Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 4244 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. София против решение № 2081 от 29.03.2022 г. по адм. дело № 7209/2021 г. на Административен съд София - град, с което е отменен отказ на същия административен орган, обективиран в писмо изх. № 20-41518/24.06.2021 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, като излага съображения в този смисъл. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците К. Д. и Д. М. оспорват касационната жалба. Молят решението на Административен съд София град да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените в касационното производство разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания посочени в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Оспореното решение на Административен съд София град е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства.

Административното производство е образувано по заявление с искане за изменение в КРНИ на гр. София за ПИ с идентификатор 68134.1007.814 по КККР на гр. София, собственост на жалбоподателите пред първата инстанция и ответници в настоящото производство К. Д. и Д. М., изразяващо се в промяна на данните, като предназначението на територията се промени от земеделска на урбанизирана, а начинът на трайно ползване от нива на ниско застояване. Началникът на СГКК - София констатира, че по отношение на имота не е проведена процедура за промяна на предназначението на земята по реда на чл. 17, ал.1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и по тези съображения, с писмо изх. № 20-41518/ 24.06.2021 г., предмет на оспорване, отказва да извърши искането изменение.

В хода на съдебното производство е установено, че ПИ с идентификатор 68134.1007.814 по КККР на гр. София е нанесен в КККР, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър с площ от 1332 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива. Съгласно представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебнотехническа експертиза за ПИ с идентификатор 68134.1007.814 по КККР на гр. София е отреден УПИ IХ-1676,1745, кв. 131 по плана на гр. София, м. Кръстова вада, одобрен със заповед № РД-09-50-711/ 17.12.1997 г. на главния архитект на София. Имотът попада в границите на урбанизирана територия, в зона Жм - устройствена зона с преобладаващо ниско застояване съгласно ОУП на София, одобрен през 2016 г. Установено е също, че за имота процедура по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ не е проведена и няма данни за промяна на предназначението на земята от земеделска за неземеделски нужди (писмо от 29.01.2019 г. на директора на Областна дирекция Земеделие, обстоятелство неоспорено от жалбоподателите).

При тези факти изводите на първоинстанционния съд за отмяна на отказа на началника на СГКК София да одобри исканото изменение на КРНИ, са направени при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства.

Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 - 3 ЗКИР изменения в КРНИ се извършват при: възникване на нови или промяна на подлежащите на вписване данни, отпадане на основанието за извършеното записване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните, обстоятелства, които в случая не са налице.

Съгласно чл. 25, ал.1 т. 2 ЗКИР всеки поземлен имот има трайното предназначение на територията, в границите на която се намира, като промяната на трайното предназначение се извършва по ред, предвиден в закон. В случая първоинстанционният съд незаконосъобразно и в противоречие с доказателствата приема, че установеният от законодателя фактически състав е завършен и трайното предназначение и начина на ползване на имота са променени. Процесният имот е земеделска земя, която чл. 2 ЗОЗЗ определя като основно национално богатство, поради което промяната на предназначението за цели, различни от земеделските, се извършва по специален ред. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ предвижда, че след влизане в сила на подробен устройствен план собственикът на земеделската земя предлага промяна на предназначението й за неземеделски нужди. Следва решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя и заплащане на дължимата такса - чл. 24, ал. 4 ЗОЗЗ, с което фактическият състав на промяната на предназначението на земеделската земя е завършен и имотът губи земеделския си характер. Анализът на разпоредбите налага заключението, че промяната на предназначението на земеделска земя в такава за неземеделски нужди включва две предпоставки: наличието на влязъл в сила подробен устройствен план и решение на комисията по чл. 17, ал.1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението. Следователно, обратно възприето от административния съд, за промяна на предназначението на територията и начина на ползвана на процесния имот с оглед вписване на съответните изменения на данните в кадастралния регистър, не е достатъчно наличието на влязъл в сила подробен устройствен план или общ устройствен план, а е необходимо и изпълнение на предвидената в чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ специална процедура. Действително конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с влязъл в сила подробен устройствен план по смисъла на чл. 103, ал. 3 ЗУТ, но одобреният ПУП не осъществява всички елементи от фактическия състав на промяната на предназначението на имота от земеделска земя в друг вид. Влезлият в сила общ устройствен план определя характера на територията, на която се намира съответният имот - урбанизирана, както и нейния общ режим и структура, но не установява конкретното предназначение на имота (арг. чл. 106 ЗУТ), поради което съображенията, че одобрените ПУП и ОУП са достатъчни за промяна на данните за трайното предназначение на територията в КРНИ, не могат да бъдат споделени.

В случая, както се посочи по - горе, специалната процедура по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ не е проведена, фактическият състав не е завършен, поради което не са налице основания за промяна на вида на територията и начина на трайно ползване на процесния поземлен имот с идентификатор 68134.1007.814 по КККР на гр. София. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отменя отказа на началника на СГКК - София да извърши искането изменение, съставът на Административен съд София - град постановява решение в противоречие с материалния закон и представените доказателства.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че съдебният акт е необоснован и е постановен в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което жалбите на К. Д. и Д. М. против отказ, обективиран в писмо изх. № 2041518/24.06.2021 г. на началника на СГКК София за изменение на кадастралния регистър на недвижимите на имоти на гр. София за поземлен имот с идентификатор 68134.1007.814 по КККР на гр. София относно данните за предназначението на територията и начина на трайно ползване, да бъдат отхвърлени. Последният извод е мотивиран от обстоятелството, че оспореният административният акт е постановен от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че органът касационен жалбоподател се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ ответниците по касационната жалба следва да заплатят на СГКК - София сумата 200.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2081/ 29.03.2022 г., постановено по адм. дело № 7209/2021 г. на Административен съд София град и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбите на К. Д. и Д. М., против отказ на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър София, обективиран в писмо изх. № 20-41518/ 24.06.2021 г. да измени кадастралния регистър на недвижимите на имоти на гр. София по отношение на данните за предназначението на територията и начина на трайно ползване на ПИ с идентификатор 68134.1007.814 по КККР на гр. София, съгласно заявление вх. № 06-3086/ 07.07.2021 г.

ОСЪЖДА К. Д., [ЕГН], от гр. София, [жк] [адрес] и Д. М., [ЕГН], от гр. София, [улица], [номер] да заплатят на Службата по геодезия картография и кадастър - гр. София, гр. София, [жк], [улица]сумата 200.00 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА