О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50007
гр. София 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 1520 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 1627/18.02.2022 г. от адв. А. Г., адв. М. М., адв. М. К., адв. Ц. М., адв.В. М. срещу определение № 24/25.01.2022 г. по ч. гр. дело № 4490/2021 г. на ВКС, IV г. о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба, подадена от адв. А. Г., адв. М. М., адв. М. К., адв. Ц. М., адв. В. М. срещу определение № 409/23.07.2021 г. по в. ч.гр. дело № 292/2021 г. на Габровския окръжен съд, като процесуално недопустима. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателите с обжалваното определение се прегражда по-нататъшното разглеждане на делото. Поддържа се, че производството по реда на чл.161 СК е особено производство, което цели защитата на интересите на лица в особено уязвимо положение, че в конкретния случай се касае за лице, поставено под запрещение, което е станало жертва на насилие. Сочи се, че определенията на районния и окръжния съд практически отказват достъп до правосъдие на лице, изцяло лишено от всякаква друга възможност да защити правата си. Според жалбоподателите да се откаже по-нататъшно обжалване, чрез формално прилагане на разпоредбата на чл.274, ал. 4 ГПК означава да се допусне и приеме за законосъобразно нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧОС, както и на чл.3 от ЕКЗПЧОС. Поддържа се, че ВКС следва да се съобрази с решение № 12/17.06.2014 г. по к. дело № 10/2014 г. на Конституционния съд на РБългария, което е постановено във връзка с искане за установяване на противоконституционност на чл. 5, ал. 1 от Закона за лицата и семейството/ЗЛС/, като в мотивите е посочено, че този текст противоречи на чл.12 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Сочи се, че макар крайният извод на КС да е за неоснователност на направеното искане от мотивите на решението е видно, че този извод е обоснован не с това, че липсва противоречие между чл.5, ал. 1 ЗЛС и чл. 12 КПХУ, а с липсата на законодателна уредба, която да запълни празнината, която неприлагането на чл.5 ЗЛС би отворила, че към момента такава законодателна уредба все още липсва и все така пълнолетните, поставени под запрещение и непълнолетните, които нямат родителска фигура, която да упражнява правата им са изложени на риск от всякакви форми на злоупотреба.
Жалбоподателите поддържат, че при липсата на детайлна и даваща реална защита на хората с увреждания, в частност тези, поставени под запрещение и настанени в резидентни услуги формалното приложение на закона се явява недопустимо и противоречащо на общия смисъл на закона. Сочат, че освен чл.274 ГПК в конкретния случай приложение намира и чл.5 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че преди да прекрати на формално основание производството по делото ВКС е следвало да изследва изложените в жалбите по делото съображения и да обоснове защо приема, че се касае за производство по чл.161 СК. Сочи се, че от самото начало на производството жалбоподателите са заявили, че се касае за иск с правно основание чл.161 СК, че при наличие на оскъдна правна уредба, както и с оглед на особеното положение на пострадалото лице, възниква въпросът в какво свое качество се произнася Кмета на [община]. Сочи се още, че жалбоподателите в качеството на адвокати и правозащитници са поискали едновременно достъп до пострадалите лица, настанени на територията на [населено място], но са поискали и предявяване на иск в тяхна полза, че кметът на [община] действа като Орган по настойничеството и попечителството, но и като доставчик на социалната услуга, в която пострадалите са настанени, че той може да откаже да уважи молбата, в което и да е от своите качества. Поддържа се, че производството пред Районния съд и след това пред Окръжния съд се е развило по реда на чл.161 СК, защото съдилищата са приели, че Органът е действал в това си качество, че това не е задължително вярното и ВКС следва да разгледа и обратната хипотеза – за възможно действие на Кмета като доставчик на социалната услуга, при което бихме били изправени пред действия на административен орган и съвършено друга процедура.
Жалбоподателите считат, че с оглед липсата на детайлна правна уредба на поставените за разрешаване въпроси формалният подход при разрешаване на поставения за разглеждане въпрос е неприемлив, че съдилищата дължат поне аргументи по основните поставени за разглеждане въпроси, свързани с приложението на чл.3,ал.6 от ЕКЗПЧОС, както и на правилата на КПХУ, касаещи достъп до правосъдие и право на защита от униздително и нечовешко отношение на хората с увреждания, както и прилагането на практика по чл.12 КПХУ, както и анализ на националните правни норми, свързани с достъпа до правосъдие и права от гледна точка на цитираните международни правни актове. Според жалбоподателите отказът от формален подход по това и подобни дела би рефлектирал в създаване на една, поне минимална правна яснота и сигурност за лица, пострадали от насилие в условията на резидентна грижа и ограничение на правата им, каквато към момента изцяло липсва, но която по силата на чл.6 от ЕКЗПЧОС се дължи. Жалбоподателите сочат, че с обжалваното определение е приложен неправилно закона, като е нарушен основния принцип на законност и задължението на съда да осигури разглеждане на всеки правен спор, както и нарушение на цитираните норми в жалбата на международни правни актове. Искането е да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за извършване на следващите съдопроизводствени действия.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение е прието, че производството по гр. дело № 597/2021 г. на Габровски районен съд е образувано по жалба на адв. А. Г., адв. М. М., адв. М. К., адв. Ц. М. и адв. В. М. срещу действия на органа по настойничество и попечителство в лицето на Кмета на [община], изразяващи се в отказ да им осигури среща с настанения в ЦНСТДМУ „Х.“ И. А. С.. Същото е приключило с определение № 288/29.04.2021 г., с което като недопустима жалбата им е върната, а производството по делото е прекратено, като е прието, че жалбоподателите не са легитимирани по смисъла на чл. 161 от СК, тъй като не са заинтересовани лица по смисъла на закона, а именно роднини или близки на поставеното под запрещение лице. Определението е обжалвано с частна жалба от адв. А. Г., адв. М. М., адв. М. К., адв. Ц. М. и адв. В. М. и е образувано в. ч. гр. д. № 292/2021 г. пред Габровския окръжен съд, което е приключило с определение № 409/23.07.2021 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение.
Прието е, че предмет на производството по гр. д. № 597/2021 г. на Габровския районен съд, е иск с правно основание 161 СК, поради което на основание чл.280,ал.3,т.2 ГПК решението по това дело не би подлежало на касационно обжалване. Прието е още, че на основание чл.274, ал.4 ГПК не подлежи на касационно обжалване и постановеното от Габровския окръжен съд въззивно определение № 409 от 23.07.2021 г. по в. ч.гр. д. № 292/2021 г.
Настоящият съдебен състав възприема правните изводи на съда в обжалваното определение.
Жалбоподателите адв. А. Г., адв. М. М., адв. М. К., адв. Ц. М. и адв. В. М. са подали жалба вх. № 1330/31.03.2021 г. срещу действия на органа по настойничеството и попечителството в лицето на Кмета на [община], изразяващи се в отказ да им осигури среща с настанен в ЦНСТДМУ”Х.” И. А. С., [дата на раждане] Въз основа на жалбата е образувано гр. дело № 597/2021 г. на Районен съд [населено място]. В жалбата и уточнителна молба от 28.04.2021 г. се твърди, че същата е срещу отказа на Кмета на [община] в качеството му на орган по настойничеството и попечителството да упражни правомощията в защита интересите и правата на поставения под запрещение И. С.. Изложени са твърдения в жалбата, че жалбоподателите с молба от 25.01.2021 г. до Директора на ЦНСТДМУ „Х.” са поискали в качеството им на адвокати – правозащитници да установят контакт и среща с поставения под пълно запрещение И. С.. Молбата била във връзка с непрестанните и продължаващи действия в търсене на правна закрила и помощ за И. и за другите деца и младежи пострадали от насилия през месец януари 2018 г., настанени в ЦНСТДМУ „Х.”,[жк], [населено място]. Изложени са твърдения, че правата на И. С. във връзка с претърпяното от него насилие в ЦНСТДМУ „Х.” не са били пълноценно упражнени и защитени, че е нарушен достъпът на лицето до правосъдие, което е гарантирано в чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и са нарушени правата му по чл.3/право да не бъде подлаган на изтезания, нечовешко и унизително отношение/, чл.8/право на личен и семеен живот/ и чл.13/право на средства за защита на права/ от ЕКЗПЧОС. Твърди се, че като пострадал И. С. има право да предяви иск за обезщетение за вреди. При тези твърдения и от публично достъпното видео, показващо насилието срещу И. в ЦНСТДМУ „Х.” лицето се нуждае от правни действия, което да се предприемат в негова защита, че де факто желаел предприемането на такива действия. С оглед на изложеното жалбоподателите поискали съдействие от Директора на ЦНСТДМУ „Х.”,[жк], да им бъде предоставена възможност за лични срещи с пострадалия И., като получили отказ на искането.
В жалбата се твърди, че действията на настойника и директор на ЦНСТДМУ „Х.” са обжалвани пред Органа по настойничеството и попечителството, а именно Кмета на [община]. На 16.03.2021 г. получили писмо, отговор на жалбата с изх. № ОСД-02-01-25#2 от 15.03.2021 г., който обективирал отказ на органа по настойничеството да разпореди на директора на ЦНСТДМУ да ги допусне до среща със пострадалия младеж. Твърди се, че тези срещи са и реализация на техните права като адвокати, гарантирани им от Конституцията и Закона за адвокатурата – правото на достъп по чл.29 и сл. ЗЗД, правото им на среща с клиента по чл.34 ЗЗД, че това обуславяло и техния интерес от провеждане на производството за достъп до И. С.. Твърди се, че съгласно задълженията на страната по чл.12 и чл.13 от КПХУ да признае на хората с увреждания правоспособност и дееспособност наравно с всички останали във всички сфери на живота и да осигури на хората с увреждания ефективен достъп до правосъдие, преценката дали да се осъществяват такива срещи между адвокатите и И. С. е само негова. При тези твърдения и на основание чл.161 СК е посочено, че обжалват действията на органа по настойничеството и попечителството, изразяващи се в отказ да им осигури среща с настанения в ЦНСТДМУ”Х.” И. А. С.. Искането в жалбата е да се постанови решение, с което да се отмени отказа, съответно да се разреши извършването на поисканите от жалбоподателите правни и фактически действия.
С определение № 288/29.04.2021 г. по гр. дело № 597/2021 г. Габровския районен съд е върнал жалбата на адв.А. Г., адв.М. М., адв.М. К., адв. Ц. М. и адв. В. М. срещу действията на органа по настойничеството и попечителството в лицето на Кмета на [община], изразяващи се в отказ да им осигури среща с настанения в ЦНСТДМУ”Х.” И. А. С. и е прекратил производството по делото. Първоинстанционният съд се е позовал на чл.161 СК, според който действията на органа по настойничеството и попечителството, както и отказът да се учреди настойничество или попечителство или да се вземат мерките по чл.159 СК могат да се обжалват от заинтересованите лица или от прокурора пред районния съд. Прието е, че това право има и Дирекция „Социално подпомагане” в случаите, които се отнасят до деца. Посочено е, че решението на районния съд е по същество и не подлежи на обжалване.
Районния съд е приел, че активна легитимация за предявяване на подобно искане имат заинтересованите лица, прокурора и Дирекция „Социално подпомагане” в случаите, които се отнасят до деца. Прието е, че в случая лицата, инициирали производството по делото нямат качеството на заинтересована страна по смисъла на закона и не разполагат с процесуалното право да отправят искане по чл.161 СК. Според съда под заинтересована страна се разбират роднини и близки на поставеното под запрещение лице – т. е. лица, които са в родствени отношения с него или в такива трайни фактически отношения, които предполагат установена връзка на доверие и уважение. Прието е, че е недопустимо жалбоподателите да обосновават правен интерес от обжалване на посочените действия на органа по настойничеството и попечителството в лицето на Кмета на [община], като се позовават на евентуално засягане на чужди права – тези на И. С. с оглед забраната, предвидена в чл.26,ал.2 ГПК.
Прието е от първоинстанционния съд, че правен интерес от търсена защита е налице, когато, чрез провеждане на производството лицето ще получи защита на накърнено свое субективно материално право. Приел е, че искането за осигуряване на среща с настанено лице в ЦНСТДМУ”Х.” не води до защита на конкретно субективно право на адвокатите – жалбоподатели. Посочено е, че поставеното под запрещение лице не е техен клиент. Според съда взаимоотношенията между адвоката и неговия клиент са градят на основата на доверието – чл.4 от Етичния кодекс на адвоката. Позовал се е на чл.42,ал.1 ЗЗД и е приел, че адвокатът не може да рекламира своята дейности да използва средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на ЗЗД и с правилата на адвокатската етика. Посочено е, че с оглед здравословното състояние на поставеното под запрещение лице, то не може да волеобразува и не може да се грижи за интересите си. Поради тази невъзможност му е назначен настойник – той е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му с грижата на добър стопанин и в негов интерес и да го представлява пред трети лица, включително да го представлява пред съда като негов процесуален представител – чл.28,ал.4 ГПК. Поради това според съда, настойникът носи отговорността да реши въпроса дали и чрез какви правни средства да защити интересите на запратения.
Районният съд е приел, че жалбата е недопустима и поради това, че не съдържа допустим петитум в частта за разрешаване извършването на поисканите от жалбоподателите правни и фактически действия. Приел е, че съдът няма правомощия да дава задължителни указания на длъжностните лица извън производството по обжалване на действията, посочени в чл.161 СК, какъвто не е настоящият случай. Прието е, че не е от кометентността на съда да указва на друг държавен орган по какъв начин да упражнява правомощията си, произтичащи от нормативната уредба, включително и да го задължава да осигурява срещи между поставените под пълно запрещение лица и трети лица, респективно да им разрешава извършването на поисканите от тези лица правни и фактически действия. Прието е, че съдът разрешава спорове при накърнени субективни материални права, а задължаването на органа по настойничество да осъществява правомощията, включени в компетентността му не представлява форма на такава защита.
С определение № 409/23.07.2021 г. по в. ч.гр. дело № 292/2021 г. Габровския окръжен съд е потвърдил определение № 288/29.04.2021 г. по гр. дело № 597/2021 г. на Габровския районен съд.
Въззивният съд е възприел правните изводи на районния съд в обжалваното пред него определение. Прието е, че съгласно действащата норматива уредба на чл. 161 от СК действията на органа по
настойничество и попечителство могат да се обжалват от заинтересованите лица или прокурора. Посочил е, че Кметът на Общината, като орган по настойничество и попечителство, се произнася с акт по отправените към него искания, като в конкретния случай в жалбата пред районния съд е посочено, че същият е постановил отказ, за което жалбоподателите са уведомени с писмо с изх. No ОСД - 02-01-25#2. Според съда този отказ на органа по настойничество и попечителство не е представен от жалбоподателите и липсва акт, който да бъде проверен от съда относно неговата законосъобразност.
Прието е, че при постановяване на обжалвания съдебен акт съдът не е следвало да събира исканите доказателства, при приетото от него като основен довод, че за жалбоподателите липсва активна процесуална легитимация за предявяване на жалбата. Приел е, че преди съдът да се произнесе по доказателствените искания на страните в производството, проверява процесуалните предпоставки за допустимост на исковете, респ. в конкретния случай правото да се обжалват действията на органа по настойничество и попечителство. При извод, че не са активно легитимирани, тъй като не са сред заинтересованите лица по смисъла на чл. 161 от СК е посочено, че първоинстанционният съд не следва да събира исканите доказателства. Прието е, че твърдението на жалбоподателите, че те само предполагат, че И. е поставен под запрещение и му е назначен настойник - директора на заведението, в което е настанен, не задължава първоинстанционния съд да проверява предположенията на страните преди да постанови актовете си, тъй като страната следва да представи доказателствата, с които разполага в подкрепа на твърденията си или да се снабди с удостоверение от съда за снабдяването с такива, с които не разполага. С оглед на това е формиран извод, че първоинстанционния съд не е постановил необоснован съдебен акт.
Относно възражението, за нарушаване на процесуалните правила във връзка с неизслушване от страна на районния съд на непълнолетния И. по реда на чл. 15 от ЗЗДет., въззивният съд е преценил същото за неоснователно, тъй като такова изслушване следва да се извърши от съда, само ако бъде разглеждана жалбата по същество, но не и в производството по реда на чл. 130 от ГПК, при проверка на допустимостта на производството. Посочил е, че обстоятелствата около деспособността на соченото от жалбоподателите лице И. С. не е следвало да се изследват от съда, тъй като същото не предмет на производството по чл. 161 от СК, в което се обжалват действията на органа по настойничество и попечителство.
Въззивният съд е възприел изводите на РС - Габрово относно липсата на
активна процесуална легитимация на жалбоподателите да обжалват действията на органа по настойничество и попечителство, тъй като не са заинтересована страна по смисъла на чл.161 от СК. Прието е, че тази категория лица са тези, които имат родствени отношения с лицето или други фактически отношения, които предполагат установена трайна връзка.
Относно възраженията в жалбата, че се търси защита на главна страна в евентуален процес са преценени за ирелевантни за преценката на първоинстанционния съд, тъй като жалбата е подадена от лица чужди на евентуално засегнатия И., а чужди права могат да се упражняват
само в предвидените от закона случай, съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК, като настоящия не е такъв. Прието е, че надлежна страна е носителя на правото на иск за разрешаване на правен спор, който е предмет на процеса, като процесуалната легитимация е принадлежност на правото на иск и легитимирано лице според съда значи законово овластено лице. Приел е, че да е законово овластен адвоката, в това му качество, за да участва в процес и да упражнява правата на доверителя си, същият следва да е надлежно упълномощен за това по реда на чл. 34 от ГПК. Във всички останали случаи според съда адвокатът не е по принцип процесуално легитимиран да защитава /упражнява/ чужди права, за които не е овластен. Посочено е, че адвокатът в процеса, действа от чуждо име, отклонява от себе
си последиците на водения процес и остава спрямо тях трето лице и той не става страна даже, когато изцяло замества страна във водене на делото. При тези съображения е потвърдено първоинстанционното определение, с което е върната жалбата на адв.А. Г., адв.М. М., адв.М. К., адв Ц. М. и адв. В.М. срещу действията на органа по настойничеството и попечителството в лицето на Кмета на [община], изразяващи се в отказ да им осигури среща с настанения в ЦНСТДМУ”Х.” И. А. С. и е прекратено производството по делото.
Съгласно разпоредбите на чл.161 СК действията на органа по настойничеството и по попечителството, както и отказът да се учреди настойничество или попечителство или да се вземат мерките по чл. 159, могат да се обжалват от заинтересованите лица или от прокурора пред районния съд. Това право има и дирекция Социално подпомагане в случаите, които се отнасят до деца. Решението на районния съд е по същество и не подлежи на обжалване.
Изложените в жалбата от 31.03.2021 г., подадена от адв.А. Г., адв.М. М., адв.М. К., адв Ц. М. и адв. В. М. срещу действията на органа по настойничеството и попечителството в лицето на Кмета на [община], изразяващи се в отказ да им осигури среща с настанения в ЦНСТДМУ”Х.” И. А. С. факти и обстоятелства и заявения петитум налагат извод, че се касае за жалба срещу действията на органа по настойничество и попечителство по чл.161 СК. Производството по обжалване на тези действията на органа по настойничеството и попечителството се развива пред Районния съд и представлява производство по спорна съдебна администрация. Постановеното решение от районния съд е при упражняване на правомощията на съдебна администрация. Съгласно разпоредбата на чл.161, изр.3 решението на районния съд е по същество и не подлежи на обжалване. С оглед на тази разпоредба се налага извод, че в Семейния кодекс – чл.161 законодателят не е предвидил инстанционен контрол на решението на районния съд, постановено по същество. В случаите на постановено определение от Районния съд, с което жалбата по чл.161 СК е върната и производството по делото е прекратено – т. е. съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата определението е преграждащо по-нататъшното развитие на делото и подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.1,т.1 ГПК. Постановеното определение от въззивния съд в посочената хипотеза е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящият случай постановеното определение от Окръжен съд Габрово по в. ч.гр. дело № 292/2021 г., с което е потвърдено определение от 29.04.2021 г. по гр. дело № 597/2021 г. на Районен съд Габрово, с което е върната жалбата на адв.А. Г., адв.М. М., адв.М. К., адв. Ц. М. и адв. В. М. по чл.161 СК срещу действията на органа по настойничество и попечителство в лицето на Кмета на [община] и е прекратено производството по делото не подлежи на касационно обжалване, тъй като на такова обжалване не подлежи решението на районния съд по същество. Следователно подадената касационна частна жалба от адв.А. Г., адв.М. М., адв.М. К., адв Ц. М. и адв. В. М. срещу въззивното определение от № 409/23.07.2021 г. по в. ч.гр. дело № 292/2021 г. на Габровски окръжен съд е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. В този смисъл е и извода на съдебния състав в обжалваното определение. Последното е правилно и следва да се потвърди.
Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение, тъй като съдът не е аргументирал поставени за разглеждане въпроси, свързани с приложението на чл.3, чл.6 от ЕКЗПЧОС, както и прилагане на практика на чл.12 от Конвенция за правата на хората с увреждания са неотносими към конкретния спор. Касае се за установен от законодателя процесуален ред в чл.161 СК за разглеждане на жалби срещу действията на органа по настойничеството и по попечителството, както и отказът да се учреди настойничество или попечителство или да се вземат мерките по чл. 159 СК, при който както се посочи постановеното решение от районния съд по същество не подлежи на инстанционен контрол. Тази разпоредба не може да се тълкува разширително с оглед твърдяното от жалбоподателите естество на накърнено материално право на И. С., чиято защита ще се търси в евентуален процес, каквито доводи са изложени подробно в частната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 24/25.01.2022 г. по ч. гр. дело № 4490/2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба, подадена от адв. А. Г., адв. М. М., адв. М. К., адв. Ц. М., адв. В. М. срещу определение № 409/23.07.2021 г. по в. ч.гр. дело № 292/2021 г. на Габровския окръжен съд, като процесуално недопустима.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: