Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Й. К. ЧЛЕНОВЕ:

П. Ж.

Л. П. при секретар

Б. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя

Й. К. по административно дело № 4599/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С Решение № 1178 от 23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1686/2025 г., Административен съд (АС) - Хасково, V-ти състав, е отхвърлил жалбата на С. А. ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16002624006699-091-001 от 20.06.2025 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с Решение № 295/05.09.2025 г., издадено от директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта, с която допълнително е установен корпоративен данък (КД) по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за период 01.01.2023 г. 31.12.2023 г. в размер на 391 861,29 лева главница и 51 252,52 лева лихви. С решението съдът е присъдил в полза на НАП разноски по делото в размер на 100,00 евро.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от С. А. ЕООД, ЕИК: 204075116, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя И. И. И., чрез процесуалния му представител адв. Н. К.. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Хасково е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. С молба е представен анекс към договор за цесия от 22.07.2016 г. М. В. административен съд да отмени решението на Административен съд - Хасково. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък с разноските и доказателства за тяхното заплащане.

Ответният по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К. С., взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си АС - Хасково е отхвърлил жалбата на С. А. ЕООД срещу РА № Р-16002624006699-091-001 от 20.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 295/05.09.2025 г., издадено от директор на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която допълнително е установен КД по ЗКПО за период 01.01.2023 г. 31.12.2023 г. в размер на 391 861,29 лева главница и 51 252,52 лева лихви.

Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с провеждането на ревизията: издадените заповеди за възлагане и изменение на ревизията; изпратените до представляващия И. И. И. дружеството ИПДПОЗЛ, с които е изисквано няколкократно представянето на документи, справки и обяснения; изпратените до представляващия дружеството уведомления, с които И. е уведомена за установени при извършването на ревизията обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК наличие на данни за укрити приходи и/или доходи, поради което е посочено, че основата за облагане с КД за период 01.01.2023 г. 31.12.2023 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 чл. 124а от ДОПК; представените с преписката и изготвените във връзка с извършваната ревизия искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, протоколите за извършени насрещни проверки, получените отговори и приложените документи, в това число оборотни ведомости и аналитични регистри на сметки 117 Капиталови резерви, 224 инвестиционни имоти и 709 други приходи за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., аналитичен регистър на С. А. ЕООД на сметка 224 Инвестиционни имоти от 01.02.2023 г. до 31.12.2023 г., аналитичен регистър на сметка 709 Други приходи от дейността от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., НА № 147/13.11.2018 г., НА № 40/27.12.2018 г. и НА № 39/27.12.2018 г., по които дружеството придобива имоти, съдебни актове във връзка с присъединени вземания на Совтранс ауто ЕООД, вписани в ТР по партида на Тома строй ЕООД в несъстоятелност; а също и основанията на органите по приходите да приемат, че предвид липсата на подадена годишна данъчна декларация (ГДД) за 2023 г., липсата на неотчетени приходи от продажби на придобити през 2018 г. имоти и от отписване на задължения, както и с оглед нередовно воденото счетоводство - финансовият резултат на дружеството за 2023 г. следва да бъде увеличен, като в резултат е формирана данъчна основа по чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, като са доначислени съответните КД и лихви. Наред с това съдът е възпроизвел в решението си и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

При така установените факти, са изложени мотиви, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, като е преценено, че при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, даващи основание за неговата отмяна.

Систематизирани за целите на настоящото изложение, решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт могат да бъдат сведени до следното: 1. На първо място съдът е приел за установено, че на 22.07.2016 г. между С. Р. Е. Би Ем С. А. и С. А. ЕООД е сключен договор за цесия, с който на ревизираното дружество е прехвърлено вземане в размер на 7 155 000 лева, ведно с лихви за забава към Тома строй ЕООД, срещу задължение за заплащане на цена в размер на 3 669 230,76 евро до 31.12.2017 г. Прието е още, че през 2018 г. дружеството е придобило инвестиционни имоти, заплатени частично чрез прихващане с вземането му към Тома строй ЕООД в несъстоятелност, и частично чрез паричен превод, като съдът е приел, че тези обстоятелства, както и стойността на имотите, не са спорни между страните. За установена е приета и извършената през 2023 г. продажба на част от имотите на Юмюм ЕООД в несъстоятелност, за сумата 551 500 лева, както и липсата на подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за същата година. За безспорно е прието и обстоятелството, че към датата на издаване на РА С. А. ЕООД не е извършило плащане към цедента по договора за цесия. Съдът е посочил, че според приходните органи за 2023 г. дружеството е реализирало приходи от отписани задължения и от продажба на имоти, без да подава ГДД, поради което е определена данъчната основа и дължимият корпоративен данък по ЗКПО. 2. Предвид установената фактическа обстановка съдът е намерил за обоснован извода на ревизионния орган за наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК за определяне задълженията на дружеството по ЗКПО за 2023 г. по особения ред, тъй като по делото била безспорно установена липсата на подадена ГДД за 2023 г., липсата на хронологично и аналитично водено счетоводство, липса на първични данъчни документи, както и липса на коректно отразени финансови операции за продажба на дружествено имущество през ревизираната 2023 г. 3. Предвид това е намерил за правилен и съобразен с материалния закон извода на ревизиращите органи за наличие на предпоставки за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2023 г. на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и СС № 18 - Приходи, Приложение, б. г, т. 2, но при различен правен анализ и преценка на установените в хода на ревизията фактически обстоятелства. 4. Съобразявайки разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО съдът е приел, че за целите на данъчното облагане от значение е изтичането на петгодишния, респ. тригодишния давностен срок, от момента, в който задълженията са станали изискуеми. В тази връзка първоинстанционният съд е приел за неправилен извода на приходните органи, че финансовият резултат на дружеството за 2023 г. следва да бъде увеличен със стойността на непогасените с изтичането на петгодишния давностен срок задължения на дружеството за заплащане на придобитите през 2018 г. имоти. Това е така, тъй като според съда цената на процесните имоти е заплатена към момента на фактическото им придобиване по реда, посочен в нотариалните актове. Освен това съдът е приел, че договорът за цесия е действителен и с достоверна дата по причина, че същият е бил представен и приет в производството по несъстоятелност на Тома строй ЕООД, поради което изводите на административния орган, че възникналото през 2018 г. задължение за цената на тези имоти, е било непогасено към 2023 г., са приети за неправилни, а невярното им счетоводно отразяване по сметка 117 според съда не се отразявало на действителния характер на финансовата операция. Ето защо съдът е приел, че финансовият резултат за 2023 г. е следвало да бъде увеличен не със стойността на изтеклото по давност през същата година задължение, а със сумата по договора за цесия в размер на 7 155 000 лева, ведно с лихвите за забава, като това задължение е станало изискуемо на 01.01.2018 г. и с оглед липсата на плащания и на предприето принудително изпълнение по него - същото е погасено на 01.01.2023 г. с изтичане на петгодишна давност. 5. За неоснователни в тази връзка са приети твърденията на дружеството за изтичане на петгодишния давностен срок към 31.12.2022 г. и увеличаване на финансовия резултат за 2022 г. 6. В заключение съдът е приел за правилен крайния извод на ревизиращите органи, че за 2023 г. са налице предпоставките по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО за увеличение на финансовия резултат на С. А. ЕООД, като макар сумата, с която същият е увеличен, да е по-ниска от действително дължимата, с оглед забраната за утежняване положението на жалбоподателя решаващият съд е оставил РА в сила.

Решението на АС - Хасково е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на С. А. ЕООД се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място касаторът счита, че при определяне на данъчната основа за облагане е смесен особения ред по чл. 122, ал. 2 от ДОПК с материалноправното основание за увеличение на финансовия резултат по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. На следващо място се поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. В тази връзка излага идентични с изложените пред първоинстанционния съд аргументи, че срокът по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО започвал да тече от 31.12.2017 г. и съответно - изтичал на 31.12.2022 г., поради което евентуалното преобразуване на данъчния финансов резултат следвало да бъде направено за 2022 г., а не за 2023 г. С писмена молба рег. № 14870 от 21.05.2026г. /л. 17 от настоящето дело/ е представено ново писмено доказателство - анекс към договор за цесия о 22.07.2016г., като на основание на него се въвеждат доводи, че не е възникнало данъчно задължение за ревизирания период.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Принципно по делото няма спор за факти. Установено е, че ревизираното дружество С. А. ЕООД на 22.07.2016 г. е сключило със С. Р. Е. Би Ем С. А. договор за цесия, с който на ревизираното дружество е прехвърлено вземане в размер на 7 155 000 лева, ведно с лихви за забава към Тома строй ЕООД, срещу задължение за заплащане на цена в размер на 3 669 230,76 евро в срок до 31.12.2017 г. Установено е още, че през 2018 г. дружеството е придобило инвестиционни имоти, заплатени частично чрез прихващане с вземането му към Тома строй ЕООД в несъстоятелност, и частично чрез паричен превод. През 2023 г. ревизираното дружество е извършило продажба на част от имотите на Юмюм ЕООД в несъстоятелност, за сумата 551 500 лева, като същото не е подало а ГДД по чл. 92 от ЗКПО за същата година. Между страните по делото няма спор и относно това, че към датата на издаване на РА С. А. ЕООД не е извършило плащане към цедента по договора за цесия. При така изложените факти ревизиращите органи са приели, че са налице хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК - липса на подадена ГДД за 2023 г., липса на хронологично и аналитично водено счетоводство, липса на първични данъчни документи, както и липса на коректно отразени финансови операции за продажба на дружествено имущество през ревизираната 2023 г. Посочени хипотези са обосновали провеждане на ревизията по особения ред. Органите по приходите са приели, че в случая е налице хипотеза по чл. 78 във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството. Данъчната основа е преобразувана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като за 2018г. е установен приход в общ размер на 5 149 658,44лв. / от тях 551 500лв. приходи от продажба на недвижими имоти, а 4 598 158,44лв. отписани задължения за придобити имоти през 2018г. /сумата на крайното кредитно салдо по сметка 117 Капиталови резерви към 31.12.2018г. Разходите на дружеството са определени в размер на 3 918 612,99лв., като върху разликата от 3 918 612,99лв. са определени задължения за корпоративен данък в размер на 391 861,29лв. и лихви за забава в размер на 48 292,52лв. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен като краен резултат, но с друга правна обосновка. Прието е, че действително са налице предпоставки за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2023г. на осн. чл. 46, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 78 ЗКПО , но не със сумите за погасяване на задълженията за придобиване на недвижимите имоти през 2018г. Първоинстанционният съд е приел за необоснован извода на органите по приходите за недействителност на сключения договор за цесия, доколкото реалността на тази сделка е приета от съда по несъстоятелност и е одобрено прихващането на цената на придобитите от ревизираното лице имоти с вземането му към Тома строй ЕООД /в несъстоятелност/. В продължение е обоснован извод за неправилност на констатациите на ревизиращите да наличие на възникнало през 2018г. за дружеството задължение за заплащане на цената на тези имоти, което е непогасено към 2023г. , независимо от счетоводното им отразяване като такова по сметка 117. Според съда изтекло по давност през 2023г. е задължението, поето от ревизираното дружество по договора за цесия в размер на 7 155 000лв., с която сума е следвало да бъде увеличен финансовия резултат за 2023г. Посочено е, че това задължение е следвало да бъде погасено до 31.12.2017г., като в деня, следващ тази дата, а именно 01.01.2018г. същото е станало изискуемо и подлежащо на изпълнение, поради което и с оглед липсата на данни за извършени плащания, следва да се приеме, че със стойността му, ведно със съответните лихви за забава към съответния момент, следва да се увеличи финансовия резултат на ревизираното дружество след изтичане на 5 години от датата на неговата изискуемост. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че давностният срок е изтекъл към 31.12. 2022г., съответно увеличението не следва да е за 2023г., а за 2022г., с аргумент, че нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО приема, че момента в който следва да се осчетоводи съответното увеличение на финансовия резултат настъпва с изтичането на 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо. На отделен ред са изложени мотиви относно това кога настъпва изискуемост на задължението.

В обобщение е направен краен извод, че органите по приходите законосъобразно са приели наличие на предпоставки по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2023г. , но неправилно са определили сумата, с която следва да бъде извършено това увеличение. Прието е, че доколкото приетата от тях сума е по-малко от действително дължимата, съответно размерът на дължимият корпоративен данък е по-малък, с оглед на забраната по чл. 160, ал. 6 ДОПК , и предвид нормата на чл. 160, ал. 1 ДОПК, задължаваща съда да реши спора по същество, ревизионният акт следва да бъде потвърден .

В касационната жалба на С. А. ЕООД, ЕИК: 204075116, се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се поддържат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, обосновани с това, че ревизията е проведена по реда на чл. 122 ДОПК, а определянето на финансовия резултат е извършено по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО, т. е. допуснато е смесване на два различни начина на определяне на данъчната основа. На отделен ред се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционния съд относно прилагането на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Навеждат се доводи, че основанието на което е преобразуван финансовия резултат на дружество, е въведено за пръв път от първоинстанционния съд, като по тази причина страната не е могла да изрази позиция и да ангажира доказателства. С писмена молба преди съдебното заседание се представя като доказателство анекс към договор за цесия от 12.12. 2016г., с която се уговаря цената, дължима от цесионера, да бъде заплатена в срок до 31.12.2018г.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

От данните по делото е видно, че ревизията е проведена по специалния ред на чл. 122 и сл. ДОПК, поради констатации на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: 1. до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; и 2. налице са данни за укрити приходи или доходи. Принципно жалбоподателят не оспорва наличието на посочените две хипотези, но се поддържа оплакване, че данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК не е определена по реда на специалния закон, а по реда на общия такъв чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО и по този начин е допуснато смесване на двата начина на определяне на данъчната основа, което е недопустимо.

Направеното оплакване е неоснователно.

От съдържанието на разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: се следва извод, че когато установи наличие на някоя от хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 1 8 ДОПК, органът по приходите определя задълженията по реда на материалния закон. В случая са определени данъчни задължения за корпоративен данък в резултат на приложение чл. 78 във във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО, тъй като е установено, че ревизираното лице не е подало декларация по чл. 92 ЗКПО за съответния данъчен период, и в същото е налице укрит приход поради неизпълнение на законови задължения за осчетоводяване на възникнали приходи. По тази причина установеният приход правилно е включен в данъчната основа за 2023г. Да се приеме обратното означава, че задълженото лице черпи права от собственото си неправомерно поведение изразяващо се в неподаване на данъчна декларация за въпросния доход.

По отношение на второто основно оплакване в касационната жалба следва да бъде посочено следното: По изложените по-горе мотиви решаващият първоинстанционен съд е приел, че издаденият ревизионен акт е законосъобразен, но по съображения и мотиви, различни от тези на ревизиращите органи. При условията на чл. 160, ал. 1 ДОПК при съдебно обжалване съдът е длъжен да реши делото по същество, т. е. няма пречка да определи данъчни задължения и на друго основание, различно от това по оспорения ревизионен акт. Наведеното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че страната не е била уведомена за това, е неоснователно, доколкото съдебното решение е постановено въз основа на доказателства, които са ангажирани по делото и страната е взела становище. От друга страна, в решението на горестоящия орган по чл. 155, ал. 1 ДОПК се съдържат мотиви за преобразуване на финансовия резултат със сумата, която дружеството не е заплатило по договора за цесия, оплаквания в тази насока са развити и в жалбата до административния съд /л. 3 от жалбата/, поради което се следва извод, че страната е изразила становище по този въпрос.

Задълженията за корпоративен данък са определени от първоинстанционния съд на различно основание от това, посочено в ревизионния акт, като е прието, че при условията на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО счетоводния финансов резултат на ревизираното дружество следва да се увеличи с неплатената част по договора за цесия, сключен със С. Р. Е. Би Ем С. А., с който на ревизираното дружество е прехвърлено вземане в размер на 7 155 000 лева, ведно с лихви за забава към Тома строй ЕООД, срещу задължение за заплащане на цена в размер на 3 669 230,76 евро в срок до 31.12.2017 г., а не със задължението, което дружеството има към Тома строй ЕООД в несъстоятелност. Тъй като по делото няма данни, че задължението по договора за цесия е погасено към 31.12.2022г., първоинстанционният съд е приел, че към 31.12.2022г е изтекъл петгодишния давностен срок за погасяване на задължението по договора за цесия, поради което през 2023г. е налице хипотеза по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО и със сумата дължима по договора за цесия следва да бъде преобразуван финансовия резултат на задълженото лице в посока увеличение, като се дължи и съответния корпоративен данък ведно с лихви за забава. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд, като го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Принципно касаторът не оспорва констатациите на първоинстанционния съд свързани с договора за цесия, но възразява, че неправилно е прието, че хипотезата по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО е възникнала за 2023г. Допълнително пред касационната инстанция е представено като писмено доказателство анекс към договор за цесия от 22.07.2016г., с който страните са се договорили да изменят чл. 2, ал. 2 от подписания между тях договор в смисъл, че цената договорена в ал. първа, се заплаща от цесионера в срок до 31.12.2018г.

По така направените възражения настоящата съдебна инстанция приема следното:

Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: 1. (изм. ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. От данните по делото е видно, че ревизираното дружество С. А. ЕООД на 22.07.2016 г. е сключило със С. Р. Е. Би Ем С. А. договор за цесия, с който на ревизираното дружество е прехвърлено вземане в размер на 7 155 000 лева, ведно с лихви за забава към Тома строй ЕООД. Съгласно договора С. А. ЕООД има срещу задължение да заплати на С. Р. Е. Би Ем С. А. цена в размер на 3 669 230,76 евро в срок до 31.12.2017 г. Правилата за броене на сроковете са определени в нормата на чл. 22 ДОПК, съответно чл. 72 ЗЗД. Според чл. 22, ал. 2 ДОПК, сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни, а според ал. 3 срокът, който се брои по години, изтича на същото число и в същия месец на съответната година, а когато такова число няма - в края на съответния месец. Според чл. 22, ал. 7 ДОПК когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.

По договора за цесия ревизираното С. А. ЕООД има задължение да заплати на С. Р. Е. Би Ем С. А. цената в срок до 31.12.2017 г., като петгодишният давностен срок изтича на 02.01.2023г., тъй като 31.12.2022г. е събота, неработен ден. След като на 02.01.2023г. е изтекъл петгодишния давностен срок за изпълнение на задължението по договора за цесия, то счита от следващия ден, т. е. т 03.01.2023г. вземането е погасено с петгодишна давност и при условията на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО дружеството следва да преобразува финансовия си резултат със сумата, която е дължало по договора за цесия. Това се следва от разпоредбите на ЗСч и съответните счетоводни стандарти, които задължават при възникване на определени условия да бъдат отписвани задължения на предприятието / в случая задължението за заплащане на цената по договора за цесия/ от пасива, респективно да се отчете приход от тази стопанска операция, която рефлектира върху счетоводния финансов резултат за съответния период.

С касационната жалба като писмено доказателство е представен анекс от 12.12.2016г. по договора за цесия от 22.07.2016г./л. 20/, с който страните са се договорили да изменят чл. 2, ал. 2 от подписания между тях договор в смисъл, че цената договорена в ал. първа, се заплаща от цесионера в срок до 31.12.2018г. Въпросният анекс не е оспорен от ответната страна, която единствено е възразила, че е недопустимо приемането му и че анексът е с недостоверна дата като частен документ. Направеното възражение за неприемане на анекса като писмено доказателство, имащо основанието си в чл. 219 АПК, е неоснователно, доколкото то е свързано с касационните основания, и доказателството следва да бъде прието и обсъдено, като се има предвид, че преобразуването на финансовия резултат на дружеството със суми по договора за цесия е извършено за пръв път от първоинстанционния съд, като принципно ревизиращите органи са приемали, че въпросният договор за цесия е недействителен и не поражда правни последици.

Настоящата съдебна инстанция намира, че въпросният анекс не следва да бъде кредитиран като писмено доказателство по следните съображения: Договорът за цесия е представен за пръв път от жалбоподателя с жалбата до директора на Д ОДОП Пловдив /л. 592 и сл. от административната преписка /, ведно с определение на Плевенски окръжен съд № 133 от 18.11.206г. по т. д. № 105/2016г. /л. 638 и сл. от адм. преписка/за приемане на вземането на С. А. ЕООД в производството по несъстоятелност на Т. С. ЕООД , ЕИК 203017188. Ако въпросният анекс действително е съставен на посочената в него дата 12.12.2016г., то той е бил в държане на страната и тя е могла да го представи по време на висящността на делото. Анексът не е с достоверна дата, като по делото липсват данни той да е вписан в счетоводството на ревизираното лице по надлежния ред. В същото време жалбоподателят прави възражение /вж. стр. 3 от жалбата до директора на Д ОДОП Пловдив, л. 594 от адм. преписка/, че пет годишния давностен срок по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО изтича на 31.12.2022г. съгласно правилото, че срокът, който се брои по години изтича на същото число и в същия месец на съответната година чл. 22, ал. 2 ДОПК, поради което преобразуването на финансовия резултат по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО следва да бъде направено през 2022г., а не през 2023г. , както е сторено от органите по приходите. В този смисъл са и възраженията, направени в т. II от касационната жалба. Доводи, че задължението за заплащане на цената по договора за цесия следва да бъде извършено в срок до 31.12.2018г., а не до 31.12.2017г., са наведени едва с писмената молба от 21.05.2026г. /л. 17 от делото/. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че въпросният анекс е антидатиран и съставен с цел доказване на защитната теза на страната, поради което не следва да бъде кредитиран.

След като е стигнал до извод, че са налице условия за преобразуване на финансовия резултат на ревизираното дружество за 2023г. на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО и за определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава, Административен съд Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса С. А. ЕООД, ЕИК: 204075116, със седалище и адрес на управление: гр. София,[жк], [адрес], представлявано от управителя И. И. И., следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д ОДОП Пловдив, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 евро, съставляващи юрисконсултско възнаграждение при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1178 от 23.03.2026г. на Административен съд Хасково, V-ти състав, постановено по адм. д. № 1686/2025г.

ОСЪЖДА С. А. ЕООД, ЕИК: 204075116, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя И. И. И., на заплати на Национална агенция по приходите София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 /сто/евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Ж.

/п/ Л. П.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?