Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба, вх.№ 501340/02.03.2023г., на „Българска железопътна компания“ ЕАД с искане за изменение на постановеното по делото определение № 50113 от 22.02.2022г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че с него е осъден да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 8378.40лв., които счита за прекомерни и подлежащи на намаляване, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Искането е присъдените в тежест на молителя разноски да бъдат намалени до предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение в Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен от молителя на 5236.50лв. без ДДС.

В подадения в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК отговор от ответника „Централна енергоремонтна база“ ЕАД се изразява становище за неоснователност на молбата.

Съставът на I т. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С постановеното в производството по делото по чл.288 ГПК определение № 50113 от 22.02.2022г. обжалваното от молителя „Българска железопътна компания“ ЕАД въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване. В зависимост от изхода на производството молителят е осъден да заплати на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8378.40лв. с ДДС за изготвяне на отговор на касационната жалба.

Видно от сключения от ответника по касация договор за правна защита и съдействие, адвокатското възнаграждение е уговорено както за изготвяне на отговор на касационната жалба по чл. 287 ГПК, така и за цялостна защита в касационното производство.Предмет на касационното производство е обжалваното от молителя въззивно решение с предмет парично вземане за сумата 272 574.90лв. В подадения отговор на касационната жалба ангажираният от ответника процесуален представител - адвокат е изложил много подробни и обосновани доводи по всяко от въведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователността на касационната жалба. Ето защо, независимо от това, че с въззивното решение обжалваното първоинстанционно решение е обезсилено и спорът не е разгледан по същество, а въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, действителният обем на предоставената за изготвяне на отговора адвокатска защита, преценен във връзка с фактическата и правна сложност на делото, не позволява да се направи извод, че присъдените на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8378.40лв. са прекомерни, по смисъла чл. 78, ал. 5 ГПК.Респективно, присъдените в тежест на молителя разноски за адвокатско възнаграждение са адекватни на предоставената на насрещната страна адвокатска защита, поради което няма основание да бъдат намалявани при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК до предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер, изчислен от молителя на 5236.50лв.

По изложените съображения молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молба, вх.№ 501340/02.03.2023г., на „Българска железопътна компания“ ЕАД за изменение на постановеното по делото определение № 50113 от 22.02.2022г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: