ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50260

София,18.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание на 18.04.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1758 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационни жалби на ответника „Л. К. ЕООД срещу въззивни решения на Софийски апелативен съд.

Ищцата С. И. оспорва жалбите.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С решение от 01.12.2020 г. въззивният съд частично е уважил подадената от ответника жалба, като след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлил предявения иск по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за разликата над 30 366,56 лв. като сума на разходите, необходими за поправка на недостатъци на изпълнени от ответника строителни работи по сключен между страните договор за проектиране и строителство.

С решение от 25.06.2021 г. съдът на основание чл. 247 ГПК е отменил постановеното от първоинстанционния съд допълнително решение и е уважил молбата на ищцата за допълване чрез осъждане на ответника да заплати и законната лихва върху присъдената главница за времето от предявяването на иска.

Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

- може ли при приет и заплатен архитектурен проект възложителят да оспорва собствените си строителни желания, доколкото ищцата е пожелала да бъде изготвен проект и е одобрила е изпълнението на строителството по този начин;

- може ли да се присъди лихва след направено възражение за давност и погасяването по давност.

Направено е и позоваване на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК (очевидна неправилност) и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без конкретни аргументи.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Първият от поставените въпроси не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Съдът е приел за установено, че със сключения между страните договор ответникът се е задължил да проектира и изпълни строителство на едноетажна сграда по технология ИБТ (чрез използване на ИБТ-панели), което свое задължение ответникът е изпълнил частично, изпълнявайки по тази технология само фасадните и вътрешните преградни стени, а конструкцията на сградата – чрез стоманобетонни греди, колони и плочи. Приел е, че наличието на недостатъци е безспорно между страните , отделено като такова още с доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК без съответни възражения на ответника, поради което заявеното за първи път едва с въззивната жалба оспорване на факта, че изработеното не съответства на уговореното, е преклудирано. Към така изложените от въззивния съд съображения поставеният въпрос няма отношение. Няма отношение и посочената от жалбоподателя практика (т. д. № 621/2012 г. на ВКС, I т. о.), доколкото това решение, в частта, на която се позовава жалбоподателят, се отнася до тълкуването на договорите, т. е. до приложението на чл. 20 ЗЗД.

Не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и вторият въпрос. Въпроса за погасителната давност въззивният съд е обсъждал в насока единствено погасяване на главното задължение с оглед предявеното на 26.09.2017 г. възражение на ответника. Възражение за погасителна давност спрямо претенцията за законна лихва обаче въззивният съд не е обсъждал, поради което поставеният въпрос се явява неотносим към правните му изводи. С оглед липсата на такива мотиви релевантен би бил въпрос относно евентуално задължение на съда да обсъди такова възражение, какъвто обаче от страна на жалбоподателя не е формулиран. Освен това подобен въпрос би бил релевантен само в хипотеза на своевременно предявено от страна на жалбоподателя възражение за погасителна давност спрямо претенцията за законна лихва, каквото обаче в настоящия процес не е въведено. Присъждане на законна лихва ищцата е поискала с молбата, депозирана в съдебно заседание от 08.06.2018 г., с която е извършено и увеличението на размера на главния иск (а не едва с писмената защита пред първата инстанция). Възражение за давност в това заседание ответникът не е предявил, независимо че е бил надлежно представляван, поради което такова възражение се явява преклудирано, респ. неподлежащо на обсъждане от въззивния съд.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Следва освен това да се отбележи, че очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване представлява изключение от общата норма на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не и изключение от правилото на чл. 290, ал. 2 ГПК, съгласно което правилността на въззивното решение се проверява само на посочените в жалбата основания. Това обосновава извода, че във фазата по допускане на касационното обжалване касационната инстанция не следи служебно за очевидна неправилност като условие за допускането, а само в рамките на изтъкнатите от жалбоподателя оплаквания, доколкото с оглед диспозитивното начало, изразено в чл. 290, ал. 2 ГПК, само страната преценява на които точно пороци от значение за правилността на решението да се позове. В разглеждания случай направеното бланкетно позоваване на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК в действителност представлява искане за недопустима служебна проверка на правилността на въззивното решение.Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 1758/2021 г., стр. 3/4

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не са изложени конкретни доводи за обосноваване на нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ищцата направените за касационното производство разноски в размер на 1450 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 12415/01.12.2020 г. и решение от 24.02.2021 г. по гр. д. № 861/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Осъжда „Л. К. ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на С. Б. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], разноски в размер на 1450 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: