Решение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50063
София, 25.05. 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
при участието на секретаря Д. А.
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело № 1139 /2022 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 50033 /23.01.2023 г. по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. (нататък и ПРБ) е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 10 от 20.01.2022 г. по в. гр. д. № 609 /2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 04.10.2021 г. по гр. д. № 94 /2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на „Агро-инвест 999“ ЕООД на основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена наемна цена за периода от 29.08.2018 г. до 30.12.2020 г. в размер на 33 600 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 27.01.2021 г..
Касационно обжалване на тази част от въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:
Дали претендираната в производството по гражданскоправен спор пропусната в причинно-следствена връзка от деликт полза следва да бъде доказана от ищеца, когато основанието на иска (чл.2б, ал.1 ЗОДОВ) се оспорва от ответника, но с влязло в сила решение е уважен иск между същите страни, на същото основание за предходен период от време?
Следва ли въззивният съд да основе своите изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото и следва ли да разглежда и отговори на всички възражения и доводи на страните по съществото на правния спор?
Прието е, че първият въпрос е разрешен в противоречие с приетото с ТР № 3 /13.01.2023 г. по т. д. № 3 /2021 г. на ОСГТК на ВКС, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност.
Съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт, поради което не следва да бъдат излагани мотиви за възприемането на приетите с тях разрешения.
Вземането на посоченото основание за нов период от време е различно от това вземане, за което има влязло в сила решение (за предходен период от време), поради което то не се обхваща от силата на пресъдено нещо на това решение и при оспорването му, подлежи на доказване.
Когато вземането се претендира за определен период от време, този период представлява индивидуализиращ признак на вземането. Затова то е различно от вземането, произтичащо от същото основание, но за предшестващ период от време, а не представлява част от него. Поради това в случая е неприложимо ТР № 3 /22.04.2019 г. по т. д. № 3 /2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият въпрос е разрешен в противоречие с решенията на ВКС по гр. д. № 1398 /2015 г. на IV г. о., по гр. д. № 4497 /2015 г. на III г. о., по гр. д. № 2796 /2013 г. на IV г. о., с които в отговор на правни въпроси и при позоваване на установена практика на ВКС е приет отговор в смисъл, че въззивният съд като инстанция по същество следва да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички възражения и правни доводи на страните, свързани с твърдения по съществото на спора.
Тези разрешения съответстват на установената съдебна практика и настоящият съдебен състав ги споделя по изложените в посочените съдебни решения съображения.
Ответникът по касационната жалба „Агро-инвест 999“ ЕООД оспорва нейната основателност.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
Претендира се обезщетение за преки пропуснати ползи от бездействие на органите на ПРБ за връщане на иззет автомобил на ищеца за определен период от време.
Основателността на иска се оспорва.
За мотивите на въззивния съд:
Иск на същия ищец срещу същия ответник със същото основание е уважен за предходен период от време.
Като се е позовал на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което претенцията на ищеца срещу ответника на същото основание е уважена за предходен период от време – от 29.06.2016 г. до 05.07.2018 г. и на практика на ВКС, въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение са преклудирани следните осъществили се към момента на приключване на съдебното дирене правопораждащи факти: бездействие на органите на ПРБ за връщане на иззетия автомобил на правоимащото лице – ищеца и настъпването в пряка причинна връзка с това бездействие на имуществена вреда за ищеца във формата на пряка пропусната полза, която е сигурна и доказана и съизмерима с уговорената наемна цена в размер на 1 200 лева с включен ДДС (месечно). Като преклудирани тези правопораждащи факти следва да се приемат за установени и да бъдат изключени от съдебна проверка по настоящото дело.
Въззивният съд е приел, че в предмет на съдебна проверка са следните настъпили след момента на приключване на съдебното дирене правно – релевантни факти за субективното право на ищцовото дружество: бездействието на органите на ПРБ за връщане на иззетия лек автомобил на правоимащото лице, както и настъпилата техническа неизправност на иззетия автомобил, поради която не би могъл да се ползва по предназначение.
Първият факт е доказан, а вторият не, поради което са налице всички кумулативни предпоставки и искът е основателен.
Въззивният съд е приел, че размерът на дължимото месечно обезщетение е доказан и следва да се определи в размер на уговорената наемна цена в сключения от ищцовото дружество договор за наем от 2014 г. в размер на 1 200 лева с включен ДДС (месечно), които факти, както се посочи, са преклудирани с влязлото в сила решение между страните и стоят извън съдебната проверка по настоящото дело, противно на неоснователното поддържаното в жалбата на ПРБ.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадените отговори на правните въпроси настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на жалбоподателя ПРБ, че изводът на въззивният съд, че пропуснатата полза е доказана с влязло в сила решение, с което е уважена претенцията на ищеца срещу ответника на същото основание за предходен период от време – от 29.06.2016 г. до 05.07.2018 г., е неправилен.
Настоящият състав приема, че вземането на посоченото основание за нов период от време не се обхваща от силата на пресъдено нещо на това решение и при оспорването му подлежи на главно и пълно доказване от ищеца съгласно приетото с ТР № 3 /2023 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно е основателен и доводът, че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение не се разпростира върху релевантния за настоящия спор факт дали ищецът е бил обвързан от договор за наем на процесния автомобил с цена 1 200 лева месечно за периода от 29.08.2018 г. до 30.12.2020 г..
Този факт е спорен по настоящото дело и подлежи на главно и пълно доказване от ищеца.
Като е приел обратното, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение.
Като последица от това процесуално нарушение въззивният съд не е разгледал доводите на въззивния жалбоподател ПРБ, че за процесния период от време ищецът не е доказал да е имал приходи от автомобила, тъй като договорът за наем с ДДС за 1200 лева месечно е от 2014 г. със срок до 2015 г., който е изтекъл преди процесния период и тъй като свидетелските показания не съдържат конкретика и от тях не се установява свидетелят да е плащал наем на ищеца, нито е установено ищецът да е осчетоводил и подавал декларации за получени от наем суми; тъй като липсват доказателства какви са условията на пазара на наем и др.
Въззивният съд е следвало да разгледа тези доводи. Като не ги е разгледал, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение.
Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения са съществени, тъй като са се отразили на правилността на въззивното решение.
От изложеното следва, че въззивното решение е неправилно.
Но тъй като не се налага повтарянето на съдопроизводствени действия, нито извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.293, ал.1 – ал.3 ГПК, настоящата съдебна инстанция следва да разгледа спора по същество.
По същество:
Както е приел въззивният съд, с влязло в сила съдебно решение на ВКС № 150 от 05.01.2021 г. по гр. д. № 716 /2020 г. на ВК, IV г. о. е уважен иск на ищеца „Агро-инвест 999“ ЕООД срещу ответника ПРБ с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена наемна цена за процесния автомобил за периода от 29.06.2016 г. до 05.07.2018 г. в размер на 28 000 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 05.07.2018 г..
Ответникът не твърди да е предал процесния автомобил на ищеца след приключване на съдебното дирене по това дело – на 16.09.2019 г., нито след постановяването на съдебното решение на ВКС по предходния спор между страните. Въпреки няколкото молби за това, връщането е отказано с постановления на прокурор.
Поради което следва да се приеме, че искът е доказан по своето основание. Ищецът продължава да пропуска ползи от невъзможността да ползва своя собствен автомобил.
Претендиралият от ищеца размер на тези пропуснати ползи (паричната им равностойност) – по 1200 лева месечно се оспорва от ответника, поради което и съгласно приетото с ТР № 3 /13.01.2023 г. по т. д. № 3 /2021 г. на ОСГТК на ВКС те трябва да бъдат доказани от ищеца, който съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК носи тежестта да ги докаже пълно и главно.
С влязлото в сила решение на ВКС е прието, че към момента на изземването на процесния автомобил на 19.04.2015 г. като веществено доказателство от държането на свидетеля Б. С., ищецът е бил обвързан със свидетеля Б. С. с едногодишен договор за наем от 02.12.2014 г. с месечна наемна цена с ДДС в размер на 1 200 лева за периода на претенцията.
Този извод не обвързва страните и настоящия съдебен състав за периода от време, за който е предявен искът по настоящото дело – от 29.08.2018 г. до 30.12.2020 г..
Тъй като релевантният факт е спорен, настоящият съдебен състав следва да извърши преценка дали е доказан с представените от ищеца доказателства.
Договорът за наем е представен от ищеца по делото (на първоинстанционния съд (л.9). Той е с дата 02.12.2014 г. и със срок от една година. Наемодател е „Агро-инвест 999“ ЕООД, а наемател Б. С.. Наемната цена е 1 000 лева (без ДДС), платими до 6-то число на следващия месец (чл.6). Договорът се сключва за срок от една година, ако след изтичането на наемния срок наемателят продължи да ползва наетия автомобил със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок (чл.8).
Б. С. А. Н. е разпитан като свидетел от първоинстанционния съд в съдебно заседание на 17.09.2021 г. (л.110). От показанията му се установява, че познава К. – К. като свой клиент. Взел колата под наем от К. чрез договор да плаща всеки месец по 1200 лева с ДДС. След като полицаите взели колата пак взел от К. друга кола. Полицията го извикала, извикала и К.. Свидетелят не е представял договора за наем в полицията. Всеки месец плащал за колата по 1 200 лева на К. на ръка, който не му е давал разписка. Ако не плащал, К. щял да си вземе колата.
Свидетелят не твърди, че е сключвал писмени договори за наем с „Агро-инвест 999“ ЕООД, нито, че към момента на предоставянето на процесния автомобил е познавал К. Б. като с собственик и управител на „Агро-инвест 999“ ЕООД.
По делото е представено и пълномощно от К. К. Б., в качеството му на собственик и управител на „Агро-инвест 999“ ЕООД в полза на Б. С. да управлява притежавания от дружеството „О. А.“, индивидуализиран в пълномощното, с всички произтичащи от това права. Пълномощното е безсрочно и е нотариално заверено на 05.10.2015 г.
Към делото е приложено досъдебно производство № 3М 168 /2015 г. на 03 РУ на МВР Пловдив.
Разпитан като свидетел по него на 19.04.2015 г. (л.11) К. К. Б. заявява (дословно), че е купил автомобила (процесния по настоящото дело) и ще представи документи за това, преди около 10 дни предоставил автомобила на неговия познат Б. С. да го ползва за определен период от време, като не са се уговаряли за време. Б. С. му се обадил, че автомобилът липсва.
Разпитан като свидетел по същото дело същия ден - на 19.04.2015 г. (л.12) (веднага след К. К. Б.) Б. С. заявява (дословно), че автомобилът му бил даден от неговия приятел К. Б., когото познавал като управител на фирма „О.“ да го ползва за определено време., за да си върши работа.
Никой от двамата не говори за сключен договор за наем, още по-малко за писмен такъв, нито представя такъв по време на разпита или по-късно по досъдебното производство.
От изложеното настоящият съдебен състав приема, че по делото не е доказано, че представеният по настоящото дело писмен договор за наем, който няма достоверна дата и не е представян при изземването на автомобила, а е бил представен за първи път с исковата молба на 05.07.2018 г. по гр. д. № 634 /2018 г. на П.. ОС, е бил сключен преди съдебния спор по делото (че не е бил съставен за нуждите на този съдебен спор с цел доказване на изгодни за ищеца обстоятелства).
Ищецът не е представил никакви доказателства нито за получаване на наемна цена от свидетеля Б. С., нито за осчетоводяването на такава и на посочения в договора ДДС в счетоводните си книги.
Не е представен писмен договор за наем със свидетеля Б. С. за автомобила „О. А.“.
От представеното нотариално заверено пълномощно (с достоверна дата) за автомобила „О. А.“ се установява единствено предоставянето на автомобила на свидетеля за ползване.
При съвкупната преценка на описаните доказателства следва да се приеме, че ищецът не е доказал че е бил сключил представеният по делото договор за наем със свидетеля Б. С. при предоставянето на процесния автомобил за ползване, нито дори, че към 02.12.2014 г. му е бил предоставил процесния автомобил.
При приложение на последиците на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, следва да се приеме обратното – че страните по делото не са били обвързани от писмен договор за наем за процесния автомобил към момента, в който той е бил иззет с постановление на ПРБ. Поради което действието на този договор няма как да е било продължено за периода на претенцията по настоящото дело.
От представеното пълномощно и от показанията на К. Б. и Б. С. като свидетели по досъдебното производство № 3М 168 /2015 г. може да се приеме за установено единствено, че двамата са имали лична уговорка, по силата на която в началото на април 2015 г. К. Б. е предоставил на Б. С. автомобила за ползване за неопределен период от време.
От разпита на свидетеля Б. С. по делото, доколкото може да бъде кредитиран, тъй като твърденията му се различават от тези, които е дал в досъдебното производство, може да се приеме за установено, че е плащал на ръка и без документ на К. К. Б. за ползването на автомобилите, а доколкото свидетелят не бил обвързан от писмени договори за наем с дружеството „Агро-инвест 999“ ЕООД и К. К. Б. не е осчетоводявал получените суми, следва да се приеме, че дружеството не е било обвързано от договори за наем за процесните автомобили за периода от 29.08.2018 г. до 30.12.2020 г..
Следователно ищецът „Агро-инвест 999“ ЕООД не е доказал твърдението си, че е пропуснал ползи в размер на по 1 200 лева месечно от ползването на процесния автомобил по силата на договор за наем със свидетеля Б. С..
При тези изводи (че искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер) настоящият съдебен състав намира, че следва да определи размера на пропуснатата полза по правилото на чл.162 ГПК въз основа на събраните по делото доказателства.
Релевантни за това са марката и моделът на автомобила – „К. С.“ и състоянието на автомобила, от които може да се направи извод за размера на месечния наем / лизинг (собственикът е търговско дружество и твърди, че е отдавал автомобила със сделка, която за него е търговска сделка).
Автомобилът е с произход от Испания, първата му регистрация в България е от началото на 2014 г., ищецът го е придобил същата 2014-та година за сумата 1 500 лева. К. Б. го е предоставял за ползване скоро след придобиването му. Няма конкретни данни за техническото му състояние. Към началния момент на претенцията автомобилът е поне на около 5 години.
От тези данни (няколко собственици, ниска цена на придобиване (1 500 лева) и възраст около 5 години), които имат значение за амортизацията му, не може да се направи извод, че автомобилът е бил много добре запазен и в изрядно техническо състояние, нито, че е могъл да бъде предоставян под наем за 1200 лева месечно (такава е лизинговата вноска на нови автомобили с много малък пробег и с доказано отлично техническо състояние, когато се предоставят за ползване по лизингови схеми от търговски дружества, които са специализирани в търговска дейност с такъв предмет като представители на определени марки автомобили). Също така: за този автомобил вече е присъдено обезщетение като за интензивно ползване за предходен период от време, което включва и щедро обезщетение за съответната интензивна амортизация, която следва да бъде съобразена.
Така съдът определя месечната наемна цена на не повече от 400 лева, на която оценява потребителната стойност на автомобила. За периода на претенцията искът следва да бъде уважен за сумата 11 200 лева и отхвърлен за разликата до 33 600 лева, за която спорът е висящ.
По разноските в касационното производство:
Прокуратурата на Р. Б. не претендира разноски. Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева и представя списък и доказателства за уговарянето и заплащането на тази сума. С оглед изхода от това производство (касационната жалба е уважена частично) искането на ответника е основателно съразмерно с частичното уважаване за сумата 600 лева.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
РЕШИ :
Отменя въззивно решение № 10 от 20.01.2022 г. по в. гр. д. № 609 /2021 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която с него е потвърдено решение от 04.10.2021 г. по гр. д. № 94 /2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на „Агро-инвест 999“ ЕООД на основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ обезщетение за пропуснати ползи за периода от 29.08.2018 г. до 30.12.2020 г. в размер на разликата над 11 200 лева до 33 600 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва върху тази разлика от предявяване на иска на 27.01.2021 г.. до окончателното изплащане на сумата.
Вместо това постановява:
Отхвърля иска на „Агро-инвест 999“ ЕООД срещу Прокуратурата на Р. Б. с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за периода от 29.08.2018 г. до 30.12.2020 г. в размер на разликата над 11 200 лева до 33 600 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва върху тази разлика от предявяване на иска на 27.01.2021 г.. до окончателното изплащане на сумата.
Потвърждава въззивно решение № 10 от 20.01.2022 г. по в. гр. д. № 609 /2021 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която с него е потвърдено решение от 04.10.2021 г. по гр. д. № 94 /2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на „Агро-инвест 999“ ЕООД на основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ обезщетение за пропуснати ползи за периода от 29.08.2018 г. до 30.12.2020 г. в размер на 11 200 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска на 27.01.2021 г.. до окончателното изплащане на сумата.
О. П. на Р. Б. да заплати на „Агро-инвест 999“ ЕООД сумата 600 лева възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.