ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50150

гр.София,20.03. 2023г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3133 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Ц. К., чрез адв. Р. М., срещу решение № 150/28.06.2022г. по в. гр. д.№ 573/21г. по описа на ОС Враца, с което, след отмяна на първоинстанционното решение на РС Козлодуй, са отхвърлени исковете на касатора срещу „АЕЦ К.“ ЕАД по чл. 344, ал.1 т.1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 64/09.06.2021г.; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на 36 000 лев обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.

Касаторът иска отмяна на обжалваното решение изцяло, обосновавайки касационните основания по чл. 281,т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото, от които първите три са уточнени и конкретизиран от касационния съд съгласно правомощията му, очертани с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:

1/ Изключена ли е забраната на чл. 17, ал.2, изр.2-ро ГПК, когато административният акт, послужил като основание за издаване на уволнителна заповед, не подлежи на съдебен контрол?

2/ От чии компетенции е даването на заключение, че заеманата от ищеца длъжност е противопоказна за здравето му ?

3/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи съображения и да даде отговор по всички доводи и възражения на страните?

4/ Задължен ли е работник да подпише допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение в условията на чл. 325, ал.1, т.9 КТ без наличието на решение на ТЕЛК?

5/ Законосъобразно ли е трудов договор да се прекрати от работодателя по чл. 328, т.12 КТ след отказ на работник да подпише предложен му анекс за изменение на трудов договор по реда на чл. 325, т.9 КТ и без наличие на решение на ТЕЛК?

Първият въпрос е обоснован от твърдението, че въззивният съд е отказал да обсъжда законосъобразността на цитираното в уволнителната заповед решение на Комисията при Националния център по радиобиология и радиационна защита /НЦРРЗ/, приемайки, че същото е постановено по жалба на ищеца, поради което е налице запрета на чл. 17, ал.2, изр.2 ро ГПК. Според касатора това разрешение не е съобразено с обстоятелството, че постановените по реда на чл.7 от Наредба № 11/22.10.2018г. за здравните норми и изисквания при работа в среда с йонизиращи лъчения решения на комисията при НЦРРЗ не е предвиден съдебен контрол. Затова, директното позоваване на подобно решение като основание за уволнението позволява, според касатора, изследване на законосъобразността му в съдебен процес, чиито предмет е законосъобразността на основаната на същото уволнителна заповед, в приложение на правото му на „достъп до съд“, гарантирано от чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Твърди се, че като е приел обратното въззивният съд не се е съобразил с практиката на ВКС в решения № 170/ 01.08.2017г. по гр. д.№ 1284/2017г. на ІV ГО и решение № 75/08.05.2018г. по гр. д.№ 3176/2017г. на ІІІ ГО, а разрешението на подобен въпрос ще е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона.

Вторият въпрос е във връзка с тезата на касатора, че в случая липсва решение на компетентен орган за медицинската му непригодност да изпълнява работата си в среда на йонизиращо лъчение. И по този въпрос се сочат допълнителните селективни основания на чл. 280, ал.1 т.1 (противоречие с решение № 275 по гр. д.№ 3049/2013г. на ІVГО, ВКС) и т.3 ГПК.

Третият въпрос, поставен в хипотеза на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, е изведен от оплакването, че въззивният съд не е обсъдил довода на ищеца за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, поради неизвършване на дължимата, съгласно Наредба № 11/2018г. на МЗ, индивидуална преценка за връзката между заболяванията на ищеца с евентуалната му непригодност за работа в среда на йонизиращи лъчения.

По последните два въпроса се сочи допълнителното селективно основание на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Ответникът „АЕЦ К.“ ЕАД оспорва касационната жалба и възразява срещу наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:

Въззивният съд е постановил обжалваното решение при следната безспорно установена фактическа обстановка:

Ищецът е заемал длъжността механик при ответника в Дирекция „Производство“, ЕП-2, направление „Ремонт“, отдел „Изпълнение на ремонта“, цех “Оборудване І ви контур“, сектор „Оборудване І ви контур“, група „Въртящи механизми“, бригада „ Главни ГЦП“ по безсрочен трудов договор и възникналото на това основание трудово правоотношение е било прекратено със заповед № РД-64/09.06.2021 г. на изпълнителния директор на търговското дружество – работодател, считано от 15.06.2021г. Уволнението е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ - поради обективна невъзможност на работника за изпълнение на трудовия договор, изразяваща се в медицинска непригодност за работа в среда с йонизиращо лъчение, съгласно заключение от НЦРРЗ и протокол на комисията по трудоустрояване. Сред изискванията за заемане на длъжността в длъжностната характеристика на ищеца е липсата на медицински противопоказания за работа в среда с йонизиращи лъчения, съгласно списък към Наредба №11на МЗ. Заеманата от ищеца длъжност се изпълнява в среда с йонизиращо лъчение. Ищецът е преминавал редовни проверки на здравословното си състояние и през 2013г. е диагностициран с психиатрично заболяване „хипомания“ и намалено зрение на едното око. На 29.04.2021г. с протокол № 36/16 лекарската комисия към Службата по трудова медицина при ответника е дала предложение на работодателя ищецът да не бъде допускан до работа в среда с йонизиращо лъчение /СЙЛ/ и да бъде преместен на друга работа, при други условия на труд - без СЙЛ и без психоемоционално напрежение. Този протокол е обжалван от ищеца и с решение от 13.05.2021г. комисията за медицинска пригодност към НЦРРЗ е приела, че ищецът е непригоден за работа в СЙЛ по т.13 от приложение №4 към чл. 11 от Наредба № 11/2018г на МЗ. С решение от 18.05.2021г. комисията по трудоустрояването при ответника е взела решение ищецът да бъде преназначен на същата длъжност, но на друго работно място, което не е СЙЛ. Изготвено било допълнително споразумение за преназначаване на тази длъжност, което ищецът отказал да подпише.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел, че протоколът на Службата по трудова медицина не е административен акт; функциите и правомощията на Службата по трудова медицина /СТМ/, съгласно Наредба № 3/25.01.2008г. за условията и реда за осъществяване на дейността на СТМ не се ограничавали/дерогирали от Наредба № 11/2018г. на МЗ; нямало пречка отражението на йонизиращото лъчение върху здравословното състояние на ищеца, предвид установените му заболявания, да бъде установено от СТМ, нито пък тя да даде предписание за извеждането му от работа и за трудоустрояване. Изводите на СТМ били потвърдени с решението на комисията при НЦРРЗ, което не било нищожен административен акт, защото било издадено в предписаната от закона форма и при наличие на основание за издаването му – жалба на ищеца срещу протокола на СТМ. Въззивната инстанция е приела, че не може да упражни косвен съдебен контрол по чл. 17, ал.2 ГПК за законосъобразност на решението на комисията, тъй като ищецът е участвал в административното производство по постановяване на решението, но успоредно с това е изтъкнала, че решението само потвърждава безспорно установеното психическо заболяване на ищеца, което е абсолютно медицинско противопоказание за работа в СЙЛ. Според въззивния съд заповедта е законосъобразна, защото когато обективната невъзможност по т.12 на чл. 328 КТ е свързана със здравословното състояние на работника и служителя, било достатъчно единствено установяване на медицинската пречка, без значение от кого – ТЕЛК, НЦРРЗ, лекарска комисия към СТМ или конкретен специалист.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Поставеният от жалбоподателя трети въпрос - за задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на страните, е принципно обуславящ по всяко дело и в случая по него се установява допълнителната предпоставка на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за достъп до касация. Налице е многобройна и трайно установена практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд, като инстанция по същество, е длъжен да обсъди в своето решение, в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, всички релевантни доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото. Въззивният съд дължи самостоятелен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, които имат отношение към доводите и възраженията на страните, а необсъждането на първите и непроизнасянето по вторите, е съществено нарушение на процесуалните правила. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите на решението и следва да са обосновани, а не декларативни.

Обжалваното решение е постановено в противоречие с цитираната практика, защото по основния довод на ищеца за незаконосъобразност на уволнителната заповед – че основанието й в случая не е просто функция на заболяването му, не са формирани мотиви. Решението не отговаря на основния спорен по делото въпрос, който не е кой е компетентният орган да установи заболяването на ищеца, а дали последното е довело до обективна невъзможност за изпълнение на трудовите му задължения.

В обобщение, касационен контрол ще следва да се допусне по посочения правен въпрос, а по останалите питания съдът ще вземе отношение при разглеждане на жалбата по същество.

Жалбоподателят не дължи държавна такса.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150/28.06.2022г. по в. гр. д.№ 573/21г. по описа на ОС Враца.

Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: