Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. Н. ЧЛЕНОВЕ:

Б. Т.

Н. А. при секретар

М. С. и с участието на прокурора

Д. М. изслуша докладваното от съдията

Н. А. по административно дело № 5032/2026 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. Б., от гр. Панагюрище, подадена чрез пълномощник адвокат С. Д., срещу решение № 776/20.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1221/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с неточното прилагане на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на относими за спора доказателства и възражения на жалбоподателя и необоснованост, поради отричане на основанията за наличие на умишлено увреждане на здравето от страна на пострадалия касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответниците по касационната жалба директорът на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ Пазарджик) и Д. И. Д., изразяват становище за неоснователност на същата. Всички развиват подробни съображения за отсъствието на заявените касационни основания. Мотивират, че е налице точно прилагане на материалния закон от първоинстанционния съд, като искането е съдебното решение да бъде оставено в сила. Всеки един от ответниците претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от участвала в първоинстанционното производство страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 776/20.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1221/2025 г. , Административен съд Пазарджик е отхвърлил оспорването по жалба на В. В. Б. против Решение № 1012-12-174#1 от 30.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е оставено в сила Разпореждане № 24 от 20.06.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Пазарджик, с което злополуката настъпила с В. Г. Б. на 11.06.2023 г., не е приета за трудова по смисъла на чл. 55 от КСО. Присъдил е разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1012-12-174#1 от 30.07.2024 г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е оставено в сила Разпореждане № 24 от 20.06.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Пазарджик, с което злополуката станала с В. Г. Б., не е приета за трудова по смисъла на чл. 55 от КСО, настъпила на 11.06.2023 г., около 7:30 часа, в кравеферма в [населено място], община Панагюрище, [улица], стопанисвана от земеделският производител Д. И. Д.. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, след спазване на административно-производствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. В решението, предмет на касационен контрол е посочено, че формираните от органите на ТП на НОИ - Пазарджик фактически и правни изводи за липсата на кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката, настъпила с В. Б. на 11.06.2023 г., като трудова, са обосновани и правилни. Съдът е мотивирал решаващ извод, че в случая не е налице внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО, тъй като причината за смъртта на Б. е остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена, което обуславя приложението на правилото установено в чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ).

Настоящият състав на Върховният административен съд приема, че решението на Административен съд Пазарджик е правилно и постановено в съответствие със закона и събраните в рамките на производството писмени доказателства.

Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма). Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство следват два извода: а) за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието; б) обстоятелството, дали са били спазени нормативно установените правила за безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за евентуалната отговорност на работодателя или възложителя на работата за вреди; в) трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинно-следствена връзка или само в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза.

Съобразно чл. 73, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ), не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.

По силата на 1, т. 36 от ДР на Закона за здравето (ЗЗ) понятието нетравматично увреждане е възприет като синоним на заболяване, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него, което според динамиката на протичане може да бъде остро или хронично, а острото заболяване, което в медицината е наричано акутно, може да бъде подостро (субакутно) или свръхостро (перакутно), което понякога протича за часове и дори за минути. Дефинитивната норма на 1, т. 3 от ДР на НМЕ определя нетравматичното увреждане като болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други).

От събраните по делото доказателства се установява, че в конкретния случай се касае за нетравматично увреждане. Наведените в касационната жалба възражения в обратен смисъл са неоснователни.

С обжалваното пред Административен съд - П. Р. № 1012-12-174#1 от 30.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, е оставено в сила Разпореждане № 24 от 20.06.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Пазарджик, с което злополуката станала с В. Г. Б., не е приета за трудова по смисъла на чл. 55 от КСО, тъй като няма причинно следствена връзка между условията на труд и настъпилата смърт на В. Б..

С влязло в сила Експертно решение № 00414/088 от 20.05.2024 г., ТЕЛК изрично е отхвърлил наличието на причинно-следствена връзка между внезапното нетравматично увреждане и условията на труд.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, преценката дали дадено нетравматично заболяване е следствие от извършваната работа е от изключителната компетентност на медицинската експертиза - ТЕЛК/НЕЛК. По силата на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, влезлите в сила решения на тези органи са задължителни за всички институции, включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО.

Тъй като произнасянето на ТЕЛК/НЕЛК по медицинския въпрос има преюдициално значение за квалификацията на злополуката, при липса на призната причинно-следствена връзка за длъжностното лице съществува единствено правната възможност да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова.

Обосновано е заключението на съда и относно приложението в конкретния случай на чл. 73, ал. 2 от НМЕ. Този извод се подкрепя от данните за медицинското състояние на починалото лице, съгласно които увреждането на сърцето се дължи на съдова и дихателна недостатъчност, както и, че смъртта е настъпила в резултат на остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена. Посоченото съгласно чл. 73, ал. 2 от НМЕ, не може да се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО. Видно от приложените по делото съобщение за смърт, експертното решение на ТЕЛК, влязло в законна сила, безпротиворечиво се установява, че лицето е имало посочените в тези документи заболявания, които са съществували и са се развивали преди настъпването на трудовата злополука.

Макар, че смъртта действително е настъпила по време на изпълнение на възложена от работодателя трудова дейност, същото не се намира във функционална причинна връзка с извършваната от него работа или с условията на труд.

По изложените съображения и след служебна проверка на решението, предмет на касационна проверка, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, касационният жалбоподател В. В. Б. следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по касация, както следва: 1) на Националния осигурителен институт, гр. София на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест цента) и 2.) на Д. И. Д. сумата 260,00 (двеста и шестдесет евро) разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. Заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не са налице основания за присъждането му в по - нисък размер съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, а възражението на процесуалния представител на В. Б. в обратния смисъл е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 776/20.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1221/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА В. В. Б. от гр. Панагюрище, да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София сумата от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест цента) разноски по делото, под формата на юрисконсулско възнаграждение.

ОСЪЖДА В. В. Б. от гр. Панагюрище, да заплати на Д. И. Д. от [населено място], сумата от 260,00 (двеста и шестдесет евро), разноски по делото под формата на адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Б. Т.

/п/ Н. А.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?