Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. С. Членове: Д. А. С. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 5102 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Медицинската комисия (МК) по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) към Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, срещу Решение № 535 от 28.03.2022 г., постановено по адм. дело № 144/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Експертно решение № 2176 от заседание № 233/20.12.2021 г. на специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ на НЕЛК, в частта му, относно срока на определения процент трайно намалена работоспособност пожизнен. Наведените доводи за наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ЕР на НЕЛК № 2176/20.12.2021 г., в оспорваната му част, касаеща срока на определения процент трайно намалена работоспособност пожизнен.

О. А. за хората с увреждания, Национална експертна лекарска комисия, първи състав на Териториална експертна лекарска комисия към УМБАЛ Пловдив АД, И. А., Регионална дирекция Социално подпомагане и Интрама проект ЕООД не ангажират становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е ЕР № 2176 от зас. № 233/20.12.2021 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ на НЕЛК София, с което е потвърдено ЕР № 3348 от зас. № 118/09.09.2021 г. на трети състав на ТЕЛК към МБАЛ Пловдив АД, в частта му, относно срока на определения процент трайно намалена работоспособност пожизнен.

С ЕР на ТЕЛК е извършено освидетелстване на лицето И. А. като му е определена 50 % трайно намалена работоспособност, със срок пожизнен, за състояние след понесена [заличен текст] 08.12.2015 г., без данни за рецидив и далечна дисеминация по част VIII, раздел Х, т. 6.1.4. от НМЕ/2017 и Постановление на МС № 241 от 12.07.2021 г., обн. В ДВ бр. 59 от 16.07.2021 г.

Цитираното ЕР е обжалвано от МК при ТП на НОИ Пловдив пред НЕЛК по отношение на срока на определения процент трайно намалена работоспособност пожизнен. След преглед на приложените в медицинското досие на освидетелстваното лице И. А. медицински документи, НЕЛК се е произнесла с ЕР № 2176 от зас. № 233/20.12.2021 г. като е потвърдила ЕР на ТЕЛК в оспорената му част. НЕЛК е установила, че освидетелстваното лице е мъж на [възраст], на който по повод [заличен текст], следва оценка съгласно Забележка от Раздел XII, част 8 на Наредба за медицинската експертиза 50 % трайно намалена работоспособност. Досежно срокът на определения процент НЕЛК е приела, че съгласно разписаното в параграф 1, т. 5 от ДР на НМЕ (изм. и доп. ДВ бр. № 59 от 16.07.2021 г.) дефинитивни състояния са състояния, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето. Предвид горното, по смисъла на параграф 1, т.5 от ДР на НМЕ е изведено, че състоянията след [заличен текст]. По изложените съображения и на основание чл. 69, ал. 4 от НМЕ по забележка от Раздел XII, част 8 от Наредбата, е определен пожизнен срок за процента трайно намалена работоспособност, с което се поставят по благоприятни условия за оценката на увреждането.

Първоинстанционният съд приема, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочено е, че решението е взето от специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести, определен съобразно водещата диагноза, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Не е установено и нарушение на изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател (чл. 18, ал. 3 от правилника). Експертното решение е постановено в състав от председател и двама специалисти. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира издаденият административен акт за законосъобразен и отхвърля оспорването.

Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събраният доказателствен материал в хода на съдебно - административното производство пред първата инстанция, фактическата обстановка е установена, съобразно юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и подведена под вярната правна квалификация. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

По силата на чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с Наредба за медицинската експертиза (НМЕ). Съгласно чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето, във връзка с чл. 3 от НМЕ, експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.

Спорът по делото се свежда до правилното приложение на забележката към Част осма, раздел XII, от Наредбата за медицинската експертиза, досежно срока на инвалидност за предвидените в нея 50 % трайно намалена работоспособност.

В съответствие със забележката към Част осма, Раздел XII от Приложение № 1 на НМЕ, [заличен текст], което обуславя приложението на цитираната забележка.

Първоинстанционният съд правилно приема, че горната забележка не може да бъде прилагана изолирано от останалите отправни точки относими за конкретното заболяване, каквато в случая се явява [заличен текст]. Според тази отправна точка, след премахване на [заличен текст] се определя 50 % ТНР, с пожизнен срок.

В контекста на изложеното, обоснован е изводът, че в чл. 69, ал. 4 от НМЕ е предвидено при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване, да се определя пожизнен срок на инвалидността. От своя страна легална дефиниция на понятието дефинитивни състояния се съдържа в нормата на 1, т. 5 от ДР на НМЕ, съгласно която това са състоянията, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето. Тълкуването на двете норми в тяхната взаимосвързаност сочи, че чл. 69, ал. 4 от НМЕ е приложим към дефинитивните състояния, които не търпят позитивна еволюция във времето и именно за тях е предвидено определяне на пожизнен срок на инвалидността. Търсената от законодателя цел е преустановяване периодичното преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни заболявания, посочени в отправните точки, за които периодично освидетелстване е безпредметно, при положение че не може да настъпи позитивна еволюция във времето.

Касационният довод за необоснованост се преценява като неоснователен. Решаващият съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона.

В случая е установено наличието на [заличен текст], верифицирано през декември месец 2015 г., т. е. след петата година от операцията и без данни за подобряване или влошаване на състоянието. От данните по делото се установява, че в състоянието на освидетелстваното лице може да настъпи негативна еволюция във времето, доколкото дефинитивното състояние не е константна величина, нетърпяща промяна. Евентуалното настъпване обаче на рецидив и далечна дисеминация (т. е. възможността от негативна еволюция във времето), би могло да доведе единствено до преосвидетелстване на лицето по негово желание, но не и до промяна на срока на инвалидност от пожизнен до такъв с конкретно определен срок.

Предвид изложеното, обоснован е формираният извод за законосъобразност на ЕР № 2176 от зас. № 233/20.12.2021 г. на специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ на НЕЛК София, в частта му относно срока на определения процент трайно намалена работоспособност пожизнен.

Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1- во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 535/28.03.2022 г., постановено по адм. дело № 144/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ

/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА