О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50133

гр. София, 14.03.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 999 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото Б. Д. Ш. против решение № 266199/21.10.2021г. по гр. д. № 8242/2020г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 8165/10.01.2020г. по гр. д. № 400/2019г. на Районен съд - София, в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422 ГПК срещу Б. Д. Ш. (в условия на солидарност и срещу необжалвалия другар М. Д.) от „Райфайзенбанк БългарияАД установителни искове с правно основание 430 ТЗ за сумите от 10 696,78 лева - главница по договор за банков потребителски кредит № 1512141117036163/23.12.2015г., ведно със законна лихва от 30.11.2017г. до окончателното плащане; 367,37 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.04.2017г.- 31.10.2017г. и 29,81 лева - мораторна лихва върху главницата за периода 05.04.2017- 31.10.2017г.

Касаторката твърди, че решението е недопустимо, съответно по съществото е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не става ясно „Райфайзенбанк (България)” ЕАД за кой период и върху какви главници какви лихви начислява. Сочи, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 06.12.2017г. за сумата от 10 696,78 лева - непогасена главница по договор за кредит от 23.12.2015г. (възприемайки в заповедта, че предсрочната изискуемост е настъпила), ведно със законната лихва от 30.11.2017г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 367,36 лева за периода от 5.4.2017г. до 31.10.2017г., наказателна лихва в размер на 177 лева за период от 5.4.2017г. до 31.10.2017г. /който период не е заявен със заявлението/, докато с исковата молба се претендира нещо съвсем различно, като за периода от 05.04.2017г. до 31.10.2017г. се претендирали няколко вида лихва. Счита, че по този начин не е предявен главен установителен иск относно главницата и лихвите по заповедта за изпълнение. Същевременно твърди, че отделни самостоятелни осъдителни искове са нови претенции, относно вземания, които не са предявени със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респективно не са присъдени с процесната заповед за изпълнение. Съответно намира, че в случая са налице обективно кумулативно съединение на искове, а именно установителени искове и осъдителени искове относно вземанията, които не съществуват в заповедта за изпълнение. Намира, че представената от ищеца справка по чл.366 ГПК не кореспондира със значението си и с договора за банков кредит, както и не са приложени доказателства за твърдените вземания. Не е ясно, нито за кого и от кого, нито по повод на какво правоотношение са изготвени, поради което съставляват документ е негоден да служи за доказателство и да установява твърдените факти и обстоятелства. Същевременно намира решението за неправилно и незаконосъобразно и по съществото си, доколкото счита главните и акцесорните претенции на ищцовата страна за неоснователни и недоказани по размер. Ищецът не е представил доказателства, че на кредитополучателката-касатор е предоставен банков кредит в твърдените размери, както и че твърдяната сума е преведена (с нея е захранена сметката) на кредитополучателя и, че тя е усвоена от нея. Не е представил и доказателства, че сочената в експертизата банкова сметка е на касаторката както и, че „разпечатаното“ от вещото лице приложение наречено „извлечение от сметка“, е действителната й сметка. Приложеният документ е частен такъв, който не носи подписът на ответника по делото и изхожда от вещото лице, поради което именно банката - ищец е следвало да докаже истиността му. В тази връзка Ш. сочи, че ищецът не е представил доказателства за спазване на предвидената в закона писмена форма за действителност съгласно чл.430, ал.3 ТЗ, във връзка с чл.293, ал.6 ТЗ на изменението на договора за кредит. На последно място твърди, че липсват доказателства уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до кредитополучателя-касатор. Поддържа и възраженията си за изтекла давност по отношение на всички задължения (всяка вноска по отделно), падежирани преди три/пет години преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респективно три/пет години преди депозирането на исковата молба. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира присъждане на разноските по делото за трите инстанции, като представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по жалбата – ищецът „Райфайзенбанк БългарияАД не представя отговор на същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, 430 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителни искове при условията на евентуалност по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. 430 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано пред Районен съд – София по искова молба на „Р. Б. ЕАД против Б. Д. Ш. и М. И. Д. за установяване вземания на ищеца срещу ответниците, в качеството им на солидарни длъжници по договор за кредит от 23.12.2015г., чиято предсрочна изискуемост е настъпила, за сумите 10 696.78 лева - непогасена главница, ведно със законна лихва от 30.11.2017г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 367,37 лева за периода от 5.04.2017г. до 31.10.2017г. и наказателна лихва в размер на 177 лева за периода от 5.04.2017г. до 31.10.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 84187/2017г. на Районен съд - София. Претендират се и разноските за исковото производство.

От фактическа страна е изяснено, че на 23.12.2015г. между ищеца Райфайзенбанк /България/ ЕАД, в качеството му на кредитор, от една страна, и ответничката Б. Д. Ш., като кредитополучател, и ответничката М. И. Д., като съдлъжник, от друга страна, е сключен договор за потребителски кредит № 1512141117036163, с който банката - кредитор се задължава да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 12 500 лева за задоволяване на потребителски нужди, с краен срок за погасяване на кредита 05.01.2023г. Уговорено е в чл.4.1 и 4.2 от договора за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата, кредитополучателят да заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер 6.90%, а след изтичане на този срок размерът на годишната лихва да е 6-месечен СОФИБОР + 5.953 пункта надбавка, който се преизчислява два пъти в годината. От представения погасителен план е установено, че както е уговорено в чл.5.2 от договора, кредитът се погасява на 84 месечни анюитетни вноски, дължими на 5-то число, считано от 05.02.2016 г. до 05.01.2023г., с размер на месечната вноска 188,05 лева. Уговорено е в чл.9.1. от договора правото на банката да начислява наказателна надбавка върху забавената сума в случай на просрочие, на която и да е погасителна вноска по кредита или на част от нея, като съгласно чл.9.2 от договора, банката има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя / съдлъжника, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми за предсрочно и незабавно изискуеми.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно - счетоводната експертиза е установено, че сумата по кредита в размер на 12 500 лева е усвоена по сметка на кредитополучателя Б. Ш. на 28.12.2015г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.11.2017г. размерът на непогасената главница по кредита е 10 696,78 лева, от които 802,89 лева представляват непогасени вноски за главница с падежи, настъпили в периода 05.04.2017г. - 05.10.2017г., и 9 893,89 лева - предсрочно изискуема непогасена главница, размерът на възнаградителната лихва е общо 367,37 лева, от които лихвата върху редовно падежиралите главници за периода 05.04.2017г. - 05.10.2017г. е 322,97 лева, а върху предсрочно изискуемата главница- 44,40 лева, а наказателната лихва е 169,98 лева. Възнаградителната лихва е определена като част от анюитетните месени вноски, като за периода 05.04.2017г. - 05.08.2017г. е била 6.244 пункта, а за периода 05.08.2017г. - 05.10.2017г. - 6.213 пункта. Наказателната лихва е определяна съгласно чл.4.5. от договора, като към размера на възнаградителната лихва за съответният период, са прибавени 10 пункта. За периода 05.04.2017г. - 05.08.2017г. наказателната лихва е била 16.244 пункта, а за периода 05.08.2017г.- 05.10.2017г. - 16.213 пункта.

С писма изх. № 001-100604 и 001-100605 от 10.10.2017г. ищецът е обявил предсрочната изискуемост на задълженията по договора за банков кредит, поради неплащане на месечните погасителни вноски за периода от 05.04.2017г. до 05.10.2017г.,. Предвид, че обратната разписка с дата на връщане 01.11.2017г. на писмо изх. № 001-100604 до ответничката Б. Ш. е посочено, че писмото не е получено, защото пратката не е потърсена, съдът е приел, че същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Писмо изх. № 001-100605 е връчено лично на ответника М. Д. е обратна разписка на 12.10.2017г.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците по настоящото дело на 30.11.2017г., въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 06.12.2017г. по ч. гр. д. № 84187/2017г. на РС - София.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от ответничката М. Д. в срока по чл.414 ГПК, а на ответничката Б. Ш. заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Въз основа на представения договор за потребителски кредит съдът е приел, че е налице валидното възникнало облигационно отношение по договор за кредит, по което кредиторът е изпълнил задълженията си да предостави уговорената сума в размер на 12 500 лева на 28.12.2015г., чрез превеждането й по посочената в договора банкова сметка на името на кредитополучателя - Б. Ш.. С оглед на това за кредитополучателя Б. Ш. е възникнало задължение да върне заема, заедно с възнаградителна лихва, на 84 месечни анюитетни вноски, дължими на 5-то число на месеца, считано от 05.02.2016г. до 05.01.2023г. За това задължение солидарно е поела отговорност и ответничката М. Д..

Съдът е констатирал, че съдлъжниците са преустановили погасяването на кредита, като не са погасили дължимите месечни вноски /главница+лихва/ за периода 05.04.2017г. - 05.10.2017г. В съответствие на т.18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г. ОСГТК на ВКС и на основание уговорено в чл. 9.2 от договора за кредит банката е обявила предсрочната изискуемост с писмено уведомление, изпратено на адреса на ответничката Б. Ш., посочен и като адрес за кореспонденция в договора, с писмо с обратна разписка. Въпреки, че писмото не е получено от ответничкана Б. Ш., защото пратката не е била потърсена, съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на т.12.8 от договора, че изявленията в писмена форма ще се считат за получени, ако достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателя. Съответно е счел, че кредитополучателят е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 01.11.2017г., която правилно е била осчетоводена от банката на същата дата. Приел е, че размерът на дължимата главница /редовно падежирала главница + предсрочно изискуема главница/ е 10 696,78 лева, съгласно заключението на счетоводната експертиза и тъй като изискуемостта на това вземане е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е намерил същото е дължимо.

Предвид, че договорът за потребителски кредит е възмезден - чл. 9, ал. 1 ЗКП и в чл.4 от процесния договор е уговорено кредитополучателят да заплаща възнаградителна лихва на банката за ползвания кредит, съдът е заключил, че искове за акцесорните вземания срещу ответничката Б. Ш. следва да бъдат уважени. Кредитирал е заключението на счетоводната експертиза, че възнаградителната лихва е определяна като част от анюитетните месечни вноски и нейният размер е общо 367,37 лева за периода 05.04.2017г. - 01.11.2017г, от които 322,97 лева - лихва върху редовно падежиралата главница и 44,40 лева - лихва върху предсрочно изискуемата главница. С оглед на гореизложеното, е заключил, че исковете са основателни за непогасена главница в размер на 10 696,78 лева и за възнаградителна лихва върху главницата в размер на 367,37 лева за периода 05.04.2017г. - 31.10.2017г.

Счел е, че ответничката М. Д., доколкото се е задължила да отговаря солидарно за процесния дълг, дължи същите вземания.

Приел е и че на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от датата на заявлението - 30.11.2017г. при съобразяване последиците от предявяване на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК.

Предвид приетото от съда за установено изпълнение от страна на ищеца на задължението му да предостави сумата по уговорения кредит и неизпълнение от страна на солидарните длъжници по погасяването му, съдът е заключил, че са налице основания за ангажиране отговорността на ответника по иск за неустойка. В тази връзка е установил уговорена мораторна неустойка, формирана в размера по чл. 9.1. от договора, а именно наказателна надбавка към уговорената лихва в размер на 10 пункта годишно за съответният период /или възнаградителна лихва 6.244 пункта + надбавка 10 пункта = общо 16.244 пункта наказателна лихва годишно за периода 05.04.2017г. - 05.08.2017г., възнаградителна лихва 6.213 пункта + надбавка 10 пункта = общо 16.213 пункта наказателна лихва годишно за периода 05.08.2017г. -05.10.2017г., която според експертизата за периода 05.04.2017г. -31.10.2017г. възлиза на 40,76 лева, а върху непогасената предсрочно изискуема главница - в размер на 129,22 лева. Съдът е намерил така уговорената клауза за неустойка в чл.9.1. от договора за недействителна, поради противоречие с чл.33, ал.1 ЗКП, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва за времето на забавата и чл.33, ал.2 ЗПК, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Предвид, че на основание чл.26, ал.4 ЗЗД, нищожната, поради противоречие с императивна правна норма уговорка следва да бъде заместена с правилото на нормата на чл.33 ЗКП, е заключил, че кредиторът има право само на обезщетение за забава в размер на законната лихва, която за заявения исков период е в размер на 29,81 лева и съответно за разликата до претендираните 177 лева искът за неустойка /наказателна лихва/ е неоснователен.

Съдът не е разгледал евентуалните искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. 430 ТЗ и чл.92 ЗЗД, поради несбъдване на процесуалното условие за разглеждането им.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „Наличието и подписването на договор за кредит, удостоверява (доказва) ли наличието на облигационна връзка и предоставяне, респ. и в частност усвояването на кредита и длъжна ли е банката да докаже този факт пълно и главно, доколкото черпи за себе си благоприятни правни последици?; Твърди се противоречие с: определение № 482/10.07.2014г. по ч. гр. д. № 2008/2014г. на ВКС, решение № 11087/09.08.2011г. по адм. д. № 116/2011г. на ВАС, решение № 12428/05.10.2011г. по адм. д. № 4199/2011г. на ВАС, решение № 1156/24.01.2011г. по адм. д. № 1786/2010г. на ВАС.“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради следното:

Не е налице поддържаната от жалбоподателката евентуална недопустимост по чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК на атакувания акт. Установителните искове, предявени по реда на чл.422 ГПК, са в рамките на заявените в заповедното производство вземания, като единствено с исковата молба е конкретизирана възнаградителната и наказателната лихва върху редовно падежираната, съответно върху предсрочно изискуемата главница.0

Единственият формулиран от касаторката въпрос не може да предпостави допускането на решението до касация, тъй като, на първо място, безспорно в съдебната практика е, че договорът за банков кредит е консесуален, поради което с подписването му възниква облигационно правоотношение между страните по него, а на второ място, противно на твърдението на жалбоподателката, съдът е приел, че въз основа на заключението на вещото лице, банката е доказала и усвояването на кредита, като несъгласието на касаторката с този извод на съда не е основание да се приеме противното. Следва да се има предвид, че във връзка с оценката на заключението на вещото лице не е поставен въпрос относно приложението на чл.202 ГПК, като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, този въпрос не може да бъде формулиран и служебно от съда – Тълкувателно решение № 1/ 2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Не се доказва наличието на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото цитираната от касатора съдебна практика, на първо място, е напълно неотносима към спора – касае приложението на чл.62, ал.2 ЗКИ относно банковата тайна, и на второ място, актовете на ВАС не представляват практика на ВС или на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Не е осъществена и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия или на закона, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т. о. на ТК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266199/21.10.2021г. по гр. д. № 8242/2020г. на Софийския градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.