Р Е Ш Е Н И Е

№ 50021

София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Е. Т.

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Р. И. като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 443 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата М. Л. П. срещу решение № 1307 от 07.12.2021 г. по в. гр. дело № 703/2021 г. на Софийски апелативен съд (САС), ГО, 1 състав, с което е потвърдено решение № 260018 от 15.02.2021 г. по гр. дело № 308/2020 г. на Врачански окръжен съд (ВрОС), с което са отхвърлени като неоснователни: предявеният от касаторката срещу И. В. С. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 16.09.2019 г., обективиран в нотариален акт № .............., н. д. № ............ г. по описа на нотариус Р. С., с район на действие Врачански районен съд и с рег. № ...... към НК, поради липса на представителна власт на пълномощника на продавачката – ищца, и инцидентният установителен иск с правно основание чл. 590 вр. с чл. 580, чл. 579 вр. с чл. 576 ГПК за установяване нищожността на нотариално удостоверяване на пълномощно от 13.08.2019 г. на нотариус Е. С., с район на действие Врачански районен съд и с рег. № .............. към НК.

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е съобразил всички релевирани доводи във въззивната й жалба и е коментирал само част от събрания доказателствен материал по делото. Счита, че са налице три различни варианта на съдържанието на едно и също пълномощно, с което е учредена представителната власт на пълномощника, представлявал продавача по атакуваната продажба, в които в първоначалния вариант от 13.08.2019 г. тя е за ипотекиране на процесния имот, а в поправения вариант чрез добавка в първоначалния текст, извършена фактически на 16.08.2019 г., – е за разпореждане с имота, което е в нарушение на чл. 590, ал. 4 ГПК. Поддържа също, че добавката в съдържанието на пълномощното не е извършена по надлежния ред, тъй като не е подписана от упълномощителя. Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените установителни искове да бъдат уважени, като й бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - И. В. С. подава писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски.

С определение № 50811 от 08.11.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос: Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка, вкл. защо приема някое доказателство за недостоверно?, и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос: При нотариално удостоверяване на съдържанието на пълномощно за извършване на сделка в нотариална форма допустимо ли е под формата на поправка да бъдат удостоверявани съществени промени в учредената представителна власт на упълномощеното лице?.

Отговор на горепосочения процесуалноправен въпрос се съдържа в наличната задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ТР № 1/04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС) и в константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК (№ 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ІІ т. о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр. д. № 921/2010г. на ІV г. о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ІV г. о., решение № 228/ 01.10.2014г. по гр. д. № 1060/2014г. на І г. о., решение № 27/02.02.2015г. по гр. д. № 4265/2014г. на ІV г. о. и др.), според които въззивната инстанция като втора решаваща инстанция, при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК, дължи излагането на собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, включително обсъждане на всички приети доказателства и на всички доводи и възражения на страните в мотивите на въззивното решение, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.

По горепосочения материалноправен въпрос, настоящият съдебен състав дава следния отговор:

В решение № 1099 от 26.11.2008 г. по гр. д. № 4558/2007 г. на ВКС, II г. о. е прието, че по предвидения в чл. 475, ал. 3 от ГПК (отм.) ред може да се извършват само поправки, с които се изяснява съдържанието на акта или се отстранява допусната в него фактическа грешка, тъй като само такива не засягат изразената от страните воля. По този начин не може да се изменя съдържанието на сделката - по вид, предмет, страни. Това е така, тъй като допусната грешка в това съдържание (т. е. несъзнавано несъответствие на страна по договора между действителната и изразената от нея воля) представлява порок на волята, който обуславя само възможността да се иска унищожаването на сделката по силата на чл. 28 ЗЗД. Горепосоченото разрешение следва да бъде споделено и по отношение на процедурата по чл. 579, ал. 3 от действащия ГПК, доколкото няма промяна в правната уредба на нотариалните производства като вид охранителни производства спрямо отм. ГПК от 1952 г.. В този смисъл е формирана практика на ВКС по чл. 579, ал. 3 ГПК, обективирана в решение № 129 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 3314/2017 г. на ВКС, I г. о.; решение № 63 от 23.02.2012 г. по гр. д. № 766/2011 г. на ВКС, II г. о.; определение № 264 от 7.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2998/2014 г. на ВКС, II г. о.; определение № 270 от 2.06.2020 г. по гр. д. № 3798/2019 г. на ВКС, II г. о. и др., досежно поправките и добавките в нотариалния акт, която е приложима и спрямо другите нотариални удостоверявания като удостоверяването на подписите и съдържанието на упълномощителна сделка за извършване на друга сделка в нотариална форма (аргумент от чл. 576 вр. с чл. 569, т. 2 ГПК). В горецитираната практика на ВКС е подчертано, че поправката или добавката на вече издаден нотариален акт се извършва с нов нотариален акт, в който по недвусмислен начин следва да е отразено какво точно се поправя или добавя, като тя следва да внесе яснота, съответстваща на действителното правно положение, без да рефлектира върху цялостното смислово съдържание на поправяния акт, така че, при общия му прочит, поправеният, респ. добавеният текст да съставляват едно цяло с останалото съдържание на основния акт. При несъобразяване с гореизложеното изискване към производството по чл. 579, ал. 3 ГПК поправката или добавката са нищожни нотариални удостоверявания съгласно чл. 576 ГПК. Поради това, се налага извода, че при нотариално удостоверяване на съдържанието на пълномощно за извършване на сделка в нотариална форма не е допустимо под формата на поправка или добавка по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК да бъдат удостоверявани съществени промени в учредената представителна власт на упълномощеното лице, като например упълномощаване за разпоредителни действия с недвижим имот при положение, че удостовереното първоначално съдържание е за ипотекиране на същия имот.

По съществото на касационната жалба:

Първоначално ищцата е предявила иск за недействителност на процесния договор за продажба, твърдейки, че имотът е продаден с пълномощно със съдържание, непозволяващо извършването на продажба на имота. В отговора на исковата молба, ответникът, оспорвайки иска, е заявил, че действително първоначално пред нотариус С. продавачката е била представлявана от пълномощник с пълномощно да ипотекира имота, но поради отказ на нотариуса да изповяда продажбата се е наложило ищцата и пълномощникът да поискат изготвяне на второ пълномощно – за продажба на имота, с което ищцата е запозната и го е подписала. С молба от 06.10.2020 г. с правно основание чл. 214 ГПК ищцата е уточнила иска си като такъв по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, твърдейки, че оспорената продажба е извършена без представителна власт, тъй като нотариалното удостоверяване на съдържанието и подписа на пълномощното, с което е извършена продажбата, е нищожно - добавката в съдържанието няма дата и подпис на упълномощителя; нарушена е разпоредбата на чл. 579, ал. 3 ГПК; на ищцата не е разяснено какво подписва при изготвянето на пълномощното със съдържанието, включващо добавката; подписът на ищцата и саморъчното изписване на имената от ищцата не е положено пред нотариуса в нарушение на чл. 589, ал. 2 ГПК; налице е разминаване между действителната дата на поправката и отразената в регистъра към НК.

Съобразно изложените от ищцата горепосочени твърдения, САС правилно е приел, след допуснато изменение на първоначално предявения иск по реда на чл. 214 ГПК, че е сезиран с иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на относителната недействителност на договора за продажба от 16.08.2019 г., сключен за продавачката чрез пълномощник без надлежна представителна власт, съобразявайки задължителните указания в т. 2 ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Правилно е приел за съвместно разглеждане и предявеният от ищцата инцидентен установителен иск за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на процесното пълномощно с правно основание чл. 576 ГПК вр. с чл. 590, вр. с чл. 580 и вр. с чл. 579 ГПК.

Въззивният съд е счел за установено по делото, че ищцата е придобила въз основа на договор за продажба от 05.10.2016 г. правото на собственост върху апартамент № 13 с идентификатор ............................, находящ се в [населено място], с площ от 120. 45 кв. м., както и че с договор за продажба, оформен в нотариален акт № ........., н. д. № ............. г. по описа на нотариус Р. С., с район на действие Врачански районен съд и с рег. № ................. към НК, ищцата, представлявана от пълномощника си М. С. Й., е продала на ответника горепосочения свой апартамент. В нотариален акт № ............... г. като приложение е описано 1 брой заверено пълномощно, като ищцата не е твърдяла, че то е изготвено след нотариалното изповядване на продажбата.

САС е посочил, че ищцата е представила по делото пълномощно, от което се установява, че тя е упълномощила М. С. Й. да я представлява пред нотариус и банки с цел – ипотекиране на процесния апартамент, което пълномощно е с нотариално заверен подпис на упълномощителя от 13.08.2019 г. от нотариус Е. С., с рег. № .................., и с нотариално заверено съдържание от същата дата, с рег. № 3466. Същевременно пълномощно със същите заверки и регистрационни номера на нотариус Е. С. е представено и от ответника, но с различно съдържание, според което ищцата упълномощава М. С. Й. да я представлява пред нотариус с цел - разпореждане с процесния апартамент. От приетата като доказателство по делото справка от общия регистър на нотариус Е. С., въззивният съд е намерил за установено, че пълномощно с рег. № 3465 от 13.08.2019 г. – за удостоверяване на подписа и с рег. № 3466 от 13.08.2019 г. – за удостоверяване на съдържанието, с упълномощител - ищцата и упълномощен – М. Й., е качено в регистър Единство на 13.08.2019 г. в 17. 18 ч., а на 16.08.2019 г. е качено в регистър Единство пълномощно със същите регистрационни номера, но с допусната добавка, според която пълномощникът се упълномощава да се разпорежда с имота на упълномощителката. Ищцата на 13.08.2019 г. е заверила нотариално и подписа си под декларация по чл. 264 ДОПК и под декларация по чл. 25 ЗННД. Нотариус Е. С. е представил горепосоченото пълномощно в първоначалния му вариант, с което ищцата упълномощава М. Й. да я представлява пред посочените институции за ипотекиране на собствения й процесен имот, върху което е направена добавка на ръка от нотариуса, без дата, неподписана от упълномощителката, според която пълномощникът има право да представлява упълномощителката пред нотариус и да се разпорежда с имота й. В о. с. з. на 06.10.2020 г. ищцата е признала факта, че подписите в оригиналното пълномощно, използвано при нотариалното изповядване на продажбата от 16.08.2019 г., и в двата броя декларации, са нейни. В същото о. с. з. ищцата е заявила, че след като са подписали при нотариус С. пълномощно за ипотекиране на имота, се е наложило след време да се върнат при него, и че е подписала второ пълномощно, което не е прочела, като са й казали, че първото пълномощно ще се анулира.

От гласните доказателства в процеса (показанията на свидетелите П. И., П. П., С. С. – съпруга на нотариус Е. С. и М. Й. – пълномощника по оспореното пълномощно), САС е приел за установено, че ищцата и М. Й. са живяли заедно, на семейни начала, през 2018 г. - 2019 г., и тъй като ищцата е имала пълно доверие на М. е взела решение да ипотекира процесния апартамент, за да може М. да изтегли заем от банка. Посочил е, че от показанията на свидетелката С., която е адвокат и работи в кантората на съпруга си нотариус С., се установява, че в нотариалната кантора първо е дошъл М., който е донесъл личните карти, след обедната почивка са дошли двамата с ищцата, като пълномощното е било написано предварително в кантората; ищцата го е прочела, прочела и декларациите, нотариалната заверка е била извършена и двамата са си тръгнали; след ден-два ищцата и М. дошли отново и поискали да се направи добавка в пълномощното, тъй като така им казали от банката; на ищцата е било предложено да бъде изготвено ново пълномощно, но тя заявила, че няма пари за ново пълномощно; добавката в първоначалното пълномощно е била направена на ръка и е подписана от нотариус С.; първоначалното пълномощно е било качено в регистъра; ищцата не е харесала добавката на ръка и е поискала пълномощното да бъде написано на компютър и тогава е изготвено пълномощно с включената добавка за разпоредителни действия с имота, подписано от ищцата. Последното, с което е извършена процесната продажба, е на 3 страници, като на последната се намират единствено нотариалните заверки на подписа на упълномощителката и на съдържанието на пълномощното, съдържащи същите регистрационни номера (№ 3465 за заверката на подписа и № 3466 за заверката на съдържанието) и дата (13.08.2019 г.) на извършените удостоверявания като на първоначалното пълномощно.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка по делото, която настоящият съдебен състав намира за правилно изяснена, въззивният съд е приел предявените искове за неоснователни. Посочил е, че съгласно чл. 37 ЗЗД упълномощаването за сключване на договор, за който е предвидена нотариална форма, следва да бъде направено писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Съгласно чл. 590 ГПК удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа, като към заверката се прилага разпоредбата на чл. 580 ГПК, съответно. При едновременно удостоверяване на подпис и съдържание на документ молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл. 589, ал. 2 и 3 ГПК. Съгласно чл. 580 ГПК заверката на нотариуса следва да съдържа годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на издаването му, името на нотариуса, пълното име, ЕГН на упълномощителя, документ за самоличност и т. н.. Въззивният съд е заключил, че в чл. 576 ГПК изчерпателно са изброени основанията за нищожност на нотариалните действия, като в процесния случай релевантни са разпоредбите, отнасящи се до нищожност поради нарушение на изискването за лично явяване на участващите лица, прочитането на съдържанието на акта, полагането на подпис, нарушаването на изискването за съдържание на заверката. Счел е, че процесното пълномощно отговаря на посочените в закона изисквания за валидност. То макар да е фактически подписано на 16.08.2019 г., вместо удостоверената от нотариуса дата – 13.08.2019 г., има ясно съдържание, изразена е воля за упълномощаване на М. Й. да представлява ищцата по сделки за разпореждане с процесния имот и пълномощното е подписано от ищцата. Извършена е от нотариуса проверка на самоличността и документите на упълномощителя. Съгласно показанията на свидетелката С. съдържанието на пълномощното, така както е изготвено на 16.08.2019 г. е прочетено и разяснено на ищцата и тя се е съгласила с него, като е положила подпис и е изписала името си под него. Пълномощното е с нотариално заверено съдържание и подпис, съобразно изискването на чл. 37 ЗЗД; посочен е нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване, т. е. формално, от външна страна, пълномощното отговаря на всички изисквания на закона.

Според САС фактът, че пълномощното, с което е изповядана процесната сделка, е с нотариална заверка от 16.08.2019 г., а не както е отразено удостоверяването – от 13.08.2019 г., мотивира извод за неистинско удостоверяване на дата, но не и за нищожност на нотариално удостоверяване поради липса на дата. Независимо по какви причини нотариусът е удостоверил различна дата, от тази на която е извършил заверката на подписа и съдържанието на пълномощното, това според решаващият съд не води до нищожност на нотариалните действия. След като е установено по делото, че пълномощното от 16.08.2019 г. изразява волята на ищцата, която е потвърдена пред нотариус, който е заверил съдържанието и подписа на пълномощното и тази заверка е извършена преди изповядването на разпоредителната сделка с имота на ищцата, нотариалното удостоверяване е действително и такава е и упълномощителната сделка. Поради това действията на пълномощника обвързват ищцата, тъй като първият е действал в рамките на представителната си власт, съобразно волеизявлението на упълномощителката в пълномощното.

Дадените правни разрешения от въззивния съд досежно действителността на нотариалното удостоверяване на съдържанието на процесното пълномощно са неправилни с оглед отговора на материалноправния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване. Въззивният съд също така не е обсъдил всички наведени от ищцата основания за недействителност на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на процесното пълномощно (липсата на дата на поправката в съдържанието на пълномощното и на подпис на упълномощителката върху същата; опороченото нотариално удостоверяване на съдържанието на пълномощното, изразяващо се в наличието на удостоверяване под един и същи номер на един и същи документ на различно съдържание, обосновано с нанесена поправка/добавка в първоначалния текст, която не е извършена според изискванията на чл. 580 и сл. ГПК и др.), като е ограничил правните си съображения само досежно достоверността на датата на нотариалното удостоверяване и автентичността на подписа на упълномощителката и върху двата текста на пълномощното, както и до извод за знание у ищцата за съдържанието на поправеното пълномощно, т. е. до налично съгласие за разпоредителни сделки с процесния апартамент (последното, нямащо отношение към иска за нищожност на нотариалното удостоверяване). По този начин е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които ведно с допуснатото нарушение на материалния закон, осъществяват касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че извършеното нотариално удостоверяване на съдържанието на процесното пълномощно, послужило за нотариалното изповядване на процесния договор за продажба, е нищожно на основание чл. 576 ГПК вр. с чл. 579, ал. 3 ГПК. Ищцата е упълномощила М. С. Й. да ипотекира собствения й процесен апартамент и това е нотариално удостовереното съдържание на процесното пълномощно, едновременно удостоверено с подписа на упълномощителката, съгласно изискването на чл. 37 ЗЗД вр. с чл. 590, ал. 4 ГПК. Както се установява от приетите по делото доказателства (писмени и гласни, вкл. нотариалното дело по изготвеното пълномощно от нотариус С. и свидетелските показания на съпругата на последния, присъствала на нотариалната заверка на подписа и съдържанието на пълномощното), след първоначалното удостоверяване на съдържанието на упълномощителната сделка, нотариусът е извършил добавка в съдържанието по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК, която е изписана от него ръкописно върху първоначалния, вече нотариално удостоверен, текст и подписана от него, съществено променяща предмета на едностранната сделка – от учредени представителни права за ипотекиране на имота до такива за извършване на разпоредителните действия със същия. Добавката в съдържанието на пълномощното не съдържа дата и подпис на упълномощителката в нарушение на чл. 579, ал. 3 вр. с чл. 590 ГПК вр. с чл. 589, ал. 2 ГПК вр. с чл. 580 ГПК. Поради това нотариалното й удостоверяване е нищожно съгласно чл. 576 ГПК, доколкото поправката или добавката се прави с изрична бележка, която се подписва като самия акт (чл. 579, ал. 3 ГПК). Освен това тя касае съществено изменение на първоначално удостовереното съдържание на пълномощното досежно предмета на упълномощителната сделка - учредената представителна власт на упълномощеното лице, което съществено изменение не може да бъде извършвано по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК, тъй като подменя волята на упълномощителя по едностранната сделка. Такова съществено изменение в представителната власт може да бъде извършено с изцяло ново пълномощно, каквото в настоящия случай не е нотариално удостоверено като подпис и съдържание съгласно изискването на чл. 37 ЗЗД. Тъй като добавката в съдържанието на процесното пълномощно касае съществени промени в първоначално учредената представителна власт, удостоверяването й по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК, на собствено самостоятелно основание, съставлява нищожно нотариално действие. Изготвеният вариант на процесното пълномощно, с включената горепосочена добавка в съдържанието, набран като текст на компютър, но със същите номера и дата на нотариалните заверки на подписа и съдържанието като тези на първоначалното пълномощно, поставени единствено и само те на последната страница, не съставлява удостоверено ново пълномощно. То е поправеният с извършената добавка вариант на първоначалното пълномощно, което обстоятелство се установява и от приетото като доказателство нотариално дело, изпратено от нотариус С. и от свидетелските показания на съпругата му С., присъствала на нотариалните удостоверявания на едностарнната сделка. С един и същи регистрационен номер и дата на нотариалната заверка на подписа и съдържанието на едно пълномощно не могат да съществуват различни по съдържание екземпляри, а само еднообразни такива (чл. 590, ал. 4 ГПК). Доколкото нотариалната заверка на подписа и съдържанието и на трите горепосочени варианта на процесното пълномощно е една и съща като регистрационен номер и дата, не може да бъде направен друг извод, освен този, че нотариалното удостоверяване е извършено на първоначалното съдържание на процесното пълномощно, учредяващо представителна власт за ипотекиране на процесния имот, поправено по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК чрез горепосочената добавка. Последната, съобразно изложеното по – горе, съставлява нищожно нотариално удостоверяване на съдържание на частен документ.

Нищожността на нотариалното удостоверяване на съдържанието на процесното пълномощно досежно внесената добавка лишава представителя от представителна власт да се разпорежда с процесния имот. Той е имал такава само за ипотекиране на имота, но не и за сключване на процесния договор за продажба. Поради това и с оглед императивното правило на чл. 37 ЗЗД, изискващо писмено упълномощаване с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно, договорът за продажба е извършен от представител без представителна власт и на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД е недействителен.

Съобразно гореизложеното въззивното решение е неправилно, поради което и доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде касирано изцяло, като вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което предявените установителни искове с правни основания чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 576 ГПК вр. с чл. 579, ал. 3 ГПК следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции в размер на 7 500 лв..

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 1307 от 07.12.2021 г. по в. гр. дело № 703/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Л. П., ЕГН: [ЕГН], и И. В. С., ЕГН: [ЕГН], че нотариалното удостоверяване на съдържанието на пълномощно с рег. № ................ от 13.08.2019 г. на нотариус Е. С., с район на действие Врачански районен съд и с рег. №................... към НК, е нищожно на основание чл. 576 ГПК вр. с чл. 579, ал. 3 ГПК, както и че договор за продажба на недвижим имот - апартамент № 13 с идентификатор ...................., находящ се в [населено място], с площ от 120. 45 кв. м., сключен на 16.09.2019 г., обективиран в нотариален акт № ........., н. д. № .............. г. по описа на нотариус Р. С., с район на действие Врачански районен съд и с рег. № ............. към НК, е недействителен, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

ОСЪЖДА И. В. С., ЕГН: [ЕГН], да заплати на адвокат С. С. Ч., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД, сумата 7 500 лв. – адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.