Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Д. А. по административно дело № 5771 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. В., чрез пълномощник адв. Ю. Г., против Решение № 2960 от 03.05.2022 г., постановено по административно дело № 210/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на К. В. – прокурор в Софийска районна прокуратура, срещу Заповед № РД-04-4795/13.12.2021 г. на административния ръководител на Софийска районна прокуратура, с която е разпоредено да не се изплаща допълнително трудово възнаграждение по стенен на натовареност за 2021 г. на прокурор К. В.. Наведените доводи за наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът моли за отмяна на атакуваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта, в частта с която е разпоредено да не му бъде изплатено допълнително трудово възнаграждение.

Ответникът – административният ръководител на Софийска районна прокуратура в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора. К. В. е прокурор в Софийска районна прокуратура, където е работил като такъв и през календарната 2021 г.

С. З. № РД-04-02-3779/24.11.2020 г., издадена от административния ръководител на Софийска районна прокуратура, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по отношение на касатора за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от Закона за съдебната власт. На 26.11.2020 г., прокурор Въжаров е запознат с цитираната заповед и същата е изпратена на Висшия съдебен съвет (ВСС), на основание чл. 314, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). С решение на Прокурорската колегия на ВСС, взето на проведено на 20.01.2021 г. дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка, е потвърдено наложеното с цитираната заповед дисциплинарно наказание „забележка“ на К. В. – прокурор в Софийска районна прокуратура. Решението не е обжалвано по съдебен ред и е получено в Софийска районна прокуратура на 28.01.2021 г.

С Решение на Пленума на ВСС по Протокол № 23 от 25.11.2021 г. е дадено съгласие на административните ръководители на прокуратурите, определени с решение по Протокол № 40/23.11.2021 г. да упражнят правомощията си, съгласно правилата за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на прокурорите и следователите по реда на 1л. 233, ал. 6, изр. 1 от ЗСВ.

С писмо с изх. № 3639/2019 г. от 29.11.2021 г. на Главен прокурор на Р. Б. административните ръководители на прокуратурите в Р. Б. са уведомени относно определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения за 2021 г. Съгласно т. 1.2. посоченото писмо, във връзка с т. 2.1.2 и т. 2.2.2 и т. 2.5.2. на Решение по протокол № 40/23.11.2021 г. на ПК на ВСС, Софийска районна прокуратура е определена като високо натоварена и на съответните прокурори следва да бъде изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер на 2.3 основни месечни възнаграждения по степен на натовареност и при спазване на Правилата за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на прокурори и следователи по реда на чл. 233, ал. 6, изр. 1 от ЗСВ.

С писмо с изх. 3638/2019 г. от 06.12.2021 г. на гл. секретар при администрацията на главния прокурор на Р. Б. административните ръководители на прокуратурите в Р. Б. е дадено разяснение относно определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения за 2021 г. В т. 4 от същото е посочено, че „случаите, при които не се изплащат допълнителни трудови възнаграждения по правилата на Прокурорската колегия, са посочени изчерпателно в текста на чл. 10, ал. 4“. На основание чл. 140 от ЗСВ и чл. 10, ал. 4 от Правилата за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на прокурори и следователи по реда на чл. 233, ал. 6, изр 1 от ЗСВ, е издадена Заповед № РД-04-02-4795/13.12.2021 г., с която е разпоредено на прокурор К. В. да не се изплаща сума за допълнително трудово възнаграждение по степен на натовареност, определено от Пленума на ВСС през 2021 г., съгласно чл. 10, ал. 4 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения по реда на чл. 233, ал. 6, изр. 1 от ЗСВ, поради наложено дисциплинарно наказание „забележка“ със Заповед № РД-04-3779/24.11.2020 г., потвърдено с Протокол № 1/20.01.2021 г. на ПК на ВСС.

Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство по оспорване на заповедта от 13.12.2021 г. пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед. Събрани са относимите за казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Обсъдени са приобщените по делото писмени доказателства и съдържащата се информация в тях, като е съобразено значението им за изхода на спора. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон.

За да отхвърли жалбата на К. В., с която е бил сезиран, първоинстанционният съд обосновано е приел, че процесната заповед представлява по своята същност индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, издаден е от материално и териториално компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите правни норми. Изводите на съда се основават на извършената преценка на събраните доказателства и на доводите на страните, при която е прието за установено визираното в заповедта основание – наложено и влязло в сила дисциплинарно наказание „забележка“. Съгласно чл. 10, ал. 4, т. 1, предл. 1 от Правилата за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на прокуроки и следователи по реда на чл. 233, ал. 6, изр. 1 от ЗСВ – не се изплащат допълнителни трудови възнаграждения на прокурори и следователи в случаите на влязло в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователен е касационният довод за необоснованост на съдебното решение. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка. Формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика.

Възможността административното ръководство да изплати суми за допълнително трудово възнаграждение поначало не е безусловна, а е право възникващо в условията на дискреция. С акта на отпускане или неотпускане на допълнителното трудово възнаграждение (респ. определяне на размера му) административният ръководител на съда упражнява правомощие, делегирано му от Висшия съдебен съвет в качеството му на административен орган. Касае се до упражняване на властническо правомощие, макар и в сферата на определяне на парична престация за положен труд, тъй като административният ръководител по силата на делегираното му правомощие и в рамките на приложимите нормативни разпоредби и решения на ВСС едностранно определя отпускането и размера на допълнителното трудово възнаграждение. Налице е индивидуален административен акт, в резултат от волеизявлението на административен ръководител на орган на съдебната власт, овластен с конкретно правомощие по силата на приетите от съответната колегия на Висшия съдебен съвет Правила за определяне и и заплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, в резултат на което пряко се засягат правата (в случая имуществените) и законните интереси на съответния съдия, прокурор или следовател, което обуславя и правния интерес на последния от обжалване на заповедта на административния ръководител. Упражняването на правомощието за определяне (респ. неопределяне) на допълнително трудово възнаграждение е от позицията на административен орган, поради което обжалваната пред първата инстанция заповед попада в дефиницията на чл. 21, ал. 1 от АПК.

В конкретния случай, с Решение по Протокол № 23/25.11.2021 г., Пленумът на ВСС дава съгласие на ръководителите на прокуратурите, определени с решение по Протокол № 40 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, проведено на 23.11.2021 г. – т. 2, неразделна част от решението, да упражнят правомощията си съгласно Правилата за определяне и изплащане на допълнителни трудови възнаграждения на прокурори и следователи по реда на чл. 233, ал. 6, изр. първо от ЗСВ.

Отказът да бъде изплатено допълнително трудово възнаграждение на прокурор Въжаров е материално законосъобразен. От данните по делото е видно, че последният е наказан с влязла в сила Заповед № РД-04-02-3779/24.11.2020 г. като му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Първоинстанционният съд правилно е установил, че дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на наказаното лице на решението на пленума, от деня на решението на съответната колегия на ВСС или от деня на връчване на заповедта на административния ръководител. Същата е връчена на Въжаров на 26.11.2020 г.

Съгласно императивно установеното правило на чл. 10, ал. 4, т. 1, предл. 1 от Правилата за определяне и изплащане на допълнителни трудови възнаграждения на прокурори и следователи по реда на чл. 233, ал. 6, изр. 1 от ЗСВ – не се изплащат допълнителни трудови възнаграждения на прокурори и следователи в случаите на влязло в сила дисциплинарно решение за налагане на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ.

Административният ръководител на Софийска районна прокуратура – издател на оспорената заповед е съобразил обстоятелството, че касаторът е бил наказан с наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 6, т. 1 от ЗСВ, с влязла в сила заповед и правилно е подвел безспорно установените факти под хипотезата на приложимата правна норма – чл. 10, ал. 4, т. 1, предл. 1 от Правилата, в която е въведено като условие за изплащане на допълнително трудово възнаграждение липса на влязло в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание. Отказът на административния ръководител е съобразен с материалните разпоредби, с които ВСС е наложил ограничение за изплащане на допълнително трудово възнаграждение на магистрат, на когото е наложено дисциплинарно наказание, поради което и заповедта е законосъобразна.

Изложеното обуславя извод, че проверяваното съдебно решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния закон.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2960 от 03.05.2022 г., постановено по адм. дело № 210/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА