О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5774

гр. София, 11.12.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3624 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Б. Д. З. срещу решение № 674 от 19.06.2025 г. по в. гр. д. № 609/2025 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 99 от 08.01.2025 г. по гр. д. № 3964/2024 г. на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени следните предявени от касатора срещу „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД искове: 1) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Б. Д. З., извършено със заповед № РД-08-1/26.02.2024 г. и заповед № РД-07-14/26.02.2024 г. на управителя на „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД; 2) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на Б. Д. З. на заеманата преди уволнението длъжност „корабен електротехник в „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД; 3) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ - за осъждане на „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД да заплати на Б. Д. З. сумата 9 304. 02 лв., представляваща обезщетение на основание чл.225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение, и 4) с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - за осъждане на „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД да заплати на Б. Д. З. сумата от 1 337. 05 лв., представляваща заплатено на 14.03.2024 г. на отпаднало основание обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба жалбоподателят релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. „Действителен ли е отказ от правото за даване на писмени обяснения преди изтичането на дадения от работодателя срок? Допустимо ли е работодателят да наложи дисциплинарно наказание преди изтичането на срока за даване на писмени обяснения? Представлява ли отказът да се даде обяснения „вина“ по смисъла на чл. 193, ал. 3 КТ?“, който въпрос твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 630/28.10.2024 г. по гр. д. № 4704/2022 г. на ВКС, IV г. о. и с решение № 186/19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. на ВКС, IV г. о. и за който счита, че е налице и допълнителното основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2. „Преклудирано ли е доказателствено искане за доказване на въведени с исковата молба и отговора на исковата молба факти, направено след първото открито заседание?“, който въпрос поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 219/12.12.2016 г. по гр. д. № 248/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 125/01.10.2018 г. по гр. д. № 3530/2017 г. на ВКС, I г. о. и решение № 81/27.02.2014 г. по гр. д. № 114/2012 г. на ВКС, IV г. о.; 3.„Може ли да бъде неправомерно от трудовоправна гледна точка деяние, осъществено извън работното време, съответно допустимо ли е да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190, ал. 1, т. 7 КТ?“, който въпрос счита за разрешен в противоречие с решение № 421/10.11.2011 г. по гр. д. № 1135/2010 г. на ВКС, IV г. о., и 4.„Следва ли тежестта на дисциплинарното наказание да съответства на тежестта на нарушението?“, който въпрос твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 436/01.12.2015 г. по гр. д. № 2666/2015 г. на ВКС, IV г. о. и с решение № 551/15.07.2010 г. по гр. д. № 64/2009 г. на ВКС, IV г. о..

В законоустановения срок е постъпил отговор на касационната жалба от ответника „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД, в който той застъпва становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на съдебно – деловодните разноски пред ВКС.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима.

Въззивният съд е приел, че обуславящ в производството иск е искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението. Посочил е кои факти е необходимо да бъдат доказани от ищеца за основателността на иска, а именно: че е бил в трудово правоотношение с ответника и че му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като е уточнил, че тези факти не се оспорват. Посочил е, че съгласно чл. 193, ал. 1 и 2 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства и ако не изпълни това свое задължение, съдът, без да разглежда по същество спора, отменя дисциплинарното уволнение на това формално основание. Това императивно правило не се прилага, ако обясненията на работника и служителя не са били изслушани или дадени по негова вина (чл. 193, ал. 3 КТ). Подчертал е, че на работника или служителя следва да е дадено достатъчно време, за да организира защитата си и да даде исканите обяснения по чл. 193 КТ, като достатъчността на срока се преценява според конкретните обстоятелства по делото. В процесния случай, на Б. З. е бил предоставен тридневен срок да даде обяснения за процесното дисциплинарно нарушение. Според установените по делото обстоятелства, а именно, че същият, заемайки длъжността „корабен електротехник“ при ответника, работейки на смени, е бил установен на работното си място с 0.46 промила алкохол в кръвта, решаващият съд е заключил, че му е предоставен достатъчен срок (тридневен) за даване на обяснения по чл. 193 КТ. Счел е, че ищецът е упражнил правото си на защита, като е заявил писмено пред работодателя с получаване на искането за обяснения, че отказва да даде такива. Като е намерил, че даването на обяснения е право, а не задължение на работника или служителя, на което корелира насрещно задължение на работодателя, въззивният съд е посочил, че в процесния случай ответникът е изпълнил задължението си да поиска обяснения и да даде подходящ срок за представянето им. В рамките на предоставения срок ищецът е взел решение да не дава обяснения и това свое решение е обективирал изрично и писмено при получаване на искането на работодателя за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ (л. 49 от първоинстанционното дело). Поради това окръжният съд е заключил, че работодателят не е бил длъжен да изчака изтичането на срока, който първоначално е дал на работника или служителя, тъй като е разполагал с изричен отказ от страна на служителя да даде обяснения. Намерил е, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 193, ал. 3 КТ, тъй като обяснения не са дадени по вина на ищеца, в който смисъл е цитирал решение № 187 от 24.10.2017 г. по гр. д. № 821/2017 г. на ВКС, IV г. о.. Счел е процедурата по чл. 193 КТ за изпълнена, а възражението за извършено нарушение от ответника, неизчакал изтичането на дадения тридневен срок, за неоснователно. По довода на служителя, че деянието е извършено извън работно време, решаващият съд е приел, че от заключението на СТЕ е установено, че при проверка на автоматизираната система за персонален пропуск на работното място на ищеца, е установено, че Б. З. е работел на 24 - часови смени, като е извършил нарушението на трудовата дисциплина в работно време - по време на работната си смяна. Именно поради тази причина той се е намирал на работното си място в 21.14 ч., когато е извършена проверката с теста Дрегер, и точно поради това се е наложило да бъде сменен като дежурен „смяна“ с друг дежурен - А. С. З..

Въззивният състав е приел за неоснователно възражението на З. за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, а именно събиране на доказателства при настъпила след приключването на първото о. с. з. преклузия. Посочил е, че действително в о. с. з. от 30.09.2024 г. първоинстанционният съд е допуснал СТЕ само по въпросите, зададени от ищеца, а с молба от 03.10.2024 г. ответникът е поставил свои въпроси към вече допуснатата СТЕ, които съдът е допуснал. Счел е, че по този начин първостепенният съд е изпълнил служебното си задължение да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по делото, които се нуждаят от специални знания, спрямо които преклузия не е била настъпила. По въпроса за съответността на наложеното наказание с тежестта на дисциплинарното нарушение е намерил, че определянето на долна граница от 0.5 промила алкохол в кръвта, от която нагоре на водачите на моторни превозни средства се налага административно наказание по Закона за движение по пътищата, е ирелевантно обстоятелство в процесното дисциплинарно производство. За значимо е счел обстоятелството, че в правилника за вътрешния ред на „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД - т. 3.3.2. изрично е записано, че се забранява внасянето и употребата на алкохол или други упойващи вещества на територията на дружеството, както и идването на работа в нетрезво състояние, като в този вътрешно-служебен документ не е посочена каквато и да било граница при употребата на алкохол. Напротив, в него е посочено, че явяването на работа, съответно изпълнението на трудовите задължения, следва да се извършва в трезво състояние, т. е. при липса на каквато и да е употреба на алкохол, вкл. в минимални количества. Въззивният състав е подчертал, че наличието на алкохол в кръвта при проверка на работното място във всички случаи представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина според константната съдебна практика (решение № 232 от 31.03.2010 г. по гр. д. № 227/2009 г. на ВКС, IV г. о.). Употребата дори и на минимално количество алкохол съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като намалява способността за изпълнение на трудовите задължения и повишава риска от трудова злополука, както и от унищожаване или повреждане на имуществото на работодателя. Посочил е, че в процесния случай, ищецът е изпълнявал длъжността „корабен електротехник“ и към момента на проверката е бил „дежурен док“. Част от задълженията му са били да поддържа експлоатационната годност на дока и да асистира при спуск и потапяне на кораби. Този факт обуславя извод, че изпълняването на трудовите му задължения под въздействието на алкохол би могло да доведе до сериозни материални щети за работодателя (докът е съоръжение с висока материална стойност, както и докуваният кораб). Въззивният състав е отчел още обстоятелството, че Б. Д. З. е бил единствен „дежурен док 1 на 21.04.2024г., т. е. бил е сам на работното си място, без възможност да разчита на помощ при възникването на извънредна ситуация, което е повишавало опасността от настъпване на трудова злополука и/или на материални щети. Затова е заключил, че е било от изключителна важност същият да е бил в абсолютно трезво състояние, за да реагира адекватно на случващото се. Привеждайки се в нетрезво състояние, той е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради което налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - дисциплинарно уволнение се явява съразмерно по тежест на нарушението.

При горепосочените решаващи правни съображения, предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в настоящия си състав, приема че не са налице основания за допускане на касационен контрол на атакувания съдебен акт.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В изложението към касационната жалба на ищеца не е формулиран правен въпрос, удовлетворяващ общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените от З. въпроси изискват при отговора им да бъде изследвана конкретната установена фактическа обстановка по делото въз основа на приетите доказателства, след което да бъде даден отговор, съобразен с конкретния спор, т. е. те са относими към правилността на атакуваното решение и релевираните в тази връзка нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати от въззивния съд. Изложените оплаквания за неправилност на въззивното решение е недопустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационните жалби – предмет на настоящото производство. Навеждането на допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, когато не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото последното изисква кумулативното осъществяване на общото и някое от допълнителните основания, визирани от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК. В гореизложения смисъл отговор на първия поставен въпрос за правните последици от изричния отказ на ищеца да даде обяснения по чл. 193 КТ, обективиран в писмен вид при получаване на искането на работодателя за даване на обяснения по чл. 193 КТ, може да бъде даден само след обсъждане на конкретно установените в исковия процес правнорелевантни факти. Същото се отнася и за втория поставен въпрос досежно настъпването или ненастъпването на преклузия за събиране на доказателства относно наведени в исковата молба доводи, опровергани от ответника в отговора на исковата молба, след първото проведено о. с.з., доколкото отговорът му би бил различен при различна конкретика на различните дела и при възможното различно процесуално поведение на страните и на съда при отправянето на доказателствени искания и при допускането на такива. Третият въпрос предпоставя различна фактическа обстановка от установената от въззивния съд по конкретното дело, доколкото въззивният съд е приел, че дисциплинарното нарушение от страна на ищеца, послужило като основание за процесното уволнение, е извършено през работно време. Начинът на формулирането му от страна на касатора почива на различна преценка от негова страна на горепосочения факт, а именно че нарушението е осъществено извън работно време, т. е. съставлява оплакване за неправилност на този фактически извод на решаващия съд. Изложеното досежно третия въпрос се отнася и за четвъртия въпрос на касатора, тъй като отговорът му би могъл да е различен при различно установени по конкретния правен спор правнорелевантни обстоятелства. В този смисъл се търси отново проверка на правилността на правния извод на въззивния съд за съответствието на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение с тежестта на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание.

Следва да бъде посочено, че дори да се приеме за изводим от касационната жалба правен въпрос за това приложима ли е нормата на чл. 193, ал. 2 КТ когато работникът или служителят изрично е отказал да дава обяснения по реда на чл. 193 КТ, то той е разрешен от въззивния съд в съответствие с формираната константна практика на ВКС, обективирана в решение № 159 от 7.06.2019 г. по гр. д. № 563/2019 г. на IV г. о., решение № 254 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 507/2015 г., IV г. о. и др., т. е. не е осъществено наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (именно поради наличието на съвременна безпротиворечива съдебна практика). Според горепосочената практика на ВКС, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина (чл. 193, ал. 3 КТ). Обясненията не са изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения. При изричен отказ за даване на обяснения за допуснато нарушение на трудовата дисциплина от работника или служителя, обективиран в писмен вид, чиято действителност не е оспорена, както е в настоящия случай, с искането за даване на обяснения работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, поради което в тази хипотеза разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ е неприложима. Приложима е нормата на чл. 193, ал. 3 КТ, тъй като обяснения са поискани, но не са дадени по вина на работника или служителя. Работодателят не дължи да спази дадения срок, ако не е изтекъл до момента на изричния отказ, за да упражни правото си да прекрати трудовия договор.

На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, вкл. на служебно проверяваните основания по чл. 280, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ГПК.

С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 100 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 674 от 19.06.2025 г. по в. гр. д. № 609/2025 г. на Окръжен съд - Варна.

ОСЪЖДА Б. Д. З., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], сумата 100 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.