Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията Д. А. по административно дело № 4150 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Брилянт – С. Б. ООД, представлявано от управителя Р. С., чрез процесуален представител адвокат П. В., против Решение № 141 от 08.02.2022 г., по адм. дело № 2671/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 1040-02-210 от 04.11.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 5104-02-77 от 07.09.2021 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Бургас. С разпореждането е призната за „трудова“ злополука, случила се на 27.05.2021 г. на автомагистрала „Тракия“, с Х. С. – шофьор тежкотоварен автомобил 12, по силата на Трудов договор № 197/29.03.2019 г. с работодател „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД.

Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, с твърдения и за неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК.

Ответниците – директорът на ТП на НОИ – Бургас, А. С., Я. С., Т. С. и Г. С. при редовно призоваване, не се явяват, не се представляват и не ангажират становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, представлявано от управителя Р. С., против Решение № 1040-02-210 от 04.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 5104-02-77 от 07.09.2021 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Бургас, с което е призната за „трудова“, по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО, злополуката, настъпила на 27.05.2021 г. на автомагистрала „Тракия“ с Х. С..

Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. С първоинстанционното решение е отговорено на направените възражения, като обосновано са приети за доказани фактическите и правните основания за издаване на акта.

Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, установявайки следното:

Х. С. е започнал работа като „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ /НКПД – 83322005/ по силата на Трудов договор № 197/29.03.2019 г. сключен с работодател „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, гр. С. В. на пълно работно време, с място на работа – обекти.

С договор за възлагане на СМР от 15.09.2020 г. „Лог - Сиберия“ ЕООД, като възложител, и „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, като изпълнител, във връзка с договор с предмет строителство по Проекти 3AF31020 „Осигуряване на склад за гориво – смазочни материали (ГСМ)“ и 3AF31025 „Възстановяване на вътрешен път“ в Авиобаза „Безмер“, изпълнителят се е задължил да извърши СМР по част „Пътна“ и „Отводняване“, в изпълнение на проект „Възстановяване на вътрешен път“ в А. Безмер.

На 27.05.2021 г. работниците от „Брилятн – Слънчев бряг“ ООД (вкл. Х. С.) е трябвало да извършат асфалтови дейности в обект ГСМ – Авиобаза „Безмер“, както и връзване на армировка за бетон в резервоарен парк.

По предварителна уговорка, Д. С., управлявайки служебен автомобил „Хюндай М1“, е имал задача да вземе работници на „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД от уговорените места и да ги откара до работния обект – А. Безмер. След края на работния ден е трябвало да върне екипа обратно.

На 27.05.2021 г., около 17:00 часа, на обект Авиобаза „Безмер“ имало още асфалт за полагане, но асфалтоподаващата машина се развалила - шейната й се откачила от чоповете. Изминал около час, докато работниците изчистили асфалта, наместили шейната и продължили с асфалтоподаването до около 19:00 часа. Групата от работници, вкл. Х. С. се качили в същия служебен автомобил, шофиран от Д. С. и тръгнали да се прибират към домовете си. Около 19:25 (според подадената декларация за трудовата злополука), а около 20:16ч., според констативния протокол за ПТП, служебният автомобил се движел по автомагистрала „Тракия“, на км. 356+250 автомобилът се ударил вляво в еластичната преграда (мантинела), отскочил вдясно и се преобърнал извън пътното платно. При възникналото ПТП Д. С., Р. Ружди и А. А. починали на място. Х. С. и още двама от пасажерите били откарани от специализирани медицински автомолиби до УМБАЛ Бургас, гр.Бургас, където били незабавно приети за лечение по спешност. Х. С. починал на 03.06.2021г.

Изготвена е декларация вх. № 5101-02-42 от 03.06.2021 г. за трудова злополука и е съставен Протокол № 2 от 02.06.2021 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката във формата по чл.58, ал.6 от КСО.

Впоследствие, с Разпореждане № 5104-02-77 от 07.09.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – Бургас, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, злополуката с вх. № 5102-02-42/03.06.2021 г. станала на 27.05.2021 г. с Х. С. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО, потвърдено с Решение № 1040-02-210 от 04.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ – София.

Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството, потвърждавайки решението и разпореждането на органите на ТП на НОИ - Бургас, с които е приета станалата злополука за „трудова“. Настоящият касационен състав напълно споделя приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и правните му изводи, въз основа на нея.

Разпореждането е издадено в съответствие с предвидените в КСО процедури по разследване, установяване и квалифициране на трудовата злополука. Съгласно чл.58, ал.1 от КСО, териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая, разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. В изпълнение на чл.58, ал.3 от КСО е проведено разследване, което е установило причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на уврежданията и други сведения, подпомагащи ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно изискването на чл.58, ал.6 от КСО, резултатите от разследването са оформени в Протокол № 2 от 02.06.2021 г. в типизирана форма, валиден до доказване на противното и съдържащ данните по чл.10, ал.1, т.1-11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки относно: осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано от него в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор. Съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата, при разследването са установени конкретните обстоятелства и причини за възникване на злополуката, вида на уврежданията и всички други данни за характера на злополуката. На основание чл.60, ал.1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт със заповед, въз основа на документите в досието, е издало разпореждане за приемане на злополуката за „трудова“.

С решението си директорът на ТП на НОИ - Бургас е потвърдил като законосъобразно разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО, тъй като е счел, че разпореждането съдържа необходимите реквизити по чл. 59 АПК, издадено е при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. На касатора също е дадена възможност за участие в административното производство от самото му начало. Упражнил е и правото си да обжалва разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО по административен и съдебен ред.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че касаторът не установява по неопровержим начин посочените в касационната жалба недостатъци и нарушения при постановяване на съдебното решение. При извършената от настоящия касационен състав служебна проверка, не се констатира нарушение на материалния закон, не са налице и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на съдебното решение.

Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1/ внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2/ злополуката да е станала с осигурено лице; 3/ неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4/ причинна връзка-неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5/ увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6/ наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд.

Настоящата касационна инстанция не приема наведените от касатора доводи за липса на предпоставките за приемане на злополуката като „трудова“. Нормата на чл.55, ал.2, т.1 от КСО повелява, че „трудова“ е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер.

За такава е приета и станалата с Х. С. злополука поради обстоятелството, че той се е придвижвал от работа към основното си място на живеене. Твърденията на касатора за съществуване на алтернативен маршрут, който се различава от маршрута, по който работниците са пътували на 27.05.2021 г., съответстващ на местоживеенето на лицата, пътуващи със служебен автомобил са неоснователни. Не е доказана необходимостта от ползване на алтернативен маршрут, който да заобикаля движението по главния път – автомагистралата. Не са навеждат доводи за отклонение на служебния автомобил, при движението си по този маршрут, в деня на пътно – транспортното произшествие. С изготвените протокол за трудова злополука № 2 от 02.06.2021 г. и декларация за трудова злополука № 4 от 03.06.2021 г. , самият осигурител е признал, че посоченият път е обичаен от работното място до дома на работниците.

Правилно първоинстанционният съд отбелязва, че в разпоредбата на чл. 55 КСО не се дава легална дефиниция на "обичаен път при отиване или връщане от работа", но се налага изводът, че става дума за повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време за това, за да се приеме, че това е част от трудовия процес и е осигурен социален риск. В случая е без значение поведението на пострадалия работник или служител, стига той умишлено да не е увредил здравето си. Няма данни поведението на пострадалия по време на обичайния път при връщане от работното място да е било провокиращо или застрашаващо живота му и това поведение да е съпричинило пряко и непосредствено вредоносния резултат. Няма посочени такива материални предпоставки в закона, които да изключват злополуката като „трудова“, поради което, при липса на такива в сегашната му редакция, правилно съдът е приел, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО и е отхвърлил жалбата на дружеството.

Според чл.55, ал.3 от КСО, не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. От събраните доказателства по делото и протокола за извършеното разследване на злополуката, безспорно се установява, че същата има характер на трудова, тъй като са налице задължителните елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл.55, ал.1-3 от КСО. Инцидентът с лицето е настъпил при връщане от работното му място.

Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.

Предвид изложеното, решението на Административен съд - Бургас е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила към приетата за установена всестранно и пълно фактическа обстановка. Това налага да се остави в сила съдебното решение.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141 от 08.02.2022 г., постановено по административно дело № 2671/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА