О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50036

гр. София, 12.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 2902/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от Г. А. Т. и В. А. Т., чрез процесуалния им представител в касационното производство адв.П. П. от САК, молба, с искане за изменение в частта за разноските определението по делото по чл.288 ГПК с № 50505 от 23.12.2022 г., като се намали поради прекомерност, размера на присъденото с него адвокатско възнаграждение в полза на насрещната страна от 2771,53 лв. на 882,44 лв. Това искане е обосновано в молбата доводи, че в случая, при материален интерес от 21 553 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.1, т.4 от НМРАВ възлиза на 1176,59 лв., и последното, намалено на 3/4 според чл.9, ал.3 от същата Наредба само за подаване на отговор на касационната жалба, без осъществено по делото процесуално представителство, възлиза на 882,44 лв., който размер само следва да се присъди, а не определеният от съда размер от 2771,53 лв., който се явявал прекомерен и несъобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Насрещната страна по молбата - ответник по касация Г. Б. Г., чрез пълномощник адв. В. Т. от САК, оспорва молбата с писмено становище, като счита същата за недопустима поради липсата на представен от касатора списък по чл.80 ГПК и липсата на направено своевременно възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. По същество оспорва искането с възражение, че недопускане до касационно разглеждане на въззивното решение не рефлектира върху задължението на касатора за разноски, че уговорениа размер на същото е съответен на фактическата и правна сложност на делото и на действащата към 4.11.2022 г. редакция на НМРАВ.

Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия, намира следното:

Молбата е такава по чл.248 ГПК, подадена е в срока по чл.248, ал.3 ГПК според датата на постановяване на определението по чл.288 ГПК.

Направеното от насрещната страна по молбата възражение за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК е неоснователно. Изискването за представяне на списък по чл.80 ГПК като предпоставка за допустимост на молбата по чл.248 ГПК, е относимо само когато молителят иска да се изменят разноските в негова полза, но не и когато иска да се изменят разноските в полза на насрещната страна в процеса. В случая разглеждането на делото е приключило в закрито заседание по чл.288 ГПК, препис от отговора на касационната жалба с искането за разноски и приложения, не се изпраща на касатора, при което срокът за касатора да направи възражение относно разноските на насрещната страна е и този по чл. 248, ал.1 ГПК.

С определението по чл.288 ГПК в настоящето касационно производство, касационният съд е оставил без разглеждане касационната жалба на Г. А. Т. и В. А. Т. против против въззивното решение № 260866 от 10.03.2022 г. по в. гр. д. № 3365/2021 г. по описа на СГС в частта по уважения срещу тях двамата отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за недължимост на сумата 1000 лв., прекратил е производство по касационната им жалба срещу тази част от въззивното решение, и е осъдил двамата касатори да заплатят на Г. Б. Г. сумата 128,47 лв. разноски за касационната инстанция по частичното прекратяване на производството. Със същото определение по чл.288 ГПК, ВКС не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба на В. А. Т. против въззивното решение № 260866 от 10.03.2022 г. по в. гр. д. № 3365/2021 г. по описа на СГС, в частта по уважения срещу него само отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за недължимост на сумата 21553,00 лв. и е осъдил само В. А. Т. да заплати на Г. Б. Г. сумата 2771,53 лв. разноски за касационното производство по недопускане касационно обжалване.

Предвид изложените с молбата по чл.248, ал.1 ГПК оплаквания за прекомерност на конкретно посочен размер на разноски в определението по чл.288 ГПК и материалния интерес за определяне на адвокатското възнаграждение и формулираното с молбата искане, касационната инстанция намира, че е сезирана с искане по чл.248, ал.1 ГПК, за изменение (намаляване) само на определените за дължими с определението по чл.288 ГПК разноски от В. В. А. Т. в полза на Г. Б. Г. за сумата 2771,53 лв., определени в частта, в която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Този размер е определен според цената на иска само срещу този ответник (21553 лв.) от общия размер на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение от 2900 лв. за защита срещу подадената касационна жалба в цялост (с касационната жалба се обжалва въззивното решение и по друг иск). Доколкото молителят по молбата по чл.248, ал.1 ГПК Г. Т. не е страна в производството по иска само срещу другия ответник В. Т. с цена 21533 лв., искането е за намаляване само на разноските в тежест на В. Т. по иска срещу него с цена 21 533 лв., то молбата от Г. Т. се явява недопустима по аргумент от чл.26, ал.2 ГПК, защото с нея Г. Т. предявява искане за защита на чуждо право, а не негово. Ето защо молбата от Г. Т. следва да се остави без разглеждане.

Молбата по чл.248, ал.1 ГПК на В. Т. е частично основателна. С действащия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото, особено в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването и от адвокат /юрисконсулт/ -арг. от чл. 284, ал. 2 ГПК, а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване си прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се договарят адекватни на тези изисквания, адвокатски възнаграждения. В случая от страна на пълномощника е подаден отговор на касационна жалба с обосновка както относно сочените от касатора основанията за допускане касационно обжалване, така и по същество на оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение. Това води до извод, че размерът на възнаграждението за адвоката на ответната страна следва да се определи според цената на иска, но и според извършените от адвоката действия по защита, и да се съизмери с минимално дължимия хонорар съгласно чл. 36 ЗЗД, във вр. с чл. 7, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, който в случая е в размер на 1176,59лв. При определянето му касационната инстанция съобразява размера на минималните адвокатски възнаграждения според действащите към датата на договора за правна помощ на страната с адвоката (4.7.2022 г.) редакции на нормите на НМРАВ. Този размер на минималното адвокатско възнаграждение от 1176,59 лв. в случая се явява съразмерен на липсата на особена фактическа и правна сложност на спора по иска срещу В. Т., на обема на извършените от адвоката на ответника по касация действия по обосновка на отговора на касацоинната жалба, и обуславя необходимост от намаляване на определения такъв от ВКС размер от 2771,53 лв. на минималния такъв от 1176,59 лв., като и не следва да се редуцира допълнително с още 1/4 по чл.9, ал.3 НМРАВ, защото липсата на допускане касационно обжалване на въззивното решение по иска срещу В. Т. не омаловажава обема на извършените от адвоката на ищеца действия по защита с отговора на касационната жалба.

По така изложените съображения Върховния касационен съд, състав на Второ отделение на гражданска колегия

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима по чл.26, ал.2 ГПК, молбата по чл.248, ал.1 ГПК с вх.№ 500308/18.01.2023 г. в частта й по искането от Г. А. Т. за изменение на определението по чл.288 ГПК с № 50505 от 23.12.2022 г. по настоящето дело относно разноските от 2771,53 лв., определени за дължими в частта по недопускане касационно обжалване.

Определението в тази част подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщението му на Г. Т., с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, по молба на В. А. Т., определението по чл.288 ГПК с № 50505 от 23.12.2022 г. по настоящето дело в частта за разноските, определени за дължими в частта по недопускане касационно обжалване, като НАМАЛЯВА разноските, които само В. А. Т. е осъден да заплати на Г. Б. Г., от 2771,53 лв. на 1176,59 лв.

Определението в тази част не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните съгласно чл.248, ал.3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: