О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50117

гр. София, 17.05.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 2953/2022 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано по молба с вх. № 501624 от 20.03.2023 г. по регистъра на ВКС, подадена от ищеца И. Й. Б. чрез адв. Г. за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 50148 от 17.03.2023 г. в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е представен отговор на молбата от насрещната страна – Институт по консервиране и качество на храните, [населено място] чрез адв. П.. С него се ангажира становище за неоснователност на молбата.

Върховен касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:

С определение № 50148 от 17.03.2023 г. по гр. д. № 2953/2022 г. на ВКС, IІІ г. о., настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 678 от 19.05.2022 г. по гр. д. № 1124/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив. С определението е ангажира и отговорността на ищеца за разноски, понесени от ответния институт в касационното производство като е присъдена сумата от 1 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Молбата за изменение на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (тъй като съдебният акт, чието изменение се иска, е постановен в закрито заседание и страната не е имала възможност да участва в производството и да заяви валидно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК), а разгледана по същество е и основателна.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но не по - малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗЗД). В случая хонорарът е платен за защита по три обективно съединени иска, главният от които е за отмяна на дисциплинарно уволнение, обусловило на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Адвокатската защита на ответника по касационната жалба се е изразила в изготвяне на писмен отговор, в който макар да се иска да не се уважи искането за допускане на касационен контрол, са изложени аргументи по същество на спора. Предмет на договора за правна защита и съдействие с ответния институт, по който е изплатен хонорарът на адвоката, е „изготвяне на отговор на касационна жалба срещу въззивното решение, процесуална защита на страната в касационното производство, както и извършване на всички необходими процесуални действия пред ВКС по повод на това обжалване“. Уговореното възнаграждение е 1 400 лв. В случая обаче доколкото въззивното решение не е допуснато до касация, се дължи именно възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство. Доводите на ответника по молбата в обратната насока не са основателни и не могат да бъдат споделени. Ето защо, хонорарът следва да се редуцира по правилото на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съответно на 532. 50 лв. - по исковете за отмяна на уволнение и възстановяване на работа (в хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от цитираната наредба и при 710 лв. минимална работна заплата за страната към датата на сключване на договора за адвокатска услуга – 12.07.2022 г.) и на 582 лв. – по иска за обезщетение за оставане без работа поради уволнението (в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата в редакцията й с ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.). Така определено, дължимото адвокатско възнаграждение възлиза общо на 1114. 50 лв., което налага да бъде намалено до този размер спрямо заплатената от страната и присъдена сума от 1 400 лв. По тези съображения искането на ищеца за изменение на постановеното по делото определение, с което не се допуска касационно обжалване, в частта му за разноските (чрез ангажиране отговорността на ищеца за разноски за касационната инстанция в размер на 1 114. 40 лв. вместо присъдените 1 400 лв.), е основателно. В този смисъл следва да се уважи молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Доводите на ответника по молбата не са основателни и не могат да бъдат споделени.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 50148 от 17.03.2023 г. по гр. д. № 2953/2022 г. на ВКС, IІІ г. о. в частта му за разноските, като:

НАМАЛЯВА присъдените в полза на Институт по консервиране и качество на храните - [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] разноски, дължими за касационното производство от И. Й. Б. с ЕГН [ЕГН] и адрес в [населено място], [улица] от 1400 (хиляда и четиристотин) лева на 1114. 50 лв. (хиляда сто и четиринадесет лв. и 50 лв.).

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.