О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50322/19.06.2023г.

[населено място]ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Т. колегия Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. Е.

ЧЛЕНОВЕ : Л. Ц.

И. Д.

изслуша докладваното от съдия Л. Ц. т. д.№ 2083/19 година и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Си-Транс”ЕООД,подадена чрез адв. В. П., срещу въззивно решение №146/17.06.2019г. по в. т.д.№183/19 г. на Апелативен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 1038/28.12.2018 г. по т. д.№1340/18 г. на Окръжен съд - Варна, е признато за установено по предявения от Т. И. Й. против „Си-Транс” ЕООД иск с правно основание чл.439 ГПК, че Т. Й. не дължи на „Си-Транс” ЕООД сума в размер на 71 131.58 лв., за която е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г. по т. д. № 4083/11 г. на Софийски градски съд въз основа на арбитражно решение от 29.09.2011 г. по в. а. д. № 1/2011 г. на Арбитражен съд - [населено място].

В касационната жалба са наведени оплаквания за недопустимост на обжалваното решение като постановено по непредявен иск и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че при предявен с исковата молба установителен иск за несъществуване на правото на принудително изпълнение по отношение на удостовереното в изпълнителния лист вземане въззивният съд се е произнесъл по иск за несъществуване на вземането, с какъвто не е бил сезиран от ищеца. Поддържа, че изводът на въззивния съд за несъществуване на вземането поради погасяването му по давност е формиран в нарушение на чл.118 ЗЗД и в противоречие с т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; че не е обсъдено задълбочено съдържанието на представените по делото молби до съдебния изпълнител, с които е искано предприемане на съответните изпълнителни способи и не е преценено правилно тяхното значение за прекъсване на погасителната давност; че не са изследвани причините за неизвършване на поискани от взискателя изпълнителни действия, сочени като основание за прекъсване на погасителната давност. Прави искане за обезсилване на въззивното решение след допускането му до касационен контрол и връщането му за ново разглеждане, евентуално за неговата отмяна и за отхвърляне на предявения от Т. Й. иск. Претендира разноските по делото.

В писменото си изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК - вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение и с тези по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът счита за осъществена с обуславящи изхода на делото разрешения на въззивния съд на въпросите: 1. От кога се прекъсва погасителната давност за вземането, предмет на изпълнително дело – от момента, в който взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия или от момента на успешно извършване на изпълнителни действия? /противоречие с т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/13г. на ОСГТК на ВКС, решение №456/30.12.15г. по гр. д.№4894/13г. на ІV г. о. на ВКС и решение №123/04.08.16г. по гр. д.№7002/13г. на ІІІ г. о. на ВКС/; 2.Представлява ли надлежно направено искане за извършване на изпълнителни действия /в т. ч. искане за налагане на възбрани и запори върху секвестируемо имущество/ по смисъла на мотивите на т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/13г. на ОСГТК на ВКС, искането за налагане на възбрани и запори, когато то е направено заедно /съединено е при условията на кумулативност/ с искането за проучване на имуществото на длъжника? /противоречие с т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/13г. на ОСГТК на ВКС/; 3. Представлява ли надлежно направено искане за извършване на изпълнителни действия по смисъла на мотивите на т.10 на ТР /в. ч. искане за налагане на възбрани/ искането за налагане на възбрана и предприемане на действия за изпълнение върху недвижив имот, придобит от длъжника чрез наследство, съединено при условията на кумулативност с искането да бъдат предприети всички действия за установяване и идентифициране на този недвижим имот? /противоречие с т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/13г. на ОСГТК на ВКС/; 4. Прекъсва ли давността искането на взискателя /молба до съдебния изпълнител от 30.12.2014г./ за налагане на възбрана върху конкретно посочени от него недвижими имоти на длъжника, когато съдебният изпълнител е установил, че са продадени от длъжника още преди възникването на вземането и поради това не е наложил възбрана върху тези имоти /противоречие с т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/13г. на ОСГТК на ВКС/. С предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът обвързва въпросите : 5. Изтичането на погасителната давност води до погасяване на правото на принудително изпълнение или до отпадане на задължението?; 6.Представлява ли надлежно направено искане за извършване на изпълнителни действия /в т. ч. искане за налагане на възбрани и запори върху секвестируемо имущество/ по смисъла на мотивите на т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/13г. на ОСГТК на ВКС искането за налагане на възбрани и запори, когато то е направено заедно /съединено е при условията на кумулативност/ с искането за проучване на имуществото на длъжника?; 7.Представлява ли надлежно направено искане за извършване на изпълнителни действия по смисъла на мотивите на т.10 на РТ /в. ч. искане за налагане на възбрани/ искането за налагане на възбрана и предприемане на действия за изпълнение върху недвижив имот, придобит от длъжника чрез наследство, съединено при условията на кумулативност с искането да бъдат предприети всички действия за установяване и идентифициране на този недвижим имот /точка ІІ от молбата на взискателя до ЧСИ от 10.04.2014г./?; 8. Спира ли да тече погасителната давност когато в изпълнителния процес не са могли да бъдат извършени изпълнителни действия, поради наличието на правна невъзможност /независеща от волята и исканията на взискателя за извършването им/, поради несеквестируемост на имущественото право на длъжника, върху което е наложена възбрана или запор, съответно поради невъзможността да бъдат открити секвестируеми имуществени права на длъжника, върху които да се наложат възбрани и запори?; 9. Дали давността се прекъсва с искането на взискателя за извършването на надлежни изпълнителни действия или, за да бъде прекъсната тя е необходимо тези действия да бъдат извършени, съответно да бъдат извършени успешно? Последният въпрос касаторът твърди, че е разрешаван противоречиво от съдилищата след приемането на тълкувателното решение от 26.06.2015г., сочейки като такава практика решения по т. д.№99/18г. и по т. д.№604/19г. на ОС Варна.

Ответникът по касация Т. И. Й., в представен чрез адв. Р. Д. писмен отговор, изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховен касационен съд Търговска колегия в състав на Второ отделение констатира, че касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

Окръжен съд - Варна е бил сезиран с искова молба на Т. И. Й., с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК против „Си-Транс” ЕООД. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения, че правото на ответника - взискател на принудително изпълнение за събирането на вземане в размер на 71 131,58 лв. присъдено с влязло в сила решение от 29.09.2011 г. по в. а. д. № 1/2011 г. на Арбитражен съд - [населено място] и за която сума е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело № 20117150400610 по описа на ЧСИ М. П. /продължено от ЧСИ Н. Д. под № 20158070401372, а впоследствие изпратено по молба на взискателя на ЧСИ Л. С., пред когото е образувано изп. дело № 20178950401950/, е погасено по давност към 02.12.2016 г., евентуално към 11.01.2018 г., поради неизвършване на действия по принудително изпълнение след датата 02.12.2011 г., когато е наложена възбрана върху негов недвижим имот по образуваното пред ЧСИ Пашова изпълнително дело, евентуално - след датата 11.01.2013 г., когато взискателят е поискал налагане на възбрана върху придобит по наследство недвижим имот на длъжника.С постановеното от него решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска с посочената в доклада правна квалификация – чл.439 ГПК, след като е приел, че вземането на ответника - взискател в изпълнителното производство не е погасено по давност.

С атакуваното пред настоящата инстанция, постановено по въззивна жалба от ищеца, решение, Апелативен съд - Варна е отменил решението на първата инстанция и на основание чл.439 ГПК е признал за установено, че Т. Й. не дължи на „Си-Транс” ЕООД сумата 71 131.58 лв., за която е издаден изпълнителен лист по т. д. № 4083/2011 г. на Софийски градски съд въз основа на решение от 29.09.2011 г. по в. а. д. № 1/2011 г. на Арбитражен съд - [населено място].

За да достигне до този правен резултат, въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, като въз основа на тях е приел за установено, че с молбата си за образуване на изпълнителното дело от 17.11.2011г. взискателят „Си-Транс” ЕООД е инициирал образуването на изп. дело № 20117150400610 по описа на ЧСИ М. П., като със същата е поискал насочване на изпълнение върху два недвижими имота, собственост на длъжника Й.; възбраните са вписани по искане на ЧСИ от 02.12.2011 г.; с последваща молба от 11.01.2013 г. взискателят е поискал да бъде наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на солидарния с ищеца длъжник по изпълнителното дело – търговско дружество „В. 2005” ЕООД, както и възбрана върху придобит от длъжника Т. Й. по наследство недвижим имот /след установяване на собствеността му/; с молба от 10.04.2014г. взискателят е поискал проучване на пълното имуществено състояние на длъжниците чрез справки в НОИ, КАТ и др. и налагане на запори и възбрани в случай на установени при справките имуществени права на длъжниците, както и налагане на възбрана и пристъпване към изпълнение върху наследен от Т. Й. недвижим имот; в резултат на справките съдебният изпълнител е приобщил към изпълнителното дело 2 бр. нотариални актове от 1995/1996 г. за право на собственост върху недвижими имоти, придобити по регулация и по силата на ЗСПЗЗ, но на искането за възбраняването им, направено от взискателя със следваща молба от 30.12.2014 г. е посочил, че имотите са продадени през 1997 г.

За да се произнесе по спорния между страните въпрос дали е прекъсната давността относно отричаното с иска изпълняемо право /съобразно възприетата в решението правна квалификация на иска/, въззивният съд се е позовал на мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочил е, че според възприетото в него „давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЧСИ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица; не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на погасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.”. Възприемайки посоченото в тази задължителна практика разрешение, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК , нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, въззивният съд е направил изводи, че за прекъсване на погасителната давност в изпълнителния процес не е достатъчно взискателят да е проявил активност за събиране на вземането си като е изисквал периодично от съдебния изпълнител извършване на конкретни действия по изпълнението спрямо индивидуализирано имущество на длъжника; че давността не се прекъсва с искането на взискателя, а с извършването на успешни изпълнителни способи; че прекъсването на давността в изпълнителния процес настъпва с последното извършено валидно изпълнително действие. Въз основа на тези разрешения и правнорелевантните факти по делото въззивният съд е формирал извод, че приложимата към изпълняемото право на ответника петгодишна погасителна давност не е прекъсната с нито едно от действията, предприети в хода на воденото срещу ищеца изпълнително производство, тъй като поисканото с молбата от 10.04.2014 г. проучване на пълното имуществено състояние на длъжниците не е изпълнително действие, прекъсващо давността; не е такова и искането в молбата от 30.12.2014 г., доколкото във връзка с него не са извършени успешни изпълнителни действия, прекъсващи давността - исканата възбрана не е била наложена, поради това, че имотите са продадени и не са собственост на длъжника. Като последно валидно изпълнително действие, прекъсващо давността по см. на чл.116 б.”в” ЗЗД, въззивният съд е приел наложената на 02.12.2011 г. възбрана върху недвижим имот на длъжника - ищец и е направил решаващия извод, че от тази дата е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която не е прекъсвана и е изтекла преди датата на предявяване на иска - 31.08.2018 г. К. изтичането на давността като факт с погасителен ефект, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството за издаване на изпълнителното основание, въззивният съд е уважил иска с правна квалификация чл.439 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, прилагана в съответствие с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационният контрол на въззивното решение по този ред се допуска, ако с изложението на касатора са обосновани едновременно както общата, така и допълнителните предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при не само сочена, но и обоснована някоя от хипотезите, визирани в т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на решението до касационен контрол. Когато съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо касационната инстанция е длъжна и служебно, без да е направено възражение от страната, да допусне обжалваното решение за проверка на неговата валидност и допустимост. В случая касаторът изрично се позовава на въведената от законодателя с нормата на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК такава предпоставка, но извод за наличие на вероятност обжалваното решение да е недопустимо, не може да бъде направен от данните по делото. Съгласно разясненията в т.9 от ППВС №1/1985г. недопустим е съдебният акт, който не отговаря на изискванията, при които съдът може да даде разрешение по същество на поставения му за разглеждане въпрос – напр. когато е постановено при липса на право на иск, при ненадлежното му упражняване, при оттегляне и отказ от иска; при липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие; по устно предявен иск, при произнасяне въпреки липсата на подведомственост или родова подсъдност на спора; когато с решението не е разгледан иск на предявеното основание, или е разгледан иск, който не е предявен, вместо предявения такъв; когато решението е постановено спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, вместо спрямо надлежната такава или при неучастие на задължителен другар. Доводът на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по непредявено искане не може да бъде споделен. Видно от решението му, произнасянето е съобразно с очертания от страните предмет, с оглед наведените от тях твърдения за настъпили след приключването на производството, в което е издаден изпълнителният лист срещу ищеца, обстоятелства и възражения срещу тях, при съответстваща на тях правна квалификация по чл.439 ГПК. Диспозитивът на решението, с който, при изрично препращане към разпоредбата на чл.439 ГПК, решаващият състав е приел за установено, че сумата по изпълнителният лист не се дължи, е въпрос на непрецизна правна формулировка, но не и основание да се отрече наличието на произнасяне по предмета, с който е бил сезиран. Поради това следва да се приеме липса на предпоставката на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК за извършване на селекцията.

Не се обосновава общата предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК с формулираните от касатора под точки 2 до 8 /включително/ въпроси.Обстоятелствата, които се навеждат в контекста на така поставените въпроси, са били обсъдени във фактическата част от мотивите на въззивния съд, но във връзка с тях съставът не е формирал решаващите си изводи, които се свеждат до приетото от него, че давността не се прекъсва с активните действия на взискателя, а с успешното извършване от съдебния изпълнител на съответния поискан изпълнителен способ.

Във връзка именно с така възприетото разрешение са формулирани първият и последният от въпросите по изложението, които попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като са обусловили правната воля на съда да приеме, че давността не е била прекъсвана след 02.12.2011г. и е изтекла към датата на предявяване на исковата молба. Даденото от него разрешение на тези припокриващи се по смисъла си въпроси е в отклонение от направеното от ОСГТК на ВКС тълкуване в мотивите към т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/13г. и възприетото в решение №456/30.12.15г. по гр. д.№4894/13г. на ІV г. о. на ВКС. Според сочената задължителна за съдилищата практика по приложението на императивната норма на чл.116 б. в ЗЗД, след обявяване на загубило сила ППВС №3/80г., е прието, че при образуван изпълнителен процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, като прекъсването настъпва с отправянето от взискателя на искане да бъде приложен съответния изпълнителен способ, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи; новата давност започва да тече от предприемането /по искане или служебно/ на последното по време валидно изпълнително действие. В този смисъл на мотивите на посоченото тълкувателно решение е и разрешението, дадено в последващо постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №456/30.12.2015г. по гр. д.№4894/13г. на ІV г. о. на ВКС, с което се приема, че давността е прекъсната и е започнала да тече нова такава от момента на завеждането на изпълнителното дело с молбата на взискателя, в която е поискано да бъде извършено изпълнително действие запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците, независимо, че в рамките на петгодишния давностен срок този способ не е дал резултат. Доколкото касаторът е обосновал и приложимост на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,касационното обжалване следва да бъде допуснато в посочената хипотеза по обобщения и конкретизиран въпрос От кога се прекъсва погасителната давност по смисъла на чл.116 б. в ЗЗД и т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС – от момента, в който взискателят е поискал извършване на валидни изпълнителни действия чрез посочен от него изпълнителен способ или от момента на успешното им извършване?

На касатора следва да се укаже на основание чл.18 ал.2 т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 1422,63 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №146/17.06.2019г. по в. т.д.№183/19 г. на Апелативен съд – Варна.

УКАЗВА на „Си транс“ЕООД да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса 1422,63 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Касаторът да се уведоми със съобщението, че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.

След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване на делото в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: