Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Д. А. С. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 4201 / 2022 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна срещу решение № 1690 от 15.12.2021 г., постановено по административно дело № 2322/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което е: 1) отменена заповед № РД-11-484/01.10.2020 г. на директора на РЗОК Варна, с която на основание чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) във връзка с чл. 70 и чл. 154, ал. 1 от НРД от 23.12.2019 г. за ДД (Националния рамков договор за денталните дейности за 2020-2022 г.) на Дентален център І Варна ЕООД е наложена санкция прекратяване на ИД (индивидуален договор) № 030789/05.02.2020 г. частично, по пакет Специализирана хирургична извънболнична дентална помощ по отношение на д-р С. К.; 2) осъдена РЗОК Варна да заплати на Дентален център І Варна ЕООД сторените в производството разноски в размер на 50 лева.
По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Навежда доводи за законосъобразност на процесната заповед и моли да бъде оставена в сила. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски за настоящото производство и на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация Дентален център І Варна ЕООД, [ЕИК], не изразява становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея решение, като предлага то да бъде отменено.
Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.
Наложената с оспорената пред първоинстанционния съд заповед санкция на изпълнителя по договор с НЗОК на специализирана дентална помощ е заради това, че денталният център е отчел дейност на д-р С. К., която не е извършена от нея. Отчетената дейност - [заличен текст]на здравноосигуреното лице (ЗОЛ) Р. С. е извършена от д-р Ф. Перейра, който не е специалист-хирург и не е включен като изпълнител на специализирана помощ в приложението към договора, а само на първична помощ.
За да отмени санкциониращата заповед съдът е приел, че ако и да е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила, оспореният административен акт (ИАА) е материално незаконосъобразен, защото не са осъществени предпоставките на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от ЗЗО за частично прекратяване на индивидуалния договор за специализирана извънболнична дентална помощ. Решаващият съдебен състав е акцентирал върху това, че отчетената дентална дейност е извършена, макар и не от специалиста по орална хирургия, който я е отчел. Съдът е посочил, че органът не се е мотивирал защо е избрал частично прекратяване на договора вместо налагане на финансова санкция. Приел, че доколкото д-р С. К. е починала през декември 2020 г., с нейната смърт е отпаднал предмета на издадения ИАА.
Подложеното на касация решение е валидно и допустимо, но неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК.
Първоинстанционният съд е коментирал относимите към правния спор доказателства, издирил е приложимия материален закон, но поради неправилното му тълкуване е извел погрешен извод за материална незаконосъобразност на оспорения пред него акт.
Посоченото в обсъжданата заповед нарушение е надлежно установено и правилно квалифицирано от административния орган, а наложената за извършването му санкция съответства на предвиденото в нормативната уредба. Установеното нарушение попада в специфичната хипотеза на чл. 59, ал. 1, т. 1, б. а от ЗЗО, в която директорът на РЗОК действа в условията на обвързана компетентност за налагане на санкцията частично прекратяване на договор, което и е сторено с процесната заповед. Не намира приложение за случая и нормата на чл.15, ал. 2 от НРДДД за 2020-2022 г., съгласно която лекарите по дентална медицина без придобита специалност могат да извършват дейности от областите на специализирана извънболнична дентална помощ в присъствие и под ръководството и контрола на лекар по дентална медицина с придобита специалност, който извършва дентална дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това. Дейността е била отчетена от името на д-р С. К., която не е извършила действия по ръководство и контрол по отношение на д-р Ф. Перейра при извършената манипулация. В случая административният орган материално законосъобразно е ангажирал отговорността на денталния център, с оглед на което е без значение, че впоследствие д-р С. К. е починала, тъй като свързаните с дейността й права и задължения са в патримониума на дружеството, което, а не д-р К., е страна по сключения с НЗОК административен договор.
Предвид изложеното следва да се приеме, че като е отменил обжалваната пред него заповед, Административен съд - Варна невярно е преценил фактите по спора и не е приложил коректно материалния закон, поради което постановеното от съда решение трябва да бъде отменено, а жалбата на Дентален център І - Варна ЕООД срещу заповедта от 01.10.2020 г. на директора на РЗОК - Варна следва да се отхвърли като неоснователна.
При установената основателност на главните искания в касационната жалба следва да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски, които са в размер на 200 лв. заплатена държавна такса по касационното оспорване, и на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, в общ размер от 200 лв. (по 100 лв. на инстанция), определено съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 1690 от 15.12.2021 г., постановено по административно дело № 2322/2020 г. по описа на Административен съд Варна.
Вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Дентален център І Варна ЕООД, [ЕИК], срещу заповед за налагане на санкции № РД-11-484 от 01.10.2020 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса - Варна.
ОСЪЖДА Дентален център І Варна ЕООД, [ЕИК], да заплати на Районна здравноосигурителна каса - Варна сума в общ размер 400 (четиристотин) лева за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ
/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА