Решение №161/24.06.2026 по търг. д. №2563/2025 на ВКС, ТК, I т.о., докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Приложение на чл. 300 ГПК и задължителна сила на присъдата при обезщетения за неимуществени вреди от ПТП

За какво е задължителна влязлата в сила присъда за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици на деянието?
Присъдата, респ. решението по чл. 78а НК, има задължителен характер за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици, относно извършването на деянието,...
Абонирайте се, за да прочетете пълния текст на анотацията.

Кратко резюме на спора

- Ищците Г. Б. и И. А. (деца на починалия) са завели дело срещу „Дженерали Застраховане“ АД (застраховател) за обезщетения...
Абонирайте се, за да прочетете резюмето на спора.

РЕШЕНИЕ

№ 161

гр.София, 24.06.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I ТО, в открито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

с участието на секретаря А. Й. след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д. № 2563 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на ищците Г. Б. и И. А., чрез адв.И. Ж. от САК, срещу решение № 608 от 13.05.2025г. по възз. гр. д. № 1462/2021г. на Софийски апелативен съд, изменено в частта за разноските с постановеното по чл. 248 ГПК определение № 1779/04.07.2026г. С обжалваното въззивно решение, след частична отмяна на решение № 260025/25.02.2021г. по т. д.№ 14/2020г. на Окръжен съд - Враца в обжалваните от „Д. З. АД осъдителни части, е постановено друго, с което са отхвърлени исковете за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищците Ц. Ц. при ПТП на 10.06.2018г. в размери от по 75 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва.

Като необжалвано, решение № 260025/25.02.2021г. по т. д.№ 14/2020г. на Окръжен съд - Враца е влязло в сила в частите, с които са отхвърлени исковете за размерите над 75 000лв. до пълните предявени размери от по 150 000лв., ведно със законната лихва.

Касаторите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Изразяват несъгласие, с извода, че нормата на чл. 300 ГПК не намира приложение, доколкото срещу застрахования водач не е повдигнато обвинение за нарушаване на правилата за движение при управление при управление на МПС в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на бащата на ищците, и съответно няма влязла в сила присъда, и не е налице процесуална възможност гражданският съд, разглеждащ последиците от деянието, да го установи. Считат, че в случая са безспорно установени деликтът, извършителят, вредата и причинната връзка. По подробно изложените съображения искането е за касиране на въззивното решение и за постановяване на друго, с което да бъдат присъдени обезщетения за неимуществени вреди от по 75 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва от претендираните начални моменти. Претендират за присъждане на направените разноски пред трите съдебни инстанции.

С писмен отговор насрещната страна, ответникът „Д. З. АД, чрез юрисконсулт В. Т., оспорва касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора.

С постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК № 514/19.02.2026г. въззивното решение е допуснато до касационното обжалване на основанието по т. 1, предл. посл. на чл. 280, ал. 1 ГПК по обобщения и конкретизиран въпрос: За какво е задължителна влязлата в сила присъда за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици на деянието?

В откритото съдебно заседание касаторите, чрез адв.И. Ж., поддържат касационната жалба и претендират за присъждането на разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, а ответникът по касация не се представлява.

Съставът на I ТО, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Сезиран с въззивна жалба на ответника срещу първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетения за неимуществени вреди са частично уважени за размерите от по 75 000лв., ведно със законната лихва, въззивният съд е променил резултата, като, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ. Приел е, че с влязлата в сила осъдителна присъда срещу застрахования водач е задължително, на осн. чл. 300 ГПК, установено настъпването на 10.06.2017г. на пътния инцидент и причиняването му от застрахован водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, който, управлявайки МПС, е нарушил правилата на движение по пътищата - чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДП – при избиране на скоростта си на движение, като водач на МПС категория „В“, е превишил сигнализираната в конкретния пътен участък с пътен знак В-26 скорост до 60 км/ч, като се е движил със скорост от 90 км/ч. Счел е, че нормата на чл. 300 ГПК не може да намери приложение по отношение на обсъждането в наказателното производство на внезапен сърдечен инцидент към момента на ПТП с бащата на ищците, доколкото спрямо застрахования водач не е било повдигнато обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост при управление на МПС, от която е настъпила смъртта на бащата на ищците, и, съответно, няма влязла в сила присъда. Намерил е, че липсва процесуална възможност инцидентно да се установява описаното в исковата молба инкриминирано деяние, за което не е постановена присъда и отсъства някоя от хипотезите по чл. 124, ал. 5 ГПК. Посочил е, че описаното от ищците инкриминирано деяние не е умишлено, а е извършено по непредпазливост, поради което не е налице процесуална възможност гражданският съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, да го преценява единствено от гл. т. на обективните му признаци, без да го квалифицира като умишлено. Направен е краен извод, че исковете са неоснователни, тъй като описаното от ищците инкриминирано деяние не е установено по надлежния процесуален ред – чрез влязла в сила присъда. За изчерпателност на изложението е прието, че е недоказана причинната връзка между получените при ПТП травми и смъртта на бащата на ищците по съображения, че изводът на вещото лице от СМЕ не е категоричен.

По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване:

Отговорът му се съдържа в задължителната практика на касационния съд по приложение на чл. 300 ГПК, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която приема, че присъдата, респ. решението по чл. 78а НК, има задължителен характер за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици, относно извършването на деянието, с оглед на всички негови признаци, в т. ч. и относно размера на причинените вреди, доколкото същите са въздигнати като елемент от престъпния състав (решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009г. на ІІ т. о.); Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд; Присъдата е задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и относно друго, различно от това, деяние (решение № 135 от 13.10.2014г. по т. д. № 3945/2013г. на І ТО). Всички останали факти, извън посочените в чл. 300 ГПК, които имат отношение към гражданскоправните последици на деянието, вкл. съпричиняването на вредоносния резултат, с оглед на принципите за непосредственост и за равенство на страните в процеса, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства (решение № 168/23.11.2012г. по т. д.№ 509/2009г. II ТО).

По същество и на въведените касационни основания:

Даденото разрешение по приетия за релевантен въпрос, по който е допуснато обжалването, е в противоречие със съдебната практика по чл. 290 ГПК по приложение на чл. 300 ГПК. Неправилен е изводът, че присъдата срещу застрахования водач е задължителна, на осн. чл. 300 ГПК, по отношение на някои от признаците на описаното от ищците деяние. В случая обвинението срещу застрахования водач е повдигнато за инкриминирано деяние, един от обективните признаци на което е смъртта на лицето М. П.. С оглед задължителната сила на присъдата, същата не се проявава по отношение на деяние, индивидуализирано чрез причиняване на смърт по непредпазливост на бащата на ищците Ц. Ц., като е без значение коментираното в мотивите на постановения от наказателния съд акт.

Допуснатото от въззивния съд нарушение на чл. 300 ГПК налага касиране на въззивното решение.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

Като необхванат от задължителната сила на присъдата, описаният от ищците деликт подлежи на установяване в настоящото производство. По делото е установено и не е спорно, че на 10.06.2017г. е настъпил пътен инцидент. Установеният от САТЕ механизъм на ПТП е следният: Водачът на лек автомобил „Ф. Г. Ц. Ц.(бащата на ищците) се е движил по платното за движение на път III-307 в посока от [населено място] към [населено място] към кръстовището на път III-307 и III-407. В същото време лек автомобил „Фолксваген Т.“, управляван от застрахован при ответника по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите водач, се е движил по платното за движение на път III-407 в посока от [населено място] към [населено място] махала, като той е възприел като опасност лекия автомобил „Ф. Г. , който е предприел пресичане на кръстовището, но, поради движението си с превишена скорост от 107 км/ч, при ограничение с пътен знак В26 на 60 км/ч, достигайки до мястото на удара, е блъснал с предната си челна част лявата странична част на лекия автомобил „Ф. Г. в областта на предната лява врата, като ударът е бил страничен, кос. След удара, в резултат на ударния импулс, лекият автомобил „Ф. Г. се е отклонил надясно, като се е завъртял на ок. 90 градуса в посока на въртене на часовниковата стрелка, и е продължил движението си напред и наляво, след което е напуснал платното за движение и се е установил в тревната площ със задната си част, насочена към платното за движение. В резултат на удара лекият автомобил „Фолксваген Т.“ се отклонил наляво, като се е завъртял на ок. 120 градуса в посока на въртене на часовниковата стрелка заедно с лекия автомобил „Ф. Г. , достигайки левия край на платното за движение се е отклонил надясно, косо на платното за движение, след което се е установил в тревната част със задната си част, а предната част – на платното за движение. В резултат от това водачът на лекия автомобил „Ф. Г. Ц. Ц. е починал на място, на 20.06.2017г. е починала пътничката на предната дясна седалка – М. П., а на леките автомобили са причинени повреди и деформации. Според заключението на САТЕ вероятна техническа причина за настъпване на произшествието е това, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Т.“ се е движил с превишена скорост от 107 км/ч, при ограничение с пътен знак 60 км/ч преди кръстовището, поради което сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието. Според заключението на СМЕ по делото не е възможно да има излив на кръв в коремната кухина, кръвопропиване на меките тъкани в областта на фрактурираните кости и мекотъканни кръвоизливи вследствие травми от ПТП при предходно настъпила смърт, поради което е направен категоричен, а не вероятен извод, че е налице причинно-следствена връзка между причинените на бащата на ищците Ц., описани в медицинската документация, травматични увреждания и смъртта му. В ОСЗ на 06.10.2020г. вещото лице е отговорило, че при значителна кинетична енергия е възможно да се разкъса не само аневризмата, но и аортата, а по отношение на възможността за разкъсването на аневризмата непосредствено преди ПТП е посочило, че вероятността за това в случая е малка, доколкото са описани масивни кръвоизливи и в други кухини, което предполага, че е имало кръвоток към периферията.

Налага се извод, че е проведено от ищците пълно и главно доказване на обективните елементи на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на застрахования водач, а вината му се предполага. Поради изложеното и тъй като не се спори за наличието на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя, исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

Определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди при приложение на чл. 52 ЗЗД следва да се извърши диференцирано спрямо всеки от ищците. В случая част от правно релевантните факти, относими към критериите по чл. 52 ЗЗД, са общи и са свързани с най-тежката и безвъзвратна загуба на баща, икономическата обстановка в страната към 10.06.2018г., показател за която са постоянно нарастващите застрахователни лимити, липсата на съвместно живеене и поддържане на интензивни контакти, това, че отношенията са били обичайните за подобен вид родствена връзка и отсъствието на драматични промени за ищците в емоционален, здравословен или ежедневен план. Ищцата Г. Б. е била на 46 години, а ищецът И. А. – на 48 години към датата на инцидента с баща им. Като краен резултат справедливото обезщетение за всеки от ищците следва да се определи в размер на 51 129 евро. Тъй като ищците не са обжалвали първоинстанционното решение, в което е приет принос на баща им за настъпване на ПТП, съответно на вредите в размер на 25%, съответно следва да се редуцират определените обезщетения. Ето защо на всеки от ищците се присъжда обезщетение от по 38 347 евро, ведно със законната лихва от претендираните от всеки от тях начални моменти, които са свързани с датата, на която са постановени отказите за заплащане на обезщетенията.

С оглед на този резултат въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която в тежест на ищците са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и следва да се отмени и постановеното по чл. 248 ГПК въззивно определение, с което в тежест на ищците са присъдени разноски за ДТ за въззивно обжалване. Ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адв. И. Ж., предоставил безплатна правна помощ на ищците във въззивното и в касационното производство, в общ размер от 2000 евро, като се имат предвид сравнително невисоката им фактическа и правна сложност и извършените с участие на пълномощника процесуални действия. Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищците разноски за ДТ в касационното производство в размер на 1549.22 евро.

Мотивиран от това, съставът на I ТО:

РЕШИ:

Отменя решение № 608 от 13.05.2025г. по възз. гр. д. № 1462/2021г. на Софийски апелативен съд, вкл. в частта, с която са присъдени в полза на „Дженерали застраховане“ АД, както и определение № 1779/04.07.2025г. по възз. гр. д. № 1462/2021г. на Софийски апелативен съд, и вместо това постановява:

Осъжда „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], да заплати на И. Ц. А. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му Ц. Ц., починал в резултат на ПТП, настъпило на 10.06.2017г., в размер на 38 347 евро, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2018г. до окончателното изплащане.

Осъжда „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], да заплати на Г. Ц. Б. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й - Ц. Ц., починал в резултат на ПТП, настъпило на 10.06.2017г., в размер на 38 347 евро, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2018г. до окончателното изплащане.

Осъжда „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], да заплати на И. Ц. А. и на Г. Ц. Б., на двамата общо, направените разноски в касационното производство за ДТ в размер на 1549.22 евро.

Осъжда „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], да заплати на адв.И. Ж. от САК адвокатско възнаграждение за предоставената на ищците безплатна правна помощ във въззивната и касационната инстанция в общ размер от 2000 евро.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

Дело
  • Боян Балевски - председател
  • Елена Арнаучкова - докладчик
  • Васил Христакиев - член
Дело: 2563/2025
Вид дело: Касационно търговско дело
Колегия: Търговска колегия
Отделение: Първо ТО

Други актове по делото:

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...