О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50075

гр. София, 02.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 3427/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Р. Г. Д. – ищец в производството, подадена чрез пълномощник адв.М. Н., срещу въззивно решение № 844/16.06.2022 г. по в. гр. д.№ 20225300500057 по описа за 2022 г. на ОС-Пловдив, XIV с-в, с искане да се допусне касационното му разглеждане, същото да се отмени и искът да се уважи.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, твърди се, че мотивите на решението са неразбираеми и логически необосновани. Представено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Ответниците по касация - ответници в производството Г. Н. П. и К. В. П., оспорват жалбата с общ писмен отговор, подаден чрез пълномощника им адв.Ц. С., както и оспорват наличието на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски в производството.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.

Делото е за втори път пред касационната инстанция.

С първото въззивно решение № 260449/30.11.2020г. по в. гр. д.№ 423/2020г. на ОС-Пловдив, е било обезсилено първото първоинстанционно решение № 28/10.01.2020г. по гр. д.№ 2777/2018 г. на РС - Асеновград, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Р. Д. срещу Г. и К. П. отрицателен иск за установяване, че ответниците не са собственици на 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор **** по КК на [населено място], и е отхвърлено искането по чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт 107, том І, рег. № 1069, нот. д. № 102/2018г на нотариус К.- М. до размер на 1/2 ид. ч., и делото е върнато на районния съд за ново разглеждане, по съображения, че предявеният иск е бил за собствеността на цялата сграда, а не само за 1/2 ид. ч. С първото въззивно решение съответно е било потвърдено първоинстанционното решение в друга част, в която е отхвърлен предявеният от Р. Д. срещу Г. и К. П. положителен иск за установяване, че ищецът е собственик на 1/2 ид. ч. от същата сграда с идентификатор **** на основание давностно владение, и също е обезсилено първоинстанционното решение в трета част, в която е отхвърлен предявеният от Р. Д. срещу Г. и К. П., положителен иск за установяване, че ищецът е собственик на 1/2 ид. ч. от същата сграда с идентификатор **** на основание покупко-продажба като е прекратено производството по делото в тази трета част.

С определение № 239/01.06.2021г. по гр. д.№ 976/2021г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на първото въззивно решение № 260449/30.11.2020г. по в. гр. д.№ 423/2020г. на ПОС.

С последвалото ново първоинстанционно решение № 167/23.11.2021г. по гр. д.№ 1193/2021г. на РС - гр.Асеновград, в частта, в която делото е останало висящо по един от предявените искове и е било върнато на районния съд за ново разглеждане, е отхвърлен предявеният от Р. Д. срещу Г. и К. П. отрицателен иск за установяване, че ответниците не са собственици на сграда с идентификатор **** по КК на [населено място], отхвърлено и искането по чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт 107, том І, рег.№ 1069, нот. д. № 102/2018 г. на нотариус К.- М. за същия имот, издаден в полза на Г. П..

С новото въззивно решение, което е предмет на настоящето касационно обжалване, е потвърдено новото първоинстанционно решение. От фактическа страна въззивният съд е приел, че по силата на решение от 22.12.1961г. по гр. д.№ 668/1961 г. на Асеновградски народен съд, в дял на Н. П. е поставена западната част от жилището, находящо се на [улица], ведно с 1/2 ид. ч. от избеното помещение и 1/2 ид. ч. от дворното място, съставляващо парцел ***, кв.17 по плана на [населено място], с площ от 191 кв. м., и в дял на единия от другите съделители - на П. П., е поставена източната половина от същата жилищна постройка, ведно с 1/2 ид. ч. от избеното помещение и 1/2 ид. ч. от горепосоченото дворно място. В последствие Н. П. и П. П., с нот. ак № 126/09.04.1964 г., в качеството им на съсобственици на дворно място по плана на [населено място], представляващо парцел *, имот пл.№ ***, кв.333, със съсобствено място в същия 336 кв. м., са си учредили взаимно правото на строеж за построяването от първия съсобственик на северозизточната половина от предвидената за изграждане в дворното място проектирана сграда със застроена площ от 75 кв. м., а от втория - на югоизточната половина от сградата. Във основа на заявление до ОбНС гр.Асеновград от 29.07.1984 г. за дадено съгласие за надстрояване, Г. Н. П. (син на Н. П.) е надстроил втори жилищен етаж на сградата.

Установено е, че Р. Д. е придобил по договор за покупко-продажба от родителите си 1/4 ид. ч. от имот с идентификатор **** по КККР на [населено място], с площ от 379 кв. м., ведно с първия жилищен етаж от сграда с идентификатор **** и 1/3 ид. ч. от приземието на сградата. Праводателите на ищеца са придобили етажа от сградата и идеалните части от дворното място и приземието, от Г. Г. по покупко-продажба с нот. акт № 14/2008 г. на нотариус Б. Т., а продавачката Г. Г. се е легитимирала като собственик на продаденото с договор за дарение по нот. акт № 242/24.02.1994 г. с праводатели нейните родители Н. П. и Т. П.. На същата дата - 24.02.1994г., с нот. акт № 241, Н. и Т. П. са дарили на своя син -Г. Н. П., 1/4 ид. ч. от парцел ***, кв.161, с площ от 368 кв. м., а по документи- 336 кв. м., 2/3 ид. ч. от приземие, гаражна клетка, както и съответните идеални части от общите части на сградата. Г. П. се е снабдил и с констативен нотариален акт № 107/2018 г. на нотариус К.-М., за собственост върху сграда с идентификатор **** по КК на [населено място].

Въз основа на преценка на приетите по делото две съдебно-технически експертизи, въззивният съд е установил, че съществуващата понастоящем масивна сграда с идентификатор ***, с площ от 18 кв. м., състояща се от две помещения с отделни входове, попада в югозападния ъгъл на дворното място, е ново строителство и същата не е идентична със отразената в КРП от 1973 г. на същото място постройка със сигнатура „ПК“ - последната с площ 13 кв. м. която стара постройка е счетена от съда за погинала, нито е идентична с дарената през 1994 г. на ответника Г. П. от родителите му гаражна клетка в същото дворно място. Формиран е извод, че за изграждане на процесната сграда (новопостроена такава) не е учредено право на строеж между съсобствениците на дворното място към момента на изграждането й, и съобразно правилото на чл.92 от ЗС върху нея е възникнала съсобственост между тях. Въззивният съд е направил извод, че нито реална част от процесната постройка, нито 1/2 ид. ч. от нея, е можело да се придобие от ищеца като принадлежност към придобития от него първи жилищен етаж от жилищната сграда.

В продължение на направения извод, че постройката няма характер на принадлежност към жилищната сграда, и твърдението на ищеца, че тази постройка е съществувала към 2008 г., когато родителите му са придобили първия жилищен етаж с ид. ч. от дв. място, въззивният съд, приемайки, че ако постройката е била изградена към 2008 г., Г. Г. като съсобственик на 1/4 ид. ч. от мястото би придобила и 1/4 ид. ч. от новопосторената сграда, е изследвал дали събраните по делото доказателства оборват презумпцията на чл.92 ЗС, т. е дали така притежавана от Г. Г. 1/4 ид. ч. от процесната постройка е била включена в предмета на съответните сделки, легитимиращи праводателите на ищеца и него. В тази насока въззивният съд, анализирайки твърденията на ищеца и на ответника П., и събраните по делото свидетелски показания, е приел, че праводателката Г. Г. не е имала съзнанието към сделката с родителите на ищеца, че притежава било реална част от тази постройка, било идеална част от нея, зашото още от 1980 г., след като се омъжила, е напуснала имота и не е ползвала процесната сграда, нито е предявявала претенции за нея, а и не можела да придобие реална стая от нея поради липсата на съгласие за това от всички съсобственици. И от друга страна, въззивният съд е приел, че ищецът сам сочи, и се установявало от показанията на един от доведените от него свидетели, че преди сделката той е имал знанието, че към жилището на 1 етаж е и една от стаите в тази постройка, респ. и към тази сделка и към сделката на неговите родители с Г. Г., не е бил наясно дали предмет на договора е и някаква идеална част от процесната сграда. Формиран е краен извод, че презупмцията на чл.92 ЗС е оборена по делото, и първоинстанционното решение (с което искът е отхвърлен) следва да се потвърди.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът - ищец моли да се допусне касационно разглеждане на въззивното решение поради постановяването му в противоречие с практиката на ВКС, и в частност с т.1 от Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ВКС - основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и поради очевидна неправилност - основание по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК.

Касаторът не е формулирал правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, както предвижда член 280,ал.1,т.1 ГПК, а излага своите оплаквания за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, което оплакване е такова по чл.291, т.1 ГПК и може да се провери едва при допускане касационно обжалване. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, и липсата на такъв формулиран въпрос е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост, възникват съмнения за допустимостта на въззивното решение относно произнасянето по иска за 1/2 ид. ч., което е основание за допускане касационното обжалване на въззивното решение в тази част.

От прочита на обжалваното въззивно решение възниква съмнение и за очевидна неправилност по отношение на изложените мотиви по приложението на чл.92 ЗС, което е самостоятелно основание за допускане касационното му обжалване.

С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 844/16.06.2022 г. по в. гр. д.№ 20225300500057 по описа за 2022 г. на ОС-Пловдив, XIV с-в.

УКАЗВА на касатора Р. Д. в едноседмичен срок от съобщението, да представи по делото документ за внесена държавна такса 25лв. по сметка на ВКС, като при неизпълнение в срок на горното указание касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

При внасяне на дължимата държавна такса в срок, делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: