1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50529

[населено място], 27.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на осми март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1274 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Заводски строежи ПС Пловдив“ АД срещу решение № 16/21.02.2022 г. по в. т. д. № 300/2021 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 85/07.10.2021 г. по т. д. № 117/2021 г. на Окръжен съд Бургас за осъждане на касатора реално да изпълни конкретно изброени СМР по договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Г. А. Н., както и да заплати сума в размер на 19 950 лв. – неустойка за забава за периода 11.08.2020 г. – 21.12.2020 г., ведно със законната лихва върху търсената сума от датата на предявяване на иска.

В подадената от „Заводски строежи ПС Пловдив“ АД жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд погрешно е кредитирал твърденията на ищеца, че е налице продължение на договорения срок по предварителния договор до 30.12.2015 г. съгласно споразумение от 03.10.2013 г. Датата 30.12.2015 г. не може да се приеме за дата на изискуемост на главния дълг, тъй като между страните са налице влезли в сила съдебни решения, по които касаторът е осъден да заплати неустойка за периоди 31.12.2008 г. – 03.10.2013 г. и 03.01.2014 г. – 31.12.2015 г. С решенията е установено със сила на пресъдено нещо, че правото на акцесорна претенция е възникнало от деня, следващ крайната падежна...