Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 4054 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на ЕТ Руса – Р. Д. , с [ЕИК], гр. Балчик, [улица], подадена чрез пълномощника адв. К. С., срещу Решение № 77/11.03.2022 г., постановено по адм. дело № 605/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което по жалба на едноличния търговец е изменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 184-ФК/ 16.11.2021 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в частта относно определения срок. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Противно на мотивите на съда, счита, че заповедта не съдържа мотиви относно определяния срок на мярката. Твърди нарушение на принципа на съразмерност. Намира, че актът е незаконосъобразен, тъй като е издаден при липса на наказателно постановление във връзка с извършеното нарушение. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго – по съществото на спора, с което да бъде отменена Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Добрич е била ЗНПАМ № 184-ФК/ 16.11.2021 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на ЕТ Руса – Р. Д. е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – ъглов магазин, находящ се гр. Балчик, ул. „Х. Б. № 1, стопанисван от едноличния търговец, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни. Заповедта е издадена на основание чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на акта е била извършена проверка на търговския обект на 12.11.2021 г., при която приходните органи са извършили контролна покупка на 1 чифт домашни чехли на стойност 7,00 лв. За покупката не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация фискално устройство в обекта, нито бележка от кочан за ръчни касови бележки, която констатация е потвърдена при отпечатване на дневен финансов отчет от фискалното устройство. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка на основание чл. 50 от ДОПК, подписан без възражения от собственика.

При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка за законосъобразност на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити, при наличие на материалноправната предпоставка, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, тъй като от доказателствата по делото е видно, че нарушението безспорно е извършено. Решаващата инстанция е приела още, че актът е мотивиран в достатъчна степен, като не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и съответства на законовите цели. По отношение на определения в Заповедта за налагане на ПАМ срок на мярката, съдът е преценил, че същият се явява прекалено дълъг, като е изложил мотиви, че органът не е съобразил ниската стойност на стоката, за която не е издадена касова бележка, липсата на данни за предходни нарушения и непогасени публични задължения, както и липсата на разлика между касовата наличност и тази според фискалното устройство. Поради това, по реда на чл. 172, ал. 2 АПК е изменил заповедта в частта ѝ, определяща срока на действие на ПАМ, намалявайки го от 14 дни на 7 дни, като се е позовал на съдебна практика. Постановеното решение е валидно, но неправилно.

Предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция е частта от решението на административния съд, с която жалбата на едноличния търговец е отхвърлена за срока на мярката в размер на 7 дни. На първо място, при констатиране на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС органът по приходите налага ПАМ, като в този случай действа при условията на обвързана компетентност. В константната си практика ВАС приема, че при определяне на срока на принудителната мярка, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. При това положение законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа, когато прецени, че срокът е прекомерно дълъг (в този смисъл Решение № 11465/27.09.2018г., постановено по адм. дело № 3490/2018 г. на ВАС; Решение № 12313 от 01.12.2021 г. по адм. д. № 4778/2021 на ВАС; Решение № 6753/07.07.2022 г., по адм. дело № 9397/2021 г. на ВАС). Първоинстанционният съд е имал две възможности – или да отмени изцяло акта, ако прецени, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, или да отхвърли жалбата, ако сметне, че оспореният акт, включително и в частта за определения размер на мярката, е законосъобразен. Второ, налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т. е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение не споделя правните съображения на първоинстанционния съд, според които определеният със Заповедта 14-дневен срок на мярката е надлежно мотивиран. Напротив, изложените в административния акт мотиви са изцяло бланкетни, като единствено е посочен градът, в който се намира обектът. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката, като не са съобразени характерът на търговията, липсата на касова разлика и непогасени публични задължения, както и дали нарушението се явява първо. Следва да се посочи още, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т. е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. В тази връзка неоснователно с касационната жалба се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на издадено наказателно постановление, а впоследствие, че съдебното производство е лишено от предмет, тъй като е заплатена наложената на търговеца глоба. Двете производства – производството по издаване на наказателното постановление и това по издаване на заповед за налагане на ПАМ, са самостоятелни, различни по своята правна същност и се развиват по различен процесуален ред – съответно по реда на АПК и на ЗАНН. С оглед изложеното по-горе, настоящият касационен състав преценява решението в оспорената му част като неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго – по съществото на спора, с заповедта да се отмени за срока от 7 дни. Въпреки резултата по спора, в полза на касатора не следва да бъдат присъждани разноски вследствие липса на списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 77/11.03.2022 г., постановено по адм. дело № 605/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич в оспорената му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 184-ФК/ 16.11.2021 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за размера на мярката от 7 (седем) дни.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ