5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50091
гр. София, 22.02.2023 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2731 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. А., против въззивно решение № 266020/07.10.2021 г, постановено по в. гр. д. № 13963/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 69840/16.03.2019 г. постановено по гр. д. № 42129/2018 г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл.40 ЗЗД е обявена недействителността на договор за прехвърляне на вземания от 05.12.2017 г., сключен между „Б. К. К. ООД, [населено място], с ЕИК[ЕИК], представлявано от А. А., действащ чрез пълномощника си М. М. А. и М. М. А., като сключен във вреда на представлявания - „Б. К. К. ООД.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен въпроса: 1. Необходимо ли е изрично да бъде посочено в какво се изразява оспорвания документ и то да бъде направено в някаква специална форма?. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: решение № 90 от 27.06.2014 г. по гр. д. № 3433/2013 г. на ВКС, II ГО. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата „Б. К. К. ООД, [населено място] не е подал писмен отговор и не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че с процесния договор за цесия на 05.12.2017 г. ответницата действаща, като пълномощник на ищеца „Б. К. К. ООД, [населено място] договаряйки сама със себе си, е прехвърлила на себе си вземанията на ищеца към „А. К. Б. ЕООД на обща стойност 591 227,60 лв. при цена по договора за цесия в размер на 9500 лв. Впоследствие А. подписала договор за уреждане на парични задължения с „А. К. Б. ЕООД от 01.03.2018 г. и анекс от 07.03.2018 г. На основание договора за цесия завела дело срещу „А. К. Б. ЕООД пред Арбитражния съд за търговски и потребителски спорове във връзка с вземания по договора, като с решение от 27.04.2018 г. по дело №1/2018 г. по описа на АСТПС това дружество било осъдено да заплати на ответницата сумата от 591 227,60 лв. Прието е, че въз основа на арбитражното решение А. се снабдила с изпълнителен лист за цедираните вземания, и образувала изп. д. № 20188510401351 по описа на ЧСИ рег. № 851 при КЧСИ, по който към подаването на исковата молба са събрани и изплатени на ответницата суми в размер на 325 000 лв.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед правилата на чл.103 вр. с чл. 104 т.4 вр. с чл.69, ал.1, т.4 ГПК родово компетентен да разгледа и да се произнесе по спора с предмет обявяване недействителност на сключения на 05.12.2017 г. договор за цесия с оглед договорената между страните по него цена от 9500 лв. независимо от стойността на прехвърлимото вземане е Софийски районен съд. Приел е също, че пълномощникът, независимо дали договаря с трето лице или сам със себе си, трябва да действа в интерес на упълномощителя, като сключи договора при възможно най-добрата за упълномощителя цена. Констатирал е наличие на съществено разминаване между цената, платена от цесионера, и действителният размер на прехвърлените вземания - разликата между стойността на цедираното вземане 591 227,60 лв. и цената на договора за цесия - 9500 лв., е в размер на 581 727,60 лв. На това основание е приел, че атакуваната сделка е недействителна по отношение на ищеца по смисъла на чл. 40 ЗЗД.
Прието е, че с оглед дадената възможност от първоинстанционния съд да бъде представено потвърждение от управителя на дружеството – ищец на извършените процесуални действия от адв. М. П. по делото, действията са били изрично потвърдени с декларация от управителя на дружеството ищец с дата 01.07.2019 г. от [населено място].
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното от касатора, нарушение на родовата подсъдност, с оглед твърденията му, че искът неправилно е бил разгледан от районния съд като първа инстанция. В общата хипотеза при договор /с предмет различен от придобиването на вещно право/, стойността на договора се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена /респ. възнаграждение, комисионна, навло и др./. При цесията правното основание на сключването й, може да бъде различно - продажба, замяна, дарение, даване вместо изпълнение и др. Когато основанието на цесията предпоставя възмездност, при уговорена между страните цена на прехвърлянето на вземането, цената на иска се определя от договорената цена на прехвърлянето. Само когато основанието на цесията предпоставя безвъзмездност, стойността на сделката се предопределя от единствената оценима престация - размера на прехвърлимото вземане, макар действителната му стойност за придобиващия цесионер да би могла да е различна /но неизвестна/, но и да съвпада със стойността на предмета на сделката. При определяне цената на иска следва да се съобрази формалната възмездност на договора за цесия, респ. договорената между страните цена, в случая от 9500 лв., доколкото съдът не може да презумира друго разпореждане с вземането, като действително основание на цесията. Предвид изложеното и на основание чл.103 вр. с чл. 104, т.4 вр. с чл. 69, ал.1, т.4 ГПК, цената на иска от 9500 лв. предопределя родова подсъдност на спора на районен съд.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, тъй като същия не обуславя въззивното решение и не формира общо основание за селектиране на касационната жалба /правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК/ по смисъла на тълкуването, дадено с разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпроса е поставен във връзка с твърдения на касатора, че е оспорил пълномощното на процесуалния представител на ищеца, с оглед съмненията му дали управителя на ищцовото дружество А. А. „е бил наясно какво подписва и дали той го е подписал“. Направеното от касатора М. А.- ответник в първоинстанционното производство позоваване на липсата на представителна власт на адвокат М. П. за предявяване на иска е неотносимо към спора в производството. Пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата, като проверката е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното. Съдът не може да извършва проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или факти които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното по чл. 33 от ГПК. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея. Съдът следи за липсата на представителна власт на процесуалния представител и по силата на чл. 101 от ГПК дава указания за отстраняването на този недостатък на извършените от него действия и определя срок за това. Липсата на представителна власт ще е налице винаги когато по делото не е приложено изискуемото се по чл. 33 от ГПК пълномощно. В случаите, когато такова е приложено /в случая е налице изрично пълномощно от 04.01.2019 г., представено с молба от 05.06.2020 г. и декларация от управителя на дружеството ищец с дата 01.07.2019 г. за потвърждаване на извършените по делото действия от адв. П./, то е налице доказателство установяващо наличието на представителната власт, поради което съдът извършва преценката дали извършеното от процесуалния представител действие е без представителна власт, с оглед на обема на предоставените с пълномощното права. Той обаче не може както по искане на насрещната страна, така и служебно да извършва проверка дали представителната власт на пълномощника е надлежно учредена или не, без да има позоваване в тази насока от страната, която твърди, че е ненадлежно представлявана /в т. см. решение № 296/05.04.2017 г. по гр. д № 1776/2016 г. на ВКС, ІV г. о./.
Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд. Освен това, установените факти в мотивите към решението са правилно квалифицирани под нормата, чиято хипотеза ги урежда.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 266020/07.10.2021 г, постановено по в. гр. д. № 13963/2020 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.