РЕШЕНИЕ

№ 416

гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. дело № 877/2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 5558 от 29.10.2025 г. на Д. А. А., А. Д. К. и Г. Д. А. за отмяна на влязло в сила решение № 61 от 29.05.2023 г. по гр. д. № 247/2021 г. на Каварненския районен съд.

Молителите се позовават на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като излагат твърдения, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат представени от тях при решаване на спора, намиращи се във вх. документ № 4756/24.09.2025 г., № 4858/30.09.2025 г. и № 4888/01.10.2025 г., приложени по гр. д. № 683/2024 г. на Балчишкия районен съд. В условията на алтернативност се позовават и на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК поради недобросъвестни действия на вещите лица по делото.

Ответниците по молбата за отмяна В. А. Д., А. И. Д. и Т. И. А. считат същата за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С посоченото решение е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-25/30.03.2006 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 3623 кв. м, както и на поземлен имот с идентификатор ***, с площ 2280 кв. м, находящи се в землището на [населено място], общ. Ш., обл. Д., между В. А. Д., А. И. Д., Т. И. А., Д. А. А., А. Д. К. и Г. Д. А., при равни квоти - по 1/6 ид. част за всеки от съделителите.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че страните са наследници по закон на А. Д. А., починал на 18.03.1970 г. Ищците в първоинстанционното производство В. А. Д., А. И. Д. и Т. И. А. са преживяла съпруга и деца на починалия му син И. А. А.. Ответникът Д. А. е син на общия наследодател, а ответниците А. К. и Г. А. са негови внуци. С нот. акт № 180/1985 г. И. А. А. и Д. А. А. са признати за собственици по давностно владение и наследство на дворно място от 5300 кв. м, съставляващо парцели *-*, *-*, *-* и *-*, по плана на [населено място], заедно с построената в него жилищна сграда. С решение № 2854 от 10.02.1994 г. ПК - гр. Шабла е възстановила правото на собственост на наследниците на А. Д. А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: др. селищна територия от 1,735 дка, трета категория, м. „Д. м.”, имот № * по картата на землището на [населено място], а с решение № 6019 от 09.07.2002 г. на ПК - гр. Шабла е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Д. А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на пасище, мера от 0,619 дка, трета категория, местност „Д. м.”, имот № * по картата на землището на [населено място]. С договор за доброволна делба, вписан с акт № 153, том I, вх. рег. № 1047/23.05.2017 г. на СВ-Каварна, И. А. А. и Д. А. А. са поделили притежаваните в съсобственост жилищни сгради с идентификатор **** и с идентификатор ****, разположени в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], като И. А. е получил в дял първата сграда, а Д. А. – втората сграда. С два договора за дарение, обективирани в нот. акт № 85 и нот. акт № 86/2021 г., Д. А. е дарил на децата си А. К. и Г. А. по 1/3 ид. част от притежаваната от него идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ 3623 кв. м, и по 1/3 ид. част от притежаваната от него идеална част от имот с идентификатор ***, с площ 2280 кв. м.

От заключението на вещото лице М. Х. е установено, че със заповед № 1801/08.05.1950 г. е одобрен кадастрален и регулационен план на [населено място], общ. Ш., съгласно който процесният имот е с пл. № * и за него са отредени парцели *-*, *-*, *-* и *-* в кв. 15а. В разписния лист към плана имот с пл. № * е записан на А. Д. А., като наследствен. Със заповед № 13/18.06.1985 г. е одобрен следващ кадастрален и регулационен план на [населено място], според който процесният имот е с пл. № * и за него са отредени парцел *-* в кв. 37 с площ от 789 кв. м, в който имот пл. № * участва със 700 кв. м; парцел *-* в кв. 37 с площ от 512 кв. м, в който имот с пл. № * участва с 510 кв. м; парцел *-* в кв. 38 с площ 0,932 кв. м, в който имот с пл. № * участва с 834 кв. м. В разписния лист към плана от 1985 г. имот с пл. № * е записан на Д. А. А., без вписано основание. Със заповед № РД-02-14-1126/28.06.1999 г. на министъра на МРРБ е одобрен нов кадастрален план на [населено място], изработен по програма „Фар”, в който процесният имот е с пл. № *, с площ 5408 кв. м, и е записан в имотния регистър към плана на И. А. Д. и Д. А. Д.. При съпоставка на плана от 1950 г. за имот № * и кадастралната карта за имот ** и **, вещото лице е установило разминаване в границите на същите в южната им част и минимални отклонения в останалата част. Заявените за делба с исковата молба имоти са идентични с представените документи за собственост и скици.

При извършената повторната експертиза от вещото лице инж. Г. Т. подробно са проследени действалите и действащите планове за [населено място], както и ситуирането на имотите в тях. На база това изследване вещото лице е дало заключение, че делбеният имот е претърпявал промени в границите си, но те са били породени най-вече от промени в предвижданията на регулационните планове или от общи промени в границите на урбанизираната територия и земеделските земи. Установено е, че планът от 1950 г. не е бил приложен и съответно регулацията не е породила действие по отношение на границите на собственост. След извършения оглед и измервания на терен и проучване на представените по делото документи вещото лице е установило, че регулационния план от 1985 г. не е породил действие за процесните имоти по отношение на уличната и дворищна регулация. Основното действие е, че при извършване на реституцията и изготвяне на плановете за земеразделяне югоизточната част от ПИ пл. № * е изключена от строителните (регулационните) граници и попада във фонда на земеделските земи, където върху него са приложени съответни действия и процедури по ЗСПЗЗ и подзаконовите му актове. След влизане в сила на КККР, одобрени със заповед № РД-18-25/30.03.2006 г. на ИД на АГКК, са събрани (интегрирани) и земите в строителните граници и земеделските земи и горите. След извършените измервания и анализи на документи, вещото лице дава заключение, че имотите са в достатъчна степен идентични на представените документи за собственост. При тези фактически данни съдът е приел, че процесните имоти са съсобствени между страните при посочените по-горе права.

Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Отмяната по чл. 303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Фактическият състав на първата хипотеза изисква наличието на новооткрити юридически или доказателствени факти, т. е. факти, които не са могли да бъдат включени в делото, тъй като страната не е знаела за тяхното съществуване по време на неговата висящност.

Втората хипотеза изисква да са налице новооткрити ли новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липса на тези документи. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т. е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване.

В случая, за да искат отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата, молителите се позовават на намиращи се във вх. документи № 4756/24.09.2025 г. и № 4858/30.09.2025 г., представени по делото във втората фаза на делбата, отговори на министъра на РРБ в процедура по парламентарен контрол, от които според тях ставало ясно, че документите, предоставени от Геокартфонд - АГКК, съдържат архивиран КРП на [населено място], одобрен със заповед № 1801, 1802 от 18.05.1950 г., както и описание на процедурата, ползвана за изобразяване на промени в одобрени планове чрез „нанасяния/изчертавания” или „отразявания” на промени с „отразяване в КРП на заповеди за изменение”; че задължение на администрацията на О. Ш. е да съхранява и предоставя плановете поради „дейности по устройство на територията, одобряване, прилагане, поддържане, изменение или отмяна на устройствени планове на населените места, в т. ч. и на регулационните планове”, както и че архивните кадастрални и регулационни планове на населените места са предадени в АГКК - Геокартфонд през 2010 г. по инвентарен списък от ДНСК, като не е предоставяна информация дали и до кой момент са нанасяни регулационни изменения след първоначалното им одобряване, като под „нанасяни регулационни изменения” се има предвид отразяване (нанасяне/изчертаване) в текстовата и графичната част на КРП на промените в границите на улици, площади и пр., както и границите и/или номерата на парцели съгласно съответната заповед за изменение на уличната и/или дворищна регулация, респективно отразяване в КРП на заповедите за изменение. Позовават се също и на представено с вх. документ № 4888/01.10.2025 г. становище на гл. архитект на община Шабла относно представения проект за поделяемост на процесните имоти с приложени към него документи.

Тези доказателства обаче не се отнасят до релевантни за делото обстоятелства, респ. с нищо не биха променили изводите на съда, посочени по-горе, относно площта, границите и характеристиките на делбените имоти, както смятат молителите. Съдържащото се в тях становище на министъра на РРБ по приложението на нормативната уредба в отговор на поставените му въпроси при парламентарния контрол не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК новият документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, тоест да се отнася до релевантни за делото конкретни обстоятелства, а не да сочи, че съществуват и други доказателства, които биха могли да се съберат и евентуално да ги установят /в този смисъл са дадените в т. 4 на ППВС № 2/1977 г. разяснения/. Освен това в случая по делото е установено, че регулационният план от 1950 г. не е приложен, като са налице одобрени последващ регулационен план на селото от 1985 г. и кадастрална карта от 2006 г., според която процесните имоти са индивидуализирани в атакуваното решение.

Не могат да послужат като основание за отмяна и становището на гл. архитект на община Шабла с представените към него документи относно проекта за поделяемост на процесните имоти, тъй като те нямат отношение към първата фаза на делбата, респ. към решението по нейното допускане.

По молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Според тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Във всички посочени случаи неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т. е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от посочените в чл. 24 НПК причини.

В разглеждания случай, за да искат отмяна на влязлото в сила решение на посоченото основание, молителите се позовават на недобросъвестно поведение на вещите лица, без наличие на твърдениия и данни неистинност на техните заключения да е установена по посочения по-горе ред, поради което молбата за отмяна и на това основание е неоснователна.

С оглед изложеното молбата за отмяна следва се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

Р Е Ш И :

О с т а в я без уважение молбата на Д. А. А., А. Д. К. и Г. Д. А. за отмяна на влязло в сила решение № 61 от 29.05.2023 г. по гр. д. № 247/2021 г. на Каварненския районен съд по допускане на съдебна делба на недвижими имоти, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 ГПК.

РЕШЕНИЕ т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: