Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 5726 / 2022 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „Напоителни системи" ЕАД, чрез процесуалния му представител юрк. П., срещу решение № 2363/11.04.2022 г. постановено по адм. дело № 969/2022 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 14 от 13.01.2022 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” и дружеството е осъдено за разноски.

Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 от АПК. Изложени са доводи, че АУПДВ е издаден при неспазване изискванията за форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че административният акт е немотивиран. Развива подробни съображения в тази насока. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесният АУПДВ.

Ответната страна – директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, чрез процесуалния си представител юрк. К., в писмено становище по съществото на спора оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ № 14/13.01.2022 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за водите (ЗВ) е установено по основание и размер задължение на „Напоителни системи” ЕАД, представляващо дължима такса за водовземане, за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., в размер: 2645,94 лв. - главница, ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 244,03 лв. от повърхностен воден обект – водохващане „Черноземен“ на река Стряма, източно от с. Черноземен, община Калояново, обл. Пловдив.

От фактическа страна АССГ е установил, че „Напоителни системи” ЕАД е титуляр на разрешение за водовземане от 2001 г., с продължен срок, издадено от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район с краен срок на действие на разрешителното до 10.12.2016 г. Разрешителното е било за водовземане от повърхностен воден обект - водохващане „Черноземен“ на река Стряма, източно от с. Черноземен, община Калояново, обл. Пловдив. с цел на водоползването – напояване, с изчислени на база отчетни показания по водомерна рейка за периода 01.01.2020 – 31.12.2020 г. Не е спорно, а това се установява и от подадената от дружеството декларация, че водоползването е продължило и през 2020 г.

Оспорващото дружество е подало декларация по чл. 194б ЗВ, на 28.01.2021 г., с която е декларирало, че за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. отнетото количество вода е 2907630 куб. м.

При извършена проверка на 06.06.2019, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №ПВ2-161/20.08.2021 г., е констатирано, че дружеството не е заплатило дължимите такси за водовземане за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на 2645,94 лева.

С писмо изх. № ПО-02-230/15.09.2021 г., връчено на 14.06.2021 г., дружеството е поканено доброволно, в 14-дневен срок да заплати парично задължение /такса/ за водовземане от повърхностен воден обект – водохващане „Черноземен“ на река Стряма, източно от с. Черноземен, община Калояново, обл. Пловдив с цел на водоползването – напояване, за периода 01.01.2020 – 31.12.2020 г. изчислени на база декларирани иззети количества водна маса в посочения размер. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства, че в 14-дневния срок, посочен в поканата за доброволно изпълнение, жалбоподателят е заплатил дължимата такса за водовземане.

Производството е приключило с издаване на оспорвания АУПДВ № 14/13.01.2022 г., изпратен на дружеството и получен на 18.01.2022 г.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата против процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е установил фактическата обстановка по делото. Административният съд е изложил, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна.

Съдът е стигнал до извод, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с изискването, въведено с чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, съгласно който текст актът се издава въз основа на писмени доказателства, поради това, че е налице констативен протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението, както и покана до лицето за доброволно изпълнение.

Според съда размерът на таксите е определен на базата на посочените в декларацията по чл. 194б ЗВ отнети годишни водни обеми, като на основание 9 от ПЗРЗВ, задължението е определено съобразно заявеното и остойностено от представляващия жалбоподателя количество водна маса.

Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване.

Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.

Нормите на чл. 194, ал.1, т.1, б. „а“ и ал.6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал.1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Според 9 от ПЗР на ЗВ когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на такси, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му.

Правилен е изводът на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и не страда от пороци обуславящи неговата отмяна.

Основните оплаквания в касационната жалба са за липса на мотиви в обжалвания административен акт. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Следва да се посочи, че при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води и на начина, по който те са изчислени, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган.

Актът е съставен въз основа на представената от дружеството декларация по чл. 194б от ЗВ и констативния протокол от извършения контрол по чл. 195б, ал.2, т.4 от ЗВ.

По делото няма спор, че касаторът е извършвал водовземане от процесния воден обект. Размерът на таксите е определен на базата на посочените в декларацията по чл.194б ЗВ отнети годишни водни обеми. Не са налице и доказателства за извършено плащане.

Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2363/11.04.2022 г. постановено по адм. дело № 969/2022 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „Напоителни системи" ЕАД, [ЕИК], да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” разноски в размер на 100 лева за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ