Р Е Ш Е Н И Е

№ 50097

София, 22.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. И.

ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря А. Д.

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 2983 по описа за 2022 година

Производство по чл.290 ГПК.

С определение е допуснато на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на В. Р. Д., подадена чрез адв. П. Н., против въззивно решение № 532/13.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2714/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 332/21.07.2021 г. по гр. д. № 1114/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, в частта, в която предявеният от В. Р. Д. против Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК във вр. с чл. 128, ал. 2 НК, за което е оправдан с присъда № 5705/11.11.2017 г., постановена по н. о. х. д. № 201/2016 г. от Окръжен съд - Благоевград, влязла в сила на 18.01.2019 г., е отхвърлен за разликата над 4000 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева, както и в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта, в която искът за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен в размер на 12 800 лева, като вместо това претенцията за имуществените вреди е отхвърлена за разликата над 3000 лева и са присъдени съдебни разноски.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материално-правен въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното:

Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, опредметена в решения по чл.290 ГПК,както и с възприетото в т.ІІ на ППВС № 4/1968 год.,а именно : въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания. Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, не само по искове с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, за база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандарта на живот в страната и средностатическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД. Неправилен е и изводът, че с оглед характера на производството, правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство и претендирано като имуществена вреда следва да бъде редуцирано до минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответната страна Прокуратурата на Р. Б. счита решението за правилно, тъй като са съобразени всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства – разумния срок, в който е проведено наказателното производство, с оглед неговата фактическа и правна сложност/3г.6м.10 дни/,който дори е кратък, както и че не са настъпили вреди над обичайните.

За да се произнесе въззивният съд е установил следните факти: Ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК във вр. с чл. 128, ал. 2 НК, за което е било предвидено наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години, т. е. същото е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Наказателното преследване реално е продължило от 08.01.2014 г. до 17.07.2018 г.,като по отношение на ищеца в периода от 08.01.2014 г. до 18.03.2014 г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, а след 18.03.2014 г. до 17.07.2018 г. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, в размер на сумата от 2000 лева, като в периода от 19.03.2014 г. до 19.11.2015 г. е наложена мярка на процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната без разрешението на прокурора или на съда“. Наказателното преследване е било медийно отразено в три броя на регионалния вестник, но няма данни това отразяване да е станало по инициатива на прокуратурата. Наказателното преследване се е осъществило както в досъдебната фаза, в която единствено прокурорът е осъществявал функциите по ръководство и решаване така и в съдебната фаза, в която е осъществявал обвинителната функция и контрол за законност, поради което Прокуратурата на РБ е надлежен ответник по предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По основателността на първата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил, възрастта на ищеца, неговото обществено положение и образование; обстоятелството, че на ищеца е било повдигнато обвинение само за едно извършено престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; продължителността на наказателното преследване, когато по отношение на ищеца са били извършвани процесуални и процесуалноследствени действия; че по отношение на ищеца са изпълнявани две мерки за неотклонение, като задържането под стража е за срок от 70 дни; че няма доказателства наказателното преследване да е препятствало развитието на ищеца в професионален и образователен план; че по отношение на ищеца за периода от 19.03.2014 г. до 19.11.2015 г. е била наложена мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната без разрешението на прокурора или на съда“; че наказателното преследване не е повлияло негативно върху физическото и психическо здраве на ищеца, тъй като събраните гласни доказателства обосновават извод, че вредите са обичайните, които съпътстват всяко едно наказателно преследване. Приел е, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което има право ищецът, вследствие на незаконното обвинение, възлиза на сумата от 4000 лева, който размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено икономически условия на живот. По втората претенция за обезщетяване на претърпени от ищеца имуществени вреди съдът е посочил, че по делото са представени договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно за досъдебното производство, в които е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 400 лева, което не е заплатено; договор за правна помощ и съдействие за първата инстанция, в който е уговорено и изцяло заплатено адвокатско възнаграждание, в размер на сумата от 3400 лева, както и договор за правна помощ и съдействие за въззивната и евентуално за касационната инстанция, в който е уговорено и изцяло заплатено адвокатско възнаграждание, в размер на сумата от 9000 лева. Посочил е, че за престъплението по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК във вр. с чл. 128, ал. 2 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години, съответно за посоченото престъпление в чл. 13, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определено възнаграждение в размер на 1500 лева. Приел е, че съобразно направеното от ответника възражение, следва да се зачете за разход само сбора от сумата 1500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за защита пред първоинстанционния наказателен съд и сумата от 1500 лева за защита пред въззивния наказателен съд, или общо разходи, в размер на сумата от 3000 лева, до която сума искът е основателен.

Релевираните касационни доводи са основателни.

При определяне на обезщетението, въззивният съд е посочил конкретно установените обстоятелства, но не е анализирал тяхното значение във връзка с понятието справедливост и имащи значение за размера му. Не е отчел, че незаконното наказателно преследване в двете фази – досъдебно и съдебно продължило почти пет години и търпяните различни мерки за неотклонение - задържане под стража в рамките на 70 дни и допълнителната мярка за процесуална принуда „ забрана за напускане прледелите на РБ“ в този период от В. Д.,както и обвинението за тежко умишлено престъпление са се отразили сериозно върху пострадалия с оглед личността му, дали са трайно отражение върху начина му на живот и са възпрепятствали професионалната му реализация. Гласността на повдигнатото обвинение също допринесла за влошаването на емоционалното му състояние, въпреки, че медийното отразяване на наказателното производство срещу ищеца не е вреда, а обстоятелство, което влияе върху интензитета на вредите от злепоставяне/накърняване на доброто име на незаконно обвинения и на преживения от него стрес, т. е. преценява се на плоскостта на чл. 52 ЗЗД. От значение е единствено обективният факт на медиен отзвук, интензитета и продължителността на същия. Не е отчел, че в една относително млада възраст/ 20 год./ при чисто съдебно минало, ищецът е претърпял силни по интензитет негативни изживявания, причинили му сериозна емоционална травма и негативно отражение върху личността.

Предвид изложеното, определеният от въззивния съд размер на обезщетение от 4000 лева се явява занижен, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част като постановено в нарушение на материалния закон. Съвкупната преценка на всички обуславящи размера на обезщетението обстоятелства, налага извод, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените неимуществени вреди следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 10 000 лв.,т. е.още 6 000 лв.,ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 18.01.2019 г.

По отношение на претендираните имуществени вреди въззивният съд е приел, че доводите на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство могат да бъдат обсъждани в рамките на производството по предявен иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.Изводът е направен в нарушение на материалния закон, тъй като претенцията не е за заплащане на разноски за водене на производството, към която това възражение е релевантно, а за заплащане на обезщетение за имуществените вреди в размер на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерното задържане, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. Следва да се вземе предвид, че при ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер посочен в Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, в едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника.

Предвид изложеното, решението в частта, в която искът за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 3000 лева до пълния предявен размер от 12 800 лева/т. е. за 9800 лв/ следва да се отмени и по реда на чл.293, ал.2 ГПК се постанови ново, с което се уважи за сумата от 9 800 лв.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 532/13.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2714/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, в която предявеният от В. Р. Д. против Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК във вр. с чл. 128, ал. 2 НК, за което е оправдан с присъда № 5705/11.11.2017 г., постановена по н. о. х. д. № 201/2016 г. от Окръжен съд - Благоевград, влязла в сила на 18.01.2019 г., е отхвърлен за разликата над 4000 лв. до 10 000 лв., както и в частта, в която искът за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 12 800 лв.,ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 18.01.2019 г. до окончателното им изплащане и ПОСТАНОВЯВАВА:

ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б. гр.София, бул.Витоша № 2 да заплати на В. Р. Д., ЕГН [ЕГН],жив. с.С.,обл.Б., [улица] сумата 6 000/шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК във вр. с чл. 128, ал. 2 НК, за което е оправдан с присъда № 5705/11.11.2017 г., постановена по н. о. х. д. № 201/2016 г. от Окръжен съд - Благоевград, влязла в сила на 18.01.2019 г.,както и сумата 9 800 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 18.01.2019 год. до окончателното им изплащане.

ОСТАВЯ в сила решението в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Членове: