Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ЙОРДАН КОНСТ. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията Й. К. по административно дело № 4955 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 123 от 08.04.2022г., постановено по адм. д. № 581/21г. Административен съд – Добрич, е отменил ревизионен акт № Р – 03000819004394 – 091 – 001/06.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 22/18.03.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, с който на „Х. П. ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Добруджа“ № 4, представлявано от управителя Ч. А., са определени задължения за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м.04, 05,06,07,08,09 и 10 на 2018г., по фактури издадени от „Янтес“ ЕООД, „Дрескод БГ“ ЕООД и за корпоративен данък за 2018г. в размер общо на 45 372,73лв. главница и лихви. С решението съдът е осъдил НАП – София да заплати на дружеството жалбоподател разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 7 995,35лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от С. П. в качеството му на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Варна, като жалбата е преподписана от процесуален представител главен юрисконсулт М. К.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Добрич и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
Ответното по касационната жалба дружество „Х. П. ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Добруджа“ № 4, представлявано от управителя Ч. А., чрез своя процесуален представител адв.Н. Ч., взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е частично основателна.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
С решението си Административен съд – Добрич е отменил ревизионен акт № Р – 03000819004394 – 091 – 001/06.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 22/18.03.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, с който на „Х. П. ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Добруджа“ № 4, представлявано от управителя Ч. А., са определени задължения за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м.04, 05,06,07,08,09 и 10 на 2018г., по фактури издадени от „Янтес“ ЕООД и „Дрескод БГ“ ЕООД в размер на 26 845,44лв. и лихви за забава в размер на 4 060,51лв. и за корпоративен данък за данъчен период 2018г. в размер общо на 13 422,71лв. и лихви за забава в размер на 1 044,71лв.
Първоинстанционният съд е възпроизвел в мотивите на съдебния акт много подробно установената фактическа обстановка по спора, в това число издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните доказателства в хода на ревизията и по време на административното оспорване, констатациите на органа по приходите, поради които не е признато право на данъчен кредит по фактури на доставчиците „Янтес“ ЕООД и „Дрескод БГ“ ЕООД, както и относно определените допълнителни задължения за корпоративен данък за данъчен период 2018гвследствие на преобразуване на финансовия резултат с непризнатни разходи по фактурите на посочените по-горе доставчици. Описани са и събраните в хода на съдебното производство доказателства, в това число показанията на разпитаните свидетели при първоначалното разглеждане на делото, както и заключенията – първоначално и повторно, по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Описани са и събраните допълнително писмени доказателства при повторното разглеждане на делото /стр.6 от решението/ с оглед дадените указания в отменителното решение на Върховния административен съд по отношение на обекта, който е предмет на договора за възлагане и изпълнение на ХОУМ ПРОство от 20.06.2017г., сключен с „Р. К. ООД като възложител. Изложени са мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, подписан е с квалифицирани електронни подписи, които са редовни, при липса на допуснати нарушения на админитративно-производствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта мотивите на решаващия съд могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби относно значение на реалността на доставката като елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, в това число позоваване на решения на СЕС 2. Изграден е извод, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват правомерно начислен данъчен кредит по 17 процесни фактури, издадени от доставчиците „Янтес“ ЕООД и „Дрескод БГ“ЕООД. 3.Мотивите по отношение на първия доставчик са изложени на стр.8 – 10 от решението. Решаващият съд е описал подробно фактурите, с предмет и стойност, както и приложените към писмени доказателства – протоколи за установяване на завършването и заплащане на натурални видове СМР – акт образец 19, от които е видно вида и броя на услугите и на кой обект са извършени. Изградени са изводи, че описания в протоколите обект е идентичен с този, за който жалбоподателят е сключил договор с доставчика, поради което извода на приходния орган за несъответствие с обекта, за който е договора и на който са извършени работите, е необоснован, както и че е налице пълно съответствие между договорените работи и заплатените впоследствие. Административният съд е изложил мотиви защо не възприема констатациите на ревизиращите органи, че трудът по извършване на СМР е бил положен от работници на доставчика, а материалите са за сметка на възложителя „Х. П. ООД. Като недоказани и необосновани са възприети констатациите на акта за две фактури – № 0.9/01.06.20198г. и № 0.10/01.06.2018г., за които е прието, че са анулирани от доставчика, на са валидни при задълженото лице. Като несъответстващ с фактите по делото е бил определен извода на ревизиращите, че издателят на фактурите „Янтес“ ЕООД няма кадрова обезпеченост да изпълни услугите. 4. Мотивите на първоинстанцинния съд по отношение на доставките на „Дрескод БГ“ ЕООД са изложени на стр.10 – 16 от решение. Отново подробно са описани издадените от доставчика фактурни и придружаващите ги писмени доказателства. Описани са и сключените договори между страните за изпълнение на СМР на определени обекти. Отбелязано е, че събраните в хода на делото гласни доказателства /разпит като свидетели на управителя и двама работници/установяват описаните във фактурите и приемо-предавателни протоколи СМР. След това съдът е направил пространен коментар на изложените в РД в 15 пункта причини, поради които не са налице предпоставки за признаване на право на данъчен кредит – стр.13 и 14 от решението. На отделен ред е обърнато специално внимание на констатациите, че от събраните доказателства се следва извод за наличие на фиктивни сделки, съответно че процесните СМР са били реално изпълнени от работници на задълженото лице. Направен е генерален извод, че събраните в хода на делото доказателства обосновават извод за реално извършени доставки, надлежно документирани, а изводите в обратния смисъл се явяват неоснователни и необосновани. 5. При изводите за реалност на процесните доставки е изграден и извод за материална незаконосъобразността на частта от ревизионния акт за определени задължения за корпоративен данък вследствие на преобразуване на финансовия резултат със сумите по процесните фактури.
Решението на Административен съд – Добрич е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано на събраните по делото доказателства.
В касационната жалба на директора на Д“ОДОП“ - Варна против първоинстанционното решение също се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че решението в тази му част противоречи на материално-правните норми и е необосновано на фактите по делото. Излагат се конкретни доводи по отношение на изводите на първоинстанционния съд за всеки един от двамзата доставчици.
По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
По делото принципно няма спор за факти. Извършените процесуални действия, констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, възраженията на задълженото лице, ангажираните доказателства, в това число експертизите, назначени в двете първоинстанционни производства са възпроизведени много подробно в мотивите на съдебния акт.
От данните по делото е видно, че ревизираното дружество „ХОУМ ПРО“ ООД има за основен предмет на дейност извършването на СМР. С оглед на констатациите на ревизионния акт и становищата на страните решаващият съд правилно е определил и спорния момент по делото – дали процесните фактури, издадени от посочените по-горе доставчици, имащи за предмет извършването на услуги, действително отразяват реално извършени доставки от издателите на фактурите.
Даденият положителен отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд по отношение на доставките на „Янтес“ ЕООД и част от тези на „Дрескод БГ“ ЕООД не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която намира същия за не обоснован на фактите по делото и при неправилно приложение на материалния закон.
Аргументите настоящата инстанция в тази насока се свеждат до следното:
1. Първоинстанционният съд е дал вярно тълкуване на материалния закон относно възникването на правото на данъчен кредит. Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата.. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 9 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт.
2.Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на данъчен кредит на данъчно-задълженото лице от кумулативното възникване на елементите от регламентирания от ЗДДС сложен фактически състав. В съдебната практика се приема, че наред с изискването за притежаване на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, следва да е налице и реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставените на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч. и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове. Съставяните документи следва да се намират в държане на икономическите субекти и да се съхраняват в законово установените срокове, като в хода на ревизията чрез определените от ДОПК способи органът по приходите събира и извършва преценка именно на такива документи, въз основа на което се правят констатации дали са налице или не реално извършени доставки.
3.Трайна е практиката на ВАС, че само въз основа на фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката или услугата, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък.
4. По делото правилно е прието, че между страните няма спор относно това, че фактурираните на „ХОУМ ПРО“ ООД услуги са изпълнени, че за тях има съставени приемо-предавателни протоколи акт образец 19, налице са данъчни фактури, отговарящи на нормативните изисквания, както и всички фактури са разплатени по банков път. Като основен спорен въпрос е посочено обстоятелството, дали услугите са реално извършени от лицата, сочени като техни изпълнители, или казано по друг начин, дали издадените фактури отразяват вярно стопанските операции.
5.Изводите на административния съд, че фактурите на двамата доставчици отразяват реални доставки, не се споделят от настоящата съдебна инстанция. При принципно вярно дадено тълкувана на материалния закон както от страна на приходните органи, така и от административния съд, изводите за наличие на реални доставки по процесните фактури са необосновани на фактите по делото и при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон.
Анализът на фактите и обстоятелствата по делото налагат извод, че решаващите констатации на приходния орган за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките на посочените дружества с предмет СМР се изразяват в това, че този доставчиците не са разполагали с необходимия персонал, с който да извърши фактурирания обем СМР, като в същото време ревизираното дружество е притежавало материално-технически и кадрови потенциал, чрез който е могло да извърши този обем СМР.. По изложените в решението мотиви, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е не законосъобразен в тази си част.
Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване е упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, съответно чл.9,ал.1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 е чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, в негово задължение е да притежава документи за реалното предаване на стоката или услугата. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. В този смисъл принципно законосъобразни са изводите на съда, че не е достатъчно само издаването на фактури. Затова и нееднократно в свои решения ВАС е имал повод да застъпи схващането, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това и причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. При сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, докато при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС - чл. 6, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката или резултата от извършването на услугата. Важно е да се посочи, че предаването на стоките или услугите следва категорично да е установено. В чл. 6, ал. 1 ичл.9,ал.1 ЗДДС е предвидено да се докаже, че е прехвърлено правото на собственост върху определена стока или услуга. В чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО не се изисква доставчикът да е собственик, а да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока или услуга да се осъществи и от лице, което не е собственик, съответно не е действителният извършител на услугата, но при всички случаи, както в ЗДДС, така и в Директива 2006/112/ЕО се изисква да се установи реалното предаване на стоките или резултата от услугата.
Съгласно направеното тълкуване на ЗДДС относно предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит, разпределянето на доказателствена тежест и прочие, ревизираното лице няма задължение да знае с какъв персонал и техника разполага неговия доставчик.
По отношение на доставчика „Янтес“ ЕООД е прието, че съгласно сключения договор между страните от 26.05.2018г./л.178 от административната преписка/предметът на доставката включва само доставка на труд, но не и на материали, които са за сметка на „ХОУМ ПРО“ ООД . Този извод на решаващия съд е необоснован на фактите по делото. В чл.1,ал.1 от договора няма уговорена клауза какво точно се включва в СМР, които следва да извърши изпълнителят, а има препращане към приложение № 1 от договора. В последното /л.174 от административната преписка, под линия в „Забележки“ изрично е посочено, че уговорените цени не се включва ДДС и в цените са включени труд и материални. Това противоречи на дадените обяснения от управителя на „Янтес“ ЕООД, че цените са включвали само труд, като в същото време по делото не са събрани никакви доказателства материалите да са доставени от ревизираното лице или от изпълнителя, съответно да са променени клаузи на договора в тази му част. Административният съд е приел, че органите по приходите неправилно са приели, че две от фактурите - № 0.9/01.06.2018г. № 010/06.2018г. са били анулирани от доставчика „Янтес“ ЕООД. В ревизионният доклад действително датата на една от фактурите е грешно посочена като 16.08.2018г. , но това не прави неверни и необосновани констатациите, че въпросните две фактури, по които задълженото лице е упражнило право на данъчен кредит, действително са били анулирани от доставчика.
Решаващият съд е приел за необосновани и констатациите на органа по приходите, че доставчикът не е разполагал с необходимия персонал за изпълнение на услугите. Въпросното обстоятелство действително не е елемент от фактическия състав от правото на данъчен кредит, но доколкото предмет на доставката е само положен труд, при липса на данни за превъзлагане на услугите на трето лице, констатациите за липса на персонал при доставчика, които констатации са изградени на база на извършени насрещни проверки на лицата, сочени като работници на „Янтес“ ЕООД и не са опровергани от задълженото лице, са косвено доказателство в подкрепа на извода, че фактурираните услуги не са реално извършени.
По изложените обстоятелства следва да бъде прието, че събраните по делото доказателства не установяват реалното извършване на услугите, предмет на фактурите, издадени от „Янтес“ ЕООД.
По сходен начин стоят нещата и с доставките, извършени от „Дрескод БГ“ ЕООД. Видно от данните по делото, между ревизираното дружество „ХОУМ ПРО“ ООД и доставчика „Дрескод БГ“ ЕООД има сключени четири договора за изработка съответно от 01.04.2018г. за изпълнение на шпакловка и боядисване по отношение на хотелски комплекс в гр.Каварна; договор от 01.06.2018г. за изпълнение на шпакловка и боядисване на „жилищна сграда“ в УПИ – ХХІ – 1542 в кв.12 по плана на Вилна зона – Варна; договор от 0106.2018г за изпълнение на шпакловка и боядисване на „жилищна сграда“ в УПИ V - 4а в кв.507 на гр.Варна, ул.“Б. М. № 87 и договор от 01.08.2018г. за СМР – шпакловка и боядисване на ремонт на довършителни работи СМР на Административен съд – Варна. С оглед на дадените указания в отменителното решение на ВАС при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е изяснил обектите, за които са сключени договори, съответно издадени фактури и приложени към тях приемо-предавателни протоколи. На основание изложените по-горе мотиви е прието, че всички фактури издадени от „Дрескод БГ“- ЕООД материализират реално извършени доставки.
Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно приложение на материалния закон.
От приложения по административната преписка протокол № П – 03000819132935 – 141 – 091 – 001/16.07.2019г. при извършена насрещна проверка управителят на доставчика „Дрескод БГ“-ЕООД е дал обяснения, че за периода от 01.04.2018г. до 31.07.2018г. фирмата не е работила с неин персонал, а е превъзлагала изпълнението на посочените СМР на двама подизпълнители – „Агро 22“ ЕООД и „Агрикул трейд“ ЕООД, а за периода от 01.08.2018г. до 31.10.2018г. вече има наети лица по трудови правоотношения. Тези обстоятелства се установяват и от останалите събрани по делото доказателства. За периода от 05.04.2018г. до 30.06.2018г. на доставчика „Дрескод БГ“ ЕООД е извършена данъчна ревизия, приключила с издаването на ревизионен акт № Р – 0300081900144 – 091 – 001/16.07.2019г., с който на дружеството не е признато право на данъчен кредит по доставки на Агро 22“ ЕООД и „Агрикул трейд“ ЕООД. В рамките на тази ревизия са извършени насрещни проверки на доставчиците Агро 22“ ЕООД и „Агрикул трейд“ ЕООД, при които е установено, че последните не са включени в дневниците за продажби фактури издадени към „Дрескод БГ“ – ЕООД. В първоначалното съдебното производство пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели лицата Е. Е., И. И. и Р. Е. /съдебно заседание от 27.07.2020г., л.35 и сл. от адм. д. № 169/2020г. / първият управител, а вторият и третият работници на „Дрескод БГ“ ЕООД. И тримата посочват, че са работили само на обект в Евксиноград и на сградата на Административен съд – Варна, но нито един от тях не посочва, да са работили и полагали труд в обект в гр.Варна. В същото време управителят на дружеството излага показания, че за определени периоди от време са ползвали услуги на подизпълнители, но не е наясно с имената на същите.
При така изложените обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че от събраните по делото доказателства може да бъде прието за наличие на реално изпълнение на услугите единствено само по договора от 01.08.2018г. за изпълнение на СМР на сградата на Административен съд – Варна, за който са издадени фактури № 010/16.08.2018г. на обща стойност 7 200лв., в това число данъчна основа 6 000лв. и 1 200лв. ДДС и № 011/01.09.2018г. на обща стойност 7 699,73лв, в това число данъчна основа 6 416,44лв. и ДДС 1 283,29лв. и за една фактура по договора от 01.06.2018г. за ремонт на жилищна сграда във вилна зона на гр.Варна - фактура №012/15.10.2018г. на обща стойност 4 440,22лв., в това число основа 3 700,18лв. и ДДС 740,04лв.
По отношение на всички останалите фактури на този доставчик няма как да бъде прието, че същите отразяват реално изпълнение на услугите, предмет на този доставка. За данъчните периоди, в които са издадени тези фактури доставчикът твърди, че не е разполагал с персонал, а е ползвал подизпълнители, за които с влязъл в сила ревизионен акт правото му на данъчен кредит е отречено и е установено същите да не са издавали фактури за подобни услуги; разпитаните в съдебно заседание свидетели не установяват да са полагали труд на посочените в придружаващите фактурите и посочени в сключените договори за услуга обекти. Следва да бъдат споделени и останалите доводи на приходния орган за липса на реални доставки по тези фактури, обосновани с разминавания във времето между фактурираното и извършените последващи доставки от „ХОУМ ПРО“ ООД, едновременно инструктиране на работници на два различни обекта, и прочие, които обстоятелство косвено потвърждават констатациите за липса на реални доставки и необосновано са били игнорирани от първоинстанционния съд.
По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Административен съд – Добрич се явява правилно и законосъобразно в отменителната му част за посочените три фактури, т. е. в размер на 3 324,03лв. ДДС и лихви за забава в размер на 418,72лв. в която част при условията на чл.221,ал.2 АПК решението следва да бъде оставено в сила.
За останалата му отменителна част, или за 23 521,41лв. главница ДДС и 3 641,79лв. лихви за забава решението се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено в тази му част и при условията на чл.222,ал.1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на „Х. П. ООД, [ЕИК], против ревизионен акт № Р – 03000819004394 – 091 – 001/06.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 22/18.03.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, следва да бъде отхвърлена като неоснователна в тази й част.
С оспорения ревизионен акт на дружеството са определени и задължения за корпоративен данък за данъчен период 2018г. в размер на 13 422,71лв. главница и лихви за забава в размер на 1 044,07лв. , като същият е обоснован с това, че отчетените разходи по фактурите на двамата процесни доставчици не са документално обосновани предвид липсата на реално извършени доставки. По изложените мотиви, приемайки реалност на доставките, първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в тази му част.
Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че отменителното решение се явява правилно и законосъобразно в отменителната му част до размер на 1 978,01лв. главница и лихви за забава в размер на 153,86лв., в която част при условията на 221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.
В отменителната му част за разликата от 11 444,70лв. главница и 890,21лв. лихви за забава решението на Административен съд – Добрич се явява неправилно и при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на „Х. П. ООД, [ЕИК], против ревизионен акт № Р – 03000819004394 – 091 – 001/06.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 22/18.03.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, в частта му за установени задължения за корпоративен данък за 2018г. в размер на 11 444,70лв. главница и 890,21лв. лихви за забава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на процеса на първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските, а „Х. П. ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Добруджа“ № 4, представлявано от управителя Ч. А., следва да бъде осъдено да заплати по компенсация на Националната агенция по приходите в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответника Д“ОДОП“ - Варна разноски по делото за четирите съдебни инстанции общо в размер на 8 990,60лв. При определяне на разноските настоящата съдебна инстанция съобрази, че на НАП върху отхвърлената част от жалбата общо в размер на 39 498,11лв. се следват общо разноски в размер на 1 0270,65лв., включващи юрисконсулско възнаграждение в размер на по 1 714,94лв. за всяка една от двете първи и първата касационна инстанции, определено при условията на чл.8,ал.1,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в размер на 4 869,85лв. за настоящата съдебна инстанция, определено при условията на чл.7,ал.2,т.4 във вр. с чл.8,ал.1 от същата наредба, както и 315,98лв. държавна такса на касационната инстанция. „Х. П. ООД, [ЕИК], е направило разноски за четирите съдебни инстанции общо в размер на 9 886,53лв., за което върху уважената част от жалбата в размер на 5 874,62лв. се следват разноски в размер на 1 280,05лв.
Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 и чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 123 от 08.04.2022г. на Административен съд – Добрич, постановено по адм. д. № 581/2021г. в частта му, в която е бил отменен ревизионен акт № Р – 03000819004394 – 091 – 001/06.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 22/18.03.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, с който на „Х. П. ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Добруджа“ № 4, представлявано от управителя Ч. А., са определени задължения за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м.04, 05,06,07,08,09 и 10 на 2018г., по фактури издадени от „Янтес“ ЕООД, „Дрескод БГ“ ЕООД общо в размер на за 23 521,41лв. главница ДДС и 3 641,79лв. лихви за забава и за корпоративен данък за 2018г. в размер на 11 444,70лв. главница и 890,21лв. лихви за забава, както и в осъдителната му част за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Х. П. ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Добруджа“ № 4, представлявано от управителя Ч. А., против ревизионен акт № Р – 03000819004394 – 091 – 001/06.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 22/18.03.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, с който на „Х. П. ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Добруджа“ № 4, представлявано от управителя Ч. А., са определени задължения за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м.04, 05,06,07,08,09 и 10 на 2018г., по фактури издадени от „Янтес“ ЕООД, „Дрескод БГ“ ЕООД общо в размер на за 23 521,41лв. главница ДДС и 3 641,79лв. лихви за забава и за корпоративен данък за 2018г. в размер на 11 444,70лв. главница и 890,21лв. лихви за забава.
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 123 от 08.04.2022г. на Административен съд – Добрич, постановено по адм. д. № 581/2021г., в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Х. П. ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Добруджа“ № 4, представлявано от управителя Ч. А., да заплати на Н. А. по приходите – София разноски по делото по компенсация за всички съдебни инстанции в размер на 8 990,60 /осем хиляди деветстотин и деветдесет и шестдесет стотинки/лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ Й. К. п/ ЛОЗАН ПАНОВ