Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията С. А. по административно дело № 4251 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Благоевград, чрез процесуалния си представител ст. юриск. Д. Х. срещу решение № 524/28.03.2022 г., постановено по адм. дело № 586/2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на И. П. е отменен АУПДВ № 01/06/1/0/01108/3/01/04/02 с изх. № 01 – 013 – 6500889 от 07.06.2021 г. на посочения по – горе административен орган, с което е отказано второ плащане и е определена за възстановяване сумата от 24 447,50 лв., представляваща първо плащане по договор № 01/06/1/0/01108 от 26.09.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че безспорно е доказано по делото, че от страна на ползвателя на помощта е налице неизпълнение на договорните задължения, разписани в чл. 14, ал. 1, т. 5 и т. 11 от договора, респ. чл. 42, т. 6 и т. 12 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредбата). Сочи се от касатора, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че за периода 01.06.2019 г. – 22.06.2020 г. в стопанството на ползвателя не е имало назначени лица и същото не се е осигурявало като земеделски стопанин, като едва в хода на откритото ново административно производство по издаването на процесния АУПДВ са предприети коригиращи действия в тази насока. Във връзка с гореизложеното изразява несъгласие с приетите от съда за ирелевантни обстоятелства, че изплащането на осигуровките на подпомаганото лице, както и възстановяване на осигуряването на наетото лице, са настъпили след откриване на производството по издаване на АУПДВ. За неправилни счита изводите на съда за липсата на установено неизпълнение на нормативни и договорни задължения, с оглед представените по делото доказателства, в това число справки, направени в официалните регистри на НАП и НОИ. Излага доводи, че при постановяване на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд не е изложил мотиви и не е обсъдил доказателствата досежно установеното от административния орган нарушение за неподдържането на средно списъчния брой на персонала да край на петгодишния срок на договора, а са изложени съображения единствено по отношение на платените осигуровки на земеделския стопанин. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на И. П.. Претендира се и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции - юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса за касационното производство. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника по касация.

Ответникът по касационната жалба И. П. от гр. Разлог, О. Б. чрез процесуалния си представител адв. Б., я оспорва с искане обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претедира се присъждането на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност и обоснованост на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 01/06/1/0/01108/3/01/04/02 от 07.06.2021 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. Благоевград, с който на И. П. от гр. Разлог е определено задължение в размер на 24 447,50 лв., представляващо първо плащане по договор № 01/06/1/0/01108 от 26.09.2016 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., вследствие на отказано второ плащане по същия договор.

Първоначално при разглеждане на адм. дело № 581/2019 г. с решение № 55/13.01.2020 г. състав на Административен съд – гр. Благоевград е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. П. срещу посочения по – горе АУПДВ. Според съда отказаното й второ плащане на финансова помощ е в размер на 24 447,50 лв по договор № 01/06/1/0/01108 от 26.09.2016 г. и изплатената сума като първо плащане е определена за възстановяване - 24 447,50 лв.

При касационното обжалване с решение № 5892/21.05.2020 г. по адм. дело № 3415/2020 г., тричленен състав на ВАС, Осмо отделение е отменил първоинстанционното решение, отменил е и АУПДВ № 01/06/1/0/01108/3/01/04/01/28.05.2019 г. на директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Благоевград и е върнал преписката на директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Благоевград за произнасяне по молбата от 25.06.2018 г. на И. П. за второ плащане по договор № 01/06/1/0/01108/26.09.2016 г. при спазване на указанията по тълкуване на закона. Касационната инстанция е приела, че след като в договора и бизнес плана не е заложено постигане на количество продукция и в таблицата по приложение № 1 към чл. 5, ал. 14 от Наредба № 14/28.05.2015 г. количеството на продукцията не е елемент от изчисленията на икономическия размер на стопанството, то съображенията на административния орган, подкрепени и от първоинстанционния съд, за изключване на част от площите на стопанството, поради липса на продукция в тях, нямат нормативно основание. Според съда стопанството е нарастнало с 4115,90 евро и не е имало законно основание да се откаже изплащането на втора помощ на И. П..

При връщане на преписката на административния орган, същият е възобновил производството по разглеждане на постъпилата заявка за второ плащане и са извършени нови административни проверки, с писмо с изх. № 01-013-6500/259 от 20.07.2020 г. ДФ „Земеделие”, открил е производство по издаване на АУПДВ на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК. Съгласно извършените от страна на административния орган проверки в официалните регистри на НАП и НОИ е установено неспазване на разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 11 и т. 5 от договора, респективно чл. 42, т. 12 и т. 6 от Наредба № 14/28.05.2015 г., изразяващи се в неподдържане на средно списъчен брой на персонала (ССБП), нает в стопанството, във връзка с изпълнението на бизнес плана до края на петгодишния ангажимент по договора и липсата на внесени от И. П. осигуровки след м. юни 2019 г., като регистриран земеделски производител.

За да отмени така постановения акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган – директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Благоевград в рамките на неговата компетентност, в писмена форма с посочване на фактическото и правно основание, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Съдът е приел, че в изпълнение на поетите договорни задължения и нормативни такива, подпомаганото лице в срок до изтичане на пет години от сключване на договора следва да запази съществуващия към датата на подаване на заявлението за подпомагане ССБП, както и броя на допълнително наетите във връзка с изпълнението на бизнес-плана лица, които да бъдат наети единствено в земеделската дейност на ползвателя. Констатирано е от съда, че при одобряването на заявлението за подпомагане бенефициерът е оценяван по критерият за подбор „проекти, които водят до създаване на нови работни места и заетост в рамките на земеделското стопанство” и в бизнес плана е заложено увеличение на ССБП = 1,00 за периода на изпълнението му. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 5 от договора, респ. разпоредбата на чл. 42, т. 6 от Наредбата И. П. е задължена да се осигурява, като земеделски стопанин. При извършените посещения и проверка на място в стопанството на земеделски производител на 25.03.2021 г. е установено, че подпомаганото лице е изпълнило заложените в бизнес плана инвестиции към стопанската 2020/2021 г., но при направени справки в официалните регистри на НАП и НОИ е констатирано, че за периода от 01.06.2019 г. до 22.06.2020 г. в стопанството на ползвателя на помощта няма наето лице на работа, т. е. ССБП е нула, при необходими 0,99 единици ССБП, както и че И. П. не се е осигурявала като земеделски производител след м. юни 2019 г.

Съдът е кредитирал съдебно - счетоводната експертиза, като компетентно и обективно изготвена и като неоспорена от страните по делото. Вещото лице в преработеното заключение е констатирало, че към момента на подаване на заявката за второ плащане - 25.06.2018 г., наетият в стопанството ССБП е възлизал на 1.6875, закръглено на 2 лица. По отношение на осигуровките, в констативно - съобразителната част на заключението е посочено, че по искане на И. П. с молба с вх.№ 13312/28.07.2020 г., адресирана до ТП на НАП - Благоевград, е коригирана допусната грешка в осигуряването й като самоосигуряващо се лице, в резултат на която осигуряването ѝ е било прекъснато, считано от 01.06.2019 г. Въз основа на представените по делото доказателства вещото лице сочи, че И. П. е платила осигуровките си, като земеделски стопанин за периода от 01.06.2019 г. до 22.06.2020 г. В допълнителна експертиза е посочено, че м.03.2021 г. и м.06.2021 г. в хода на съдебното производство е изготвено преработено заключение на първоначално извършената експертиза. Вещото лице е констатирало в заключението си, че към момента на извършената повторна административна проверка през м. 03.2021 г. и към момента на издаване на оспорения АУПДВ ССБП е 1 наето лице.

При така изложената и възприета от съда фактическа обстановка, решаващият състав е приел за недоказани твърденията на административния орган за неизпълнение на нормативни и договорни задължения - неподдържане на ССБП, нает в стопанството, във връзка с изпълнението на бизнес плана до края на петгодишния ангажимент по договора и липсата на внесени от И. П. осигуровки след м. юни 2019 г., като регистриран земеделски производител. Обстоятелството, че корекцията в осигуровките на подпомаганото лице са настъпили след откриване на производството по издаване на АУПДВ съдът е приел за ирелевантен, тъй като от значение е момента на неговото издаване. Доказателствата, въз основа, на които експертът е обсновал своите изводи не са оспорени от ответнвика в първоинстанционното производство, поради което съдът е приел, че лицето е с платени осигуровки за периода от м. юни 2019 г. до м. юни 2020 г. и възражението на административния орган в тази връзка е отхвърлено като необосновано.

По тези съображения съдът е приел, че АУПДВ е незаконосъобразен и е постановил неговата отмяна.

Обжалваното решение е е правилно, като краен резултат.

Не се спори по делото, че И. П. е сключила договор№ 01/06/1/0/01108 от 26.09.2016 г. с Държавен фонд „Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“. Установено е също така, че заложените в бизнес плана инвестиционни параметри са изпълнени. Правният спор между страните по делото е формиран относно това дали са допуснати от ползвателят на помощта (бенефициер) нарушения на договорните и нормативни задължения, послужили като основание за издаването на оспорения акт относно персонала в стопанството и осигуряването на земеделския производител.

Неправилно административният орган е възобновил административното производство, тъй като възобновяването е инстиут, уреден в чл. 99 и сл. от АПК и на лимитативно изброените основания по чл. 99, т. 1 – 7 АПК и той касае само влезли в сила административни актове, чието възобновяване е допустимо. В случая не е налице такова възобновяване, тъй като с отмяната от първата касационна инстанция на решението при първоначалното разглеждане на правния спор от първоинстанционния съд, е възстановена висящността на административното производство и не е било необходимо да се подава от И. П. нова заявка за второ плащане. В този смисъл е и решение по адм. дело № 11447/2021 г. на ВАС, Първо отделение.

От доказателствата по делото и от заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза се потвърждават твърденията на И. П., че тя не е допуснала сочените от административния орган нарушения, а е изпълнила поетите от нея ангажименти в бизнес – плана, които са свързани с увеличение на ССБП и осигуряването й като земеделски производител до края на петгодишния ангажимент по договора от 26.10.2016 г. - чл. 14, ал. 1, т.1, 5 и 11. От заключението на съдебно – счетоводнатаекспертиза правилно първостепенният съд е приел, че е налице изпълнение на задължението на И. П. съгласно чл. 42, т. 12 от посочената по – горе Наредба, поети от нея от многогодишния й ангажимент по чл. 14, ал. 1, т. 11 от сключения дговор и в бизнес – плана, като вещото лице категорично е установило, че ССБП (сумата от списъчния брой на наетите лица на пълно работно време и броя на наетите лица на непълно работно време, преизчислени в еквиваленти на пълна заетост за всеки календарен ден на отметния период, разделен на календарния брой дни в този отчетен период) в стопанството на земеделския производител първоначално към момента на кандидатстването за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от ПРСР 2014 – 2020 г. е 0,00, а към момента, предхождащ заявката за второ плащане е равен на 1,00. В таблична форма експертът е посочил актуалното състояние на всички трудови договори към 14.07.2020 г. и към момента на подаване на заявката за второ плащане. ССБП е 1,6875, закръглено на 2 лица. В преработеното заключение вещото лице е посочило, че ССБП е 1, 00 и по този начин е спазено изискването и на договора, и на Наредбата за наличие на персонал в стопанството. Правилно съдът е кредитирал експертизата и по отношение на установеното изпълнение на задължението от Пандева предвид заплатените от нея осигуровки като земеделски производител – изискване по чл 42, т. 6 от Наредбата и по чл. 14, ал. 1, т. 5 от договора.. Установеното прекъсване, считано от 01.06.2019 г. е коригирано и безспорно е установено от заключението на вещото лице, че осигуровките Пандева е заплатила за пеирод от 01.06.2019 г. до 22.02020 г., а от справката за акуалното състояние е установено, че осигураването на Пандева е от месец май 2019 г. до месец октомври 2020 г.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че постигането на ССБП съгласно договора и бизнес плана е при откриването на възобновеното административно производство, а не и преди това. Както вече беше посочено по - горе в мотивите на настоящето решение неправилно административният орган е приел, че е налице възобновявяване на административното производство след отмяна на първоинстанционното решение при първоначалното разглеждане на делото по жалба на И. П. срещу АУПДВ от 28.05.2019 г. Налице е висящност на производството с оглед отменителното решение на ВАС, Осмо отделение по адм. дело № 3415/2020 г., като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявката за второ плащане. Тези действия на административния орган и извършването на нови проверки на стопанството на И. П., е дало възможност на ползвателя на помощта да подаде отново заявка за второ плащане и да коригира действията си по събиране на доказателства за наличие на изпълнението на чл. 14, ал. 1, т. 5 от договора и съгласно изискванията на чл. 42, т. 6 и 12 от Наредбата. Вследствие на това и от заключението на вещото лице, вкл. и доработеното такова, е установено, че И. П. е достигнала необходимият ССБП – 1,00, както е залегнало и в бизнес плана, а и тя като земеделски производител видно от справката на НАП е била осигурявана за периода от месец май 2019 г. до месец октомври 2020 г. Заключението на съдебно – счетоводната експертиза правилно е кредитирано от първоинстанционния съд и не е било оспорено от страните по делото.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено правилно като краен резултат и не са налице отменителните основания, посочени в касационната жалба и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. На ответника по касация следва да се присъдят разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 2 600 лв. Направеното възражение в касационната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, тъй като при присъждането на посочената сума настоящият съд преценява сложността на делото от фактическа и правна страна и затова посоченото възнаграждение не е е прекомерно

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 524/28.03.2022 г., постановено по адм. дело № 586/2021 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на И. П. от гр. Разлог, О. Б. разноски в размер на 2 600 лв. за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. А. п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА