Р Е Ш Е Н И Е№ 50022София, 21.06.2023 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 2697/2021г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 447 от 15.07.2021 г. по т. д. № 447/2021 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 261245 от 18.11.2020 г. по гр. д. № 10876/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав, с което са отхвърлени предявените от общината-касатор срещу Национална агенция за приходите (НАП) обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 602 509 лв., представляваща извършени без основание доброволни плащания по АУЧДВ № 2705.04.2012 г. на НАП и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 284 714.54 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на всяко плащане до датата на исковата молба – 09.08.2018 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради противоречие със закона. Изразява несъгласие с извода на мнозинството от съдебния състав, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения, според които надлежно процесуално легитимиран ответник по предявените искове е Национална агенция за приходите, а не държавата, както, според него, правилно и в съответствие с практиката на ВКС е прието в особеното мнение на съдията-докладчик.

Ответникът по касация – Национална агенция за приходите и третото лице-помагач на същия Министерство на регионалното развитие и благоустройството – молят за оставяне на жалбата без уважение, без да излагат конкретни съображения в депозираните от тях писмени отговори.

С определение № 50705 от 20.12.2022 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато поради вероятността същото да е процесуално недопустимо, с оглед ненадлежно конституиране на ответника в процеса, в каквато връзка е и поставеният от касатора въпрос: „Кой е пасивно легитимиран ответник по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сума, основан на твърдения, че претендираната сума е платена по наложена без основание финансова корекция съгласно МОФК по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма “Регионално развитие (2007-2013)“.

Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е основателна.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено между страните, че: На 04.06.2008 г. между [община] и Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № ВG161РО001/2.1-022007/013 за проект „Ремонт и рехабилитация на общински пътища VAR 1023 /Аксаково – Игнатиево – Припек – Слънчево/ и VAR 1020 /Слънчево – пътен възел за магистрала „Хемус“/; На 03.06.2011 г. между същите страни е сключен и втори договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма: „Регионално развитие“ /2007-2013/ с № BG161Р0001/1.4.-06/2010 г. за финансиране на проект „Изграждане на инфраструктурни съоръжения за предотвратяване на наводнения в рискови зони на територията на [община]; След извършена последваща проверка от ИА „Одит на средствата от ЕС“ е открито нарушение на чл. 70, ал. 1 ЗОП и във връзка с това е извършена финансова корекция в размер на 1 046 406.81 лв. по първия от горепосочените договори; За тази сума е издаден АУЧДВ № 27/05.04.2012 г. на НАП, според който към 23.03.2012 г. Държавата има към [община] изискуемо вземане в размер на 1 016 775.71 лв. - главница и 16 954.17 лв. - законна лихва за периода 24.01-23.03.2012г.; Дължимата според АУЧДВ сума е редуцирана след извършено прихващане с вземане на [община] по искане за плащане по втория договор, за суми както следва: на 23.01.2012 г. – за 52 504.98 лв., на 08.11.2012 г. – за 64 342.80 лв., на 15.01.2013 г. – за 21 419.11 лв. и на 15.08.2013 г. – за сумата от 283 387.75 лв.; За погасяване на останалата дължима сума по АУЧДВ [община] е извършила три доброволни плащания по сметка на НАП: на 10.12.2013г. – за 400 000 лв., на 17.12.2013 г. – за 200 000 лв. и на 24.01.2014 г. – за 2 509.52 лв.; След тези погасявания по АУЧДВ е останал дължим остатък в размер на 237 269.40 лв.; За същата сума НАП се снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, но образуваното по реда на чл. 422 ГПК производство е приключило с влязло в сила решение, с което е прието за установено, че липсва основание за прилагане на финансова корекция по МОФК, респ., че [община] не дължи на държавата процесното вземане; За първото от посочените по-горе прихващания, извършено на 23.01.2012г. за сумата от 52 504.98 лв., с влязло в сила съдебно решение е прието за установено, че МРРБ не е разполагало с насрещно вземане по посочената финансова корекция, което от своя страна е довело до липса на погасителен ефект на извършеното изявление за прихващане.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от [община] срещу Национална агенция за приходите обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 602 509 лв., представляваща извършени без основание доброволни плащания по АУЧДВ № 2705.04.2012 г. на НАП и за сумата 284 714.54 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на всяко плащане, до датата на исковата молба – 09.08.2018 г., въззивният съд е преценил за неоснователно, на първо място, оплакването за недопустимост на производството поради липса на пасивна процесуалноправна легитимация на ответната агенция. Приел е, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения, според които надлежно процесуално легитимирана по предявения иск е именно НАП и в логическо съответствие с тези твърдения с петитума е поискано този ответник да му върне процесната сума като платена без основание. Според мнозинството от съдебния състав, от съдържанието на първоначалната и уточнителната искова молба е видно, че в нито един момент от производството не са поддържани каквито и да е твърдения искът да е предявен против държавата, т. е. че тя се е обогатила неоснователно, а като ответник (не като процесуален представител на държавата или процесуален субституент) е посочена именно НАП.

На второ място, като неоснователно е преценено и оплакването във въззивната жалба за неправилно приложение на материалния закон – чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Изцяло е споделен изводът на първостепенния съд, че поради характера на процесното вземане като частно държавно вземане, титуляр на същото е държавата, а не ответникът НАП, тъй като агенцията е овластена от закона (чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗНАП) само да събира частните държавни вземания на изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти, управляващите органи на оперативни програми и държавните органи, администриращи средства от европейски фондове за недължимо платените и надплатените суми, какъвто е и настоящият случай. Поради това, че платеното от [община] не е рефлектирало в правната сфера на НАП, а на държавата, решаващият състав е счел, че агенцията не се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, т. е. че липсва една от задължителните предпоставки от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, което обосновава отхвърляне на предявения срещу НАП кондикционен иск и обусловения от него акцесорен иск за изтекла лихва.

Въззивното решение е подписано с особено мнение на докладчика по делото, в което подробно е аргументирано становище за недопустимост на въззивното решение поради постановяването му по отношение на ненадлежен ответник. Прието е, че е налице очевидно несъответствие между изложените в исковата молба обстоятелства за извършени от ищеца доброволни плащания на несъществуващи частни държавни вземания и петитума на същата за връщането на недължимите суми да бъде осъдена НАП, а не държавата, която именно е титуляр на вземанията по процесния АУЧДВ.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение e недопустимо поради постановяването му спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна.

Както в правната доктрина, така и в съдебната практика се приема еднозначно, че надлежни страни в гражданския процес са лицето, от чието име се води делото ( ищец) и лицето, срещу което то се води (ответник). Надлежната процесуалноправна легитимация на страните е обусловена от принадлежността на материалното право, засегнато от спора, така, както то е заявено от ищеца и индивидуализирано чрез страните и предмета на правоотношението. Когато в обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, а петитумът е насочен срещу друго лице, искът е предявен срещу ненадлежен ответник, т. е. налице е нередовност на исковата молба, за която съдът е длъжен да даде съответните указания на ищеца за отстраняването й чрез предприемането на действия за конституиране на надлежния ответник.

Съгласно задължителните указания в т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато тази нередовност на исковата молба е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, решението е недопустимо; Ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.

В случая, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства за извършени от ищеца доброволни плащания на несъществуващи частни държавни вземания (правилно преценени като такива и от въззивния съд), надлежен ответник по предявените искове за връщането на недължимите суми се явява държавата, представлявана съгласно чл. 31 ГПК от министъра на финансите, която именно е титуляр на вземанията по процесния АУЧДВ и в чийто патримониум са постъпили сумите, а не посоченият от ищеца ответник – Национална агенция за приходите, която е овластена от закона (чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗНАП) само да събира частните държавни вземания на изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти, управляващите органи на оперативни програми и държавните органи, администриращи средства от европейски фондове за недължимо платените и надплатените суми. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 170 от 06.04.2020 г. по т. д. №2506/2018 г. на II т. о., която настоящият състав изцяло споделя.

Несъответствието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е следвало да бъде отстранено от първоинстанционния съд чрез даване на указания на ищеца за конституиране на държавата като надлежен ответник. Неотстраняването на посочената нередовност на исковата молба има за последица недопустимост както на първоинсатнционното, така и на въззивното решение, които, в съответствие с указанията в т. 5 от цитираното тълкувателно решение, следва да бъдат обезсилени, а делото – върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Производството следва да започне с даване указания на ищеца за конституиране на надлежния ответник, при изпълнение на които то следва да продължи от етапа на връчване на препис от исковата молба и доказателствата на надлежния ответник.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270 ГПК

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 447 от 15.07.2021 г. по т. д. № 447/2021 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 261245 от 18.11.2020 г. по гр. д. № 10876/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЧЛЕНОВЕ: