Р Е Ш Е Н И Е
№ 341
Гр. София, 10.12. 2025г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.
ЧЛЕНОВЕ : М. Ж. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря В. М. като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 60 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 1860/11.06.2025г. по к. т.д. № 60/2025г. на ВКС, 1 т. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение №608/18.10.2024г., постановено по в. т.д. № 484/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 568 от 18.04.2024г. по т. д. № 20231100901652 по описа на Софийски градски съд, VI – 3 състав, и са отхвърлени предявените от М. А. З. срещу „МТХ ТРЕЙД“ ООД, Б. В. С. и Д. Е. Г., искове с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. трето от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че са несъществуващи обстоятелствата, вписани под № 20210319104034 по заявление образец А 4 с вх. № 20210315123253 в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „МТХ ТРЕЙД“ ООД, а именно: 1/ прехвърляне на 5 000 дружествени дяла от съдружника М. А. З. на съдружника Д. Е. Г.; 2/ прехвърляне на 20 000 дружествени дяла от съдружника М. А. З. на съдружника Б. В. С.; 3/ заличаване като съдружник на М. А. З. и 4/ обявяване на нов дружествен договор.
В касационната жалба, подадена от М. А. З. чрез процесуалния му пълномощник – адв. Л. Д., се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател счита, че неправилно въззивният съд е приел, че сключените договори не са нищожни, тъй като били в изпълнение на решение на Общото събрание на съдружниците от 09.03.2021г. и споразумение от 12.03.2021г., въпреки че спорът за нищожността на същото бил изключен от предмета на делото с доклада на първоинстанционния съд. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че не следва да се произнася по нищожността на споразумението извън спазване на формата, тъй като конкретни факти и възражения са въведени своевременно. Според жалбоподателя липсва еквивалентност на насрещните престации по споразумението, в което са предвидени само и единствено ползи за двамата ответници – физически лица, но не и задължения. Касаторът поддържа, че споразумението не урежда никакви други плащания към него, освен стари и безспорни такива /по т. 1.1 до т. 1.4/, нямащи отношение към продажбата на дяловете. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че споразумението има характер на извънсъдебна спогодба по чл. 365 ЗЗД, тъй като в същото липсват взаимни отстъпки. Изтъква, че по отношение на сочения управленски деликт не са ангажирани никакви доказателства от ответниците. Касационният жалбоподател счита, че решението на Общото събрание за прехвърляне на дяловете не е част от фактическия състав на сделката и е ирелевантно за преценката относно нищожността на договорите, поради което изводът на въззивния съд, че като не е атакувал решението на ОС от 09.03.2021г., не можел да оспорва договорите по-късно, е неправилен. По подробно изложените доводи претендира отмяна на въззивното решение и уважаване на исковите му претенции. В проведеното съдебно заседание поддържа жалбата и претендира уважаването й чрез процесуалния си представител – адв. Д.. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – „МТХ ТРЕЙД“ ООД, Б. В. С. и Д. Е. Г., оспорват същата чрез процесуалния си представител – адв. Й. по съображения, подробно изложени в общ писмен отговор от 03.01.2025г. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържат оспорването чрез адв. Й., който излага съображения и в писмени бележки. Заявяват, че не претендират разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, Апелативен съд – София е приел, че съгласно протокол от Общо събрание на дружеството от 09.03.2021г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието, съдружниците са взели решение за продажба по номинална стойност на дружествените дялове, притежавани от М. А. З., съответно 20 000 дружествени дяла от капитала на „МТХ Трейд“ ООД – на съдружника Б. В. С., и 5000 дяла – на съдружника Д. Е. Г., както и за промяна на дружествения договор. Въззивният съд е посочил, че на 12.03.2021г. между М. З., Б. С. и Д. Г. са сключени двата договора за покупко-продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието, с които ищецът е продал на ответниците притежаваните от него 25 000 дружествени дяла от капитала на „МТХ Трейд ООД по номинална стойност за сумата от общо 25 000 лв.
Въззивният съд е възприел, кредитирайки заключението на експертизата, че към 12.03.2021г. пазарната стойност на притежаваните от М. З. 25 % от капитала на „МТХ Трейд“ ООД възлиза на 8 161 000 лева (25% от 32 643 000 лева), а във вариант по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, че стойността на ликвидационния дял на М. З. към същата дата - 12.03.2021г. е 1 306 500 лева, като пазарната стойност на процесните дружествени дялове е определена въз основа на методите на дисконтираните парични потоци и на чистата стойност на активите.
Апелативният съд е посочил, че на 12.03.2021г. между ищеца, ответниците и трети за производството лица / Т. Л. К. и Б. И. Г./ е сключено споразумение с нотариална заверка на подписите за уреждане на финансови отношения. В чл. 1, т. 1 – т. 7 и т. 11 от същото страните са постигнали съгласие относно размера и задълженията за изплащане на парични суми от дружеството на ищеца и трети лица. В чл. 1, т. 8 и т. 9 и чл. 5 и 6 са уговорени задължения за сключване на окончателни договори за прехвърляне на дружествени дялове по номинална стойност от съдружника М. А. З. на съдружниците Б. В. С. и Д. Е. Г.. В чл. 1, т. 10 е уговорено освобождаване на ищеца от отговорност за дейността му като управител на „МТХ ТРЕЙД“ ООД за 2019г. и 2020г. В чл. 1, т. 12 е уговорено встъпване в дълг от ищеца по договори за паричен заем със заемател А. И. и заемодател „МТХ ТРЕЙД“ ООД в общ размер на 51 667,91 лева. В т. 13 е договорено прехвърляне на собствеността на лек автомобил „Ауди“ с рег. [рег. номер на МПС] от „МТХ ТРЕЙД“ ООД на М. А. З. за сумата от 60 484,50 лева. Съгласно чл. 7 М. А. З. се е задължил да продаде на Д. Е. Г. 100% от капитала на „МТХ ТРЕЙД“ - Чехия, регистрирано в Р. Ч. а съгласно чл. 8 М. А. З. се е задължил да продаде на Д. Е. Г. 100% от капитала на „Екс мобайл“, регистрирано в Р. Ч. също по номинална стойност. В чл. 9 съдружниците в „МТХ ТРЕЙД“ ООД се задължили в срок до 30.06.2020г. да приемат решение на ОС на съдружниците за освобождаване от отговорност на М. А. З. за дейността му като управител. В чл. 14 е уговорено, че М. А. З. се отказва от други дивиденти от „МТХ ТРЕЙД“ ООД, освен посоченият в чл. 1.1.
Въззивният съд е приел, че на извънредно Общо събрание на съдружниците на „МТХ ТРЕЙД“ ООД, проведено на 09.03.2021г. единодушно е прието решение за продажба по номинална стойност на дружествените дялове на М. З., като това решение не е оспорено по отношение на неговата законосъобразност по реда на чл. 74 ТЗ, поради което ищецът не можел след повече от три години „да се сети“, че договорите, сключени в изпълнение на същото, били нищожни поради противоречие с добрите нрави.
САС е приел, че споразумението от 12.03.2021г. представлява извънсъдебна спогодба по чл. 365 ЗЗД, която има преобразуващо действие по отношение на договорените с нея права и задължения на страните, с оглед взаимните отстъпки, които страните са си направили. Посочил е, че тази спогодба не е нищожна от външна страна, поради което въззивният съд не се произнася служебно по нейната нищожност съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1 от 2020г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд е приел, че уговарянето на цена при възмездното прехвърляне на дружествени дялове в ООД е съобразно принципа на договорната свобода – чл. 9 ЗЗД, доколкото Търговският закон не съдържа разпоредби, относими към формирането на цената на дружествения дял. Счел е, че при преценка в съвкупност на всички относими доказателства по делото, решението на Общото събрание на съдружниците с участието на ищеца и ответниците, сключването на извънсъдебната спогодба, в изпълнение на които са процесните договори за продажба на дружествени дялове, следвало, че тези договори не са в противоречие с добрите нрави и не са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. С оглед горното е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете. Решението е подписано с особено мнение от съдията - докладчик.
С определение №1860 / 11.06.2025г. по к. т.д. №60/2025г. на ВКС, 1 т. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следния обобщен процесуален въпрос: „За задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните“.
Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по т. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По въпроса относно задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди в решението си всички изложени във въззивната жалба оплаквания е налице и практика на ВКС, обективирана в решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. решение №202/21.12.2013г. по т. д. №866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76/12.06.2012г. по т. д. №377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №581/30.09.2010г. по гр. д. №1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и други, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235 ал. 2 и чл. 236 ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263 ал. 1 ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По същество на касационната жалба:
Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице въведеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК с оглед на възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. Въззивният съд не е обсъдил в цялост и пълнота събраните по делото доказателства и доводите на страните. Апелативният съд не е обсъдил доводите във връзка със сключеното споразумение от 12.03.2021г. и възражението за нищожност на същото поради нарушение на добрите нрави с оглед твърденията за нееквивалентност на престациите. От мотивите на въззивния съд не е ясно дали и кои насрещни задължения по споразумението е отчел, като е направен само формален извод, че то има характер на извънсъдебна спогодба. Въззивният съд, независимо от въведените конкретни твърдения и възражения по неговата нищожност, се е ограничил само до преценка за формата му. Апелативният съд не е изпълнил задължението си по чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди доводите на страните досежно релевантните за правилното решаване на спора факти и обстоятелства, което е довело до нарушение на задължението му по чл. 235, ал. 2 ГПК. С оглед горното въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено.
Основателен е доводът по касационната жалба, че при разглеждане на спора въззивният съд не е обсъдил доводите относно нищожността на споразумението от 12.03.2021г., което е относимо към сключените договори за прехвърляне на дружествени дялове. По въпроса за нищожността на договор поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №128 от 17.01.2019г., гр. д. №3170/2017г., І г. о., решение №24 от 09.02.2016г., гр. д. №2419/2015г., ІІІ г. о., решение №29 от 22.03.2017г., гр. д. №2955/2016г. I г. о., решение №156 от 10.02.2021г., гр. д. №2451/2019г., III г. о., решение №60080 от 16.09.2021г., т. д. №466/2020г., I т. о., решение №222 от 18.12.2023г., гр. д. № 589/2023г., III г. о. и др./, съгласно която преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави, се прави към момента на сключването й и не се ограничава само до нейното формално съдържание, а следва да се вземат предвид всичките й характеристики и особености, както и обстоятелствата по сключването й и отношенията между страните. В тази връзка преценката за нищожност на двата договора за прехвърляне на дружествени дялове от ищеца на двамата ответници – физически лица, атакувани с исковата молба, следва да бъде извършена при разглеждане на доводите на страните, че прехвърлителните сделки са сключени във връзка със споразумение от 12.03.2021г., което неправилно първоинстанционният съд е изключил от предмета на делото. Въззивният съд, обаче, независимо от въведените конкретни твърдения и възражения по неговата нищожност, се е ограничил до формалната му преценка, позовавайки се на ТР №1/2020 от 27.04.2022г. по т. д. №1/2020г. на ОСГТК на ВКС. В Тълкувателното решение е посочено, че независимо от спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност, когато тя произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя се извежда. В случая такива доводи са наведени от ищеца своевременно, още при представянето и позоваването от ответниците на споразумението от 12.03.2021г., но не са обсъдени от нито една от двете съдебни инстанции. По отношение на тези твърдения не е разпределена и доказателствената тежест – от първоинстанционния съд поради погрешното възприемане, че споразумението е извън предмета на делото, а от въззивния съд - също не е сторено, въпреки че е приел, че ще разглежда и обсъжда въпросното споразумение и е уведомил за това страните с протоколно определение. Основателен е и доводът на касатора, че независимо от оспорването, въззивният съд не е изложил никакви съображения относно извода си, че със споразумението са направени взаимни отстъпки, като няма мотиви какви точно са отстъпките от страна на приобретателите на дяловете, нито са коментирани доводите относно това, че липсва управленски деликт, за да има някаква насрещна престация от дружеството във връзка с освобождаването от отговорност на М. З. като управител.
Необходимостта от обсъждане на оплакванията на страните по въззивната жалба и отговора, налага връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. Произнасянето за първи път от касационния съд по отношение на относими към спора въпроси във връзка с нищожността на споразумението поради накърняване на добрите нрави, които не са обсъждани нито от първоинстанционния съд, който го е изключил от предмета на спора, нито от въззивния съд, въпреки възприемането, че споразумението е относимо, би отнело възможността за касационен контрол по тях. Тези въпроси следва да получат отговор от въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото. В случая въззивният съд е допуснал процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, което следва да бъде отстранено при новото разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички доводи и възражения на страните по жалбата и отговора.
По изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за направените в настоящото производство разноски съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 608/18.10.2024г., постановено по в. т.д. № 484/2024г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.