6№ 50110/22.02.2023 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Владимир Йорданов

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2721 по 2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 406/23.03.2022 г. по гр. д. № 1936/2021 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 260165/20.05.2021 г. на Софийския окръжен съд, е отхвърлил иска на Н. Г. Г. срещу Софийски градски съд с правна квалификация чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) за сумата 39 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от нарушаване правото на Европейския съюз (ПЕС) от ответника с постановяване на решение № 7979/18.12.2018 г. по гр. д. № 4908/2018 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 05.06.2019 г.

Решението се обжалва от Н. Г. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси (първият – процесуалноправен, а останалите – материалноправни): 1. Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаването на правния спор? 2. Когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, налице ли е нова длъжност? 3. За задължението на съда, сезиран със спор относно заеманата от даден служител длъжност, да вземе предвид не само длъжностната му характеристика, а преди всичко работата, която служителят действително е извършвал, тъй като релевантна е изпълняваната трудова функция, а не наименованието на тази функция? и 4. Налице ли е съществена разлика в трудовите функции на длъжността „търговски представител“ в областта на информационните и комуникационни технологии, респ. приложими ли са разпоредбите на чл. 70 и чл. 71 КТ при изменение на трудовото правоотношение от длъжността „търговски представител“ в длъжността „старши търговски представител“? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), като твърди, че въззивният съд е отговорил на първия в противоречие с ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГТК на ВКС (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК); на втория – в противоречие с казуалната практика на Върховния касационен съд (решение № 7/04.02.2014 г. по гр. д. № 3029/2013 г., III-то ГО, решение № 498/13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г. IV-то ГО, решение № 369/03.02.2014 г. по гр. д. № 3037/2013 г. IV-то ГО и решение № 27/25.02.2014 г. по гр. д. № 2868/2013 г. IV-то ГО – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) на третия – с решението от 02.09.2015 г. Andrejs Surmaиs, С-127/14 (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК), а четвъртия – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендира разноски.

О. С. градски съд, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Конституцията, Р. Б. участва в изграждането и развитието на Европейския съюз. След изменението на Основния закон бе сключен Договорът за присъединяване на Р. Б. и Р. Р. към Европейския съюз. С присъединяването на Р. Б. към Съюза на 01.01.2007 г. ПЕС (първично и вторично) е пряк регулатор на обществени отношения в страната. Договорът на Европейския съюз и Договорът за функциониране на Европейския съюз поради приемането, ратифицирането и обнародването на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейски съюз и на Договора за създаване на Европейска общност, са част от правовия ред. ПЕС не урежда пряко иска за ангажиране отговорността на държавата за нарушаването му.

Материално-правните предпоставки (условия) на иска, отхвърлен с обжалваното решение, са изведени в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) въз основа на принципа на лоялно сътрудничество по чл. 4, параграф 3 ДЕС между държавите членки. Според СЕС, принципът на извъндоговорна отговорност на държавите членки за нарушение на правото на ЕС е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът. От чл. 4, параграф 3 ДЕС произтича и правната възможност да се ангажира отговорността на всяка държава членка за вреди от нарушаване на правото на Съюза (решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pкcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, EU:C:1996:79, т. 32; решение от 30 септември 2003 г., Kцbler, C-224/01, EU:C:2003:513, т. 32; решение от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo, C-173/03, EU:C:2006:391, т. 30; решение от 25 ноември 2010 г., FuЯ, C-429/09, EU:C:2010:717, т. 46; решение от 28 юли 2016 г., Tomбљovб, С-168/15, EU:C:2016:602, т. 19; решение от 4 октомври 2018 г., Кантарев, С-571/16, EU:C:2018:807, т. 93).

СЕС извежда три материални предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 4, пар. 3 ДЕС.

Първо, нарушената правна норма от правото на ЕС следва да предоставя права на частноправни субекти (решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pкcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, EU:C:1996:79, т. 51; решение от 30 септември 2003 г., Kцbler, C-224/01, EU:C:2003:513, т. 51; решение от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo, C-173/03, EU:C:2006:391, т. 45; решение от 25 ноември 2010 г., FuЯ, C-429/09, EU:C:2010:717, т. 47; решение от 28 юли 2016 г., Tomбљovб, С-168/15, EU:C:2016:602, т. 22; решение от 4 октомври 2018 г., Кантарев, С-571/16, EU:C:2018:807, т. 94)

Второ, нарушението трябва да е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано“.

Трето, в причинна връзка от нарушението на ПЕС да са настъпили вреди за частноправния субект (Brasserie du pкcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, EU:C:1996:79, т. 51; решение от 30 септември 2003 г., Kцbler, C-224/01, EU:C:2003:513, т. 51; решение от 14 март 2013 г., Leth, C-420/11, EU:C:2013:166, т. 41; решение от 4 октомври 2018 г., Кантарев, С-571/16, EU:C:2018:807, т. 116.).

Съдът на ЕС подчертава, че отговорността на държавата възниква независимо кой е публичният орган, извършил нарушението и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава членка носи отговорност за поправяне на вредите, тъй като всички държавни власти – законодателна, изпълнителна, съдебна, са обвързани при изпълнението на своите задачи от изискването да спазват правилата, изведени от правото на Съюза (решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pкcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, EU:C:1996:79, т. 32; решение от 30 септември 2003 г., Kцbler, C-224/01, EU:C:2003:513, т. 32; решение от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo, C-173/03, EU:C:2006:391, т. 30; решение от 25 ноември 2010 г., FuЯ, C-429/09, EU:C:2010:717, т. 46; решение от 28 юли 2016 г., Tomбљovб, С-168/15, EU:C:2016:602, т. 19; решение от 4 октомври 2018 г., Кантарев, С-571/16, EU:C:2018:807, т. 93.).

Според практиката на СЕС, отговорността на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото право на ЕС (решение от 30 септември 2003 г., Kцbler, C-224/01, EU:C:2003:513, т. 53; решение от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo, C-173/03, EU:C:2006:391, т. 32 и 42; решение от 28 юли 2016 г., Tomбљovб, С168/15, EU:C:2016:602, т. 24). Даваните от СЕС примери са неизпълнение на задължението на националната юрисдикция за отправяне на преюдициално запитване по силата на член 267, пар. 3 ДЕС (решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pecheur и Factortame, С-46/93 и С-48/93, т. 56; решение от 30 септември 2003 г., Kцbler, С-224/01, EU:C:2003:513, т. 55; решение от 12 декември 2006 г., Test Claimants in the Fll Group Litigation, С-446/04, EU:C:2006:774; решение от 28 юли 2016 г., Tomasova, С-168/15, EU:C:2016:602, т. 25; решение от 4 октомври 2018 г., Кантарев, С-571/16, EU:C:2018:807, т. 105); когато с влязлото в сила решение националната юрисдикция не се е съобразила с практиката на СЕС в съответната област на обществени отношения (решение от 30 септември 2003 г., Kцbler, C-224/01, EU:C:2003:513, т. 53; решение от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo, C-173/03, EU:C:2006:391, т. 32 и 42; решение от 28 юли 2016 г., Tomasova, С168/15, EU:C:2016:602, т. 26 и цитираната там практика) и когато националната юрисдикция е иззела компетентност в област, която ПЕС възлага в компетентност на негов орган (решение от 22 октомври 1987 г., Foto Frost, С-314/ 85, EU:C:1985:452; решение от 18 юли 2007 г., Lucchini, C-119/05, EU:C:2007:437). Съдът на ЕС приема, че осъществяването на трите условия е достатъчно, за да възникне правото на обезщетение срещу държавата в полза на частноправните субекти директно на основание правото на ЕС.

С новия чл. 2в ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) националният законодател възпроизведе материално-правните предпоставки на иска по чл. 4, параграф 3 ДЕС, изведени в практиката на СЕС; допусна приложимостта на облекчения ред по ЗОДОВ за разглеждането на този иск (изборна местна подсъдност, процесуална субституция, задължително участие на прокурор и проста държавна такса) и изключи от подведомствеността на гражданските (на общите) съдилища исковете за отговорност на държавата от нарушение на правото на Европейския съюз от правораздавателна дейност на административните съдилища. Съгласно § 6, ал. 1 З. З. (ДВ бр. 94 от 2019 г.), този закон се прилага за исковите молби, подадени след влизането му в сила, а съгласно ал. 2, неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Доколкото исковата молба, по която е постановено обжалваното решение, е подадена на 25.10.2019 г., измененията в националното законодателство с ДВ бр. 94 от 2019 г., които разпределиха тези искове между общите и административните съдилища и допуснаха прилагането на облекчените процедурни правила по ЗОДОВ, са без правно значение за обжалваното решение.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че ПЕС не е нарушено с решение № 7979/18.12.2018 г. по гр. д. № 4908/2018 г., влязло в сила на 05.06.2019 г. на Софийски градски съд. С решението са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, като със сила на пресъдено нещо е установена законността на прекратяването на безсрочното трудово правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, по което Н. К. Г. е заемал длъжността „старши търговски представител в „Българска телекомуникационна компания – Централно управление“. Разгледаният и разрешен трудов спор е в компетентност на националната юрисдикция. Това изначално изключва едно от възможните основанията, при които според практиката на СЕС има изключителен случай на достатъчно съществено, явно квалифицирано нарушение на ПЕС. С разрешения трудов спор националната юрисдикция не е иззела компетентност в област, която ПЕС възлага в компетентност на негов орган.

Софийски градски съд е ответник по иска по чл. 4, параграф 3 ДЕС, отхвърлен с обжалваното решение. Това изначално изключва и друго възможно основание, при което според практиката на СЕС има изключителен случай на достатъчно съществено, явно квалифицирано нарушение на ПЕС. Върховният касационен съд, а не Софийски градски съд, е възможната последна инстанция по трудовите дела по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 – 3 КТ (арг. от чл. 280, ал. 3, т. 4 ГПК). Само поради това не е възможно ответникът Софийски градски съд да е нарушил чл. 267 ДФЕС. Задължението за преюдициално запитване до СЕС е на последната инстанция.

Като е приел, че с влязлото в сила решение не е възможно ответникът Софийски градски съд да наруши чл. 15, параграф 1 от Хартата за основните права на ЕС, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с практиката на СЕС, изясняваща материално-правните предпоставки на иска по чл. 4, параграф 3 ДЕС. Съгласно чл. 15, параграф 1 ХОПЕС, всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия. Ищецът Н. Г. (сега касатор) е извел това основание на отхвърления иск с твърденията, че не е имал възможност да започне друга работа в периода на висящност на делото по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, тъй като е очаквал националната юрисдикция да признае за незаконно уволнението му по чл. 71, ал. 1 КТ. Очакванията на ищеца за начина, по който ще бъде разрешен трудово-правния спор, с който националният съд на държава членка на ЕС е бил сезиран, обективно не се свързват с никое от трите условия, при които възниква обективната отговорност на държавата за вреди от нарушение на ПЕС.

Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с практиката на СЕС, изясняваща материално-правните предпоставки на иска по чл. 4, параграф 3 ДЕС, като е приел, че с влязлото в сила решение не е възможно ответникът Софийски градски съд съществено да е нарушил ПЕС, незачитайки решението от 02.09.2015 г. Andrejs Surmaиs, С-127/14. Решението по дело С-127/2014 е по преюдициално запитване, касаещо Приложение I, точка 7 от Директива 94/19/ЕО – Схема за гарантиране на депозити – Изключване на някои вложители от схемата за гарантиране на депозитите – Изключване на „ръководителите“. Това решение на СЕС не обяснява начина, по който следва да се тълкува и прилага ПЕС в регулацията на трудовите правоотношения, т. е. е без значение за разрешения спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.

Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с практиката на СЕС, изяснила материалноправните предпоставки на иска по чл. 4, параграф 3 ДЕС, като е приел, че не е възможно влязлото в сила решение по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ да е в нарушение на клауза 4, т. 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, въведено с С Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28.06.1999 г. относно Рамковото споразумение за срочна работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (СЕЕР). Това е така, защото прекратеното трудово правоотношение между Н. Г. и „БТК – Централно управление“ е било безсрочно. В своята практика Върховния касационен съд е изяснил, че националният закон допуска уговарянето на срок за изпитване при безсрочно трудово правоотношение.

В обобщение, обжалваното решение е в пълно съответствие с практиката на СЕС, която изяснява предпоставките на иска по чл. 4, параграф 3 ДЕС. Зачитането на наднационалния правен ред и в частност, произтичащите от него принцип на директен ефект на територията на Р. Б. изключва всяка възможност за допускане на касационния контрол.

При този изход на делото и по аргумент от обратното по чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора остават направените разноски и пред настоящата инстанция.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 406/23.03.2022 г. по гр. д. № 1936/2021 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.