О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.3607

[населено място], 18.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. И.

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 1016 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.

ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД чрез адв. Т. Т. е подал молба по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на постановеното по делото определение от 28.10.2025 г. по настоящето дело. Излага съображения относно това, че е поискал своевременно с отговора на касационната жалба, присъждане на разноски. Такива не са присъдени и счита, че съдът следва да допълни определението. Посочва, че е представил списък с разноски, на основание чл. 80 от ГПК, както и е представил доказателства за реалното извършване на разноските. Моли да се допълни определението на Върховния касационен съд.

Ответникът по молбата Л. П. Л. чрез адв. Н. Д. оспорва искането за допълване на определението в частта за разноските. Счита, че следва да бъде определен размер на адвокатското възнаграждение размер на 300 лв. Излага съображения, че съдът се е произнесъл само по реда на чл. 288 от ГПК и не е проведено открито съдебно заседание. Позовава се на решение С-438/22 г. на СЕС, като излага подробни съображения. Счита, че разноските следва да са в размер на 300 лв., съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 3027/28.10.2024 г. по т. д. 1016/25 г., по описа на Върховния касационен съд, съдът не е допуснал касационно обжалване на решение № 1195 от 22.11.2024 г. по в. гр. д. 2046/24 г., по описа на Апелативен съд – София, ГО, 2 състав в обжалваната част. Касационната инстанция не се е произнесла по дължимите разноски, съобразно искането на страната. Молбата по реда на чл. 248 от ГПК е подадена на 04.11.2025 г., следователно е в предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК, срок. Представен е списък на разноските, съгласно изискването на чл. 80 от ГПК. Следователно искането за допълване е допустимо.

Предвид изхода на делото пред касационната инстанция, на ответника се дължат направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Видно от представените с отговора на касационната жалба писмени доказателства, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е поискал присъждане на разноски, направени пред касационния съд в размер на 18 480 лв с ДДС. Представена е фактура и преводно нареждане, като е видно, че е издадена фактура от Адвокатско дружество „Х., Т., И.“. Видно от платежно нареждане по сметка на адвокатското дружество е преведена сумата 18 480 лв. от ЗАД „ОЗК Застраховане“. Адвокат Т. Т., преупълномощен от адвокатското дружество, с пълномощно пред първоинстанционния съд, е осъществил процесуално представителство пред ВКС. Следователно разноските са реално извършени за осъществено процесуално представителство пред ВКС. Липсва разграничаване дали са сторени за производството по реда на чл. 288 от ГПК или обхващат и евентуално производство по чл. 290 от ГПК.

Настоящият съдебен състав възприема доводите на касатора Л., изложени в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК, като възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед предмета на обжалване, заявен с касационната жалба, настоящият съдебен състав приема, че при разглеждане на посоченото възражение, следва да се вземе предвид защитавания от ответника по касационната жалба материален интерес, като се съобрази, че решението на въззивния съд е обжалвано в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над 150 000 лв. до 300 000 лв, относно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на касатора Л.. Пред ВКС е проведено производство по реда на чл. 288 от ГПК.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на уговореното възнаграждение между адвокат и неговия доверител следва да е справедлив и обоснован и не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да приложи посочената норма в частта, препращаща към Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тълкуването на чл. 101 ДФЕС, така както е постановено от СЕС в решение С-438/22 на СЕС, т. 53 е приложимо във всеки случай при произнасяне на съда относно дължимите от страните разноски. Също така, в решението е посочено, че не може да се приеме съдът да може да съизмерява възнагражденията, които определя с посочените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като поради ограничението на конкуренцията, те не отразяват реално пазарните условия и не могат да представляват пазарни цени. Поради противоречие на националната правна уредба на чл. 101 от ДФЕС, националната правна уредба, предвиждаща, че при наличие на право на разноски за страната, съдът определя възнаграждение в съответствие с наредбата, предвидена в чл. 36, ал.2 от ЗАдв, следва да бъде оставена неприложена, в частта за определяне на минималните възнаграждения съобразно Наредбата.

При преценка дължимостта на уговореното и заплатено възнаграждение от ответника по касационната жалба, следва да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвидените критерии от законодателя за осъществяване на тази преценка са правната и фактическа сложност на делото Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАДв., не може да има определяне на адвокатско възнаграждение извън предвиденото основание справедлив и обоснован размер. Уговореният между представител и представляван размер на адвокатското възнаграждение, не е противопоставим на насрещната страна, когато е основателно възражението на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение не е съобразен с правната и фактическа сложност на делото. В този случай, намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да стане при спазване на изискването, предвидено в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на дължимото възнаграждение за положения адвокатски труд да е справедлив и обоснован.

С оглед така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че делото пред касационната инстанция няма правна и фактическа сложност. Заплатеното възнаграждение е прекомерно, като неговото намаляване следва да се извърши до справедлив и обоснован размер. В случая този размер следва да е 1 000 лв. За да определи този размер, съдът взема предвид вида на делото, липсата на правна и фактическа сложност в производството по селекция на касационните жалби, в конкретния случай. Поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, следва да намали заплатеното адвокатско възнаграждение до посочения размер от 1 000 лв.

По изложените съображения следва да се приеме, че дължимите от касационния жалбоподател разноски на ответника по иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, са в размер на 1 000 лв.

Така мотивиран ВКС

ОПРЕДЕЛИ

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, определение № 3027/28.10.2024 г. по т. д. 1016/25 г., по описа на Върховния касационен съд КАТО

ОСЪЖДА Л. П. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], ж.. П. [жилищен адрес] да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 5 сумата от 1 000 лв, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените разноски пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: