№ 50005

София, 09.03.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М. ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

EМ. Д.

като разгледа докладваното от съдия К. М. ч. гр. д. № 2842 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3015 от 11.02.2022 г., подадена от „Стилконсулт 2012“ ООД, гр. София, М. М. Ф. и Б. М. Г. чрез пълномощника им адвокат Н. Б. против определение № 235 от 31.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3754 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането им по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1248 от 29.11.2021 г. в частта за разноските.

„Урбано БГ“ ЕООД, гр. София не е изразило становище по частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата на „Стилконсулт 2012“ ООД, гр. София е неоснователна, а жалбата на М. М. Ф. и Б. М. Г. е частично основателна.

Въззивното производство е било образувано по жалба на „Урбано БГ“ ЕООД, гр. София против решение № 3869 от 01.07.2020 г. по гр. д. № 8439/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от „Урбано БГ“ ЕООД, гр. София искове против М. М. Ф. и Б. М. Г. за заплащане сума от по 15 000 лв. от всяка, евентуално против „Стилконсулт 2012“ ООД, гр. София за заплащане сумата 30 000 лв., стойност на извършени подобрения в УПИ *, кв. 7, м. „О. к.“, [населено място], с площ 756 кв. м., с идентификатор ***.

Във въззивната жалба са били оспорени правните мотиви на първоинстанционния съд, обусловили извода за неоснователност на исковете, а именно, че ищецът няма качеството владелец, евентуално, че няма и качеството държател и не може да претендира сумите и при условията на чл. 60 и чл. 59 ЗЗД..

Отговор на въззивната жалба е подал само евентуалният ответник „Стилконсулт 2012“ ООД, гр. София чрез пълномощника си адвокат Б., в който подробно са развити съображения, защо с оглед фактите по делото ищецът няма качеството владелец. Приложено пълномощно и договор за правна помощ, установяващи уговорено възнаграждение в размер на 2000 лв. за изготвяне на отговора и 4000 лв. за процесуално представителство във въззивното производство (общо 6000 лв.). Налице е и изявление на упълномощителя и пълномощника по молба-протокол с вх. № от 21.10.2020 г., че уговореното възнаграждение е заплатено в брой.

В хода на въззивното производство е представено пълномощно и договор за правна помощ, с който М. М. Ф. и Б. М. Г. са упълномощили адвоката Н. Б. да ги представлява във въззивното производство, за което е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 3000 лв. от всяка (общо 6000 лв.).

„Урбано БГ“ ЕООД, гр. София е направило възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ответниците по въззивната жалба. Възражението е прието за основателно и при постановяване на въззивното решение са присъдени 1430 лв. общо на М. М. Ф. и Б. М. Г. и 1430 лв. на „Стилконсулт 2012“ ООД, гр. София.

С атакуваното определение по чл. 248 ГПК Апелативният съд е приел, че присъденото на ответниците по въззивната жалба възнаграждение е съобразено с чл. 7 от Наредба № 1 от 2004 г. и искането за присъждане на допълнителни разноски е неоснователно.

Доводите в частната жалба са, че съдът не е отчел, че „Стилконсулт 2012“ ООД, гр. София е уговорил и заплатил отделни възнаграждения за отделни по вид и характер работа, извършена от адвоката във връзка с провеждане на въззивното производство – за изготвяне на отговора е определено отделно възнаграждение по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 2004 г., а за явяване пред САС друго възнаграждение, което съответства на предвидените в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения отделни хонорари за изготвяне на отговор на въззивна жалба и за процесуално представителство по делото, като хонорарът по двете по двете отделни плащания е определен около два пъти над минималния и съответства на извършената работа по делото. По отношение на въззиваемите-физически лица уговорения и заплатен адвокатски хонорар също е около два пъти над минималния и съответства на извършената от адвоката работа. Съдът не е съобразил и че по делото са проведени четири заседание, като след първите две на всяка от въззиваемите страни следва да се признае направен разход от по 100 лв. или общо 600 лв.

Посочените доводи са неоснователни.

От значение при преценка дали уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно (независимо дали е уговорено общо или като отделни хонорари за изготвяне на отговор на въззивна жалба и за процесуално представителноство) е от значение съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата и правна сложност на делото се преценява с оглед доказателствените факти и доказателства, които ги обективират, тежестта на доказване на тези факти и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната съдебна практика разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен.

В настоящия случай фактическата и правна сложност на делото не обуславя дължимост на разноски над минималните размери на адвокатските хонорари по Наредба № 1 от 2004 г. в приложимата към момента на осъществяване на релевантните факти редакция от ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г. Единственият спорен между страните факт е бил дали заплатената от ищеца „Урбано БГ“ ЕООД, гр. София на трето неучастващо по делото юридическо лице („П. Б. ЕООД), е бил вложена в строителството при осъществяване на което ищецът е очаквал да придобие собственост на самостоятелни обекти, предмет на предварителен договор с „П. Б. ЕООД, като тежестта на доказване на този факт е за ишцовото дружество и по него ответниците-въззиваеми не са провеждали насрещно доказване. Повдигнатите пред въззивния съд правни въпроси са били дали ищцовото дружество има качеството владелец и съответно правата по чл. 72 или чл. 74 ЗС, респ. дължи ли му се обезщетение при условията на чл. 59 ЗЗД. В случая тези въпроси не се отличават с правна сложност, доколкото ищецът е твърдял единствено, че има права по предварителен договор с трето за делото юридическо лице „П. Б. ЕООД, което е било суперфициар и на което е заплатил определена сума, а „П. Б. ЕООД се е отказало от правото на строеж и от претенции спрямо собствениците на имота М. М. Ф. и Б. М. Г., но не и че упражнявал фактическа власт (без която не може да се даде квалификация „владение“ или „държане“), нито че има отношения със собствениците на терена или последващия суперфициар „Стилконсулт 2012“ ООД, гр. София с оглед на които да се приеме, че му е предадено владение. По отношение фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, под който въззивния съд е квалифицирал исковете е налице задължително тълкуване по ППВС № 1/1979 г. Следователно и правната сложност на делото не обуславя заплащане на възнаграждение над минималния размер по Наредба № 1/2004 г.

Не обуславя заплащане на допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 2004 г. и обстоятелството, че във въззивното производство са проведени четири съдебни заседания, на които се е явил процесуалния представител на ответниците. Уговореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е общо, за всички извършвани от адвоката процесуални действия до края на въззивното производство и не е уговаряно и заплащано отделно възнаграждение за явяване в съдебно заседание, включително и при условията на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 2004 г.

В случая с оглед цената на исковете и с оглед чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. минималния размер на адвокатското възнаграждение по исковете срещу М. М. Ф. и Б. М. Г., от всяка от които се претендират 15 000 лв., е 980 лв. (830 лв. + 3 % над горницата от 10 000 лв.) или общо за двете 1960 лв., а по иска срещу „Стилконсулт 2012“ ООД, гр. София, от когото се претендират 30 000 лв., е 1430 лв. (830 лв. + 3 % над горницата от 10 000 лв.).

Апелативният съд не е съобразил, че против М. М. Ф. и Б. М. Г. са били предявени кумулативно субективно съединени искове всеки с цена 15 000 лв., поради което е намалил заплатеното от тях адвокатско възнаграждение под минималния размер по Наредба № 1 от 2004 г., поради което в тази част атакуваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго с което да им се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на още 265 лв. за всяка или общо 530 лв.

В частта, с която е оставено без уважение искането на „Стилконсулт 2012“ ООД, гр. София по чл. 248 ГПК атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ определение № 235 от 31.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3754 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането М. М. Ф. и Б. М. Г. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1248 от 29.11.2021 г. в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 1248 от 29.11.2021 г., постановено по гр. д. № 3754 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Урбано БГ“ ЕООД, ЕИК 131462949, гр. София, ул. Ч. Х. № 3, ет.9, ап. 40, съдебен адрес: гр. София, [улица], ет. 1, офис 7, адвокат А. И. да заплати на М. М. Ф., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Б. М. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на още по 265 лв. за всяка или общо за двете 530 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 235 от 31.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3754 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на Стилконсулт 2012“ ООД,гр. София по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1248 от 29.11.2021 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: