Р Е Ш Е Н И Е

№ 50038

гр.София, 01 март 2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора Арнаудова

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2093/ 2022 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 50866/ 24.11.2022 г., постановено по настоящето дело, по жалба на М. Х. Ш. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1382 от 21.12.2021 г. по гр. д.№ 1270/ 2021 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора против Прокуратура на Република България /ПРБ/ иск, квалифициран по чл.2б ЗОДОВ за заплащане на сумата 120 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане в разумен срок на досъдебно производство II-048/1999 г. на Военно-окръжна прокуратура-София, по което той е пострадал, със законната лихва от 04.09.2017 г. до окончателното изплащане.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос „Кои са критериите за квалифициране на едно висящо досъдебно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, като спор за граждански права и задължения по смисъла на чл.6 § 1 от Конвенцията по отношение на пострадалия от разследваните по същото престъпни деяния?“.

По този въпрос е налице установена практика с посочените в определението за допускане на касационното обжалване решения по гр. д. № 1555/ 2021 г., IV г. о., по гр. д. № 1701/ 2021 г., IV г. о. и гр. д.№ 4037/ 2021 г., ІІІ г. о. на Върховния касационен съд /ВКС/, които се основават на цитираните в тях разрешения, дадени от Европейския съд по правата на човека. Според тази практика при преценката дали едно наказателно производство,...