Р Е Ш Е Н И Е

№ 50124

София, 11.12.2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

при участието на секретаря А. К. като изслуша докладваното от съдията М. Х. г. д. № 4121 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. П. Д., чрез адвокат Н. С., срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд №1179/07.07.2021г. по в. г.д.№1528/2021г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №50250/01.06.2023г. по въпроса, обобщен и уточнен от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/: „Подлежи ли на прекратяване трудовото правоотношение с педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер, когато осъждането е станало преди влизане в сила на чл.215, ал. 1, т. 1 ЗПУО (обн. ДВ, бр. 79/13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) и на разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ (обн. ДВ, бр.79/13.10.2015 г.), и приложим ли е в тази хипотеза §27, ал. 1 ПЗР ЗПУО?“.

Разрешение на същия е дадено с ТР №5/2021г. на ОСГК на ВКС, според което работодателят няма правомощие да прекрати на основание чл.330, ал. 2, т. 10 КТ вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО трудовото правоотношение с педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер, когато осъждането е станало преди влизане в сила на чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО и на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ. Прието е, че в тази хипотеза приложение намира разпоредбата на §27, ал. 1 ПЗР ЗПУО, според който завареното трудово правоотношение се запазва, ако лицето е имало право да заема съответната длъжност към момента на възникването му.

По касационните оплаквания:

В жалбата си касаторът М. П. Д., излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди, че изменението на закона, с което е въведено основанието за уволнението има действие занапред, а съдът неправилно е приложил разпоредбата на §27 от ПЗР на ЗУПО. Допълнително излага, че по отношение на нея е настъпила и абсолютната реабилитация по чл.88а от НК, което също изключва наличието на несъвместимост по смисъла на чл.215, ал.1 от ЗУПО. Моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К.“, [населено място] с писмен отговор в срока по чл. чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат С. Т., оспорва жалбата. Твърди, че същата е недоказана, неоснователна и необоснована, поради което следва да бъде оставена без уважение. Излага, че решението на въззивния съд е постановено въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят М. П. Д., чрез адвокат Н. С., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседание „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К.“, [населено място], редовно призован не се явява. С писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на въззивния съд потвърдено. Претендира присъждане на разноските за производството.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд Варна, постановил друго, с което отхвърлил предявените от М. П. Д. срещу „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К.“, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със Заповед №616/08.01.2021г. на В. Й. Т., директор, на основание чл.330, ал.2, т.10 от КТ; за възстановяване на М. П. Д. на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител“ в „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К.“, [населено място], както и за заплащане на сумата от 4 154,07лв., представляваща обезщетение за времето, през което М. Д. е останала без работа поради уволнението, за периода от 11.01.2021г. до 08.04.2021г.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са безспорно установени обстоятелствата, че страните са били в трудово правоотношение от 15.09.2010г., като ищцата е заемала длъжността „старши учител“ с място на работа – „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К.“, [населено място]. На 24.06.2013г. по НОХД №733/2013г. на Окръжен съд Варна било одобрено споразумение, с което М. П. Д. била призната за виновна за извършване на престъпление по чл.256, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и на същата било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване било отложено с изпитателен срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК.

Въз основа на жалба вх.№АСД – 4075/17.11.2020г. депозирана от М. дел К. А. Р., ответникът и Министерство на образованието били уведомени за осъждането на ищцата. С оглед на това, със Заповед №616/08.01.2021г. на Директора на „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К.“, [населено място] трудовото правоотношение на М. П. Д. било прекратено, считано от 11.01.2021г. Работодателят се позовал на разпоредбата на чл.330, ал.2, т.10 от КТ във вр. с §33, т.3 от ПЗР на ЗПУО, поради наличие на присъда на педагогическия специалист за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила акт, независимо от реабилитацията, станала известна на работодателя с жалба вх.№ АСД – 4075/17.11.2020г.

Въз основа на така установеното съдът направил извод, че по делото са установени наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с оспорената заповед, на основание чл.330, ал.2, т.10 от КТ. Посочил, че това основание за уволнение е въведено с §33, т.3 от ПЗР на ЗПУО и влиза в сила от 01.08.2016г. – датата на влизане в сила на закона. Приел, че тълкуването на чл.215, ал.1, т.1 и ал.3 вр. §33, ал.3 от ПЗР на ЗПУО налага извод за т. нар. „незабавно действие“ на закона в тези му части и приложимост на същия спрямо заварените правоотношения, доколкото осъденото лице вече не може да заема длъжността „педагогически специалист“. Посочил, че в случая не е налице „обратно действие“ на закона, тъй като такова не е изрично предвидено. Обосновал, че с изменението на ЗПУО и КТ за работодателя било въведено както право, така и задължение да прекрати трудовото правоотношение при наличие на посочените в тези норми обстоятелства, без значение кога са настъпили. Направил извод, че правилото на §27, ал.1 от ПЗР на ЗПУО е неприложимо в процесния случай, тъй като се отнася до други условия, които последващият ЗПУО изменя и които са извън постановената от новия закон и разширена несъвместимост за заемане на педагогически длъжности. По изложените съображения приел, че персоналният обхват на разпоредбата на чл.330, ал.2, т.10 от КТ обхваща и лицата, които към влизане в сила на ЗПУО заемат длъжността педагогически специалист и са осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила съдебен акт, независимо от реабилитацията. Съдът посочил още, че изключение от това правило било предвидено за педагогическите специалисти осъдени по наказателни дела, посочени в чл.1 от ЗПГРРЛ и по отношение на онези, за които е настъпила абсолютната реабилитация по чл.88а от НК. Приел, че в процесния случай не е налице нито едно от двете изключения, тъй като съгласно разпоредбата на чл.88а, ал.3 от НК срокът за абсолютната реабилитация при условно осъждане започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок – 24.06.2016г. и изтича на 24.06.2021г., определен по реда на чл.82, ал.1, т.4 от НК. По тези съображения направил извод, че правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на ищцата, на посоченото основание, без предизвестие, е надлежно породено и упражнено, поради което предявените искове са неоснователни.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По касационната жалба:

Съдът намира за основателно въведеното касационно оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение при приложение на разпоредбите на чл.330, ал.2, т.10 от КТ и на §27, ал.1 от ПЗР на ЗУПО. В противоречие с дадения отговор и формираната задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.215, ал.1 от ЗУПО и въведения въз основа на нея текст на чл.330, ал.2, т.10 от КТ имат незабавно действие по отношение на заварените правоотношения от влизането им в сила на 01.08.2016г. В противоречие с отговора е и решаващият извод на съда, че прекратителното основание по чл.330, ал.2, т.10 от КТ е изключено от приложното поле на §27, ал.1 от ПЗР на ЗУПО, тъй като същото се отнася за други условия, които новият закон изменя и които са извън разширената по обем несъвместимост за заемане на педагогически длъжности.

Допуснатото нарушение на материалния закон съставлява основание за отмяна на въззивния съдебен акт, на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.

Между страните е налице безсрочно трудово правоотношение от 2010г., като към датата на прекратяването му ищцата е заемала длъжността „старши учител“, с място на работа „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К.“, [населено място]. На 24.06.2013г. по НОХД №733/2013г. на Окръжен съд Варна било одобрено споразумение, с което М. П. Д. била призната за виновна за извършване на престъпление по чл.256, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и на същата било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване било отложено с изпитателен срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК.

За влязлото в сила споразумение и наложеното наказание работодателят узнал на 17.11.2020г. въз основа на депозираната пред него жалба вх.№АСД – 4075 от М. дел К. А. Р..

Въз основа на установеното, с оспорената Заповед №616/08.01.2021г. на Директора на „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К.“, [населено място], трудовото правоотношение на ищцата М. П. Д. било прекратено, считано от 11.01.2021г., на основание чл.330, ал.2, т.10 от КТ във вр. с §33, т.3 от ПЗР на ЗПУО /наличие на присъда на педагогическия специалист за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила акт, независимо от реабилитацията/.

От данните по делото се установява, че за периода от прекратяване на трудовото правоотношение 11.01.2021г. до 08.04.2021г. ищцата М. П. Д. е останала без работа, а последното получено от нея брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 1368,40лв.

Процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган и е мотивирана. Към датата на възникване на трудовото правоотношение между страните за ищцата М. Д. не са били налице законови пречки да заема длъжността „педагогически специалист“ по смисъла на ЗУПО. Осъждането с влязла в сила присъда е осъществено на 24.06.2013г., към която дата и към датата на възникване на правоотношението, това обстоятелство не е било предвидено като основание за несъвместимост за заемане и изпълнение на педагогически длъжности.

При така установеното, съдът приема, че по отношение на съществувалото между страните правоотношение е неприложимо предвиденото в разпоредбата на чл.330, ал.2, т.10 от КТ ново основание за прекратяване на трудовите договори с лицата „педагогически специалисти“ по смисъла на ЗПУО, въведено с §33, т.3 от ПЗР от закона. Съгласно разясненията дадени в ТР №5/2021г. на ОСГК на ВКС, разпоредбите на чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО и чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ са материалноправни и съобразно общите правила за действие по време на правните норми, имат действие занапред, доколкото в закона не е предвидено обратното им действие. Прието е още, че според определения в §60 ПЗР ЗПУО момент на влизане в сила на изменението на закона, посочените разпоредби са приложими за трудови договори, сключени след 01.08.2016 г. и за съществуващи трудови правоотношения с педагогически специалисти, чиито осъждания са факт, осъществил се след 01.08.2016 г. За осъждания на педагогически специалисти преди 01.08.2016 г. е приложим §27, ал. 1 ПЗР ЗПУО, според който се преценяват условията за заемане на педагогическата длъжност, действали по отменените ЗНП и ППЗНП към момента на осъждането, тъй като юридическият факт и последиците му в гражданскоправната сфера на лицето са възникнали и са се осъществили преди влизане в сила на новия закон, какъвто е и настоящият случай.

В заключение, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е незаконна, тъй като по отношение на нея е неприложимо правилото на чл.330, ал.1, т.10 от КТ. Уволнението следва да бъде отменено, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – уважен.

С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и предвид и обстоятелството, че ищцата е заемала за неопределено време процесната длъжност „старши учител“, с място на работа „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К.“, [населено място], основателен е и обусловеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на М. П. Д. на заеманата преди уволнението длъжност.

Налице са и материалноправните предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Незаконосъобразното уволнение на ищцата е извършено, считано от 11.01.2021 г. Вследствие на същото М. Д. е останала без работа в периода от 11.01.2021г. до 08.04.2021г., като размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за посочения период възлиза на сумата от 4154,07 лв.

По изложените съображения, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Предвид крайния изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К.“, [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на М. П. Д. сумата от 3000лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К.“, [населено място] следва да бъде осъден да заплати и дължимите се държавни такси за производството пред трите съдебни инстанции по делото, както следва: по сметка на ВРС – сумата 266,16 лв., по сметка на ВОС – сумата 133,08 лв. (държавна такса) и по сметка на ВКС – сумата 166,08 лв. (държавни такси).

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение №1179/07.07.2021г. по в. г.д.№1528/2021г. на Варненски окръжен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като незаконосъобразно, уволнението на М. П. Д. извършено със Заповед №616/08.01.2021г. на Директора на „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К.“, [населено място], извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, М. П. Д. на заеманата преди незаконосъобразното уволнение длъжност „старши учител“ в „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К.“, [населено място].

ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К.“, [населено място] да заплати на М. П. Д. сумата от 4 154,07 лв., представляваща обезщетение за оставането без работа, поради незаконосъобразното уволнение през периода 11.01.2021 г. – 08.04.2021 г.

ОСЪЖДА „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К.“, [населено място] да заплати на М. П. Д. сумата от 3000лв. – разноски в производството.

ОСЪЖДА „Четвърта езикова гимназия – Ф. Ж. К.“, [населено място], на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати дължимите държавни такси за производството по делото, както следва: по сметка на Районен съд – Варна – сумата 266,16 лв., по сметка на Окръжен съд Варна – сумата 133,08 лв. (държавна такса) и по сметка на Върховен касационен съд – сумата 166,08 лв. (държавни такси).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: