Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. В. Членове: М. Г. Ю. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията Ю. Р. по административно дело № 4894 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 2253 от 05.04.2022 г. по адм. дело № 6888/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 61/22.06.2020 г. на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) окончателно отнемане на издадения лиценз за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирани онлайн, за който е издадено удостоверение № 000030-1106/01.02.2019 г. на Национална лотария АД.
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Касационният жалбоподател развива съображения, че административният акт за окончателно отнемане на лиценза на основание чл. 86, ал. 1, т. 7 от Закона за хазарта (ЗХ) е постановен при наличие на изискуемите от закона предпоставки предвид вече приложената ПАМ по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ временно отнемане на издадения лиценз, ведно с разпореждане по чл. 85, ал. 2 ЗХ за преустановяване на извършеното нарушение, по което не са предприети действия по изпълнение в предоставения срок. В контекста на развитите от съда мотиви аргументира становище, че нормата на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ не въвежда изискване за наличие на установени с влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) публични вземания, а поставя условие единствено същите да са просрочени и необезпечени. Доколкото процесните задължения се явяват просрочени на 16-то число на месеца, следващ този, за който се дължи таксата по чл. 30, ал. 3 ЗХ, то именно от този момент е налице и основание по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ за временно отнемане на притежавания лиценз. С аргумент, че юридическата сила на влезлите в сила административни актове и тези, по отношение на които е допуснато предварително изпълнение е приравнена, намира, че правомощието по чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ е законосъобразно упражнено. Оспорва изводите на съда, основани на чл. 3, т. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (ЗМДВИППП), като излага аргументи, че към датата на издаване на административния акт посочената разпоредба е отменена и не представлява приложимо право. По тези съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Моли за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за образуването на касационното производство.
О. Н. лотария АД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, район [район], [улица], чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Не претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна по следните съображения:
С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № 61/22.06.2020 г. на ДКХ за прилагане на принудителна административна мярка окончателно отнемане на лиценз за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирани онлайн, за който е издадено удостоверение № 000030-1106/01.02.2019 г. на Национална лотария АД.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Национална лотария АД е притежавало лиценз за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение № 000030-1106/01.02.2019 г.
С уведомление изх. № 206/14.02.2020 г. председателят на ДКХ уведомил дружеството за започнало производство по временно отнемане на лицензи за организиране на хазартни игри. С това уведомление дружеството било поканено да представи обезпечение в посочени по размер суми главница и лихви.
С писмо вх. № 693/21.02.2020 г. дружеството депозирало възражение срещу образуваното административно производство, като е заявило, че няма просрочени публични задължения. Към възражението било приложено писмено съгласие от Ню геймс, с което последното се задължавало безусловно и неотменимо да предостави своя актив, представляващ ценни книжа, за обезпечаване на публични държавни вземания на Национална лотария АД, установени с влезли в сила АУПДВ.
С Решение № 45/13.03.2020 г. ДКХ приложила ПАМ временно отнемане за срок от три месеца на издадения лиценз за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирани онлайн, за който е издадено удостоверение № 000030-1106/01.02.2019 г. на Национална лотария АД. С решението е разпоредено на Национална лотария АД да предприеме действия за преустановяване на допуснатото нарушение в срока, за който е приложена ПАМ. Съдът е констатирал, че по делото няма данни, от които да е видно, че Решение № 45/13.03.2020 г. на ДХК е влязло в законна сила, доколкото няма постановен окончателен съдебен акт.
Актът за отнемане на лиценза е мотивиран с издадени АУПДВ № 1 и № 2 от 14.02.2020 г., като е посочено, че и по двата акта дружеството дължи публични вземания в размер над 5 000 лева за дължими държавни такси за периода от 01.06.2014 г. до 31.01.2020 г. Административният орган отчита, че след уведомяването по чл. 26 АПК жалбоподателят е предложил обезпечение залог на ценни книжа (талони/билети) с различни разновидности, предоставени от трето лице. ДКХ не е приела предоставеното обезпечение с аргумент, че са последвали законодателни промени в ЗХ, обн. ДВ, бр. 14/2020 г., с които издадени билети/талони се обезценяват и следва да се унищожат до 31.12.2020 г.
С писмо изх. № 912/16.06.2020 г. председателят на ДКХ уведомил Национална лотария АД за започване на производство по окончателно отнемане лиценз, за който е издадено удостоверение № 000030-1106/01.02.2019 г. Посочено е, че дружеството не е изпълнило разпорежданията, дадени с Решение № 45/13.03.2020 г. на ДКХ и не е представило обезпечение в размер на главницата и лихвите.
Председателят на ДКХ внесъл предложение изх. № 4772/19.06.2020 г. до Комисията за прилагане на ПАМ. В предложението е отразено наличието на публични задължения на дружеството, както следва: по АУПДВ № 1/14.02.2020 г. за дължими от дружеството държавни такси по чл. 30, ал. 3, пр. 1 ЗХ за периода от 01.05.2015 г. до 31.01.2020 г. в размер на 293 597, 41 лв. главница и 118 282,89 лв. лихви за просрочие и по АУПВД № 2/14.02.2020 г. за дължими от дружеството държавни такси по чл. 30, ал. 3, предл. първо от ЗХ за периода от 01.06.2014 г. до 31.01.2020 г. в размер на 14 651 873,42 лв. главница и 3 897 214,84 лв. лихви за просрочие, или главница в общ размер на 14 945 470,83 лв. и лихви в общ размер на 4 015 497,73 лв. В акта се цитира служебна справка от Националната агенция за приходите (НАП), съгласно която не е налице обезпеченост на просрочените публични задължения, както и че по двата АУПДВ няма постъпили плащания или обезпечения. Посочено е, че дружеството има просрочени публични задължения в размер над 5 000 лв. и не е представило обезпечение в размер на главницата и лихвите.
По внесеното предложение изх. № 4772/19.06.2020 г. е издадено процесното Решение № 61/22.06.2020 г. на ДКХ, с което на основание чл. 31, ал. 1, т. 3 и чл. 86, ал. 1, т. 7, вр. чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ на Национална лотария АД е приложена ПАМ - окончателно отнемане на издаден лиценз за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение № 000030-1106/01.02.2019 г. на Национална лотария АД.
С измененията и допълненията на Закона за хазарта, публикувани в ДВ, бр. 69/04.08.2020 г., ДКХ е закрита, като правомощията по прилагане на ПАМ са предоставени на изпълнителния директор на НАП.
По делото са ангажирани доказателства за висящност на съдебните производства по оспорване на издадените АУПДВ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неговата материална незаконосъобразност.
Според съда срокът от 3 месеца за предприеме действия за преустановяване на нарушението, определен в Решение № 45/13.03.2020 г. на ДКХ, не е бил изтекъл към момента на издаване на акта за окончателно отнемане на лиценза. Съгласно чл. 3, т. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, съгласно първата му редакция, обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, спират да текат. Посочената разпоредба е отменена при следващата редакция на закона, ДВ, бр. 34 от 2020 г. в сила от 09.04.2020 г., т. е. срокът за изпълнение на указанията, дадени от ДКХ на оспорващия е започнал да тече от 09.04.2020 г. и следва да изтече три месеца по-късно - на 09.07.2020 г., а решението за окончателното отнемане на лиценза е постановено на 22.06.2020 г., т. е. преди изтичане на срока за изпълнението му.
На следващо място съдът посочва, че след връчване на уведомяването за започналото административно производство жалбоподателят е представил на административния орган удостоверение от ТД на НАП № 220202000041412/20.02.2020 г. в уверение на това, че няма задължения. Липсата на публични задължения не е обсъждано от органа в оспорваното решение, а едностранно са посочени невлезли в сила АУПДВ, като служебната бележка от НАП за отсъствие на задължения е издадена след датата на издаване на АУПДВ.
Съдът е приел, че за да се приложи ПАМ, наличието на публични задължения в размер над 5 000 лв. следва да е безспорно установено по основание и размер, което може да се установи единствено с влязъл в сила АУПДВ. Такива влезли в сила актове няма, но има удостоверяване от приходната агенция, че жалбоподателят няма публични задължения към дата, следваща издаването на двата АУПДВ. ДКХ няма правомощия да поиска от жалбоподателя обезпечение на публичното му задължение преди същото да е установено. Едва при установяването му по безспорен начин жалбоподателят има възможност да представи обезпечение в размер на главницата и лихвите. Същото се представя пред органа по изпълнение, т. е. публичния изпълнител, а не пред ДКХ. Непредставянето му се удостоверява със съответно писмо от НАП до ДКХ. Едва тогава може да се приеме, че не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите за просроченото публично задължение. В случая този ред не е спазен.
Според съда фактът, че АУПДВ подлежи на предварително изпълнение, означава единствено, че посочените в него публични задължения могат да бъдат събрани по реда на ДОПК от публичен изпълнител. От този факт обаче не следва, че тези задължения безспорно съществуват като основание и размер, тъй като безспорното им наличие се установява само с влязъл в сила АУПДВ. Към момента АУПДВ са предмет на оспорване по адм. дело № 2460/2020 г. и 2466/2020 г. по описа на Административен съд София-град, по които няма постановени окончателни съдебни актове. Установени с невлязъл в сила АУПДВ просрочени публични задължения не могат да бъдат основание за временно отнемане на лиценз за организиране на хазартни игри по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ. Действително, законът не поставя изискване за наличие на влязъл в сила АУПДВ, с който се установяват задълженията, но характерът на разпоредбата на чл. 85, ал. 1 ЗХ е такъв, че предполага наличието на безспорно установено по основание и размер задължение. Публичното задължение не е такова докато не влезе в сила актът, с който то е установено, тъй като преди това то е спорно. Следователно установени с невлязъл в сила АУПДВ просрочени публични задължения не могат да бъдат основание за временно отнемане на лиценз за организиране на хазартни игри по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, а оттам и за окончателното отнемане на лиценза. Също така, при липса на влязъл в сила акт за временно отнемане на лиценз, доколкото същият е оспорен пред съда, не следва да се пристъпва към окончателното отнемане на лиценза. С жалбата и образуваното съдебно производство е поставено под съмнение основанието за временното отнемане на лиценза, което пък впоследствие се отразява на последващия акт за окончателно отнемане на лиценза. Допуснатото предварително изпълнение не стабилизира акта със силата на неотменяемост, за да може само и единствено на основание предварителното изпълнение да се пристъпи към издаване на последващ акт на основание дадени с предходния такъв указания и съответното тяхното неизпълнение. Доколкото не е налице стабилен административен акт, с който временно е отнет лицензът, то и не следва да се пристъпва към окончателното му отнемане.
Съдът е посочил също така и че ДКХ няма правомощия да поиска от жалбоподателя обезпечение на публичното му задължение преди същото да е установено. Едва при установяването му по безспорен начин жалбоподателят има възможност да представи обезпечение в размер на главницата и лихвите.
Крайният извод на съда е, че едва след влизане в сила на двата АУПДВ № 1 и 2 от 14.02.2020 г. и Решение № 45/13.03.2020 г. и при непредставяне от страна на жалбоподателя на обезпечение в размер на главницата и лихвите може да се приложи принудителна административна мярка окончателно отнемане на издадения на жалбоподателя лиценз, т. е. оспореното решение е преждевременно издадено от ДКХ, която е следвало да изчака влизането в сила на актовете, с които е установено задължение за дружеството и едва тогава да пристъпи към отнемането на лиценза на посоченото в решението основание.
По изложените съображения съдът е отменил акта за окончателно отнемане на лиценза.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.
Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.
Предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези спорът е по приложението на материалния закон. По-специално, спорно е дали правната стабилност на акта, с който са установени съответните публични задължения, е условие за издаването на акт с основание по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, както и дали влизането в сила на последния е предпоставка за отнемане на лиценза на основание чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ (в редакцията преди изменението в ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.). Другият спорен въпрос е дали към момента на отнемане на лиценза е изтекъл тримесечният срок по предходната ПАМ за временно отнемане на лиценза.
Дейностите по организиране на хазартни игри, както и по производство, разпространение, сервиз и внос на игрално оборудване са подчинени на установените в ЗХ правила. По аргумент от чл. 3, ал. 1 ЗХ законосъобразното им извършване е предпоставено от притежаването на лиценз, издаден от ДКХ. Както условията за получаване на лиценза, така и тези за отнемането му, са изрично предвидени в закона. В Глава четвърта ЗХ са регламентирани два вида ПАМ за временно и окончателно отнемане на притежавания лиценз, които компетентният орган прилага при констатация за наличие на някоя от хипотезите, лимитативно изброени в съответните разпоредби (чл. 85 и 86 ЗХ). В контекста на повдигнатия пред настоящата инстанция правен спор анализът следва да се съсредоточи върху предпоставките на временно отнемане на лиценза по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ и окончателното такова по чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ.
Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ в приложимата редакция ДКХ прилага ПАМ - отнемане за срок от три до шест месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2, когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени публични задължения в размер над 5 000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. По силата на ал. 2 от същата разпоредба с това решение ДКХ може да разпореди предприемането на действия за преустановяване на допуснатите нарушения и за отстраняване на вредните последици от тях, като определи и срок за извършването им. В случай на проявена от адресата на акта пасивност, компетентният орган разполага с правомощието да постанови ПАМ окончателно отнемане на притежавания лиценз на основание чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ. Единственото условие, което законът поставя в този случай, е да не е отстранено обстоятелството, дало повод за издаване на акт с правно съдържание по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ.
Обратно на приетото от първоинстанциянния съд предвиденото в чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ основание за отнемане на лиценза не е обвързано от наличието на влязъл в сила АУПДВ, който да установява по окончателен начин съществуването на публични вземания на стойност над 5 000,00 лева.
Преди всичко и за прецизност следва да се посочи, че в настоящото производство предмет на оспорване е актът по чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ, а не предшестващият го такъв по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, но доколкото релевантен за законосъобразността на окончателното отнемане на лиценза е фактът на неотстранено нарушение, възприет като фактическо основание за постановяване на процесния акт, въпросът относно обвързаността на предвидената в чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ хипотеза с юридическата стабилност на акта за установяване на съответните публични вземания е от значение и за настоящия правен спор.
От буквалния прочит на нормативното предписание на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ не може да се направи извод, че юридическата стабилност на АУПДВ е необходимо условие за упражняване на визираното в нормата правомощие. Законът използва израза просрочени публични задължения, което не предполага наличието на влязъл в сила акт по тяхното установяване.
Аргумент в подкрепа на изложената теза може да се черпи и от проведения нормотворчески процес по приемането на разпоредбата. Видно от публикувания на официалната интернет страница на Народното събрание (НС) на Р. Б. (РБ) законопроект на ЗХ (https://parliament.bg/bg/bills/ID/13713) редакцията на този законов текст е била следната: Комисията може да приложи принудителна административна мярка - отнемане за срок от три до шест месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2 от този закон, когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени ликвидни и изискуеми публични задължения, което е установено с влязъл в сила акт на компетентен орган. Със свой доклад водещата парламентарна комисия (Комисия по бюджет и финанси) е предложила промяна в първоначалния текст на разпоредбата, в който е премахнато изискването просрочените публични задължения да са ликвидни и изискуеми, както и да са установени с влязъл в сила акт на компетентния орган, като е добавен размерът на задълженията и изискването за тяхното обезпечаване. Този вариант, съответстващ и на сегашната и на относимата по конкретния казус редакция на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, е окончателно приет на пленарно заседание на НС, триста двадесет и девето заседание, проведено в гр. София, на 15 март 2012 г.
Очевидно законодателят е отстъпил от първоначалната си идея да обвърже основанието по т. 1 с ликвидността и безспорната установеност на задълженията. В противен случай е щял да приеме текста във варианта, който същият е имал при внасянето на законопроекта. След като не го е сторил, налага се извод, че словосъчетанието просрочени публични задължения по смисъла на цитираното правило е използвано за дефиниране на възникнали за съответния правен субект публични задължения, чийто срок за доброволно изпълнение е изтекъл към момента на издаване на акта по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, като е ирелевантно обстоятелството дали е влязъл в сила актът, с който са установени.
Още повече, че в конкретния случай спецификата на констатираните задължения е такава, че същите възникват пряко по силата на нормативен акт, а фактът, че е определен и момент, който поставя началото на тяхната дължимост означава, че просрочието им не е предпоставено от наличие на акт за установяването им по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Видно от обстоятелствената част на АУПДВ става въпрос за задължения за заплащане на такси по чл. 30, ал. 3 ЗХ и лихви за тяхното просрочие. По аргумент от чл. 30, ал. 6 ЗХ в приложимата редакция за съответните периоди организаторите на хазартни игри, които заплащат таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4, подават за всеки месец в Комисията до 15-о число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие декларация за стойността на получените такси и комисиони. Съгласно ал. 9 от същата разпоредба в приложимата за съответните периоди редакция таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4 се внасят по банкова сметка на Комисията в срока за подаване на декларацията по ал. 6. Следователно с изтичането на срока за подаване на декларацията, т. е. на 16-то число от месеца, следващ този, за който е дължима съответната такса по чл. 30, ал. 3 ЗХ, лицензопритежателят вече има просрочени публични задължения по смисъла на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ.
Изложеното прави несъответни на материалния закон изводите на първостепенния съд, че актът е незаконосъобразен, доколкото е обоснован с констатации за задължения, които са установени с невлязъл в законна сила акт на компетентния орган. По аналогични съображения е несъстоятелна и тезата, че предмет на разпореждането по чл. 85, ал. 2 ЗХ могат да бъдат единствено публични вземания, установени с влязъл в сила АУПДВ. В тази връзка и за пълнота следва да се посочи, че разпореждането по ал. 2 за изпълнение на публичните задължения, респ. по предприемане на действия за тяхното обезпечаване, не обективира самоцелно определяне на задължения в тежест на адресата, а осигурява възможност за привеждане на лицензопритежателя в съответствие с нормативната регламентация с оглед избягване издаването на акт по чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ.
Неправилен е и другият решаващ мотив на първоинстанционния съд, а именно: че спорът по законосъобразността на решението за временно отнемане на лиценза не е бил окончателно приключил към момента на прилагането на процесната ПАМ.
По силата на чл. 87 ЗХ решенията за временно и окончателно отнемане на лиценза подлежат на незабавно изпълнение, независимо дали са обжалвани, като обжалването не спира изпълнението им. Разпореденото с Решение № 45/13.03.2020 г., на което законът е придал ex lege предварително изпълнение, още към момента на издаването си е довело до целения от органа правен резултат, а именно да се отнеме временно лицензът за срок от три месеца и да се укаже на лицензопритежателя в този времеви порядък да предприеме действия по отстраняването на нарушението, послужило като основание за прилагане на ПАМ по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ. Чрез предварителното изпълнение, независимо дали същото е допуснато по реда на чл. 60 АПК с изрично разпореждане на административния орган, или въз основа на изрично законово предписание, се преодолява суспензивният ефект на подадената против волеизявлението жалба (чл. 166, ал. 1 АПК), което отстранява всякакви пречки актът да породи желаното от издателя му правно действие. В този смисъл даденият с разпореждането срок за отстраняването на основанието за временно отнемане на лиценза е започнал да тече от самото издаване на акта - 13.03.2020 г. и е изтекъл към датата на издаване на процесния административен акт - 22.06.2020 г. В тази връзка основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че не намира приложение чл. 3, т. 3 ЗМДВИППП, но не защото е била отменена към момента на издаване на процесния административен акт, а защото нейното приложение в случая е изключено от специалната разпоредба на 29, т. 5 от ПЗР на същия закон, която предвижда, че до отмяната на извънредното положение публичният изпълнител не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането, както и разпределение на суми, постъпили по изпълнителното дело. След като публичният изпълнител може да налага нови обезпечителни мерки по време на обявеното извънредно положение, то на още по-голямо основание длъжникът сам може да предложи обезпечение. По делото е безспорно установено, че Национална лотария АД е било уведомено за образуваното изпълнително производство по актовете за установяване на публично държавно вземане № 1 и 2 от 14.02.2020 г. със съобщение за доброволно изпълнение изх. № С200022-048-0034989/21.02.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП София. Видно е, че административният орган е предприел всички процесуални действия с оглед установяването на факта дали дружеството е изпълнило задълженията си, съответно предприело действия във връзка с тяхното обезпечаване. Наличието на справка от НАП изх. № 20-00-24-1/16.06.2020 г. е достатъчно да се обоснове извод за осъществената от административния орган в необходимата степен процесуална активност с оглед спазването на изискването за установяване на всички факти и обстоятелства от значение по случая съгласно чл. 35 АПК. В случая не е спорно, че административното производство по прилагане на ПАМ окончателно отнемане на лиценза е започнало на 16.06.2020 г. Следователно неправилен е и изводът на съда, че административният акт е издаден преждевременно. Срокът, предоставен от издателя на акта за обезпечаване на просрочените публични задължения, е изтекъл към момента на издаване на акта, а обезпечение за пълния размер на задълженията не е представено.
По тези съображения изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното пред него решение е в противоречие на приложимия материален закон. Отменяйки акта за окончателно отнемане на лиценза, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него касационната инстанция да постанови друго за отхвърляне на жалбата срещу административния акт.
При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Национална лотария АД следва да бъде осъдено да заплати на НАП администрацията, в която се намира органът - касационен жалбоподател, разноски в общ размер на 270 (двеста и седемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 200 (двеста) лева, и заплатената държавна такса за касационното производство в размер на 70,00 (седемдесет) лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2253 от 05.04.2022 г. по адм. дело № 6888/2021 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Национална лотария АД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, район [район], [улица]срещу Решение № 61 от 22.06.2020 г. на Държавната комисия по хазарта за прилагане на принудителна административна мярка окончателно отнемане на лиценз за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирани онлайн, за който е издадено удостоверение № 000030-1106/01.02.2019 г. на Национална лотария АД.
ОСЪЖДА Национална лотария АД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, район [район], [улица]да заплати на Националната агенция за приходите БУЛСТАТ [ЕИК] със седалище гр. София, район Оборище, [улица]разноски в размер на 270,00 (двеста и седемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА
/п/ ЮЛИЯ РАЕВА