О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50250

София, 01.06.2023 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 4121 по описа за 2021г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от М. П. Д., чрез адвокат Н. С., срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд №1179/07.07.2021г. по в. г.д.№1528/2021г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост.

Насрещната страна „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К. , [населено място] с писмен отговор в срока по чл. чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат С. Т., оспорва жалбата. Твърди, че същата е недоказана, неоснователна и необоснована, поради което следва да се остави без уважение. Излага още, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като становището по въпросите в соченото от касатора решение е изолирано и противоречи на разрешението, възприето по същите въпроси в решение №116/25.10.2018г. по г. д.№4760/2017г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение №131/20.01.2021г. по г. д.№3855/2019г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение №145/27.11.2018г. по г. д.№527/2018г. на ВКС, ІІІ г. о.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Варна, постановил друго, с което е отхвърлил предявените от М. П. Д. срещу „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К. , [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със Заповед №616/08.01.2021г. на В. Й. Т., директор, на основание чл.330, ал.2, т.10 от КТ; за възстановяване на М. П. Д. на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител“ в „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К. , [населено място], както и за заплащане на сумата от 4 154,07лв., представляваща обезщетение за времето, през което М. Д. е останала без работа поради уволнението, за периода от 11.01.2021г. до 08.04.2021г.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са безспорно установени обстоятелствата, че страните са били в трудово правоотношение от 15.09.2010г., като ищцата е заемала длъжността „старши учител“ с място на работа – „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К. , [населено място]. На 24.06.2013г. по НОХД №733/2013г. на Окръжен съд Варна било одобрено споразумение, с което М. П. Д. била призната за виновна за извършване на престъпление по чл.256, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и на същата било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване било отложено с изпитателен срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК. В същото било посочено, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Съдът констатирал, че реабилитацията по право на М. Д. настъпила на 26.04.2016г.

Въз основа на жалба вх.№АСД – 4075/17.11.2020г. депозирана от М. дел К. А. Р., ответникът и Министерство на образованието били уведомени за осъждането на ищцата. С оглед на същото, със Заповед №616/08.01.2021г. на Директора на „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К. , [населено място] трудовото правоотношение на ищцата М. П. Д. било прекратено, считано от 11.01.2021г. Работодателят се позовал на разпоредбата на чл.330, ал.2, т.10 от КТ във вр. с пар.33, т.3 от ПЗР на ЗПУО, поради наличие на присъда на педагогическия специалист за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила акт, независимо от реабилитацията, станала известна на работодателя с жалба вх.№ АСД – 4075/17.11.2020г., в изпълнение а чл.215, ал.1, т.1 от ЗПУО.

Въз основа на така установеното съдът направил извод, че по делото са установени наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с оспорената заповед, на основание чл.330, ал.2, т.10 от КТ, а именно когато педагогически специалист по смисъла на ЗПУО е осъден за умишлено престъпление от общ характер. Посочил, че това основание за уволнение е въведено с пар.33, т.3 от ПЗР на ЗПУО и влиза в сила от 01.08.2016г. – датата на влизане в сила на закона. Приел, че тълкуването на чл.215, ал.1, т.1 и ал.3 вр. пар. 33, ал.3 от ПЗР на ЗПУО налага извод за т. нар. „незабавно действие“ на закона в тези му части и приложимост на същия спрямо заварените правоотношения, доколкото осъденото лице вече не може да заема длъжността „педагогически специалист“. Посочил, че в случая не е налице „обратно действие“ на закона, тъй като такова не е изрично предвидено и е различно от неговото незабавно действие. Обосновал, че с изменението на ЗПУО и КТ за работодателя било въведено както право, така и задължение да прекрати трудовото правоотношение при наличие на посочените в тези норми обстоятелства, без значение кога са настъпили. Направил извод, че правилото на пар.27, ал.1 от ПЗР на ЗПУО е неприложимо в процесния случай, тъй като се отнася до други условия, които последващият ЗПУО изменя и които са извън постановената от новия закон и разширена несъвместимост за заемане на педагогически длъжности. По изложените съображения приел, че персоналният обхват на разпоредбата на чл.330, ал.2, т.10 от КТ обхваща и лицата, които към влизане в сила на ЗПУО заемат длъжността педагогически специалист и са осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила съдебен акт, независимо от реабилитацията. Съдът посочил още, че изключение от това правило било предвидено за педагогическите специалисти осъдени по наказателни дела, посочени в чл.1 от ЗПГРРЛ и по отношение на онези, за които е настъпила абсолютната реабилитация по чл.88а от НК. Приел, че в процесния случай не е налице нито едно от двете изключения, тъй като съгласно разпоредбата на чл.88а, ал.3 от НК срокът за абсолютната реабилитация при условно осъждане започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок – 24.06.2016г. и изтича на 24.06.2021г. Срокът е определен по реда на чл.82, ал.1, т.4 от НК. По тези съображения приел, че правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на ищцата, на посоченото основание, без предизвестие, е надлежно породено, поради което предявените искове са неоснователни.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение с педагогически специалист на основание чл.330, ал.2, т.10 от КТ, когато присъдата за извършено умишлено престъпление от общ характер е влязла в сила и изпитателния срок за наложеното наказание е изтекъл преди влизане в сила на Закона за предучилищното и училищното образование? 2/ Как следва да се тълкува разпоредбата на чл.215, ал.3 от ЗПУО, даваща право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с педагогически специалист „при възникване на обстоятелствата по т.1“ – като такава предоставяща това право за в бъдеще или като право на работодателя да прекрати съществуващото правоотношение с педагогически специалист, възникнало преди влизане на закона в сила? 3/ Какъв е персоналния обхват на разпоредбата на чл.215 от ЗПУО – прилага ли се по отношение на педагогически специалисти, които са били осъдени за умишлени престъпления, извършени преди влизане на закона в сила, или само по отношение на педагогически специалисти, чиито присъди за извършени умишлени престъпления от общ характер са влезли в сила след приемане на ЗПУО?. Посочено е, че обжалваното решение е постановено в противоречие с установената практика на ВКС в решение №105/20.09.2018г. по г. д.№2778/2018г. на ВКС, ІV г. о.; решение №145/27.11.2018г. по г. д.№527/2018г. на ВКС, ІІІ г. о. и Решение №4/14.05.2020г. на КС на Р. Б. по к. д.№9/2019г. Искането е основано на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касационното производство е било спряно, на основание чл.292 от ГПК, по поставените в изложението на касационните основания въпроси, включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда по конкретното дело, сведени до общия въпрос: подлежи ли на прекратяване трудовото правоотношение с педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер, когато това е станало преди влизане в сила на ЗПУО /обн. ДВ бр.79/13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г./ и на разпоредбата на чл.330, ал.2, т.10 КТ, или в тези случаи съгласно § 27, ал.1 от ПЗР на ЗПУО правото на лицето да заема длъжността се преценява според действалите в отменения Закон за народната просвета изисквания за заемане на съответната длъжност.

С определение № 50117/18.04.2023г. производството е възобновено, поради постановяване и обявяване на решение по Тълкувателно дело №5/2021г. на ОСГТК на ВКС.

Поставените в изложението на касационните основания въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с разясненията, дадени в тълкувателното решение, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпроса, обобщен и уточнен от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/: „Подлежи ли на прекратяване трудовото правоотношение с педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер, когато осъждането е станало преди влизане в сила на чл.215, ал. 1, т. 1 ЗПУО (обн. ДВ, бр. 79/13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) и на разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ (обн. ДВ, бр.79/13.10.2015 г.), и приложим ли е в тази хипотеза §27, ал. 1 ПЗР ЗПУО?“, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №1179/07.07.2021 г., постановено от Варненски окръжен съд по въззивно гр. д. № 1528/2021 г.

Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: