О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50264

София, 19.06.2023 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2812 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. Д., чрез адв. З. Л. против решение № 102/15.10.2021 г. по в. гр. д. № 3254/2020 г. на Окръжен съд Варна в частта, с която е потвърдено решение № 260261/09.09.2020 г. по гр. д. № 15753/2018 г. на Районен съд Варна, постановено по гр. д. № 15753/2018 г,, с което е отхвърлен предявения от касатора против „ОТП Факторинг България“ ЕАД иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че М. К. Д. не дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД сумата от 4 388,65 лв.-главница, ведно със законната лихва от 19.10.2018 г. до окончателното изплащане, за която е издаден изпълнителен лист от 24.02.2011 г. по ч. гр. д. № 2828/2011 г. по описа на Районен съд Варна и е предмет на изп. дело № 2014737041515 по описа на ЧСИ Л. Т., поради погасяването им по давност.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните въпроси: 1/ Релевантни ли са...