О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50186

София, 31.03.2023 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 3340 по описа за 2022г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „АМС ИМОТИ“ ЕООД, чрез адвокат А. К., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №1665/30.06.2022г. по в. г.д.№9617/2021г. в частта, с която на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Е. А. М., извършено със Заповед №158/04.05.2020г., издадена от управителя на „АМС ИМОТИ“ ЕООД, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ; Е. А. М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ в направление „Административна дейност – отдел финансово-счетоводен“, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и „АМС ИМОТИ“ ЕООД е осъдено да заплати на Е. А. М. сумата от 9 336,20лв., представляваща обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за периода от 05.05.2020г. до 05.11.2020г., на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1, т.1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2020г. до окончателното изплащане.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна Е. А. М. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Р. М., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че формулираните въпроси не са годни да обособят допускане на касационното им разглеждане. В условие на евентуалност излага, че решението е правилно, аргументирано и постановено при съобразяване с формираната практика на ВКС. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд София, постановил друго, с което уважил предявените от Е. А. М. срещу „АМС ИМОТИ“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №158/04.05.2020г., издадена от управителя на дружеството, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ; за възстановяване на Е. А. М. на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ в направление „Административна дейност – отдел финансово-счетоводен“, както и за осъждане на „АМС ИМОТИ“ ЕООД да заплати на Е. А. М. 9 336,20лв., представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа поради незаконното уволнение за периода от 05.05.2020г. до 05.11.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2020г. до окончателното изплащане.

Със същото съдът отхвърлил предявения от Е. А. М. срещу „АМС ИМОТИ“ ЕООД иск за заплащане на разликата над 9 336,20лв. до претендираните 14 004,30лв. – обезщетение за оставане на ищцата без работа поради незаконното уволнение за периода от 05.05.2020г. до 05.11.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2020г. до окончателното изплащане, като погасен чрез прихващане с вземания на „АМС ИМОТИ“ ЕООД срещу Е. А. М. за връщане на платени обезщетения за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ в брутен размер от 2 334,05лв. и обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ за период от един месец в брутен размер от 2 334,05лв. Решението в отхвърлителната му част е влязло в законна сила.

За да постанови този резултат, съдът приел от фактическа и правна страна следното:

Страните са били в трудово правоотношение, като ищцата заемала длъжността „счетоводител“ в направление „Административна дейност – отдел финансово-счетоводен“, въз основа на трудов договор №122/29.03.2016г. и допълнителни споразумения към него №40/04.05.2017г. и №347/13.08.2018г. Въз основа на последното споразумение ищцата заела длъжността, от която била уволнена, с трудови функции, определени с Длъжностна характеристика, одобрена на 08.01.2018г. и връчена на 16.07.2018г. Със същата, на ищцата било възложено да изпълнява следните функции: всички дейности, свързани с обработка на финансово-счетоводни документи по сметки, за които отговаря; осчетоводяване на първични и вторични счетоводни документи, изготвяне на месечни отчети по ЗДДС; въвеждане и разпределение на постъпили плащания; изготвяне на справки, издаване на фактури и други счетоводни документи; систематизиране и организиране на счетоводна документация; изготвяне на платежни документи; комуникация с клиенти и проверяващи органи; осчетоводяване на валутни и левови банкови сметки; осчетоводяване на банкови документи, разходи, регистриране на хронологично счетоводни операции, анализиране и предлагане усъвършенстване на счетоводните операции; следене на сроковете за разплащания; следене за правилното издаване и верността на получените фактури, изготвяне на оборотни ведомости, извлечения от аналитични сметки, участие при изготвяне на баланси; участие в комисии по инвентаризация и проверки; осигуряване на необходима информация за ангажиране на имуществена отговорност на работници; осчетоводяване на вноски по ДОО, здравно осигуряване, данък общ доход и данък към общините.

Съдът приел за установено, че с предизвестие №156/04.05.2020г. от А. К. – управител на ответника/работодател, ищцата била уведомена, че на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 от КТ, считано от 05.05.2020г., трудовото правоотношение се прекратява поради закриване на част от предприятието – отдел „Финансово-счетоводен“, в направление „Административна дейност“ по утвърдена със Заповед №РД-0239/23.04.2020г. организационна структура на управление и длъжностно разписание от 01.05.2020г. Предизвестието било връчено на 04.05.2020г., съобразно направеното в същото отбелязване. В него било обективирано и изявление на работодателя, че няма да спази срока на предизвестието, поради което на Е. М. било изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за целия срок. Съдът констатирал, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с извършеното прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата предала на работодателя подробно описаните в приемо-предавателен протокол активи и счетоводни документи, с които работила.

Съдът направил извод, че предизвестието за уволнение и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата са издадени от лице със съответна работодателска компетентност. Посочил, че уволнението е извършено с мотивиран акт, който съдържа посочване на правното и фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради закриване на част от предприятието. Посочил, че действително заповедта за уволнение не посочвала решението за закриване на част от предприятието, но в предизвестието за прекратяване на правоотношението била посочена Заповед № РД-02-39/23.04.2020г. за промяна на организационната структура на управление и длъжностното разписание на дружеството, което било достатъчно, за да се приеме, че заповедта е мотивирана. Изложил, че причините за закриване на част от предприятието са ирелевантни, тъй като са въпрос на преценка по целесъобразност на работодателя, която не подлежи на съдебен контрол. Ищцата била уведомена по ясен начин за основанието, послужило на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение.

Въззвният съд приел за установени и обстоятелствата, че в периода от 11.02.2020г. до 01.05.2020г. действащо в дружеството било щатно разписание и организационна структура, одобрени с решение на УС на „Първа инвестиционна банка“ АД, с Протокол №15/11.02.2020г. и Протокол от 11.02.2020г. на управителя на дружеството, както следва: управител, на когото бил подчинен оперативен директор; в йерархия под тях имало няколко направления, три от които били подчинени директно на управителя, а останалите три на оперативния директор. Бил създаден и отдел „Финансово-счетоводен“ в направление „Административна дейност“ с три щатни бройки – една за „главен счетоводител“ и две за длъжността „счетоводител“, подчинен на управителя на дружеството. Съдът посочил, че съгласно представения по делото договор за управление, на управителя на ответното дружество били възложени функциите да управлява и представлява дружеството, както и да предлага за утвърждаване на едноличния собственик на капитала щатно разписание и управленски структури на дружеството.

Впоследствие, с Протокол №51/23.04.2020г. Управителният съвет на „Първа инвестиционна банка”АД, по предложение на управителя на дружеството А. К. /протокол от 23.04.2020г./ взел решение за закриване на отдел „Финансово-счетоводен” в направление Административна дейност” с всички щатни бройки в него – за главен счетоводител и счетоводител, считано от 01.05.2020г. Било взето решение за промени в щатното разписание и в други отдели на дружеството. Въз основа на същото, със Заповед № РД- 02-39/23.04.2020г. на главния изпълнителен директор и на изпълнителен директор на „ПИБ”АД, новата организационна структура била утвърдена, считано от 01.05.2020г.

Вследствие на новото щатно разписание и закриването на отдел „Финансово-счетоводен“, ответното дружество сключило договор от 11.05.2020г., с който възложило на Д. Б. Д. да извършва писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на дружеството съгласно българското счетоводно и данъчно законодателство. В чл. 5 от договора било предвидено, че Д. Д. следвало да организира и поддържа счетоводството, в съответствие с българското законодателство; да извършва своевременно следващите се счетоводни записвания, както и необходимите изменения в тях чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии, в случаите, когато това е необходимо; да води изискуемите се синтетични и аналитични счетоводни регистри и осигурява равенство и връзка между тях; представя пред възложителя вярно и честно финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и собствения капитал на предприятието; да изготвя и подава в установените законови срокове изискуемите съгласно действащата нормативна уредба платежни документи, справки и данъчни декларации.

След извършен анализ на приетите като обективни и компетентно дадени заключения по допуснатите съдебно-счетоводни и съдебно-графологична експертиза, както и на показанията на разпитаните по делото свидетели, въззивният съд приел, че по делото е установено че считано от 01.05.2020г. основните трудови функции на длъжностите, осъществяващи счетоводството на ответното дружество са закрити. Съдът констатирал, че в структурата на ответника не били създадени нови такива, нито трудовите функции на закритите длъжности били разпределени на други длъжности по щатното разписание. След прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, счетоводството на работодателя било извършвано от лицето Д. Д., на която тази дейност била възложена по граждански договор от 11.05.2020г. Въззивният съд приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя срещу правилността на това заключение по счетоводната експертиза, тъй като изводите на вещото лице били обосновани и не противоречали на останалите събрани по делото доказателства. В този смисъл били свидетелските показания и заключенията по графологичната експертиза, според която след 05.05.2020г. свидетелката Ю. Г. е подписвала само описите за изписани масла по искания от месец юни и месец юли 2020г.; отчети за разход на гориво за месеците май, юни, юли 2020г., но не и справки или други документи. Съдът приел, че с оглед заеманата от свидетелката длъжност към този момент – „отчетник горива”, съставянето на тези документи било именно във връзка с изпълнението на възложените функции и не обосновават извод за извършвана от нея счетоводна дейност. Такъв не следвал и от установения факт, че след закриване на счетоводния отдел, фактурите в дружество били съставяни и подписвани от неговия управител. Още повече, че по делото било установено и обстоятелството, че със счетоводната програма на ответника работил наетия външен счетоводител.

Въззивният съд приел, че спорният по делото въпрос е дали решението за закриване на част от предприятието е взето от компетентен орган. В тази връзка посочил, че за да е налице валидно закриване на част от предприятието, решението за същото следва да е взето от лице с управителна и представителна власт по отношение на работодателя. При оспорване факта на закриване на част от предприятието, в тежест на работодателя е да докаже наличието на валиден акт за същото. Посочил, че отразяването на вече изявената воля в щатното разписание е техническа дейност и има само декларативно, но не и правопораждащо действие. Решението за закриване на част от предприятието е гражданско-правно изявление, насочено към работещите в дружеството, като и до съответните служители, които следва да предприемат действия в изпълнение на същото. Изложил още, че решението за закриване на част от предприятието не е формален акт, тъй като законът не съдържал изискване за специална форма за действителност или за доказване. То можело да бъде обективирано в акта за одобряване на новото щатно разписание, в уведомление до държавен орган, в акта за назначаване на комисия по подбор и други. Съдът приел, че в хипотези, в които работодател е търговско дружество, компетентен да извърши промяна в щатното разписание е представляващият работодателя, тоест този, който сключва, изменя, прекратява трудовите правоотношения. При иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ съдът може да преценява само действията на представляващия дружеството, съответно на лицата, на които той е възложил да го подпомагат. Валидността на решенията на други органи на дружеството е без значение за законността на уволнението.

С оглед на тези принципни разрешения, въззивният съд приел, че към момента на прекратяване на процесното правоотношение било взето решение от едноличния собственик на капитала на дружеството/работодател за закриване на финасово-счетоводния му отдел, но по делото не са представени доказателства такова решение да е било взето от лицето с управителна и представителна работодателска власт. Доколкото ответникът имал управител, избран от едноличния собственик на капитала, вписан в Търговския регистър, който е сключил трудовия договор с ищцата и допълнителните споразумения към него, решението за закриване на част от предприятието следвало да бъде взето именно от него. В конкретния случай, в договора между дружеството и управителя било предвидено, че решението за структурни промени в дружеството се одобрява от едноличния собственик на капитала, но тази клауза на договора не е противопоставима на лицата, с които дружеството имало гражданско-правни отношения.

При така възприето, съдът направил извод, че релевантно за законността на уволнението, в конкретния случай, е дали е налице взето решение за закриване на част от предприятието от управителя на дружеството. Приел, че по делото не е установено такова да е било взето преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Изложил, че представените протоколи, решения, заповед, длъжностни разписания и организационна структура били утвърдени от едноличния собственик на капитала, но не и от управителя на дружеството, поради което решението за закриване на част от предприятието не било взето от компетентен орган. Последното обосновало и извода на съда за незаконност на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.

Допълнително, съдът приел, че оспореното уволнение е незаконно и с оглед обстоятелството, че по делото не е установен факта, че закриването на финансово счетоводния отдел представлява закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал.1, т.2 пр. 1 от КТ. Посочил, че такова би било налице при преустановяване на дейността на определено организационно обособено звено от предприятието, което няма признаците на работодател по § 1 т. 1 от ДР на КТ. В конкретния случай съдът приел, че по делото не е установено финансово-счетоводния отдел на ответника да е бил обособен в състава на предприятието и в неговата структура, като звено с относителна самостоятелност, съгласно разясненията дадени в ТР № 5/2018г на ОСГК на ВКС. Съдът посочил, че управленската структура на ответника, преди закриване на отдела, в който работила ищцата, била следната: управител, на когото били подчинени няколко направления, едно от които „Административно направление“, обхващащо и „Финансово-счетоводния“ отдел и оперативен директор, на когото били подчинени останалите направления на дружеството. С оглед на това, съдът приел, че финансово-счетоводния отдел нямал самостоятелно ръководство в управленската йерархия. Обстоятелството, че в длъжностната характеристика на ищцата било посочено, че длъжността счетоводител е подчинена на длъжността „главен счетоводител“, не установява обстоятелството, че този главен счетоводител бил самостоятелен ръководител в управленската йерархия на ответника. В заключение, съдът направил извод, че уволнението на ищцата е незаконно, а предявеният иск за отмяната му – основателен.

С оглед основателността на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и установения факт на оставане на ищцата без работа за период от шест месеца след уволнението, съдът намерил за основателни и предявените искове за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и този с правно основание чл.344, ал.1 вр. чл.225, ал.1, пр.1 от КТ за плащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на 14 004,30лв. /изчислен на база полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец при ответника в размер на 2334,05лв./.

Предвид основателността на исковете, съдът разгледал предявеното от ответника, в условие на евентуалност, възражение за прихващане със сумата от 6 535,34лв., представляваща сбор от изплатените на ищцата: обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ, в брутен размер от 2334,05лв.; обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ, в размер на 1 867,24лв. и обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ, за периода от 05.05.2020г. до 04.06.2020г., в брутен размер на 2334,05лв.

Съдът направил извод за основателност на възражението по отношение на изплатените на ищцата обезщетения за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 2334,05лв. и това по чл.222 от КТ за период от един месец, в размер на 2 334,05лв. Посочил, че отмяната на уволнението води до отпадане на основанието за заплащане на тези обезщетения, защото дължимостта им е обвързана от законността на уволнението, поради което същите подлежат на връщане.

Съдът намерил за неоснователно възражението за прихващане с изплатеното на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ, в размер на 1867,24лв., тъй като основанието за изплащането му не предпоставяло връщането му при отмяна на незаконното уволнение и възстановяване на трудовото правоотношение между страните. Изложил, че доколкото двете обезщетения, предмет на прихващането, не възмездяват едни и същи вреди, отмяната на уволнението не се отразява на платеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск. При евентуално връщане на работа, работникът или служителят не може да претендира реалното ползване на отпуска, за който е платено това обезщетение.

В заключение съдът приел, че предявения иск с правно основание чл.344, ал.1 вр. чл.225, ал.1, пр.1 от КТ е основателен до размер от 9336,20лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ След като законът не е предвидил задължителна форма за действителност и/или доказване на решението за закриване на част от предприятието и свързаното с него съкращаване на щатни бройки, валидно ли е решение, което е взето в устна форма или е прието в писмена форма, съвместно от два органа на управление на предприятието, единият от които управляващ и представляващ работодателя, при положение, че наличието на такова решение може да бъде доказано с предвидени в ГПК доказателствени средства? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №121/08.08.2016г. по г. д.№5289/2015г. на ІV г. о.; решение №255/24.09.2013г. по г. д.№1344/2012г. на ІV г. о.; решение №343/28.12.2012г. по г. д.№748/2011г. на ІV г. о.; 2/ След като в исковата молба, в доклада пред първата инстанция и във въззивната жалба не е повдигнат спор относно валидността на решение за съкращаване на щата, допустимо ли е въззивният съд служебно да обуслови изхода на спора от решаването на този въпрос след хода по същество, в крайния съдебен акт? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №224/23.06.2011г. по г. д.№1184/2010г. на ІІІ г. о.; решение №317/16.00.2014г. по г. д.№2896/2013г. на ІІІ г. о.; решение №47/12.03.2019г. по г. д.№2322/2014г. на ІV г. о.; решение №57/13.02.2014г. по г. д.№5905/2013г. на ІV г. о. Направено е искане касационното обжалване по тези въпроси да бъде допуснато в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 3/ Изложени са твърдения за противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №1629/18.01.2000г. по г. д.№522/99г. и ТР №5/2019г. на ОСГК на ВКС по въпроса кога е налице закриване на част от предприятието и дали финансово-счетоводния отдел при ответника е бил обособен в състава на предприятието и в неговата структура като звено с относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия.

Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението.

Съдът намира, че поставените от жалбоподателя въпроси са включени в предмета на спора и са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело, поради което са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в оспорената му част, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Обжалването следва да бъде допуснато по въпросите, уточнени от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ в следния смисъл: 1. По какъв начин може да се материализира волеизявлението на компетентния орган за закриване на част от предприятието или съкращаване на щата? 2. Следва ли съдът да се произнесе по правни и фактически основания за незаконосъобразност на уволнение, които не са въведени от ищеца с исковата молба, при предявен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ? 3. Кога е налице закриване на част от предприятието?

Касаторът „АМС ИМОТИ“ ЕООД следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 266,73 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №1665/30.06.2022г., постановено от Софийски градски съд по в. г.д.№9617/2021г. в частта, с която на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Е. А. М., извършено със Заповед №158/04.05.2020г., издадена от управителя на „АМС ИМОТИ“ ЕООД, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ; Е. А. М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ в направление „Административна дейност – отдел финансово-счетоводен“, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и „АМС ИМОТИ“ ЕООД е осъдено да заплати на Е. А. М. сумата от 9 336,20лв., представляваща обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за периода от 05.05.2020г. до 05.11.2020г., на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1, т.1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2020г. до окончателното изплащане.

УКАЗВА на касатора „АМС ИМОТИ“ ЕООД, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса в размер на 266,73 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: