ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3451

София 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Е. Т.

Членове: Д. Д.

Н. Ш.

изслуша докладваното от съдията ТОМОВ

гр. дело №589/2026г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК .

Образувано е по молба на „Поделение за товарни превози” Г. О. чрез гл. юрисконсулт Я.Л. за изменение на определение №2474 от 12.05.2026г на ВКС ІІІ г. о, постановено по настоящето дело на основание чл. 288 ГПК, в частта за разноските . С определението настоящият състав на Върховен касационен съд е оставил без разглеждане касационната жалба на „Поделение за товарни превози” Г. О. срещу решение № 509 от 06.11.2025г по гр. д №549/2025г. на Великотърновския окръжен съд, произнесено по отрицателни установителни искове за недължимост на вземания по два договора - претенция за заплащане на неустойка в размер на 3409,06лв на основание т. 15 от първия договор и сумата 3821,15лв неустойка по т. 14 от втория договор, при размер на двете неустойки от 7 235,21лв, обуславящи материалния интерес, като договорите по които е прогласена нищожност на клаузите, са били сключени от ищеца И. М. Т. с „Поделение за товарни превози” Г. О. на основание чл. 234 КТ за обучение и квалификация. С определение №2474 от 12.05.2026г на ВКС ІІІ г. о е приложен чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК,в каквато насока са и възраженията в отговора на касационната жалба. На ответника по касационната жалба И. М. Т. са присъдени установени разноски в размер на 511,29 евро, равностойност на заплатените 1000 лева за адвокатска защита в касационното производство, предвид искането му в отговора и доказателствата за заплащане на възнаграждението, като извършени разноски.

В молбата се изтъква, че възнаграждението от 1000 лева е прекомерно и съществено надвишава справедливото заплащане Отговорът на касационната жалба се изчерпва с няколко изречения, което явно не изисква усилия от адвоката.Процесуалното представителство е формално, целта е да се оправдае искането за присъждане на разноски .Сочи се чл. 78, ал. 5 ГПК , като молбата е да се определи значително по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, без обвързаност с минимума по Наредба №1 от 09.07. 2004г

Постъпило е становище от И. М. Т. , чрез адв М. С..Молбата е недопустима, тъй като насрещната страна е могла да се запознае с искането и размера на разноските, своевременно заявени отговора и да направи възражението, което възражение се оспорва и като неоснователно. Жалбоподателят пренебрегва обстоятелството, че дейността на адвоката не се измерва в обем изписан текст, а в правна прецизност .

Молбата за изменение на определението е постъпила в срок и е допустима.След като препис от отговора на касационната жалба не се връчва, за насрешната страна остава възможността да упражни възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК едва след постановяваване на определението по реда на чл. 288 ГПК,, предвид произнасянето на съда по чл. 81 ГПК с този акт касателно разноските.Минималните размери по Наредба №1/09.07.2004г на Висшия адвокатски съвет не са обвързващи за съда. Разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК,във вр. чл. 36 ЗА, следва да намерят приложение и при действащата понастоящем редакция на нормата.

Ответникът в касационното производство е заплатил в полза на надлежно представлявалия го адвокат възнаграждение в размер на 1000 лева.Договорът е сключен, съответно възнаграждението е определено за осъществяваяне на процесуално представителство включително, а не единствано за изготвяне отговор на касационната жалба и е заплатено.

Размерът на възнаграждението от 1000 лева за защита по касационна жалба, по дело с предмет спор за недължимост на вземания по двете неустойки в общ размер на 7 235,21лв, който оценяем интерес е основан на недействителност на клаузите в двата договора - въпрос, по който се е съсредоточил правния спор по настоящето делото и съдът се е произнесъл с диспозитив и по него , не е прекомерно завишен, независимо че служебно от настоящия съд е преценена недопустимост за касационно обжалване и касационната жалба е оставена без разглеждане.При така установената фактическа и правна сложност на делото, следва да се съобрази реално осъществилата се защита по исковете, но и да се отчита интереса за страните да осигурят тази защита, което е и гаранция за достъп до правосъдие.

Не е налице основание по чл. 78, ал. 5 ГПК разноските в тежест на касатора за настоящата инстанция да бъдат намалени. При касационно обжалване законът поставя по-високи изисквания към правната защита от адвокат предвид нейната роля и специфика, но не с цел ограничения за тази защита.При разумно отчитане, че защита от адвокат пред Върховен касационен съд като последна инстанция изисква съответстветна на тази фаза на спора професионална ангажираност, при оценка на адвокатския труд възнаграждението за процесуално представителство и правна помощ на адвоката не следва да се редуцира и занижава до степен, при която би се засегнала самата възможност за страните да си осигурят необходимата им защита пред последната инстанция. Споделят се и съображенията, изложени от адв.М. С. в отговор на молбата, че дейността на адвоката не се измерва в обем изписан текст, а в правна прецизност.

По изложените съображения Върховният касационен съд,ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение молбата на„Поделение за товарни превози” Г. О. за изменение на определение №2474 от 12.05.2026г, постановено по гр. дело №589/2026г. по описа на ВКС ІІІ г. о в частта за разноските

Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1 2