Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията Д. А. по административно дело № 5399 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Варна, против Решение № 219/25.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2564/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, с което по жалба на И. М. е отменено Решение 2153-03-117/18.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-03-00973938/05.08.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Варна, издадено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.

Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно първоинстанционният съд е кредитирал събраните в хода на съдебното производство доказателства, като по този начин е направил грешни правни и фактически изводи относно възникване на основанието за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО и качеството на „осигурено лице“ по смисъла на 1 т. 3 от ДР на КСО. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

Ответникът по касация – И. М. не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Варна, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е Решение № 2153-03-117/18.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на И. М., подадена по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО, против Разпореждане № РВ-3-03-00973938/05.08.2021 г. , с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено И. М. да възстанови добросъвестно получените от него парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и нетрудова злополука за периода от 09.06.2020 г. до 11.01.2021 г. в размер на 3 329, 83 ( три хиляди триста двадесет и девет лева и осемдесет и три стотинки ) лева – главница.

От фактите по делото е установено, че в електронния регистър на болничните листи и решенията по обжалването им на 09.06.2020 г. са постъпили данни за анулиран болничен лист за временна неработоспособност издаден за периода от 17.05.2020 г. до 25.06.2020 г. вкл., на 12.06.2020 г. за издаден на 09.06.2020 г. болничен лист за временна неработоспособност от 09.06.2020 г. до 22.06.2020 г. вкл; на 29.06.2020 г. за издаден на същата дата болничен лист за временна неработоспособност от 23.06.2020 г. до 19.07.2020 г. вкл.; на 05.08.2020 г. за издаден на 03.08.2020 г. болничен лист за временна неработоспособност от 20.07.2020 г. до 18.08.2020 г. вкл.; на 25.08.2020 г. за издаден на 24.08.2020 г. болничен лист за временна неработоспособност от 19.08.2020 г. до 22.09.2020 г. вкл.; на 06.10.2020 г. за издаден на 02.10.2020 г. болничен лист за временна неработоспособност от 23.09.2020 г. до 22.10.2020 г. вкл.; на 27.10.2020 г. за издаден на 23.10.2020 г. болничен лист за временна неработоспособност ое 23.10.2020 г. до 21.11.2020 г. вкл.: на 08.12.2020 г. за издаден на 03.12.2020 г. болничен лист за временна неработоспособност от 22.11.2020 г. до 04.12.2020 г. вкл.; на 02.12.2020 г. за анулиран болничен лист за временна неработоспособност за периода 22.11.2020 г. до 21.12.2020 г. вкл. и на 19.01.2021 г. за издаден на 14.01.2021 г. болничен лист за временна неработоспособност за периода от 05.12.2020 г. до 11.01.2021 г. вкл. Издадените болнични листове са представени в ТП на НОИ – Варна с Удостоверения – Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. В същите е посочено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност, лицето е осигурено за съответния риск. По представените документи на И. М. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност общо в размер на 3 553,31 лв.

С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения пред него административен акт и потвърденото с него разпореждане.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ, както и потвърденoтo с него разпорежданe, e издаденo от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и e подробно мотивиранo, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че Манолов безспорно е полагал труд в полза на дружеството, поради което е възникнало осигурително правоотношение, респ. той е придобил качеството "осигурено лице" по смисъла на легалното определение, дадено с 1, ал.1, т. 3 от КСО, т. е. налице е спорната предпоставка за отпускане на парично обезщетение временна неработоспособност. Първоинстанционният съд основава доводите си за това, че въпреки липсата на доказателства дружеството да е извършвало търговска дейност, Манолов лично е извършвал ремонт на павилиона, в който е имал намерение да извършва търговска дейност.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за „осигурено лице“ следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният.

От данните по делото е установено, че във връзка с Писмо № Ц1052-40-116/28.10.2020 г. на Дирекция „ОКП“ на НОИ за осъществяване на последващ контрол по изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност е извършена проверка на дружеството ДЗЗД „П. К. 19“, [ЕИК], с управител И. М.. Проверката е възложена на контролните органи на ТП на НОИ – Варна и е приключила с издаването на Констативен протокол № КП-5-03-00905087/08.04.2021 г. и дадени към него Задължителни предписания № ЗД-1-03-00905574/08.04.20201 г. по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. В констативния протокол се съдържат констатации, че съгласно справка от Регистър „Булстат“, търговското дружество „Плод комерс 19“, [ЕИК] е вписано на 04.10.2019 г. с предмет на дейност търговия на дребно с плодове и зеленчуци, със собственици И. М. и И. И.. С анекс от 22.01.2021 г. дружеството е прекратено. При извършване на проверката И. М. не декларира полагане на труд, обекти, регистрирани касови апарати, имена на контрагенти и за него не е установено упражняване на трудова дейност. С писмо с изх. № 9101-03-182/11.03.2021 г. до ТД на НАП – Варна е поискана информация, свързана с упражняване на търговска дейност от дружеството. С писмо вх. № 9101-03-182#2/19.03.2021 г. от ТД на НАП – Варна, е получена информация, че ДЗЗД „Плод комерс 19“, [ЕИК], няма регистрирани фискални устройства и съответно продажби, и че за периода от м.06.2020 г. до м.03.2021 г. има подавани само декларации образец № 1 с КЕП на титуляр „Алат консулт“ ЕООД.

С решение № 2153-03-63/03.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Варна е отхвърлена жалбата на И. М., в качеството му на управител на ДЗЗД „Плод комерс 19“, срещу задължителните предписания, към констативния протокол. Решението е получено от жалбоподателя на 15.06.2021 г. Същото не е обжалвано пред съда в законоустановения 14- дневен срок и е влязло в законна сила. Подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за посочения период са заличени.

При наличие на доказателства, безспорно установяващи неизвършването на стопанска/търговска дейност от дружеството през периода 2020 г. – 2021 г. вкл., не може да бъде подкрепен формираният от съда извод за осъществяването от лицето на трудова дейност в полза на ДЗЗД „Плод комерс 19“. Ангажираните по делото доказателства, се свързват единствено с осъществяването на ремонт на помещение, за което липсват доказателства, че има отношение към евентуалната дейност на дружеството. Отделно от това, процесния ремонт, касае формирано от Манолов намерение, управляваното от него дружество да осъществява търговска дейност. Доказателства в подкрепа на твърденията, че дружеството е осъществявало реално търговска дейност, както и че Манолов е осъществявал трудова дейност в полза на дружеството липсват.

Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т.2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на И. М. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност по представени чрез „Плод комерс 19“ ДЗЗД – Удостоверения приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО за периода от 09.06.2020 г. до 11.01.2021 г. включително. В същите е посочено, че към деня на настъпване на временна неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск, но при извършени проверки е установено, че И. М. като самоосигуряващо се лице при „Плод комерс 19“ ДЗЗД не е извършвал трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване. Поради това законосъобразно ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Варна е постановил разпореждане за възстановяване на добросъвестно получени суми.

Неправилно и необосновано първоинстанционният съд не е съобразил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение и необосновано е приел, че органите на НОИ незаконосъобразно са разпоредили възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до необосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени.

Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на И. М. против Решение № 2153-03-117/18.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-03-328/17.09.2021 г. срещу Разпореждане № РВ-3-03-00973938/05.0.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Варна, издадено на основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 219/25.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2564/2021г. по описа на Административен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. М. от гр. Варна, против Решение № 2153-03-117/18.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-03-00973938/05.08.2021 г. на ръководителя на контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ – Варна, издадено на основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА