. – запушване) на 48 бр. дюзи на РЦП, констатирано при извършена на 28.08.2023 г. ревизия на дюзите. Прието е, че в практиката на ВКС е изяснен въпросът, че когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции - е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат, както и че в случая, заповедта в достатъчна степен индивидуализира нарушението с оглед защитата на работника, уведомен при поискването на обяснения по чл. 193 КТ (л. 68 от делото на РС).

Посочено е също така, че работодателят е представил писмени и гласни доказателства за установяване извършването на това нарушение, които обаче не са обсъдени от съда, поради приетото, че уволнителната заповед не е мотивирана.

Относно второто извършено от ищеца нарушение е прието, че работодателят се е позовал на влязлата в сила Заповед №274/27.07.2023 г., с която на Ц. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. По този начин и второто нарушение е индивидуализирано съобразно критериите по чл. 195, ал. 1 КТ. Въззивният съд не е съобразил, че когато в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се оспорва заповед, с която дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина, част от които са били вече санкционирани с предходни връчени на ищеца заповеди за дисциплинарно наказание, достатъчно е работодателят да се е позовал на тях в мотивите на уволнителната заповед и/или да представи по делото заповедите за вече санкционираните нарушения, които заедно с несанкционираните обуславят „системността“ по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. В случая, ответникът е представил както необжалваната заповед, с която на Ц. е наложено наказание „предупреждение за уволнение“, така и останалите документи от тази дисциплинарна преписка (л. 59-л. 63 от делото на РС).

Във връзка с третото нарушение (преждевременно напускане на работа на 12.04.2023 г.), ответникът е цитирал Заповед № 155/24.04.2023 г., която заедно с доклада за нарушението, връчената покана за даване на обяснения и писмените обяснения на работника са представени по делото (л. 53 – л. 57 от делото на РС). Ето защо, не би могло да се приеме, че работникът не е знаел и не е бил наясно кое е третото нарушение от съвкупността, за която се ангажира дисциплинарната му отговорност по реда на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ.

По тези съображения съставът на ВКС е счел, че издадената Заповед № 361/23.10.2023 г. е мотивирана, като нарушенията са в достатъчна степен индивидуализирани и конкретизирани с оглед защитата на работника.

Прието е, че констатираното нарушение на материалния закон е довело до липса на мотиви по съществото на спора, поради което въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия за решаване на трудовия спор по същество.

При новото разглеждане въззивният съд, като е отменил решение № 289/05.03.2024 г. по гр. д. № 6625/2023 г. на РС – Русе е отхвърлил предявените от Б. А. Ц./неправилно изписан в решението като „Ц.“/ искове срещу „Т. Р. АД, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 2 КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 361/23.10.2023 г., за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност Монтьор, ремонт на машини и оборудване в звено „Нагревни повърхности“, цех „Централизиран ремонт“, направление „Ремонт и инвестиции“ в „Т. Р. АД.

Установено е по делото, че между страните е възникнало трудово правоотношение на основание трудов договор № ЗН18/17.05.2019г., по силата на което ищецът Б. Ц. е назначен в предприятието на „Топлофикация – Русе“ ЕАД /сега АД/ да изпълнява длъжността „Монтьор, ремонт на машини и оборудване /зв. „Нагревни повърхности“/, което е било прекратено с процесната заповед № 361 от 23.10.2023г на изпълнителният директор на „Топлофикация-Русе“АД, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ вр. чл. 190, ал. 1 т. 3 и чл. 188, т. 3 КТ на Б. А. Ц. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

В заповедта за уволнение е посочено, че причината да бъде наложено наказанието, че на 28.08.2023г е извършена ревизия на дюзи на рециркулационни помпи, чието почистване е било възложено на работна група, състояща се от двама работници: ищецът Б. А. Ц. и С. Б. Г.. С ревизията е констатирано, че са запушени 63 броя дюзи, като 48 от тях са били възложени за почистване на работната група, в която участва Б. Ц., което е неизпълнение на възложена работа и неспазване на техническите и технологичните правила - нарушение на чл. 36, т. 3 от Правилника за вътрешния труда, както и чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ - системни нарушения на трудовата дисциплина. Съдът е изтъкнал, че в обстоятелствената част на заповедта е разписано, че Б. Ц. е наказван и преди за нарушаване на трудовата дисциплина за нарушения, извършени в период от една година, като за първото не е наложено дисциплинарно наказание, а е издадена Заповед № 155/24.04.2023г за неначисляване на премия на основание чл. 3.11 от Приложение № 3на Правилника за заплащане на труда, а за второто нарушение е наказан с „предупреждение за уволнение“ със Заповед от 27.07.2023г. В заповедта за уволнение е посочено, че е налице виновно системно неизпълнение на трудовите задължения и тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят след преценка на тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, оценка на субективното отношение на работника към деянието определя налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Съдът е приел за неоснователни възраженията на ищеца, че няма длъжностна характеристика и такава не му е връчена, както и че му е възложена работа без писмена заповед и инструкции по безопасност на труда. Прието е, че по делото от представена длъжностна характеристика за длъжността „монтьор, ремонт на машини и оборудване“ в цех за централизиран ремонт, механичен ремонт, зв.“ Нагревни повърхности, очисващи съоръжения“, се установява, че основната функция на длъжността е извършване на профилактика, текущо поддържане и ремонт на всички нагревни повърхности и очистващи съоръжения собственост на дружеството работодател. Освен конкретно посочените дейности в длъжностната характеристика, в т. 2.7. от същата е посочено, че работникът следва да извършва и други работи, възложени му от механика.

Прието е, че от доказателствата по делото сочат, че на ищеца са възлагани изпълнение на работи, свързани със задълженията му, както и че същият вид дейности са възлагани и на други работници или служители, работещи в ответното дружество.

Съдът е счел за недоказано твърдението на работника за злоупотреба с право от страна на работодателя и дискриминация от негова страна, още повече, че в исковата молба такива твърдения липсват, а в хода на производството са наведени такива твърдения на работника без същите да са конкретизирани. Прието е, че работодателят е установил в процеса при условията на пълно и главно доказване, че ищецът Ц. е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, които са посочени в заповедта му за уволнение, а именно неизпълнение на възложена на ищеца работа по почистване на дюзи на рециркулационни помпи /РЦП/, което в заповедта е описано като непочистване, респективно запушване на 48 броя дюзи на РЦП, констатирано при извършена на 28.08.2023 г. ревизия на дюзите, преждевременно напускане на работа на 12.04.2023 г, както и нарушението, за което е налице влязла в сила Заповед № 274/27.07.2023 г., с която на Ц. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Последната заповед не е обжалвана от Ц., поради което същата не може да бъде ревизирана в настоящото производство и всички възражения, направени от него в настоящото производство не следва да бъдат разглеждани.

Въззивният съд е приел, че работодателят е доказал, че работникът е извършил нарушенията, вписани в заповедта за уволнение. Съобразени са не само писмените доказателства, но и гласните такива – показания на негови колеги, на които работодателят е възлагал дейности подобни на извършваните от ищеца.

По изложените съображения въззивният съд е счел, че със Заповед № 361 от 23.10.2023г на изпълнителния директор на „Т. Р. АД е наложено законосъобразно дисциплинарно наказания „уволнение“ и е отхвърплил предявените от Ц. искове за отмяна на уволнението като незаконосъобразно и за възстановяването му на заеманата от него длъжност преди уволнението .

В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпросите: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички своевременно направени възражения на страните имащи отношение към описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и възраженията, че такива не са допуснати от ищеца, а наложените дисциплинарни наказания са незаконосъобразни, както и доказателствата въз основа на които е направил изводите си за законосъобразността на заповедта за уволнение, нарушени ли са чл. 12, чл. 154, aл. 1 и чл. 235 вр. чл. 269, изр. 2 ГПК, при формиране на правните си изводи и фактически констатации, нарушил ли е работодателя критерия „системност“ пo смисъла на чл. 190 aл. 1 т. 3 КТ, когато установените нарушения и нaкaзaния нe ca еднакви по вид и включвaйки „лишаване oт премия на ищеца като дисциплинарно наказание, може ли дa се приеме, че тo има такъв характер при положение, че в чл. 188 KT точно ca посочени дисциплинарните нaкaзaния, кoитo се налагат по KT - „забележка“, „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“ и при преценка законноста на дисциплинарното уволнение съдът съобразява ли вида нa дисциплинарните нарушения с техните обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, налице ли e противоправно неизпълнение на трудовите задължения от на работника описани в заповедта за наказание и реализиране на трудовата му функция и връзката с възложената му работа, свързано ли e естеството на нарушенията описани в заповедта за наказание с трудовите му функции и по какъв начин се индивидуализират трудовите функции на paбoтникa, за изпълнението, на които се зaдължил, кoи са относимите нарушения към възложената трудова функция, зa да носи ищецът дисциплинарна oтгoвopнocт по KT за виновно неизпълнение на конкретен вид задължения по чл. 186 и чл. 187 KT и кoи ca те по смисъла нa чл. 188 ал. 3 KT, с кои доказателства ответникът работодател е доказал, че ищецът е извършил всички посочени в заповедта нарушения, кoитo ca му дaли основание да нaлoжи дисциплинарното наказание „yвoлнeниe“ в какъвто смисъл се е произнесъл въззивният съд, кaкви са били критериите за това, извършил ли e въззивният съд съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, на първо място oтнocнo тoвa дали работодателят преди налагането на дисциплинарното нaкaзaниe е извършил преценката по чл. 189 KT, т. е. кaтo е взел предвид тежестта на нарушението, oбcтoятeлcтвaтa при кoитo е извършено, както и поведението нa работника или служителя, обусловена ли е законността на уволнението извършено по чл. 190, ал. 1 KT oт изпълнeниeтo нa задължението нa paбoтoдaтeля no чл. 127, aл. 1 т. 4 KT за връчване на длъжнocтнa характеристика предвид предмета на уволнението, може ли работодателят да откаже изплащане нa уговорено в индивидуален трудов дoгoвop на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати, след положен oт служителя труд с позоваване на утвърден oт него Правилник за заплащане на труда в ,,Т. Р. АД, както и да му налага такава санкция в нарушение на този правилник, вложен ли е пpoтивoпoлoжeн смисъл на нормата на чл. 188 КТ, в който са определени само три дисциплинарни наказания a въззивният съд e приeл, че има и четвърто, приемайки удръжката на премията като такова и влагайки и смисъл противоположен на съдържанието и е налице очевидна неправилност на обжалваното решение в хипотезата на приложение на материалноправната норма пo чл. 188 KT, в смисъл противоположен на съдържанието и решението явна необоснованост на мотивите му, представлява ли злоупотреба с право и ползване на права от неправомерно поведение при прекратяване на трудовия договор на ищеца или e налице добросъвестност oт страна на ответника - работодател при положение, че е използвал незаконни средства за тази цел, а именно налагане на дисциплинарни наказания за възложена несвойствена работа и удръжка на премия като дисциплинарно наказание, което липсва в закона, допустимо ли e налагането на дисциплинарно наказание, което не е предвидено в изчерпателно изброените в чл. 188 KT и съставлява ли лишаването от допълнително материално стимулиране „законосъобразен способ за реализиране на дисциплинарна отговорност, преднамерено ли работодателя е използвал правата си не в смисъла и насоката определени в закона. Приложена е практика по приложението на чл. 235 ГПК, чл. 188 КТ и чл. 193 КТ. Поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Подд0ържа също така, че решението е очевидно неправилно.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Настоящият състав намира, че по поставените процесуални въпроси относими към задължението на съда да обсъди в мотивите си всички своевременно направени възражения на страните имащи отношение към описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Същите касаят приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК вменяващ задължението на съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи, не могат да обусловят извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът не се е отклонил от точното приложение на закона и трайната практика. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото и е изложил собствени мотиви за това, защо приема, че прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на предявените искове като е обсъдил всички доказателства по делото и е изложил собствени мотиви.

Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по въпросите касаещи приложението на чл. 186-189 КТ и чл. 190 КТ . В практиката, застъпена и в решение 14.05.2012 г. по гр. д. № 447/2011 г., IV г. о. на ВКС, се приема че при спор за законност на дисциплинарно уволнение в тежест на работодателя е да докаже извършването на всички дисциплинарни нарушения, които са дали основание за прилагането на най-тежката дисциплинарно наказание и в случай, че част от нарушенията са доказани, а друга част не са, то заповедта следва да се приеме, че е законосъобразно издадена само за онези от нарушенията, които са доказани с оглед разпоредбата на чл. 189 КТ, в какъвто смисъл се е произнесъл и съдът в обжалваното въззивно решение.

В практиката на ВКС обективирана и в решение № 162/18.05.2010 г. по гр. дело № 299/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 44/22.02.2018 г. по гр. дело № 2306/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 55/01.03.2011 г. по гр. дело № 1972/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 117/05.04.2012 г. по гр. дело № 1306/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 441/13.12.2011 г. по гр. дело № 1681/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и пр.) е прието, че системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, са три или повече дисциплинарни нарушения, поне за едно от които да не е наложено преди това дисциплинарно наказание (да не е санкционирано с предходна заповед на работодателя), като по отношение на вече санкционираните нарушения – наказанията следва да не са заличени. В случая не е налице отклонение от посочената практика на ВКС. Посочва се, че в случаите когато дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – за системни нарушения на трудовата дисциплина, поначало важат общите процесуални правила, трайно възприети и прилагани в съдебната практика, – че в исковото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при оспорване от страна на ищеца той да е извършил дисциплинарните нарушения, ответникът-работодател, за когото е тежестта за доказване, може да установи (да докаже) извършването им чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, като следва да проведе главно пълно доказване – по несъмнен начин – на всички конкретни спорни обстоятелства, чрез които съгласно изложеното в заповедта за дисциплинарно уволнение, е осъществено всяко едно от тези дисциплинарни нарушения, обуславящи системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. В практиката се посочва, че по аргумент от чл. 189, ал. 2 КТ системност е налице, когато и трите констатирани нарушения все още не са санкционирани или когато поне едното от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ, т. е. са извършени в рамките на една календарна година. Законодателят е посочил системните нарушения като основание, за което може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат значително виновно неизпълнение на трудовите задължения. В съдебната практика на ВКС е изяснено, че съгласно чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, дисциплинарно уволнение може да се налага за системи нарушения на трудовата дисциплина, като преценката за тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено, както и отношението на работника или служителя към конкретното неизпълнение. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя, която в случая се основава на констатираните системни нарушения на трудовата дисциплина и възможните неблагоприятни последици както за работника, така и за работодателя при полагане на труд в предприятието. Горното е прието с решение № 60329/21.12.2021 г. по гр. д.№ 838/2021 г. на ІV гр. отд на ВКС, цитирано от жалбоподателя и разрешението на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС.

Така установената практика не е неправилна и не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за да бъде коригирана същата.

Въпросите: може ли работодателят да откаже изплащане нa уговорено в индивидуален трудов дoгoвop на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати, след положен oт служителя труд с позоваване на утвърден oт него Правилник за заплащане на труда в ,,Т. Р. АД, както и да му налага такава санкция в нарушение на този правилник?; 7/ Вложен ли е пpoтивoпoлoжeн смисъл на нормата на чл. 188 КТ, в който са определени само три дисциплинарни наказания„ a въззивният съд e приeл, че има и четвърто, приемайки удръжката на премията като такова и влагайки и смисъл противоположен на съдържанието и е налице очевидна неправилност на обжалваното решение в хипотезата на приложение на материалноправната норма пo чл. 188 KT, в смисъл противоположен на съдържанието и решението явна необоснованост на мотивите му, представлява ли злоупотреба с право и ползване на права от неправомерно поведение при прекратяване на трудовия договор на ищеца или e налице добросъвестност oт страна на ответника - работодател при положение, че е използвал незаконни средства за тази цел, а именно налагане на дисциплинарни наказания за възложена несвойствена работа и удръжка на премия като дисциплинарно наказание, което липсва в закона, допустимо ли e налагането на дисциплинарно наказание, което не е предвидено в изчерпателно изброените в чл. 188 KT и съставлява ли лишаването от допълнително материално стимулиране „законосъобразен способ за реализиране на дисциплинарна отговорност, преднамерено ли работодателя е използвал правата си не в смисъла и насоката определени в закона, не съставляват общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като същите и не са обусловили решаващият извод на съда за неоснователност на предявените искове.

Решението не е и очевидно неправилно. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50/17.02.2026 г. по в. гр. д. № 838/2025 г. на ОС - Русе.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: