Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 4095 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Плевен срещу решение № 107 от 11.03.2022 г., постановено по административно дело № 894/2021 г. от Административен съд Плевен, с което е отменена негова заповед № 316-з 4631/12.11.2021 г. за командироване на държавен служител от ОДМВР - Плевен. По наведени доводи за правилност на отменената с решението заповед се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата против нея, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Д. Х. чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представено писмено възражение оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предвидената от закона форма, при липсата на материалноправните предпоставки за постановяването и и в нарушение на целта на закона. Решението е правилно.

Разпоредбата на чл. 181а от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), предвижда възможност при възникнала служебна необходимост служителите на МВР да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място за не повече от 30 календарни дни непрекъснато, а в случаите, когато този срок е по-дълъг е необходимо писмено съгласие на служителя за това.

С обжалваната пред АС Плевен заповед служителят е командирован да изпълнява задълженията си в РУ Никопол за срок от 03.12.2021 г. до 01.01.2022 г. – т. е. за срок ненадвишаващ 30 календарни дни, при което не е било необходимо неговото писмено съгласие, но във всички случаи за командироването му е било необходимо да е налице условието по ал.1 на цитирания текст, а именно наличие на служебна необходимост за това, както правилно е прието в обжалваното решение. Наличието на такава не е посочено в обжалваната заповед, нито в нея има позоваване на друг акт, издаден от органа или помощен орган към него, като основание за постановяването и. Приложеното предложение рег. № 316р-36193/05.11.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен съдържа голословно твърдение за наличието на такава, при което не може да се приеме, че мотивите на акта са изложени в друг акт.

При тези данни обоснован и правилен е изводът в обжалваното решение, че заповедта е постановена в нарушение на изискванията за нейната форма, като доколкото в ЗМВР липсват специални изисквания за това е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, предвиждащ изискване посочване на фактическите и правни основания за постановяване на заповедта, като в конкретния случай липсват такива в заповедта.

Съдът правилно е изследвал наличие на законово предвидената предпоставка - служебна необходимост, за което в представената административна преписка не са представени доказателства, като такива не са представени и след дадените указания в определение № 1578 от 26.11.2021 г., постановено по същото дело.

Правилно съдът е съобразил, че по легалната дефиниция за служебна необходимост, дадена в т. 23 от 1 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР такава е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. По делото липсват данни за наличие на което и да е от посочените обстоятелства, а обстоятелството, че продължение на близо една година преди издаване на обжалваната заповед в РУ Никопол, където е командирован Хайтов има незаети щатни бройки правилно е прието от съда, че не е от категорията обстоятелства включени в определението за служебната необходимост. При това е правилен е и изводът на съда за постановяване на заповед в нарушение на материалния закон и неговата цел.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ОДМВР Плевен, като администрация към органа издал заповедта, следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в производството деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат, като намира, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно предвид ниския му размер.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107 от 11.03.2022 г., постановено по административно дело № 894/2021 г. от Административен съд Плевен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен да заплати на Д. Х., с [ЕГН] деловодни разноски в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА