О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50113

София, 22.02.2023 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на 22.02., през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2027 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез пълномощник адв.К. Й. касационна жалба на „Българска железопътна компания“ ЕАД( ищец) срещу решение № 260 от 18.04.2022г. по възз. т.д. № 435/2021г. на САС, с което е обезсилено изцяло решението от 01.03.2021г. по т. д.№ 269/2020г. на СГС и делото е върнато за ново разглеждане.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.Касаторът счита, че въззивният съд не е преценил правилно направеното от него уточнение във въззивното производство във връзка с редовността на ИМ.Поддържа, че въз основа на него е следвало да приеме, че са предявени няколко иска при условие на евентуалност.Оспорва изводите за произнасяне по непредявен иск.Въвежда оплаквания за допуснати процесуални нарушения и за необоснованост.Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове в пълен размер и за оставяне без уважение направеното възражение за прихващане, евентуално, за даване на задължителни указания на първоинстанционния съд да разгледа всички искове, предявени при условие на евентуалност, както и за разпределяне на доказателствената тежест.Претендира за присъждане на разноски.

В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на ТР № 1/09.12.2013г. по т. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 1/13.07.1953г., ППВС № 7/27.12.1965г., ППВС № 3/30.11.1967г., ППВС № 1/10.11.1985г., ТР № 1/04.01.2001г. по гр. д.№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/17.07.2001г. по гр. д.№ 1/2001г. на ОСГК на ВКС и ТР № 2/29.02.2012г. по тълк. д.№ 2/2011г., както и на решения, постановени по чл.290 ГПК, по следните процесуалноправни въпроси:

1.Налице ли е произнасяне от съда на непредявено основание, когато решаващият състав е постановил решението си въз основа на наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, независимо от дадената от него правна квалификация на иска?

2.Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да постановява решението си въз основа на доказателствата по делото и на закона?

3.Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да мотивира своите решения?

4.Необсъждането на доказателствата по делото и на твърденията на страните от съда, представлява ли нарушение на задължението му за мотивиране на съдебните актове?

5.Длъжен ли е съдът да осигури на страните възможност и да им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото?

Формулирани са и следните материалноправни въпроси, за които касаторът поддържа да са разрешени в противоречие с решение № 48/29.07.2019г. по т. д.№ 1213/2018г., I т. о., решение № 23/04.08.2014г. по т. д.№ 1938/2013г., I т. о., решение № 60079/19.01.2022г. по т. д.№ 105/2020г., I т. о., решение № 209/20.02.2018г. по т. д.№ 1096/2017г., I т. о., решение № 40/06.03.2018г. по т. д.№ 1618/2017г., II т. о., решение № 556/13.07.2010г. по гр. д.№ 46/2009г., IV г. о., решение № 157/08.11.2010г. по т. д.№ 1135/2009г., II т. о.:

1.Ако длъжникът не е изпълнил задължението си, кредиторът има ли право да иска обезщетение за неизпълнението? По него е въведено евентуално и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

2.Ако ремонтираните вещи са напълно негодни за употреба след ремонта, налице ли е пълно незизпълнение на задълженията на изпълнителя?

3.Налице ли е пълно неизпълнение на задължението на изпълнителя, ако ремонтираните от него вещи са напълно негодни за употреба след ремонта?

4.Има ли право възложителят да иска намаляване на цената, съобразно обема на неизпълнението и при пълно неизпълнение, при което ремонтираните вещи са напълно негодни за употреба, възложителят дължи ли възнаграждение?

5.Чие е задължението да определи вида, обема и количеството на ремонтните работи, които следва да бъдат извършени – на възложителя или на изпълнителя, който е търговец и който по занятие извършва ремонтни дейности?

Наред с това е въведено и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност.Не е постъпил в срок отговор от насрещната страна.

С подадения чрез адв.Л. Г. писмен отговор ответникът „Централна енергоремонтна база“ ЕАД оспорва наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Производството, в което е постановено обжалваното решение, е образувано по въззивна жалба на „Българска железопътна компания“ ЕАД срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „Централна енергоремонтна база“ ЕАД осъдителен иск за парично вземане за сумата 272 574.90лв., ведно със законната лихва от подаване на ИМ, представляващо обезщетение за пълно неизпълнение на произтичащите от договор № 13-У/16.02.2016г. задължения на ответното дружество за ремонт на 4 трансформатора, и са присъдени разноски в тежест на ищеца.

С определение № 288/10.05.2021г. въззивният съд е констатирал, че исковата претенция е неясна, доколкото ищецът претендира заплатеното от него възнаграждение по договора, а същевременно твърди, че това представлява обезщетение за пълно неизпълнение.Посочено е от въззивния съд в определението, че обезщетение за пълно неизпълнение може да се иска само за вреди, които представляват допълнително настъпили неблагоприятни последици от неизпълнението(разходи за последващи ремонти, разходи за закупуване на нови заместващи вещи и т. н.), като самото заплатено по договора възнаграждение не може да съставлява подобна обезщетима вреда, а може да бъде обект единствено на искане за възстановяване, което при фактите в казуса може да се търси само на кондикционно основание – като заплатено при начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание.В определението въззивният съд е посочил, че от твърденията на ищеца не става ясно дали се поддържа подобна хипотеза и по-специално дали твърди, че е развалил договора или упражнява правото си на разваляне с ИМ.По тези съображения с определението въззивният съд е указал на ищеца да уточни дали твърди, че договорът е развален от него извън процеса или е развален с ИМ, а, в случай, че не твърди разваляне на договора, да уточни в какво се изразяват и с какво се съизмеряват твърдените вреди на посочената стойност, причинени от твърдяното неизпълнение на договора от ответника.

В изпълнение на дадените от въззивния съд указания в законния срок е постъпила молба-уточнение на ИМ.В нея ищецът е посочил, че твърди пълно неизпълнение на договорните задължения на ответника, поради което претендира обезщетение за пълно неизпълнение; при условие на евентуалност претендира заплащане на разходите, необходими за поправката; при условие на евентуалност – съответно намаление на възнаграждението и при условие на евентуалност твърди, че договорът е развален с ИМ и претендира връщането на платеното на отпаднало основание.

В обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с уточнителната молба ищецът не е допълнил обстоятелствената част на ИМ с нови факти, съответстващи на петитума, конкретно, че не е въвел твърдения за пълно неизпълнение, а твърденията са за лошо изпълнение – изпълнение с недостатъци по см. на чл.265, ал.1 ЗЗД.Формирал е мотиви, че при лошо изпълнение на договор за изработка, какъвто е процесният, кредиторът не може да иска обезщетение вместо изпълнение по чл.79 ЗЗД, а може да упражни правата по чл.265 ЗЗД, едно от които е да претендира обезщетение вместо изпълнение, но в този случай в ИМ следва да бъдат уточнени каква е паричната равностойност на първоначално дължимата напълно неизпълнена престация и какви са по вид и размер вредите от неизпълнението.Приемайки, че подобна конкретизация не се съдържа нито в ИМ, нито в уточнителната молба, въззивният съд е приел, че иск за обезщетение за пълно неизпълнение не е предявен. На следващо място, въззивният съд е посочил, че в ИМ не са изложени твърдения за извършване от ищеца на разходи, необходими за поправката, и петитумът не сочи на предявен иск за разходи за поправка, поради което е приел, че не е следвало да бъдат давани указания на ищеца за уточняване на иск за разходи за поправка, какъвто евентуален иск е приел също да не е предявен. Въззивният съд приел, че е предявен един иск – за връщане на заплатеното от ищеца възнаграждение, поради разваляне на договора, извършеното с ИМ или предмет на делото е кондикционен иск за връщане на сума, платена на отпаднало основание, поради разваляне на договора, с правно основание чл. 55, ал.1 , предл. 3, във вр. с чл.265, ал.2 ЗЗД.По тези съображения е приел, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения иск, респективно се е произнесъл по иск за обезщетение за пълно неизпълнение, какъвто не е предявен, като не се касае само за погрешна правна квалификация, а фактическото основание на двете претенции е частично различно и само част от основанието е общо – договорното неизпълнение.Ето защо, на осн. чл.270, ал.3, предл. 3 ГПК, първоинстанционното решение е обезсилено изцяло и делото - върнато за ново разглеждане.

Не е налице въведеното основание за допускане на въззивното решение до директен касационен контрол на осн. чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен или при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован, и този порок да е установим от касационния съд пряко от мотивите към решението, без същинската контролна дейност на касационната инстанция, която се извършва в производството по чл.280, ал.2 ГП.Хипотези на очевидна неправилност, изведени от практиката на касационния съд, са, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem“ - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem“ - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, формирал е изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на елементарната формална логика и др. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, както и такава, която да не може да бъде установена пряко въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от касационния съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.В случая касаторът не обосновава приложното поле на основанието „очевидна неправилност“ с доводи, изведени от посочените по-горе критерии, а въведените от него доводи съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.Настоящият състав не констатира обективна и пряко установима от мотивите очевидна неправилност на обжалваното решение.

Процесуалноправният въпрос № 1 е не само неясен и общ, но и касае изцяло правилността на крайните изводи на въззивния съд, че е налице произнасяне по непредявен иск, която не подлежи на проверка в настоящата селективна фаза на касационното производство, а в производството по чл.290 ГПК.Ето защо, въпросът не отговаря на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК. За процесуалноправните въпроси № 2- № 5 също липсва общата предпоставка по чл.280, ал.1 за допускане на касационно обжалване, тъй като не съответстват на формираните от въззивния съд мотиви, които са единствено във връзка с извършената служебна проверка за допустимост на обжалваното решение, респективно не са обсъждани от въззивния съд доказателствата по делото и не са изложени мотиви по съществото на спора.От друга страна, даването на указания от въззивния съд на ищеца за поправяне на нередовностите на исковата молба е в съответствие с т.5 на ТР № 1/2013г. по тълк. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите към която е прието следното:С изключение на хипотезата, в която нередовността на исковата молба, поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, в която въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие, в останалите хипотези на нередовност на исковата молба постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК; Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.

Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване и по формулираните от касатора материалноправни въпроси, тъй като те също не отговарят на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК.Обезсилвайки първоинстанционното решение, въззивният съд не е формирал мотиви по съществото на спора, конкретно за договорното неизпълнение на ответника, на които поставените материалноправни въпроси да кореспондират.Поради липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по тези въпроси, не се налага обсъждане на въведените допълнителни основания за допускане на касационно обжалване.

Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.

Касаторът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 8378.40лв.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 260 от 18.04.2022г. по възз. т.д. № 435/2021г. на САС.

Осъжда „Българска железопътна компания“ ЕАД да заплати на „Централна енергоремонтна база“ ЕАД направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 8378.40лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: