О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50216

София, 26.04.2023 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 2900 по описа за 2022г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Ю. С. К., чрез адвокат Н. М., срещу въззивното решение на Кърджалийски окръжен съд №71/12.05.2022г., изменено с определение №200/02.06.2022г., по в. г.д.№80/2022г.

В жалбата са изложени доводи за необоснованост на въззивното решение, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Насрещната страна Изпълнителна агенция по горите – София с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез главен юрисконсулт А. В., оспорва жалбата. Твърди, че ксационната жалба е недопустима, а в условие на евентуалност неоснователна. Излага, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като не са налице сочените от касатора основания – в решението съдът не е дал разрешение на материалноправен или процесуален въпрос в противоречие с формираната съдебна практика на ВКС, а в изложението не са посочени въпросите, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Кърджали, е отхвърлил предявените от Ю. С. К. срещу Изпълнителна агенция по горите – София искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено със Заповед №ЗАП-790/15.09.2021г. и прекратяване на трудовото правоотношение, на основание Заповед № К-1083/15.09.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите – София, както и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – директор на Регионална дирекция по горите – [населено място].

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните били в трудово правоотношение, въз основа на сключен трудов договор от 03.05.2019г., с който ищецът Ю. С. К. заел длъжността „директор“ в Регионална дирекция по горите [населено място]. В изпълнение на същата той поел да изпълнява посочените в длъжностната характеристика задължения, между които: организира и ръководи дейността на РДГ; сключва договори за дейностите, извършвани от РДГ; възлага изработването на областни планове за развитие на горските територии, съгласно чл. 12 и чл. 14 от Закона за горите; възлага изработването на горскостопански планове за държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, планове за ловностопански дейности и дейности по опазване от пожари, както и извършването на инвентаризация на горските територии, съгласно чл. 13 и чл. 14 от Закона за горите; утвърждава горскостопански планове и програми за горските територии; изготвя и представя на изпълнителния директор на ИАГ годишен доклад за дейността на дирекцията; утвърждава длъжностно разписание; издава актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудови правоотношения на служителите в РДГ; управлява имуществото на РДГ; организира дейността по провеждането възлагането на процедурите по Закона за обществените поръчки; създава експертни работни групи за изготвянето на проекти или за предлагане на решения; издава индивидуални административни актове; упражнява общ надзор и методическо ръководство; утвърждава и контролира системата за финансово управление и контрол и други.

Въз основа на заповеди № 464/11.06.2021г., № 598/ 15.07.2021г., №БГ-303/29.07.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите били извършени одитен ангажимент и одитни проверки в района на дейност на Регионална дирекция по горите – [населено място]. За резултатите от същите били съставени: Доклад №ИАГ-21060/27.08.2021г.; доклад №Х-ИАГ19675/11.08.2021г. и одитен доклад №ИАГ-20928/26.08.2021г., в които били установени редица нарушения в дейността, отчетността и счетоводството на регионалната дирекция.

Съдът установил, че с оглед съдържащите се в докладите негативни констатации, от ищеца К., в качеството му на директор на Регионална дирекция по горите – Кърджали били изискани писмени обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ, както следва: 1. с писмо рег.№ИАГ – 20301/19.08.2021г. относно констатациите свързани с: липса на осъществен контрол върху дейността на горските инспектори в дирекцията; липса на установени нарушения и съставени АУАН; неспазени процедури при установяване на нарушения при извозване на дървесина; липса на наложени дисциплинарни наказания при констатирани нарушения на трудовите функции; пропуски при проверка и анулиране на издадените електронни превозни билети и проверка на автомобилите транспортиращи обла дървесина и дърва за огрев; пропуски при изпълнение на дейностите по опазване на горите от пожари; пропуски при инвентаризация на вещите и средствата послужили за извършване на нарушения и 2. с писмо рег.№ИАГ – 21738/03.09.2021г. относно констатациите свързани с допуснати груби нарушения на финансовата дисциплина в РДГ – Кърджали изразяващи се в: липса на ясна процедура за определяне и начисляване на допълнителни възнаграждения на служителите; липса на определен конкретен служител, който да оперира с програмата за изготвяне на заплати; нарушения при определяне процента за увеличение на възнагражденията за положен извънреден труд и такъв през официалните почивни дни; нарушения при избора и ползването на счетоводната програма за изчисляване на трудовите възнаграждения, както и относно правата за достъп и работа със същата; липса на поставяне на обозначителни табели на служебните автомобили и нарушение на правилата за бракуване на гуми в дирекцията; нарушения при командироването на служители и забавяне при прекратяване на трудовото правоотношение на служител след придобиване право на пенсия; липса на изплащане на присъденото в полза на З. С. обезщетение; нарушения при категоризацията, отчитането и разходването на средства от стопанисваните от дирекцията бунгала; съхраняване на парични средства в касата на дирекцията, които не били осчетоводени като приход. Във връзка с посочените искания ищецът Ю. К. депозирал писмени обяснения с рег.№РДГ06-4504-25.08.2021г. и рег.№РДГ06-4830-10.09.2021 г., в които изложил обстоятелствата касаещи работата на дирекцията свързани с направените в резултат на проверките констатации.

Въззвният съд установил, че след депозиране на писмените обяснения, с процесната Заповед №ЗАП-790/15.09.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като по отношение на основанията и констатациите за извършените нарушения, същата препращала към доклад с рег. № ИАГ – 19675/11.08.2021г., доклад с рег. № 21060/27.08.2021г. и одитен доклад рег. №ИАГ 20928/ 26.08.2021г. С последваща Заповед №К-1083/15.09.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ трудовото правоотношение на ищеца К. било прекратено, поради наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.188 т.3 от КТ, вр. чл.187 т.3 и т.7 от КТ. Съдът констатирал, че двете заповеди били връчени на служителя на 16.09.2021г., от която дата било настъпило и прекратяването на трудовото му правоотношение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че по делото са установени наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с оспорената заповед, на основание чл.190, ал.1, т.3 и т.7 във вр. с чл.187, ал.1, т.3, 7 и 10 от КТ, поради допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, при неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на законни нареждания на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони, други нормативни актове, в правилника за вътрешния ред, КТД или определени при възникване на трудовото правоотношение. Съдът приел, че нарушенията, за които било наложено оспореното дисциплинарно наказание били установени с посочените доклади рег.№ ИАГ – 19675/11.08.2021г., рег. № 21060/27.08.2021г. и одитен доклад с рег. №ИАГ 20928/ 26.08.2021г., които като неоспорени официални удостоверителни документи се ползват с материална доказателствена сила и към които процесната заповед препраща. В този смисъл съдът се позовал и на формираната съдебна практика с решение по г. д.№2085/2017г. на ВКС, ІV г. о. Приел, че нарушенията били подробно описани и установени като период на извършване – конкретните периоди на проверките. Изложил още, че по делото е установен и факта на спазване на процедурата по издаване на оспорената заповед, тъй като от служителя били изискани обяснения именно във връзка с посочените в нея нарушения, посочени по ясен и разбираем начин в искането, като служителят бил наясно с причините за уволнението му. Заповедта била издадена след депозиране на писмените обяснения и в рамките на законовия преклузивен срок по чл.194, ал.1 от КТ. По тези съображения съдът намерил предявения иск за отмяна на наложеното наказание за неоснователен, тъй като при налагането му били спазени императивните разпоредби на КТ и отчетена тежестта на нарушенията. С оглед неоснователността на главния иск, съдът направил извод за неоснователност и на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по правния въпрос, свързан с твърдението, че при издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание са били нарушени изискванията на чл.195, ал.1 от КТ относно нейното съдържание чрез: посочване периода на извършване на нарушението, а не конкретната му дата, независимо от препращането към други документи; липса на ясно посочване на нарушенията на трудовата дисциплина – време и място на извършване; липса на мотиви, а поделото не са събрани и доказателства за факта на извършване на нарушенията. Твърди, че решението е постановено в противоречие с формираната практика на ВКС, обективирана в решение №37/18.02.2020г. по г. д.№3369/2019г. на ІV г. о. и решение №30/08.02.2012г. по г. д.№388/2011г. на ІІІ г. о.

Изложените от касатора твърдения за допускане на касационното обжалване са свързани със задължението на работодателя да мотивира заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, възможността същата да препраща към други документи, както и за периода на извършване на нарушенията, които са обуславящи правните изводи на съда. Даденото от въззивния съд разрешение по тях е в съответствие с формираната съдебна практика / решение по г. д.№1835/2017г. на ВКС, ІV г. о. и посочените в същото актове/, тъй като допуснатите от служителя нарушения са ясно и достатъчно индивидуализирани в заповедта и с направеното препращане към други документи, включително и такива, които не изхождат от работодателя /изготвените доклади от проверките на регоналната дирекця/. Нарушенията са конкретизирани с период на извършването им, за част от които той съвпада с периода на проверките, а за други е изрично посочен. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е във връзка с извършване на преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказания работник или служител да се защити ефективно. В конкретния случай, изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на посочените изисквания, поради което същата е мотивирана по смисъла на чл. 195 ал. 1 КТ. От друга страна, когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение, не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането му е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени и само с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ са изпълнени и само с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. В настоящия случай служителят/ищец е бил наясно с установените нарушения и е дал обяснения за тях, поради което му е била осигурена възможност за защита. Наказанието е наложено за онези деяния, за които са поискани и дадени обяснения, като работодателят е имал възможност да ги вземе предвид при налагане и определяне на наказанието. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решенията, посочени от касатора са възприети същите разрешения по тълкуване и приложение на чл.195 от КТ, но при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с тези по настоящото дело.

В изложението е направено искане за допускане на обжалването по посочените твърдения и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното развитие на закона, както и за развитие на правото. Съобразно вече изложеното, по приложение на разпоредбата на чл.195 от КТ е налице формирана съдебна практика, която е ясна и не са налице основания за изменението поради изменение на закона или на обществените отношения. От друга страна, в изложението, както и в касационната жалба, не са посочени никакви твърдения обосноваващи значението на обстоятелствата, във връзка с които се претендира допускане на обжалването, за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Бланкетното посочване на предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК хипотези, не е достатъчно да обоснове извод за допускане на касационното обжалване.

Не е налице основание за допускане на обжалването и на последното сочено от касатора основание по чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението, с оглед липса на установяване факта на извършване от обективна и субективна страна на нарушенията довели до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. При постановяване на обжалваното решение съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. Необосноваността на решението е касационно основание по чл.281 от ГПК, но не и такова за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1, т.3 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 71/12.05.2022г. постановено от Окръжен съд – Кърджали по в. г.д.№80/2022г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: