Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д. М. ЧЛЕНОВЕ:

К. А.

С. Х. при секретар

А. И. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията

К. А. по административно дело № 4807/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. И. И. срещу Решение №1655 от 10.02.2026 г. на Административен съд (АС) - Варна по адм. дело № 2358/2025 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на А. И. И. срещу Отказ рег. № 442000-13938 от 21.08.2025 г. издаден от изпълняващия функциите началник на Ч. Р. управление (РУ) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна, да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана.

Касационният жалбоподател А. И. И., счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че съдът не е съобразил, че административният орган е следвало не да отказва издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана, а да продължи съществуващо такова разрешение, респективно, в случай, че са налице предпоставките за това, да откаже да продължи това разрешение. Органът на практика е преразгледал акта си от 16.05.2018 г., с който е издал разрешението. Това е възможно само в хипотезата на чл. 99, ал. 1 АПК в тримесечен срок от влизането в сила на акта, но не и след повече от седем години след издаване на разрешението за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. И. притежава законно издадено Разрешение за съхраняване, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпасите за тях № 1532309 от 16.05.2018 г. издадено от Трето РУ към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), продължено на 17.02.2021 г. и валидно до 16.02.2026 г. Не е налице промяна във фактите и обстоятелствата, а административният орган е следвало да докаже отпадането на нуждата от носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие.

Органът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 86 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Съдът не е коментирал този пропуск. Следвало е да отмени атакувания административен акт със съответните указания, тъй като се касае за произнасяне по непредявено искане.

Неправилен е направеният от съда извод, че жалбоподателят не е доказал наличието на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Доказателствената тежест е на органа. Жалбоподателят, чрез показанията на свидетеля Н. е установил, че когато е живяла с жалбоподателя на [улица], в [населено място] гр. София, домът им е бил умишлено запален от местни роми.

Органът е мотивирал отказа и с аргумент, че самоотбраната може да се осъществява и с други средства, по-малко опасни за обществото. Законодателят е предвидил възможността гражданите да поискат оръжие именно за самоотбрана - следователно административният орган не може да преценява, че други средства са достатъчни. Това противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен атакуваният отказ. Претендира присъждане на разноски.

Представлява се от адв. М. З..

Ответникът началникът на Ч. Р. управление към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна не изразява становище по касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното:

Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по Заявление вх. № 387500-406 от 02.07.2025 г., подадено от А. И. И. до началника на Четвърто РУ при ОДМВР Варна, за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Към заявлението И. е представил анкетен лист от 02.07.2025 г., в който, като основателна причина за издаване на разрешението е посочил, че оръжието му е необходимо за защита и самоотбрана. Пояснил е, че към него или към семейството му не са отправени заплахи, както и че не са подавани жалби за отправени заплахи. Заявлението е било придружено с изискуемите съгласно закона документи.

По повод заявлението са изготвени докладни записки от 09.07.2025 г., 28.07.2025 г. и 19.08.2025 г. от служители в Четвърто РУ - У. Д. Ч. ОДМВР - Варна, съгласно които заявителят живее на посочения от него адрес, където е осигурил място за съхранение на огнестрелното оръжие. Не е криминално проявен, липсват данни за образувани и водени наказателни производства срещу него, не е забелязан да поддържа връзки с криминално проявени лица. Няма данни да злоупотребява с алкохол, нито да употребява наркотици или други упойващи вещества, не е склонен към конфликти. През последните три години срещу лицето няма регистрирани жалби и сигнали. Няма наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие. Притежава късо нарезно оръжие за самоотбрана от 2008 г., издадено от СДВР. То е на съхранение в Четвърто РУ Варна. Променил е постоянния си адрес в [населено място] на 07.05.2025 г.

С оспорения Отказ рег. № 442000-13938 от 21.08.2025 г. изпълняващият функциите началник на Четвърто РУ към ОДМВР - Варна, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е отказал издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие за самоотбрана на А. И. И.. За да постанови акта си органът е приел, че не е посочена и установена основателна причина за издаване на исканото разрешение.

В хода на съдебното производство е разпитана като свидетел Ж. Ж. Н.. Същата е заявила, че живее на семейни начала с И. от 18-20 години. Познават се от 40 години. Живеят в края на [населено място], като граничат с къща, която е обитаема само през лятото. Не е имало опити за влизане в къщата с взлом, но Н. се страхувала, вследствие на запалилата се през 2015 година къща в [населено място] гр. София. Това се е случило поради неразбирателството им с хора от ромски произход. Преди пожара, както и непосредствено след него с И. ходили във Второ РУ в София, където забелязала, че сигналите им не се входират. Официално, не били уведомявани, че по техните сигнали са образувани проверки.

При така установеното съдът е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия. Изложил е, че съгласно Заповед № 365з-6216 от 25.07.2025 г. на директора на ОДМВР Варна, функциите на началник на Четвърто РУ при ОДМВР Варна са възложени на издателя на оспорения отказ. Приел е, че административният акт съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение материалната законосъобразност на административния акт, съдът е счел, че оспореният отказ е постановен в съответствие с относимите материалноправни норми.

Изложил е, че в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ, лицето получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а от с. з., подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) на МВР или до съответния началника на РУ на МВР, придружено с конкретно посочени документи, по арг. от чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ. Съгласно ал. 3 на посочената разпоредба разрешението за подновяване се издава по реда на чл. 83. Нормата от своя страна урежда първоначалното издаване на разрешение, поради което и при искане за подновяване на разрешението следва да не е налице някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ.

Приел е, че изложените от жалбоподателя доводи (в анкетната карта е посочил, че оръжието му е необходимо за защита и самоотбрана) не обосновават необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. Според И. и свидетелката Н., тази нужда се обосновава от сигналите, които са подавали преди и след възникналия през 2015 година пожар в къщата на жалбоподателя в [населено място], както и от отношението на ромската общност там в този период. Не се излагат съображения, които се отнасят за къщата им в [населено място], нито се твърди, че в по-близък период спрямо тях е осъществяван опит за извършване на престъпление или нарушение. Неразбирателството на И. с хора от ромски произход в период приблизително преди 10 години и в различно населено място не застрашава пряко живота и здравето на жалбоподателя или на членовете на неговото домакинство към момента на подаването на заявлението. В тежест на жалбоподателя е да установи, че са били налице условията за издаване на облагоприятстващ акт по направеното от него искане, по аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК. Доказването на заявената необходимост от придобиване на оръжие е пълно и главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният с нейната липса отказ за издаване на разрешение е законосъобразен.

Съдът е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че тъй като веднъж му е издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и не е налице промяна в обстоятелствата, заради които е издадено същото, административният орган следва да издаде и поисканото със заявлението от 02.07.2025 г. разрешение.

Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата.

Решението правилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел мотивите на жалбоподателя, а тези на органа, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно липсата на установена от И. основателна причина, за издаване на искания благоприятстващ акт.

Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

Противно на възраженията на касатора, единствено в хипотезата отнемане на вече издадено разрешение, която в настоящия случай не е налице, в тежест на административния орган е да обоснове отпадането на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В случая, видно от Заявление вх. № 387500-406 от 02.07.2025 г., А. И. И. е посочил, че желае да му бъде издадено разрешение за носене, съхранение и употреба. Конкретизирал е, че желае продължаване на срока на КНО и промяна на постоянен адрес.

Съгласно чл. 87 ЗОБВВПИ при наличие на предходно издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, се подава заявление за подновяване на издаденото разрешение, а не както неточно се твърди от И. за продължаването на неговия срок. И в този случай заявлението следва да е придружено с посочените в разпоредбата документи, сред които декларация за наличието на обстоятелства по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБРРПИ (чл. 87, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ). Както правилно е посочил първоинстанционният съд, и предвид разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗОБВВПИ, разрешението за подновяване се издава по реда на първоначалното издаване на разрешение, поради което и при искане за подновяване на разрешението следва да не е налице някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. Ето защо наличието на предходно издадено на И. разрешение не освобождава заявителя от задължението да представи и да докаже с всяко следващо заявление, съществуването на обстоятелствата за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона се прилагат за всяко следващо отправено искане. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Напротив, същият е длъжен при липса на предпоставките за подновяването му да издаде отказ, както е направил и в настоящия случай. Не органът трябва да установява, че е отпаднала основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, а заявителят че такава е налице към момента на подаване на заявлението му. При така установените законови предпоставки, правилно е прието от първоинстанционния съд, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от издаването на исканото разрешение. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице, и то в хода на административното производство, е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на И. е законосъобразен.

В попълнения от него анкетен лист от 02.07.2025 г, И. е посочил единствено, че оръжието му е необходимо за защита и самоотбрана. Не е конкретизирал изявлението си, нито е представил доказателства, в подкрепа на твърденията си. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ.

За пълнота следва да се посочи, че твърденията на разпитания по селото свидетел, касаещи палежа на къщата му в [населено място] през 2015 г. и подаваните сигнали Второ РУ в София в този период касаят отдавнашни събития, осъществили се в друго населено място, и също не могат да обосноват твърдяната от И. основателна причина за самоотбрана. Липсват каквито и да било данни обосноваващи опасност за здравето и имуществото на жалбоподателя в [населено място]. Законът дава възможност за придобиване от физически лица на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоохрана, но при условие, че необходимостта е актуална към датата на издаване на разрешителното за притежаване на оръжие, каквито обстоятелства в настоящия случай не са установени.

Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се възприема от настоящата инстанция.

Неоснователно е възражението на И., че органът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 86 ЗОБВВПИ. Видно от подаденото от него заявление искането за промяна на постоянния му адрес е обвързано с искането за подновяване на разрешението му, а не се отнася до съществуващото такова.

Правните изводи на административния съд са обосновано формирани въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, правилно обусловили фактическите установявания на съда относно правнозначимите по спора факти и обстоятелства, по отношение на които са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени от съда правилно.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски от ответната страна не са претендирани, с оглед на което и такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1655 от 10.02.2026 г. на Административен съд - Варна по адм. дело № 2358/2025 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ К. А.

/п/ С. Х.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?